№ 438
гр. В., 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110200668 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на П. Н. Д. ЕГН ********** срещу: Електронен фиш за серия К №
7652885 издаден от ОДМВР В., с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1
от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 600 лв. на
основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, депозирани са писмени
бележки, с които поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител, ангажира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К № 7652885, е съставен от ОД на МВР-В.,
против въззивника, затова че на 18.06.2023г. в 13:00 часа, по път първи клас -
9 от гр.Б. в посока гр.В., до кръстовището с Хепи Ленд“ е извършено
нарушение за скорост с лек автомобил ”Мерцедес” с рег.№ ***** установено
и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC/ARH CAM S1/, като
при разрешена скорост 60 км. /ч. е установена скорост 95 км. /ч. – нарушение
1
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на
повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №
5906240.
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.2 от ЗДвП и наказващият
орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя, като
собственик, в размер на 600лв. на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.2, т.4 от
ЗДвП, тъй като било прието, че нарушението е извършено повторно в
едногодишен срок от влизане в сила нае ЕФ К № 5906240.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното
нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил
установен въз.Д.. Последния в законоустановеният 14 дневен срок от
връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор ПП-В. декларация по реда на чл.189,
ал.5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
В ЕФ мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ, а
именно по път първи клас -9 от гр.Б. в посока гр.В., до кръстовището с Хепи
Ленд“. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено
2
къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено мястото в
разпечатката от джи пи ес системата. При така посоченото място безспорно е
видна компетентността на органите на ОД на МВР-В. да издават ЕФ, както и
компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 вр.
ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство,
което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2,
т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
3
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че
посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката,
указана от радара, ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и
регистрационният му номер.
Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от
ЗДвП.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. В тази
насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове,
които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на
нарушението, което на територията на гр. В., и ясно е посочено, че фишът е
издаден от ОД на МВР – В..
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и
обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС,
тъй като това не е задължителен реквизит на ЕФ. А както бе споменато по-
горе от материалите по АНП безспорно е ясен както вида на използваното
АТСС, така и обстоятелството, че същото е одобрен тип средство за
измерване, преминало първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
4
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за
измерване.
Измерената скорост на движение на автомобила е 98км/ч./видно от
приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо
средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е
толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 95 км. Съобразно на това е
определена правилно санкционната норма – за превишение от 35 км. извън
населено място.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е
било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 95 км./ч.
при ограничение от 60 км./ч. извън населено място, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишение на
скоростта с 35 км./ч.
Съобразно изискването на закона е съставен Протокол за използване на
техническото средство надлежно попълнен с всички изискуеми реквизити и
подписан от съответното длъжностно лице.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 35 км/ч. извън населено
място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
По наведеното възражение, че не ставало ясно кой точно е допуснал
нарушение съда следва да посочи следното:
Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на
деянието.
Следва да се отбележи, че не е налице процесуално нарушение тъй като
в съдържанието на самия електронен фиш се намира информация, с която е
указана възможността лицето да попълни декларация, с която да посочи
друго лице, което е управлявало автомобила.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена
5
декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението. Личната отговорност за
извършено административно нарушение е дерогирана от чл. 188 ЗДвП, който
въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да
обори законовата презумпция по регламентирания в чл. 189, ал. 5 ЗДвП ред,
което не е било сторено. За наказващия орган не съществува законово
разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с
което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, защото законът е
създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този
презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в
нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на
моторно превозно средство на действителния водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая производството по ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на
установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз
основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Гореописаното нарушение е извършено повторно в едногодишен срок
от влизането в сила на ЕФ серия К № 5906240 за същото нарушение, като
този ЕФ е влязъл в сила на 01.09.2022г. Управлението на ППС с превишена
скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за
конкретното превишение след приспадане на допустимата грешка, от 35
км./ч. законодателят в разпоредбата на чл.182 ал. 2 т.4 от същия текст е
предвидил наказание глоба в размер на 300лв., а при условията на
повторност, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, наказанието е в двоен размер, т.е.
600лв., поради което съдът намира наложеното наказание за справедливо и е
лишен от възможност да го ревизира.
Следва да се подчертае, че Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 5906240 е влязъл в сила, което обстоятелство се потвърждава от
приложената по делото справка от информационния масив на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР и разписка за получаване на ел.фиш. Нещо повече,
глобата по Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5906240 е била
заплатена, поради което и очевидно няма как да се твърди, че Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 5906240 не е влязъл в сила. Напротив –
6
същият е влязъл в сила, поради което и извършеното от жалбоподателят
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата е
извършено именно в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 5906240, поради което и повторността на
деянието е налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП: „Когато нарушението
по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2иал. 3, т. 1 - 5еповторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. би ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.". При така даденото в ЕФ описание на
нарушението става ясно, че шофьорът на автомобила е карал извън населено
място с превишение на скоростта с 35 км./ч. над ограничението.
Следователно нарушението следва да се квалифицира по чл. 182, ал. 2, т.
4 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 -
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 7652885, с който на П.
Н. Д. ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал.1, вр. ал.2 от ЗДвП и е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 600 лв. на основание чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.2 т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Н. Д. ЕГН ********** , да заплати на ОД на МВР -
В. сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8