Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05.2018 г.
Софийски градски съд, НO, VІІ въззивен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
мл. съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретар Динева и
прокурор Петров, като разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. н. о. х. д.
№ 5988 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата Д.Н.Г.
чрез защитника ѝ адв. И.Д.Б. – САК, срещу присъда от 28.06.2017 г. на
Софийски районен съд, НО, 97 състав, по н. о. х. д. № 20565/2015 г., с която подсъдимата
Д.Г. е призната за виновна за извършено престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 55, ал. 1 НК, като ѝ е наложено наказание „пробация“ със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от осем месеца, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца. Подсъдимата е призната за виновна за това, че
на 17.12.2012 г., се заканила с убийство на И.А.Т.и това възбудило основателен
страх за осъществяване на заканата.
Присъдата е постановена при второ разглеждане на делото, тъй като присъда от 23.06.2015 г. по н. о. х. д. № 15398 по описа за 2013 г. на СРС, НО, 1 състав, е била отменена с решение № 1156 от 16.11.2015 г. по в. о. х. д. № 3616 по описа за 2015 г. на СГС, НО, 11 въззивен състав и делото върнато на прокурора.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се
твърди, че присъдата е неправилна, поради което се иска отмяната ѝ и
оправдаване на подсъдимата. Счита се, че не са изяснени всички обстоятелства,
относими към обективната и субективна страна от фактическия състав на
престъплението. Излагат се
съображения, че неправилно съдът е дал вяра на показанията на пострадалия, а не
се е доверил на показанията на други свидетели по делото, които опровергават
казаното от същия, поради което не е изяснен механизмът на инкриминираното
деяние.
В разпоредително заседание на 08.01.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит на подсъдимата и свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В открито заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимата поддържа жалбата и допълнението към нея ведно с изложените доводи и съображения. Счита, че доказателствения материал не е обсъден обективно и безпристрастно. Излага съображения, че не е ясно коя от двете експертизи, изготвени в производството, съдът е кредитирал, тъй като заключенията им съдържат различни изводи. Намира, че не е доказана виновността на подсъдимата.
Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди изцяло атакувания съдебен акт. Посочва, че действително свидетелските показания са разнопосочни, но съдът ги е обсъдил при постановяване на акта си. Според него експертизите не си противоречат, а назначената в съдебна фаза уточнява тази от досъдебното производство.
В правото си на лична защита подсъдимата поддържа казаното от нейния защитник.
В правото си на последна дума подсъдимата не се признава за виновна и моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и приложението към нея, както и тези изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК повери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна поради следните съображения:
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
С оглед горното и след извършен собствен анализ на доказателствата, настоящият съдебен състав прие за установена следната фактическа обстановка, която не се различава от възприетата от първостепенния съд:
Подсъдимата Д.Н.Г. е родена на *** ***, с висше образование, неосъждана, неомъжена, не работи.
Подс. Г. и св. И. Т. били съседи, но между тях съществували конфликти. На 17.12.2012 г., около 21:30 часа, от дома на подсъдимата се чувал шум, което накарало св. Т. да се обади в полицията, в следствие на което на Г. била отправена забележка. Малко след това св. С. Т., който бил във фактическо съжителство с подсъдимата, позвънил на вратата на ап. ********, кв. „Полигона“, където живеел пострадалия и поискал обяснение за действията му. Подсъдимата излязла иззад гърба на С. Т., държейки кухненски нож в ръка, насочила го към пострадалия с думите: „Тебе ще убия и после себе си ще убия“. И. Т. се прибрал в апартамента си, затворил вратата, но продължил да наблюдава през шпионката действията на подсъдимата - тя наранила ръката си и започнала да размазва кръв по вратата на апартамента на пострадалия. Г. и С. Т. блъскали по вратата и не спирали да изричат заплахи спрямо И. Т.. Заради силните викове излезли съседи – св. В. П. и св. В.А., които възприели размазаната кръв по вратата на ап. 19, аА. и отправяните заплахи. Всичко приключило след идването на полицията.
От заключението на СПЕ на подс. Г., извършена на досъдебното производство се установява, че последната страда от биполярно афективно разстройство в стадий на ремисия. Долавя се наличие на депресивни симптоми, които не достигат клиничните критерии за да се приеме, че по време на деянието поведението ѝ е било болестно мотивирано от проявленията на психична болест. Вещото лице е установило, че по време на инкриминираното деяния Г. е била в обикновено алкохолно опиване от средна степен, което не я е лишавало от способността да разбира свойството и значението на случилото се и да ръководи постъпките си.
От заключението на СПЕ на подс. Г., приета по делото при първото разглеждане на делото, се установява, че въпреки психиатричните диагнози не се установяват болестни отклонения, аналогични на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, които да пречат на подсъдимата да разбира свойството и значението на постъпките си или да ги ръководи, поради което да се изключва вменяемостта и да са пречка за участието ѝ в наказателното производство.
От заключението на изготвената и приета по делото СПЕ на св. И. Т. се установява, че свидетелят не страда от психично заболяване. Експертът е установил, че у него е налице страхово състояние, възникнало след многократните инциденти, при които от страна на лицата Г. и Т. са му отправяни заплахи за убийство. Пострадалият изпитва непрекъснат реален страх за живота и здравето си и за тези на приятелката си, който нарушава пълноценното му социално функциониране. Това състояние отговаря на категорията „основателен страх“.
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран по делото и по специално на гласните доказателствени средства: показанията на св. И. Т., показанията на св. ВладимирА. (включително и тези, дадени пред друг съдебен състав в с. з. на 31.10.2014 г. по н. о. х. д. № 15398/2013 г., както и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК), показанията на св. С. Т., показанията на св. Велизар П. (включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), заключенията на изготвените и приети по делото СПЕ, справка за съдимост, както и от останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
Районният съд е направил убедителен и обстоен анализ на доказателствата, който въззивният съд изцяло споделя. При направен самостоятелен анализ, въззивният съдебен състав се солидаризира с фактическите изводи на районния съд относно доказаността на инкриминираното деяние и на неговото авторство.
По делото е установено с необходимия доказателствен капацитет, че процесното деяние е извършено на 17.12.2012 г., около 21:30 часа в гр. София, кв. „Полигона“, бл. **********. Това се установява от показанията на всички свидетели.
Правилно и обосновано районният съд е кредитирал показанията на св. И. Т., тъй като подобно на първата инстанция и настоящата такава счита, че същите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Напълно вярно е заключението, че от показанията на този свидетел би могъл да се установи основния факт от състава на престъплението, а именно, че подсъдимата се заканила с убийство на свидетеля с думите: „Тебе ще убия и после себе си ще убия“, държейки кухненски нож в ръка, насочен към пострадалия, тръгвайки срещу него. Въпреки че този свидетел е и пострадал от престъплението, същият се явява единствен очевидец на престъплението, като съдът не намира основания да счита, че той би могъл да е заинтересован до такава степен, че да даде неверни показания за случилото се. Т. е описал подробно и хронологично случката на процесната дата, като е очертал действията на подсъдимата, придружени от думите ѝ, които в своята съвкупност са могли да възбудят основателен страх. Т. разказва как е наблюдавал и последващите действия на подсъдимата, след като е бил заплашен и е затворил вратата на апартамента си, а именно как е извършвала движения с ръцете си и е размазвала кръв по вратата на апартамента му. Показанията на св. И. Т. са напълно еднопосочни и съвпадащи си с тези, дадени пред друг състав на първоинстанционния съд при предходно разглеждане на делото.
Настоящият съдебен се солидаризира с извода, до който е достигнала контролираната инстанция, че съвкупно от показанията на св. В.А. и св. В. П. се установяват последиците от инцидента, а именно наличието на следи от кръв по стените около ап. 19 и по вратата. Съдът правилно е кредитирал показанията на св.А., който описва, че след като чул крясъци, излязъл да види какво става и забелязал подсъдимата и св. С. Т. да блъскат по вратата на пострадалия, която била в кръв. Свидетелят не е бил очевидец на разговор между пострадалия и подсъдимата, нито я е забелязал да държи предмет в ръката си, но следва да се има предвид, че той е пристигнал на местопрестъплението в един по-късен момент, когато пострадалият се е прибрал в жилището си и е нямало как да възприеме отправената заплаха. Съдът намира, че противоречията в показанията на свидетеля, дадени пред първоинстанционния съд с тези, дадени в досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, както и тези, дадени при предходното разглеждане на делото, се дължат главно на изтеклия период от време, но не и на недобросъвестност на свидетеля, който е незаинтересован от разглеждането на делото, освен това заявеното от него е последователно, систематизирано и логично. Свидетелят е декларирал, че казаното от него в съдебно заседание при последното разглеждане на делото е истина, а именно, че е забелязал подсъдимата да блъска по вратата на пострадалия и тя не е отправяла заплахи по адрес на свидетеля.
Съдът кредитира и показанията на св. В. П., които намира за логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Свидетелят не е чул подсъдимата да се заканва на пострадалия, че ще го убие, но описва, че като излязъл от жилището си видял само св.А. и св. С. Т. и всичко било в кръв. По реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК са били приобщени показанията на този свидетел от досъдебното производство, според които всичко е било оплискано в кръв, но подсъдимата не е била в коридора. Показанията на П. подкрепят казаното от другите двама свидетели и служат като коректив за проверка на изложената от тях фактическа обстановка.
Подобно на районния съд и СГС счита, че досежно всички значими и относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, между показанията на пострадалия и тези на свидетелите не са налице съществени противоречия, а напротив – констатира се пълен синхрон помежду им.
На следващо място правилно районният съд не е кредитирал показанията на св. С. Т., според който подсъдимата не е заплашвала с убийство пострадалия, както и че се е порязала едва при идването на полицаите. Настоящата инстанция също преценява показанията на този свидетел като неточни и в противоречие с показанията на другите свидетели по делото, тъй като следва да се има предвид заинтересоваността на С. Т., който живее с подсъдимата във фактическо съжителство. Освен това не е в съответствие с останалия, събран по делото доказателствен материал, изложеното от Т., че подсъдимата се е порязала, тъй като се е стреснала от идването на полицията. Съдът не дава вяра на съобщеното от свидетеля, че с пострадалия не са имали отношения, тъй като от показанията на другите свидетели се установява, че между съседите са съществували пререкания и постоянни конфликти.
Въззивният съд се солидаризира с решението на СРС да кредитира изцяло заключенията на изготвените и приети по делото СПЕ, като счита, че същите са обективни, безпристрастни и отговарят подробно и мотивирано на поставените задачи. Не е налице твърдяното противоречие в експертизите, изготвени на подсъдимата в досъдебното и съдебното производство, тъй като вещите лица в цялост са направили описание на състоянието ѝ и са го определили като такова, непредставляващо пречка за участието ѝ в производството.
Правилно и обосновано съдът е кредитирал и останалите събрани по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с целия, събран по делото доказателствен материал.
Настоящата инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразни правни изводи във връзка със съставомерността на извършеното от подс. Д.Г. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 НК.
От обективна страна на 17.12.2012 г., около 21:30 часа в гр. София кв. „Полигона“, ет. 5, вх. 1, бл. 31, на входа на ап. 19, подс. Г., държейки кухненски нож в ръка, насочен към пострадалия И. Т. му се заканила с убийство с думите: „Тебе ще убия и после себе си ще убия“.
Налице са всички елементи от законовия състав на престъплението по 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съгласно ТР № 53 от 18.09.1989 г. на ОСНК на ВС, за осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
В процесния случай, заканата е обективирана, както с думи „Тебе ще убия и после себе си ще убия“, така и с действия - държейки кухненски нож в ръка, подсъдимата се насочила към пострадалия, което е спомогнало пострадалото лице да я възприеме като реална, непосредствена и осъществима. Макар според цитираната съдебна практика това да не е съставомерен елемент, следва да се отбележи, че пострадалият И. Т. не само е възприел заканата насериозно, но от доказателствата по делото се установява и че същият реално се е уплашил от реализиране на заканата - в този смисъл са както кредитираното от съда заключение на СПЕ на пострадалия, така и свидетелските показания.
Обосновано в тази насока районният съд е отбелязал, че действията на подсъдимата са предизвикали уплаха у пострадалия и у него е бил възбуден основателен страх за изпълнение на казаните думи.
Настоящият съдебен състав също счита, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимата по квалифицирания състав по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, тъй като съдържанието на отправената закана от подсъдимата спрямо пострадалия е свързана с убийство.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено- опасните му последици и пряко е желаел това. Подсъдимата е съзнавала съдържанието на отправената от нея закана, разбирала е, че онагледява заканата си с предприетите от нея действия, включващи насочен срещу пострадалия нож, била е наясно, че последният възприема заканата насериозно и реално се е уплашил за живота си, като пряко е целяла тези обстоятелства.
Правилно е отбелязано, че от субективна страна умисълът на подсъдимата обхваща и квалифициращия признак на деянието по чл. 144, ал. 3 НК, а именно, че заканата срещу пострадалия е била с убийство, което е било обективирано от подсъдимата не само чрез отправените от нея думи, но и чрез действия.
За престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години
Обосновано като изключително смекчаващо вината обстоятелство районният съд е отчел заболяването на подсъдимата, макар че към момента на извършване на деянието е била в ремисия и е разбирала свойството и значението на постъпките си. Други приети за смекчаващи обстоятелства, които въззивният съд също намира, че следва да бъдат отчетени като такива, са чистото съдебно минало на подсъдимата, средната ѝ възраст и завършеното висше образование.
Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно е било преценено от районния съд приложението на нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и едното от тях е изключително такова, което обусловя извода, че и най–лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Още повече, че по делото не е констатирано наличието на отегчаващи вината обстоятелства. При определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК настоящият състав намира, че подходящото наказание в случая, което най-точно би отговорило на целите, визирани в чл. 36 НК, би било „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимата.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата правилно е осъдена да заплати направените по делото разноски. Пред настоящата инстанция разноски не бяха правени и такива не следва да се присъждат на страните.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК, Софийски градски съд, НО, VІІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 28.06.2017 г. по н. о. х. д. № 20565/2015 г. на СРС, НО, 97 състав, като НАМАЛЯВА размера на определеното на подсъдимата Д.Н.Г., ЕГН **********, наказание от „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца на „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.