Определение по адм. дело №607/2025 на Административен съд - Варна

На именното повикване в 13,30 часа се явиха:

 

Жалбоподателят „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД, редовно призован, представлява се от адв. К. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

 

Ответникът Общински съвет Варна, редовно призован. Представлява се от адв. Д. С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

 

Заинтересованата страна Г. С. Ч., редовно призован, се явява лично и с адв. А. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

 

Заинтересованата страна Н. С. Ч., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

 

Заинтересованата страна С. Г. Ч., редовно призована, се явява лично и с адв. А. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

 

Вещото лице В. Г. С., редовно призован, явява се лично.

 

Адв. Д.: С оглед на редовното призоваване, моля да се даде ход на делото.

Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. В.: Моля да се даде ход на делото.

Заинтересованата страна Г. Ч.: Моля да се даде ход на делото.

 

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

СЪДЪТ докладва депозирано заключение с. д. № 11998/14.07.2025 г. по повторна съдебно-техническа експертиза. Същото е представено в срока на чл.199 ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото лице:

 

ВЕЩО ЛИЦЕ В. Г. С., 70 г., български гражданин, [семейно положение], неосъждан, без родство със страните. Предупреден за отговорността по чл.291 от НК. Обеща да даде заключение по съвест и разбиране.

Вещото лице С.: Поддържам изготвеното заключение.

 

Адв. Д. към вещото лице: На л.1 от заключението сте посочили, че сте извършили проверка и в Община Варна на относимата техническа документация. Въпросът ми е следният. Вие сте посетили на място [имот номер], има ли изграден там преместваем обект?

Съдът: С какво този въпрос е относим към спора?

Адв. Д.: Уважаема г-жо Председател, въпросът е относим, тъй като сега ще представя и одобрения проект от Община Варна 40 дни преди оспореното решение, с което на жалбоподателя е разрешено поставянето на преместваем обект, който попада в предвидената бъдеща улица в трасето, който е на място изграден, включително е разрешена и бариера.

Въпросът ми към вещото лице е дали Вие сте открили данни за одобрен проект за тази кабина за охрана?

Вещото лице С.: Не съм имал поставена такава задача да търся строителни книжа или други разрешения. Аз просто съм констатирал, че има такъв наличен павилион там със съответното предназначение.

Адв. Д.: Каква е ширината само на асфалтовата настилка, а не и на тревните площи? Извършили ли сте измервания от ограда до ограда?

Вещото лице С.: Асфалтовата настилка не стига до границата на [УПИ]. Някъде от порядъка на 50-60 см към ажурната телена ограда не е изпълнена асфалтова настилка. Асфалтовата настилка е изпълнена в [ПИ], не е изпълнена изцяло в частта, която е от оградата на [имот номер] до границата. Асфалтовата настилка е изпълнена в [ПИ], но в една част от [ПИ] не е изпълнена.

Адв. Д.: Въпросът ми е измервахте ли само и единствено асфалтовата настилка?

Заинтересованата страна Г. Ч.: Възразявам срещу този въпрос. Считам, че е абсолютно неотносим.

Съдът отклонява въпроса.

 

Адв. Д.: Този преместваем обект, който е разположен на асфалтовата площ, попада ли в улицата, която е предвидена да обслужва [имот номер]?

Вещото лице С.: Попада в трасето на обслужващата [улица], както и в трасето на обслужващата [улица], тъй като тя е обща част. Тоест, преместваемият обект попада в улицата, която обслужва имотите, както на жалбоподателя, така и на заинтересованите три лица.

Адв. Д.: Засяга ли се ползването на оспорения с ПУП ПРЗ [имот номер] на жалбоподателя при тази фактическа обстановка, както е с изградена? …

Вещото лице С.: Дали се засяга с подробния план частта от [имот номер]? Не, не се засяга. Предмет на плана е разделянето на УПИ ІІІ-145 на два урегулирани поземлени имота, съответно УПИ ХІІ-145 и УПИ ХІІІ-145.

Адв. Д.: Какъв е размерът на пътя с точност, който сочите, че е на място?

Вещото лице С.: Тъй като границата между [ПИ] и [ПИ] не е материализирана на място, от страната бяха посочени някакви маркери, които евентуално са поставени от геодезист като такава граница и спрямо тези маркери съм мерил ширината на улицата към единия и към другия имот, като съм посочил, че тя на различните участъци е различна и варира от порядъка на 5,60 м до 5,85 м. Даже цялата улица от 6 метра, какъвто е предвиден габаритът, не е изпълнена на място между оградите.

Адв. Д.: Нямам други въпроси към вещото лице.

 

Адв. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Вещото лице каза, че предмет на плана не е имотът собственост на жалбоподателя, а именно [ПИ], с което отговаря на поставените въпроси.

 

Заинтересованата страна Г. Ч. към вещото лице: Казвате в експертизата, че предмет на плана е [УПИ] в регулационните му граници. Този УПИ ІІІ-145 има ли обща граница с някои от имотите, притежавани от жалбоподателя?

Вещото лице С.: Не, няма обща регулационна граница.

Заинтересованата страна Г. Ч.: По въпрос 3 и по-скоро отговора в последния абзац сте казали, че с реализирането на предвижданията на процесния план по отношение на застрояването на [ПИ] и реализиране на улица, обслужваща имотите, предмет на плана и имота на жалбоподателя [ПИ], фактическото му ползване като зона за паркиране ще отпадне.

Въпросът ми е това фактическо ползване и реализиране като улица свързано ли е с оспорения ПУП или е свързано с уличната регулация на ПУП-а от 2017 г.?

Вещото лице С.: Улицата е предвидена с плана от 2017 г. и тя следва да се реализира по предвижданията на този план. Улицата не е предмет на процесния план.

Заинтересованата страна Г. Ч.: Вписали сте в експертизата, че фактически част от имота на жалбоподателя се ползва за паркиране. Как установихте, че се ползва за паркиране? Как установихте от кого се ползва за паркиране? Какво констатирахте на място? Аз така или иначе твърдя, че с експертиза няма как да се установи този въпрос, защото имаме улица, на която просто е начертано нещо. Там всеки може да паркира. Затова Ви питам как установихте, че се ползва от жалбоподателя точно за паркиране. Как направихте тази констатация?

Вещото лице С.: Нямам предвид, че се ползва точно от жалбоподателя. Няма как да гадая на кого са паркиралите коли, но както се вижда и от снимките, на местата, които са разграфени за паркиране има паркирали автомобили. Тоест, в момента на огледа се ползва за паркиране. Така, както са разграфени с номерация паркоместата, логично е да се предположи, че се ползва за паркинг.

Заинтересованата страна Г. Ч.: Това е извън границата на [ПИ], така ли?

Вещото лице С.: Да, паркирането е частично, а другата част е изцяло в имота, но така или иначе [ПИ] в една значителна част от него се ползва за паркиране. Това съм установил при огледа на място.

Заинтересованата страна Г. Ч.: Нямам други въпроси към вещото лице.

Адв. В.: Нямам въпроси към вещото лице.

 

 

Становище по заключението.

Адв. С.: Да се приеме.

Адв. В.: Да се приеме.

Заинтересованата страна Г. Ч.: Да се приеме.

Адв. Д.: Уважаема г-жо П., моля да не бъде приемано заключението на вещото лице. Оспорвам заключението по т.2 и т.3 и считам, че са налице основанията на чл. 201, предложение 2, да бъде назначена повторна експертиза. Аргументите ми са, че заключението е изготвено от архитект, а не от геодезист. Преки измервания на място аз видях, да, господинът е измерил с ролетка, но тези измервания не са коректни подчертавам. Това е частен имот, респективно ползван за паркиране и към настоящия момент се ползва за паркиране.

Моля да приемете одобрен Архитектурен проект с Обяснителната записка от Община Варна, който е 40 дни преди решението на Общински съвет Варна, от който е видно, че Община Варна приема, че там улица няма. Не би било логично да бъде издавано разрешение за поставяне. Аз не съм чувал такова нещо на път да бъде разрешено и плюс това да има и бариера, да бъде разрешено да има преместваем обект на пътя.

Адв. В.: Уважаема г-жо Съдия, моля да не бъде уважавано искането за повторно експертно заключение. Същото не е обосновано. Оспорването на компетентността на вещото лице да прави определени измервания е ирелевантно за предмета на спора, доколкото ние спорим за незаконосъобразност на ПУП към проект за такъв план, а не за определяне на граници между поземлени имоти или друг тип спор, който изисква геодезически тип експертиза. Фактът, че жалбоподателят се опитва да измести фокуса на спора и основанията за законосъобразност, респективно незаконосъобразност на проект на ПУП не променя същността. Поради това считаме, че вещото лице напълно компетентно е отговорило на поставените му въпроси, така както са допуснати, а вече дали фактически действия от страна на жалбоподателя следва да бъдат зачетени или не, с оглед предмета на спора, е предмет на правна преценка на съда. Поради това считаме, че така направеното оспорване е немотивирано и не са налице предпоставките по чл. 201 за допускане на трето заключение по същите въпроси.

Молим, сега представеното писмено доказателство да не бъде приемано. Считаме го за неотносимо към предмета на спора, доколкото касае отношения между жалбоподателя и трето лице, които нямат връзка с проекта на устройствения план, нито касаят имот, който е предмет на оспорения устройствен план. Също така, в момента не се и води спор чия собственост е процесният имот [ПИ], а именно с него се основава правния интерес на жалбоподателя от настоящата жалба и доколкото той не е отчужден формално правно жалбоподателят би могъл да отправи искания към общината за получаване на едни или други разрешения за този имот. Тези искания обаче са ирелевантни за законосъобразността на процесната заповед, поради което това доказателство го считаме за неотносимо към спора.

Адв. С.: Противопоставям се на искането за назначаване на нова повторна съдебно-техническа експертиза. Считам, че заключението на вещото лице е обективно, компетентно и съвсем обосновано дадено.

Противопоставям се на приемането на т.нар. Архитектурен проект, друг е редът за поставяне на преместваеми обекти. Това е заснемане на съществуващо фактическо положение, а преместваемите обекти се съобразяват и се поставят съгласно схема, одобрена от гл. архитект по Наредбата за преместваемите обекти. В този смисъл е неотносимо представеното доказателство.

С оглед заключението на вещото лице, считам че липсва правен интерес от страна на жалбоподателя, поради което моля да прекратите производството по делото.

 

Заинтересованата страна Г. Ч.: Във връзка с оспорването на колегата относно заключението, искам да задам няколко допълнителни въпроса към вещото лице.

При промяна на правното предназначение на [ПИ], собственост на жалбоподателя, тогава притежаваният от жалбоподателя [ПИ], в който е изграден комплекс „Амарант“, би ли имал достъп до улична регулация?

Адв. Д.: Възразявам на въпроса. Пак казвам, тук жалбоподателят „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД е в качеството си на собственик на [ПИ]. На всички ни е известно, че уличната регулация не е приложена.

Заинтересованата страна Г. Ч.: Въпросът е относим, тъй като Вие се легитимирате в първата жалба като собственик и на комплекса. Това го пише в първоначалната жалба. В тази връзка поставям въпроса, в тази ситуация ако се промени предназначението на [ПИ], де факто северната част от пътя, дали комплексът „Амарант“ би имал достъп до улична регулация.

Вещото лице С.: От гледна точка на ЗУТ фактическото ползване на един имот като предназначение негово, има значение, само ако няма действащ ПУП, съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗУТ. Предназначението на имота, съгласно закона е това, което му е дадено с действащ ПУП. В случая [имот номер] има предназначение съгласно ПУП от 2017 г. и съгласно закона за улица.

 

Съдът към вещото лице: [УПИ] с реализирано застрояване, както казвате, има ли друг достъп до улица?

Вещото лице С.: Ще бъде достъпен през този имот и част от имота 145, който също по действащия план от 2017 г. е предвиден за …

Заинтересованата страна Г. Ч.: Но [ПИ] има ли пряка граница с [ПИ]?

Вещото лице С.: Попитахте ме за достъпа. А на този въпрос казах вече, че няма пряка граница между [ПИ] и [ПИ].

 

Заинтересованата страна Г. Ч.: Аз също се противопоставям на искането за допускане на трета експертиза. Беше уважено искането на жалбоподателя в първото съдебно заседание да се допусне повторна експертиза, макар че конкретно мотивирано оспорване и на първоначалната експертиза нямаше. В случая също такова няма. Няма никакви конкретни твърдения, а само едни бланкетни твърдения за ширината на пътя, които са абсолютно неотносими към предмета на настоящия спор и с тях се цели единствено и само да се протака възможно най-много процесът, в което вярвам и съдебният състав се увери многократно вече.

Моля да оставите без уважение искането за приемане на Архитектурния проект, тъй като това по никакъв начин няма касателство с допустимостта на жалбата, която ясно се установи и от двете експертизи и от всички приети писмени доказателства, че не е допустима.

 

 

СЪДЪТ, след като взе предвид направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя и становището на страните, прецени следното.

СЪДЪТ намира, че така депозираната повторната съдебно-техническа експертиза от вещото лице арх. С. е обективно и компетентно дадена. В случая предмет на производството е оспорването на ПУП. Наведените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя не са относими към настоящото производство, доколкото процесната улица и нейният размер не са предмет на настоящия ПУП, а същата е одобрена със заповед от 2017 г.

Предвид изложеното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза.

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с. д. № 11998/14.07.2025 г. по повторната съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице арх. В. С..

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 1000 (хиляда) лева.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 800 (осемстотин) лева от внесения депозит /издаден и връчен РКО на 29.07.2025 г./

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя в 7-дневен срок от днес да представи доказателства за довнесен депозит в размер на 200 (двеста) лева по сметка на Административен съд гр. Варна, за вещи лица.

ПРИЕМА представения от процесуалния представител на жалбоподателя Архитектурен проект за преместваем обект, ситуиран в [ПИ] в КК „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна.

 

 

Адв. Д.: Уважаема г-жо П., представям списък с разноски, ведно с всички депозити, респективно правя възражение за прекомерност в случай, че се претендират разноски над 1200 лв.

Адв. С.: Представям списък на разноските.

Адв. В.: Представям три отделни списъка за всеки един от трите заинтересовани страни, както и депозирано писмено становище по допустимостта, с препис за страните, като ще вземам кратно устно становище.

 

Становище по допустимостта на жалбата.

Адв. Д.: Уважаема г-жо Председател, с оглед събраните писмени доказателства, считам че жалбоподателят изцяло попада в разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ и че се явява заинтересована страна. Видно от така изработения проект ПУП-ПРЗ за [имот номер], разделен на три според вещото лице, не сме заинтересована страна, което е против събраните доказателства. Считам, че подробно съм изложил в жалбата си, респективно че ПУП при липсата, при този предвиден достъп през [имот номер] няма необходимите размери и противоречи на императивна разпоредба за 6 метра разстояние. На всичкото отгоре, както се вижда от представените от нас доказателства, в имота има поставен обект за охрана, което подкрепя тезата ни, че имотът се ползва за паркинг и за да бъде осъществен нормален достъп за [имот номер], трябва да се мине през преместваемия обект, което е недопустимо. Видно е, че Община Варна е съгласувала това, както казах 40 дни преди решението на Общински съвет Варна от 30.01.2025 г. Имаме Архитектурен проект, но нямаме разрешение и затова ще направя доказателствено искане, тъй като то е в Община Варна и е разрешено поставянето, поради което тъй като беше кратък срокът, моля да бъде изискана информация, тъй като считам, че това е следвало да бъде съобразено от комисията на Общинския съвет дали [имот номер], то дори няма информация на кой е собственост този имот, не са изпращани уведомления, а към декември 2024 г. и януари 2025 г. „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД е разполагал с титул за собственост. Имотният регистър е публичен. В този смисъл моля да изискате от Община Варна разрешението за поставяне, ако ответната страна оспорва, че не разполага „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД. Моля да не постановявате определение за прекратяване и да дадете ход по същество на спора.

 

По направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за изискване от Община Варна на разрешение за поставяне на преместваем обект, съдът намира същото за неотносимо, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за изискване на Община Варна на разрешение за поставяне на преместваем обект.

 

 

Адв. С.: Считам, че липсва основание за подаване на настоящата жалба, поради което моля да я отхвърлите като недопустима и да прекратите производството по делото, както и да ни присъдите сторените по делото разноски. Жалбоподателят не се явява заинтересовано лице, тъй като имотът чиято собственост е на жалбоподателя не е засегнат от разработката на одобрения ПУП-ПРЗ, поради което моля да прекратите производството по делото.

Адв. В.: Уважаема г-жо Съдия, моля да прекратите производството по делото и да оставите без разглеждане жалбата като недопустима. Считам, че не са налице предпоставките на нито една точка на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, включително хипотезата на т. 5 от същата алинея, на която се позовава жалбоподателят в днешното заседание. Както и вещото лице посочи при разпита му по приемане на експертизата в днешното заседание, фактическото ползване на даден поземлен имот е правно ирелевантно от гледна точка на ЗУТ, след като за него има влязъл в сила ПУП. Безспорно се установи и от двете експертизи по делото, че процесният имот ПИ с кадастрален идентификатор завършващ на 177 е с предназначение за второстепенна улица от 2017 г. и няма предвиден режим за застрояване, както и не е предмет на процесния план, поради което предвижданията на процесния план, касаещи единствено УПИ ІІІ-145 и неговото разделяне на два нови УПИ, не засяга по никакъв начин правния режим на ползване и отреждането на ПИ, собственост на жалбоподателя. Поради това и не са налице предпоставки, които обосновават правен интерес от поддържане на настоящата жалба. Доказа се, че и имотът на жалбоподателя няма обща граница с УПИ на доверителите ми, чието предназначение се променя с процесния план, а той граничи с част от техен имот, който е предвиден за второстепенна улица с плана от 2017 г. и това предвиждане по никакъв начин, нито се засяга, нито се изменя и не попада изобщо в обхвата на процесния план. Поради това молим да оставите жалбата без разглеждане. Молим да присъдите сторените от доверителите ми разноски, като съобразите фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия, включително изслушването и приемането на две експертни заключения и депозираните множество становища по непрекъснато въвежданите нови обстоятелства и доказателства от жалбоподателя в процеса. С оглед на което, считам че справедливият размер на възнаграждението, което следва да бъде компенсирано от жалбоподателя надхвърля минималния размер, предвиден в тарифата от Висшия адвокатски съвет.

Заинтересованата страна Г. Ч.: От събраните по делото писмени доказателства, изготвените заключения на двете вещи лица по допуснатите съдебно-технически експертизи, безспорно се установи, че жалбоподателят няма правен интерес от подаване на жалбата. Видно е, че предмет на плана е УПИ ІІІ-145, който нито граничи с някой от имотите, притежавани от жалбоподателя, отделно имотите на жалбоподателя не са предмет на плана, не се засягат по никакъв начин, тъй като предвижданията са [ПИ] да бъде улица, съобразно плана от 2017 г. и нищо спрямо него не се променя с настоящия оспорен ПУП-ПРЗ.

По отношение на разноските, тъй като възнаграждението, което е заплатено действително е в по-висок размер от посочения в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, но макар формално да се касае за неоценяем иск, следва да се съобразят освен обстоятелствата свързани с фактическата и правна сложност на делото, които посочи адв. В., но и стойността на самия имот, за който се процедира ПУП, тъй като това обстоятелство при съобразяване на реалната пазарна ситуация е реално определящо за стойността на адвокатската услуга, която се заплаща. В тази връзка има немалка практика на Върховния административен съд, така че все пак трябва да се съобрази, че става въпрос за имот в КК „Св. Св. Константин и Елена“, който е със значителна площ. Считам, че аз и другите заинтересовани лица сме положили необходимите усилия да постигнем максимално добра цена на адвокатското възнаграждение. Понеже и аз съм юрист, съм пратил запитване до 4 кантори, които се занимават с материята на ЗУТ, тъй като тя е сложно специфична и много колеги не се занимават с нея, преди да ангажирам адв. В. и тази кантора. Две от тези кантори бяха на много по-висока стойност, но не мога да представя офертите им, защото има изискване за конфиденциалност, но го казвам във връзка с това, че при съобразяване на пазарните условия уговореното възнаграждение не е прекомерно. Съобразно наредбата и трайната практика на Върховния административен съд при определяне на възнаграждението не следва да се съобразява ДДС, т.е. посоченият размер в наредбата е без ДДС.

Моля да прекратите делото и да ни присъдите разноски.

 

Адв. Д. /реплика/: Не намирам за основателно посоченото, че [имот номер] няма граница с [имот номер]. От скицата по КК имотите граничат. Поддържам възражението си по отношение на прекомерност. Моля да съобразите, в случай, че оставите жалбата без разглеждане, да вземете предвид и решението от м.януари 2025 г. на Европейския съд за правата на човека, с което съдебният състав не е обвързан от наредбата и считам, че в рамките на три съдебни заседания производството приключи, поради което е ирелевантна стойността на имота. Тя няма значение. ЗУТ, в случая Наредбата е посочила какво е минималното възнаграждение и 10 бр. договори от кантори да се представят, това е въпрос на свободно договаряне между клиент и адвокат.

 

 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните прецени следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД /с предходно наименование „Марица 10“ ЕООД/, представлявано от управителя С. И., чрез адв. Д. срещу Решение от 30.01.2025 г. по протокол № 19 на ОбС – Варна – т.492.4, с което е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІ-145 „за жилищно строителство“ и УПИ ХІІІ-145 „за жилищно строителство“ в кв. 33 по плана на КК „Св. Св. Константин и Елена“ гр. Варна. В жалбата се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, че дружеството е собственик на [ПИ] и [ПИ], макар и да е заинтересована страна в производството жалбоподателят не е уведомен за започналата процедура по изменение на ПУП. Налице е спор за собственост пред ВРС е образувано гр. дело № 9053/2024 г., касаещ ПИ *****. Поддържа, че с приетия ПУП са нарушени параметрите на ОУП, променен е процентът на минимално озеленяване, кинта, което води до ограничаване правото на собственост на жалбоподателя. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт.

В уточняващи молби с.д. № 6510/15.04.2025 г. и с.д. № 7241/30.04.2025 г. „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД поддържа, че дружеството е собственик на ПИ 10135.2568.177, който не е отчужден, имотът е ограден и е с контролиран достъп. С оспорения ПУП един поземлен имот е разделен на две, от който са образувани УПИ ХІІ-145 и УПИ ХІІІ-145, като преминаването до тези две УПИ е предвидено през ПИ 10135.2568.177, който е собственост на жалбоподателя, с което се ограничава правото му на ползване. Счита, че дружеството е заинтересована срана, съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, тъй като се въвежда ограничение в режима на застрояване и ползване на ПИ 10135.2568.177. Този имот не е пътна връзка за образуваните нови. Имотът не е отчужден с цел прилагане на уличната регулация. По изложените доводи счита, че е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал.1 от ЗУТ и жалбата му е допустима.

Депозирани са становища от 30.04.2025 г. и от 21.05.2025 г. от заинтересованите страни Г. С. Ч., Н. С. Ч. и С. Г. Ч., представлявани от адв. В., в които се поддържа, че депозираната жалба е недопустима, тъй като дружеството жалбоподател не попада в кръга на лицата визирани в чл. 131, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. ПИ ********** и ПИ ********* не са предмет на самия план, не е предвидено свързано застрояване, няма намалени отстояния, не се въвежда с плана ограничения в режима на застрояване и ползване на съседните имоти. Имотът на заявителите на проекта 10135.2568.145 частично попада в регулационните граници на УПИ ІІІ-145, а част от имота – с площ от 215 кв. м попада в рамките на предвидения с ПУП-ПРЗ на КК „Св. Св. Константин и Елена“, одобрен със заповед от 2017 г. второстепенна улица, в която попада и ПИ *****. Регулационните граници на новопредвидените УПИ са съобразени с уличната регулация на ПУП-ПРЗ на КК „Св. Св. Константин и Елена“. Отделеният ПИ *******, граничи новопредвидените УПИ ХІІ-145 и УПИ ХІІІ-145, както и с ПИ ****** Предназначението на ПИ на заявителите на ПУП не се променя. Между двата УПИ – предмет на процесната заповед и ПИ ****** няма обща граница. По изложените доводи счита, че депозираната жалба е недопустима. Доводите относно фактическото ползване на ПИ 10135.2568.177 са ирелевантни. При промяна на предназначението на ПИ ***** самият жалбоподател няма да има достъп и лице към [улица]., в който има изграден жилищен комплекс.

Процесуалният представител на ответника поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят не е сред лицата, посочени в чл. 131 от ЗУТ.

За установяване допустимостта на жалбата по делото са назначени и приети две СТЕ.

Видно от заключението на вещото лице арх. К. имотите собственост на жалбоподателя ПИ 10135.2568.177 и ПИ 10135.2568.176 не са предмет на оспорения план. Спрямо имотите на жалбоподателя не се предвижда свързано застрояване с процесния план, не е допуснато намалено отстояние, спрямо имотите на „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД, спазена е и нормата на чл. 32 от ЗУТ. След анализ на приложения ПУП вещото лице е установило, че след одобряването му ще се формират три имота – ПИ ***** с площ от 1825 кв.м, съответстващо на УПИ ХІІІ-145 за жилищно строителство, ПИ******* с площ от 1140 кв. м, съответстващо на УПИ ХІІ-145 за жилищно строителство и ПИ ***** с площ от 215 кв. м, попадащо в улична регулация по действащ план от 2017 г. Това налага извод, че с процесния ПУП се променя предназначението на двете УПИ, като от „нискоетажно курортно строителство“ предвиждането става за „жилищно строителство“, частта на ПИ ******* попадаща в уличната регулация с бъдещ номер 275 не променя своето предназначение, тъй като уличната регулация е одобрена с ПРЗ от 2017 г. и се вписва в условията на §8, ал.7 от ПР на ЗУТ. С процесния ПУП не се въвеждат ограничения на застрояването и ползването на имотите собственост на жалбоподателя, тъй като ПИ ****** не е предмет на плана и попада в уличната регулация, съгласно ПУП от 2017 г., а процесния ПУП е съобразен с предвижданията му. С процесния ПУП не е нарушена нормата на чл. 32 от ЗУТ. ПИ *********, не е предмет на процесния план, не е предмет на разрешението за изработването му и не се засяга непосредствено от него. Достъпът до образуваните две нови УПИ е предвиден да се осъществява от север от улица с габарит от 6 метра. Съгласно действащия към момента ПУП за територията предназначението на ПИ ***** е за второстепенна улица, тъй като попада в уличната регулация с около 3 метра и е без режим на застрояване. Вещото лице при оглед е установило, че улицата, предвидена с ПУП-ПРЗ от 2017 г. е реализирана на място с асфалтова настилка, като по уличната регулация на УПИ ІХ-176, собственост на жалбоподателя е реализирана ограда.

По делото е назначена и приета повторна СТЕ. Видно от заключението на вещото лице С. предмет на процесния ПУП е единствено УПИ ІІІ-145, от който се обособяват два нови УПИ. Частта от ПИ **** по КККР, която попада в уличната регулация по действащия план не е в обхвата на оспорения план. С изготвения проект за изменение на КККР във връзка с процесния ПУП се обособяват две УПИ. ПИ с [идентификатор] се разделя на три ПИ, два от които съответстват на двете новообразувани УПИ, а третия ПИ *****с площ от 215 кв. м, съответства на частта от ПИ ******5, попадаща в уличната регулация. С процесния ПУП не се предвижда ограничения на застрояването и ползването на УПИ ІХ-176 собственост на жалбоподателя, а по отношение втория имот собственост на „Амарант резиденс Девелопмент“ ЕООД не е предвидено застрояване, като с процесния ПУП не се предвижда и ограничение в ползването му. С реализиране на предвижданията на процесния план по отношение на застрояването в ПИ 10135.2568.145 и реализиране на улицата, обслужваща имотите предмет на плана и имота на жалбоподателя ПИ ***фактическото му ползване като зона за паркиране ще отпадне. Достъпът до УПИ заинтересованите страни ще бъде осигурен от предвидената по действащия план, одобрен със заповед от 2017 г., улица с габарит от 6 метра.

Съдът кредитира заключенията и на двете вещи лица като обективно, компетентно дадени и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съгласно чл. 131 от ЗУТ заинтересовани лица в производството по обжалване на подробни устройствени планове и на техните изменения, са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните в имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър. Съгласно ал. 2 на същия текст непосредствено засегнати лица от предвижданията на ПУП са имотите предмет на самия план; съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния, както и съседни имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана, както имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застояване и ползване.

В случая от приетите по делото две СТЕ, които съдът кредитира, като обективни и компетентно дадени се установява, че имотът на жалбоподателя не е предмет на процесното решение, както и, че не са допуснати намалени разстояния спрямо имота на „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД. С оспорения план се променя предназначението на имотите предмет на плана „за жилищно застрояване“. В случая с предвижданията на план не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на ПИ 10135.2568.177 по следните съображения, на първо място този имот не е предмет на плана, той попада в обхвата на уличната регулация, одобрена със заповед от 2017 г., а процесният ПУП само се съобразява с нея, имотът на жалбоподателя не се засяга от оспорения план. Съгласно чл. 8 от ЗУТ конкретното предназначение на ПИ се определя от ПУП. Нормата на чл. 9 от ЗУТ предвижда, че в територии без устройствени планове предназначението на ПИ до влизане в сила на ПУП се определя от фактическото им ползване. Фактът, че ПИ ****** се използва за паркиране, е ирелевантен за настоящото производство, доколкото за имотите на жалбоподателя е налице влязъл в сила ПУП и този имот е предназначен за улица, а нормата на чл. 9, ал.2 от ЗУТ е неприложима.

Наличието на издадено разрешение за поставяне на преместваем обект също е ирелевантно за настоящото производство, тъй като на първо място преместваеми обекти се поставят за определен период от време и отделно от това по силата на специалните норми на ЗУТ е недопустимо поставянето на преместваеми обекти да води до ограничаване на ползването на имотите съгласно ПУП и инвестиционните намерения на субектите.

Представеното по делото от жалбоподателя определение № 850, постановено по адм. дело № 49/2024 г. на ВАС не е относимо към настоящото производство, тъй като е постановено при съществено различна фактическа обстановка, с ПУП се новоурегулират УПИ, като тепърва се установява транспортен достъп до тях, какъвто настоящия случай не е. В случая транспортният достъп до имота, както на жалбоподателя, така и на заинтересованите страни, е предвиден съгласно одобрен ПУП от 2017 г., а не е предмет на настоящия план.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал.1 от ЗУТ, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалните представители на ответника и на заинтересованите страни, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Общински съвет – Варна сумата от 1250 лв., представляваща направени по делото разноски, да заплати на Г. С. Ч. сумата от 4020 лв., представляваща сторени по делото разноски, да заплати на Н. С. Ч. сумата от 4020 лв., представляваща сторени по делото разноски, както и да заплати на С. Г. Ч. сумата от 4020 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Водим от изложеното на основание чл. 159, т.4 АПК вр. чл. 131 от ЗУТ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба депозирана от „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД /с предходно наименование „Марица 10“ ЕООД/, представлявано от управителя С. Д. И., чрез адв. Д. срещу Решение от 30.01.2025 г. по протокол № 19 на ОбС – Варна – т.492.4, с което е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІ-145 „за жилищно строителство“ и УПИ ХІІІ-145 „за жилищно строителство“ в кв. 33 по плана на КК „Св. Св. Константин и Елена“ гр. Варна.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 607/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, ХХІІ състав.

ОСЪЖДА „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД /с предходно наименование „Марица 10“ ЕООД/, представлявано от управителя С. Д. И. да заплати на Общински съвет Варна сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лв., представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД /с предходно наименование „Марица 10“ ЕООД/, представлявано от управителя С. Д. И. да заплати на Г. С. Ч. с [ЕГН] от гр. София сумата от 4020 (четири хиляди и двадесет) лв., представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД /с предходно наименование „Марица 10“ ЕООД/, представлявано от управителя С. Д. И. да заплати на Н. С. Ч. с [ЕГН], от гр. София, сумата от 4020 (четири хиляди и двадесет) лв., представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД /с предходно наименование „Марица 10“ ЕООД/, представлявано от управителя С. Д. И. да заплати на С. Г. Ч. с [ЕГН] от гр. Варна сумата от 4020 (четири хиляди и двадесет) лв., представляваща сторени по делото разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-мо дневен срок от днес.

 

Адв. Д.: Уважаема г-жо Председател, моля на основание чл. 151, ал.5 звукозаписът от заседанието да се пази до приключване на делото.

 

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,19 часа.