и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 73/13.12.2007 г., постановена по НЧХД № 131/2007 г., Крумовградският районен съд е признал подсъдимите Хайрие Али Халил, Хакиме Али Юсеин и Билял Исмаил Халил, и тримата от с.Храстово, общ.Крумовград за невиновни в това, че на 21.07.2007 г. в с.Храстово, в съучастие като извършители, причинили лека телесна повреда на Фатме Ибрям Мехмед от с.Храстово, изразяваща се в оток, кръвонасядания, охлузвания на кожата на лицето, крайниците и лявата поясно-хълбочна област, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като на основание чл.304 от НПК, е оправдал всеки един от подсъдимите по предявеното му обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Съдът е отхвърлил предявените от Фатме Ибрям Мехмед граждански искове против всеки от подсъдимите Хайрие Али Халил, Хакиме Али Юсеин и Билял Исмаил Халил, за сумата от по 2000 лева, всеки един, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата за деяние, извършено на 21.07.2007 г., като неоснователни и недоказани. С присъдата Фатме Ибрям Мехмед е осъдена да заплати на Хайрие Али Халил, Хакиме Али Юсеин и Билял Исмаил Халил, тримата от с.Храстово, общ.Крумовград, сумата в размер на 150 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Недоволна от така постановената присъда е останала жалбодателката Фатме Ибрям Мехмед, която чрез процесуалния си представител – адв.Алексиев я обжалва като незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че били налице категорични писмени и гласни доказателства, от които било видно, че на посочената дата Фатме Ибрям Мехмед била нападната и пребита от пъдсъдимите по делото, като й били причинени множество телесни увреждания. Всичко това било игнорирано от съда, който неоснователно дал вяра на обясненията на подсъдимите, а не на свидетелите очевидци, разпитани по делото. Съдът също така дал вяра на св.Мехмед Ибрям Мехмед, който бил пристигнал на мястото след като всичко било приключило и по същество показанията му били лъжливи. Освен това той бил инвалид, придвижвал се с помощта на патерици и бил изключително трудно подвижен. Неговите показания били необективни и не кореспондирали с останалите доказателства по делото. Твръди се също, че веднага след нанесения на Фатме Мехмед побой, тя незабавно уведомила полицията в гр.Крумовград, а това не сторили подсъдимите, които твърдели, че били нападнати и бити от нея и близките й. Не без значение бил и факта, че едва след като Фатме Мехмед и баща й Ибрям Бекир депозирали тъжби в РС-Крумовград и едва след като били образувани ЧХНД №104/07 г. и ЧХНД №131/07 г., и подсъдимите по делото получили преписи от тъжбите и призовки, се явили при съдебния лекар в гр.Кърджали. Това станало двадесет дни след събитието, а именно на 13.08.2007 год. Поведението им не било логично като за пострадали от престъпление лица. Всички тези факти били оставени без уважение от съда, който абсолютно необосновано оправдал подсъдимите, отхвърлил е предявения граждански иск и е осъдил пострадалата от престъплението да им изплати направените по делото разноски. Излизало, че Фатме Мехмед, която била жестоко бита, претърпяла неимуществени вреди, обадила се незабавно в МВР за нападението и подала тъжба по съответния ред в съда, в крайна сметка за тази си дързост била осъдена, а побойниците оправдани. Съдът изобщо не бил анализирал задълбочено фактите и изводите му били повърхностни и прибързани. Въпреки, че по един категоричен и несъмнен начин се доказало, че телесните увреждания, констатирани при прегледа на пострадалата от престъплението от съдебния лекар, са й били причинени именно от подсъдимите, съдът изобщо не се бил занимавал с този факт. Той, необяснимо защо, дал вяра единственно и само на обясненията на подсъдимите и кредитирал само тях, докато показанията на пострадалата и свидетелите очевидци игнорирал. Моли, Окръжният съд да постанови решение, с което на основание чл.336, ал.1, т.2, във вр. с чл.334, т.2 от НПК да отмени така постановената присъда на РС-Крумовград и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимите за виновни и им наложи справедливи наказания за извършеното от тях престъпление и ги осъди да изплатят солидарно на пострадалата от престъплението претендираното от нея обезщетение, а така също и направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбодателката лично и чрез процесуалния си представител – адв.Алексиев, поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Подсъдимите Хайрие Али Халил, Хакиме Али Юсеин и Билял Исмаил Халил, лично и чрез защитника си – адв.Трендафилов, считат обжалваната присъда за справедлива и молят да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената цялостна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, констатира следното: Жалбата е основателна, макар по съображения различни от изложените в нея. Първоинстанционният съд е събрал поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка: На 21.07.2007 г. подсъдимите Хайрие Али Халил, Хакиме Али Юсеин и Билял Исмаил Халил, както и св.Айше Юсеин при връщане от нива били замеряни с камъни от свидетелките Хатче Бекир и Фатме Мехмед. Вследствие на нанесен удар с камък на св.Хайрие Халил е била причинена разкъсно-контузна рана на главата. Окол 14.00 часа подсъдимият Али Юсеин и свидетелят Мехмед Мехмед пристигнали от гр.Крумовград в дома на подсъдимия в с.Храстово. Съпругата му Айше Юсеин и дъщеря му Хайрие Халил му съощили за случилото се. Подсъдимият Али Юсеин отишъл да иска обяснения от бащата на тъжителката Ибрям Бекир. Тъжителят пръв нанесъл удари с тоягата по главата на подсъдимия Али Юсеин. Подсъдимият Юсеин след това също нанесъл удари на тъжителя. От главата на Али Юсеин потекла кръв и вследствие на ударите му били причинени две разкъсно-контузни рани на главата, а на тъжителката били причинени леки отоци на носа, кръвонасядания и охлузвания на кожата на крайниците. При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 21.07.2007 г. в с.Храстово, в съучастие като извършители, причинили лека телесна повреда на Фатме Ибрям Мехмед от с.Храстово, изразяваща се в оток, кръвонасядания, охлузвания на кожата на лицето, крайниците и лявата поясно-хълбочна област, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което ги е оправдал по предявеното им обвинение по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. При излагане на мотивите към постановената присъда, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното: Съдържанието на мотивите не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК. В приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е описал от кой и по какъв начин са били причинени телесни увреждания на „свидетелката” Хайрие Халил, „подсъдимия” Али Юсеин, „тъжителят” Ибрям Бекир, каквито качества на страни и съответно свидетел посочените лица по делото не са притежавали. Така „свидетелката” Хайрие Халил е подсъдима, „подсъдимия” Али Юсеин е свидетел, както е свидетел и „тъжителят” Ибрям Бекир. Възможно е обаче съдът посочвайки фиругата на свидетел, подсъдим и тъжител да е имал предвид не посочените лица, а други, които в действителност са притежавали такова качество. Например – подсъдимия Билял Исмаил Халил, тъжителят Фатме Ибрям Мехмед. Подобно разминаване е допуснато неколкократно и при коментиране на доказателствата по делото. Напр.:„Твърденията на тъжителя, както и показанията на свидетелите Фатме Мехмед и Хатче Бекир, съдът счита, че са неконкретизирани и противоречиви.” /лист 46 от н.дело/. Описаното несъответствие, води и до несъответствие между присъдата и мотивите към нея – в диспозитива на присъдата са признати за невиновни трима подсъдими - Хайрие Али Халил, Хакиме Али Юсеин и Билял Исмаил Халил, а описвайки установената и приета фактология по делото, съдът коментира и друг подсъдим – Али Юсеин, както и друг тъжител Ибрям Бекир, различен от депозиралия тъжбата, предмет на разглеждане по делото, а именно Фатме Ибрям Мехмед. Това разминаване подлага на основателно съмнение дали изложените мотиви са именно по постановената по делото присъда, което обстоятелството само по себе си безспорно е довело до нарушаване на правото на защита на тъжителката Фатме Ибрям Мехмед – да разбере кои са подсъдимите, срещу които тя следва да доказва, че са извършили престъпление спрямо нея и съответно какво е участието на всеки един. Освен изложеното противоречие, в мотивите си, решаващият съд не е посочил основното обстоятелство - кой и по какъв начин е причинил описаните телесни увреждания на тъжителката Фатме Ибрям Мехмед, за което в крайна сметка е бил сезиран. Или съдът не е дал отговор на основния въпрос по делото. Липсва аргументация защо съдът е счел, че никой от тримата подсъдими или в съучастие помежду си, не са причинили леките телесни повреди на тъжителката Фатме Мехмед, които повреди е приел за безспорно установени. И ако автори на деянието не са били подсъдимите, то кой е причинител на уврежданията или съответно, ако е невъзможно да се установи, то следва да изложи съображения защо не може да се установи. Неизлагането на съображения от съда по отношение на посочените по-горе въпроси т.е. въпросите, които е длъжен да реши при постановяване на присъдата посочвайки правните си съображения за взетото решение, които имат значение за приложението на закона и отговорността на подсъдимите, по същество представлява липса на мотиви за тези обстоятелства, което от своя страна води до нарушаване и ограничаване на правото на защита на тъжителката, която следва узнае защо подсъдимите са признати за невиновни, на база на какви доказателства и на какво основание и съответно при обжалване на съдебния акт да може да мотивира доводите си за неправилното приложение на закона или за необсноваността на присъдата. Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК. Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, респ. и да обсъжда доводите на тъжителката, настоящ жалбодател в тази връзка, изложени във въззивната й жалба. Прочие с оглед допуснатите на съдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила на основание чл.334, т.1, във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 73/13.12.2007 година, постановена по НЧХД № 131/2007 година по описа на Крумовградския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |