Определение по дело №924/2019 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№        /11.08.2020 година, гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав в закрито заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

като разгледа адм. дело № 924 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искането на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите - София за изменение на Решение № 815/01.07.2020 година на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 924/2019 година, в частта на разноските. Молителят претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни – юрисконсултско възнаграждение разноски в размер на 100 лева, като се позовава на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В писмена молба от 30.07.2020 година ответникът по молбата изразява становище за неоснователност на молбата. Претендира присъждане на направените разноски в производството, в което е прогласена нищожността на ревизионния акт в частта, с която са установени задължения за здравни осигуровки за периода 2011 – 2015 година в общ размер на 1 415,98 лева и лихви в общ размер на 688,85 лева.

Съдът, като взе предвид направеното искане и доказателствата по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Искането на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите - София е допустимо, като направено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1, пр. 2 от Гражданския процесуален кодекс, вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С Решение № 815/01.07.2020 година, постановено по адм.д. № 924/2019 година съдът е допълнил Решение № 2410/12.12.2019 година, като е отменил Ревизионен акт № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи гр. Варна, изменен с Решение № 405/11.03.2019 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи в частта, с която са установени задължения по чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване за периода месец 08. - 12.2016 година в общ размер на 84 лева и лихви в общ размер на 16,05 лева по жалбата на П.Б.И. ***. Съдът е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт в частта, с която са установени задължения за здравни осигуровки за периода м.01 – м.06.2016 година в общ размер на 100,80 лева и лихви в общ размер на 24,76 лева.

При постановяване на решението съдът е приел, че на жалбоподателката са дължими направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 159,65 лева, съобразно уважената част, а на ответника – в размер на 55,65 лева, съобразно отхвърлената част. Съдът е извършил прихващане на дължимите суми и е осъдил ответника да заплати сумата от 104 лева.

При определяне на разноските съдът не е приложил разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс, предвид следното : Изводът за незаконосъобразност на ревизионния акт е обоснован с писмо от 03.07.2019 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ветово, представено от жалбоподателката по направеното твърдение, че не дължи здравни осигуровки на основание чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство органите по приходите не са изпълнили задължението си по чл. 3 чл. 3, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да установят безпристрастно всички факти и обстоятелствата от значение за задълженията и отговорността на ревизираното лице. При наличието на установени в Закона за здравното осигуряване основания за недължимост на здравните осигуровки, органите по приходите са били длъжни да изискат служебно доказателства за осигурителния статус на лицето.

Предвид горното съдът намира, че искането за изменение на решението в частта на разноските е неоснователно.

Съдът намира, че обективираното в молбата от 30.07.2020 година искане от жалбоподателката за присъждане на направените разноски в производството, с което е прогласена нищожността на ревизионния акт следва да се изпрати на Върховния административен съд на Република България по компетентност.

По гореизложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите за изменение на Решение № 815/01.07.2020 година на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 924/2019 година в частта на разноските.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на определението делото да се изпрати на Върховния административен съд на Република България за произнасяне по молбата на П.Б.И. *** от 30.07.2020 година.

 

                                                           СЪДИЯ: