Р Е Ш
Е Н И Е
Номер…………… Година 2020 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на
четиринадесети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при
секретаря РАДОСТИНА И.А, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 3157 по
описа на ВРС за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на „Сириус Секюрити”-ООД гр.София,
представлявано и управлявано от Е. И. Б., против НП № 03 –010128/01.08.18 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на
чл.12 от Наредбата за структурата и
организация на работната заплата, на осн. чл.416 ал.5
вр. Чл.414 ал.1 от КТ, на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500
лева.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, при наличие
на представителна власт, поради което
съдът я прие за разглеждане по същество.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно
и неправилно, излагат се аргументи в подкрепа на становището, че при издаването
на НП и още при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са ограничили правото на защита на нарушителя, без същите да
се конкретизират, твърди се, че НП е издадено в противоречие с материалния
закон, без отново да се излагат конкретни мотиви, визира се липса на мотиви от
страна на АНО относно приложението на чл.28 от ЗАНН и се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, не се представлява, не се
ангажират доказателства в подкрепа на жалбата и не се изразява становище в хода
на делото по същество.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да
бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, като аргументира доказаност и съставомерност на извършеното нарушение.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец юни 2018г., служители
на Д“ИТ“-Варна, сред които и св.П., извършили проверка на дейността на „С.С.” ЕООД-гр.София и
въз основа на изисканите и представени документи в Д”ИТ”-Варна , а именно
ведомост за месец декември 2017г. било прието за установено, че дружеството не
е изплатило на И. В. И., изпълняващ длъжността „охранител”,допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и опит, което във вътрешните правила работодателят е
определил, че следва да се изплаща като процент.Съобразно представеният трудов
договор било прието, че работникът е придобил
това право на 27.11.2017г. като след тази дата не е имало начисляване на
такова възнаграждение.Прието било, че датата на извършване на нарушението е
03.04.2018г., тъй като съгласно сключените трудови договори възнаграждението за
положения труд е следвало да се изплати до три месеца след датата на
изработване.Установено било, че заплатата за процесния
месец е била начислена и изплатена в края на месец март 2018г., без
допълнителното възнаграждение.
Предвид горното било прието за установено,
че въз. дружество в качеството си на
работодател, е нарушило разпоредбата на чл.12 ал.1 от Наредбата за структурата
и организация на работната заплата, поради което на 23.07.2018г.
св.П. съставила АУАН срещу жалбоподателя, в който било описано нарушението,
констатирано по време на проверката. АУАН бил съставен в отсъствието на
нарушителя, като бил връчен на 26.07.2018г. с писмо с обратна разписка.
Тъй като в
законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения
АУАН, приемайки липса на спорни
обстоятелства, въз основа на АУАН и
останалите събрани доказателства, на
01.08.2018г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Със същото е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева на въз. дружество,
на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.П., дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а й не се
ангажират никакви доказателства от страна на въззивника за противното.
Съдът
изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на св.П., дадени в с.з., от
приетото в с.з. копие на трудов договор,
копие на платежна ведомостп за месец декември 2017г.
копие на вътрешни правила за работната заплата и от останалите приетите писмени
доказателства по делото, съдържащите се в АНП.
Като
прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът за установяване на
нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП/ съгласно приложената в
материалите по делото заповед/, са издадени от оправомощени
лица и са законосъобразни от формална страна, издадени в законоустановения срок
и тъй като конкретни възражения в тази насока не са изложени съдът е лишен от
възможност да изложи и конкретни мотиви.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, като задължително следва да са посочени дата и място на извършване,
както и обстоятелствата, при които
същото е извършено и да са визирани всички съставомерни
факти, касаещи признаците на приетото за установено нарушение.
Деянието е квалифицирано в НП като
нарушение на чл.12 от Наредбата за структурата и организация на работната
заплата.
Според Чл. 12 (1) от Наредбата „За
придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се
заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна
заплата, определена с индивидуалния трудов договор”, но чл.12 от горепосочената
Наредба съдържа множество алинеи с различни правни изисквания, като в
конкретния случай изобщо цифром не е конкретизирана
нарушената правна норма.Горното процесуално нарушение не би било съществено,
ако в АУАН и НП се съдържаха съответните факти, срещу които нарушителят би
могъл да се защити.
В конкретния случай съдът намира, че
не са описани фактите, относими към съставомерните
признаци на приетото за установено нарушение. Не е посочено кога е възникнало
правото на допълнително възнаграждение, тъй като съгласно сключеният трудов договор,
приложен по делото, правото на процесното допълнително възнаграждение възниква
след изтичане на една година от сключването на трудовия договор при конкретния раблотодател, но факти, кога е бил сключен трудов договор
по делото липсват и няма как да се прецени възникнало ли е процесното
задължение и кога.
Въззивникът
е наказан за това, че извършил нарушението на 03.04.2018 г., но липсват факти,
въз основа на които е направен извод, че нарушението е извършено именно на тази
дата. Не е посочена датата, на която лицето е започнало работа, за да се направи извод относно датата на
която е придобило правото на допълнително възнаграждение, не е посочена датата
на която е следвало да се изплати основното възнаграждение и не става ясно от
обстоятелствата в НП, а и в АУАН, защо АНО е приел, че нарушението е извършено
на 03.04.18 г. , особено предвид факта, че се касае за възнаграждение, дължимо
за месец декември 2017г. Не са описани факти, въз основа на които да се прецени изобщо имало ли е изплатено
възнаграждение за процесния месец и в какъв размер е
следвало да се изплати допълнително възнаграждение, за да се прецени какво
възнаграждение не е изплатено, кога и има ли извършено нарушение, респективно
имал ли е конкретният работник право да получи
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
и то в какъв размер.
В
НП е посочено, че нарушението е извършено в с.Китен, общ.Аврен, но изобщо не
става ясно защо се приема, че това е мястото на извършване на нарушението, тъй
като липсват каквито и да било факти къде точно е била дължима престацията, още повече, че седалището на дружеството е в
гр.София.Освен липсата на факти в тази насока, следва да се отбележи, че е
налице и несъответствие между мястото на извършване на нарушението, визирано в
АУАН- с.Китка, и мястото на извършване на нарушението, визирано в НП-с.Китен.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на
нарушението от фактическа страна, непосочването на обстоятелствата, при които
същото е извършено, липсата на факти относно датата и мястото на извършване на
нарушението винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като
възможността нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен е била
ограничена.Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването
на точно какво нарушение е обвинен,
горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е
приложена санкционната норма.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з. посредством гласни
доказателства или да се извличат от
становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, изложено в
с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в НП.Следва да се
отбележи константната съдебна практика в производствата по ЗАНН, че в тежест на
АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е
извършил.
В горния смисъл са решения на Адм. съд-Варна по КАНД № 673/13г., КАНД№1680/14г. и др.
Поради наличие на основания за отмяна
на НП съдът не счита за необходимо да обсъжда евентуалното приложение на чл.28
от ЗАНН.
Предвид горното, обжалваното
наказателното постановление следва да бъде отменено, като постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03 –010128/01.08.18 г. на.
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на
чл.12 от Наредбата за структурата и
организация на работната заплата, на осн. чл.416 ал.5
вр. Чл.414 ал.1 от КТ, на „Сириус Секюрити”-ООД
гр.София, представлявано и управлявано от Е. И. Б. е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: