Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 61 09.08.2017 г. гр. Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
на
девети август две хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: 1. Нели Батанова
2. Светлин Стефанов
Секретар:
Геновева Стоева
Прокурор: Орлин Куздов
като
разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов
ЧНД
№ 243 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 32 във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на
изпратено чрез Министерството на правосъдието на Република България
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, издадено въз основа на
решение за признаване и изпълнение на решение с рег. № 500021772464, постановено на 06.05.2016 г. от
несъдебен орган на издаващата държава – Полицейски
президиум Райнпфалц, с адрес: ул. „Максимилиянщрасе” № 6, 67346 гр. Шпайер,
Германия, влязло в сила на 02.06.2016 г. за налагане на финансова санкция в размер
на 113,50 евро на българския гражданин И.Х.С., роден на *** г. с последен
известен адрес: с. Тимарево, общ. Хитрино, обл. Шумен.
Представителят на прокуратурата
намира искането за процесуално допустимо и основателно. Смята, че извършеното
деяние представлява нарушение както по българското, така и по германското
законодателство и предлага същото да бъде признато за изпълнение. Не са налице
основания за отказ.
Засегнатото лице И.Х.С., нередовно
призован, не се явява. От приложената докладна записка
на ст. инспектор Д.В.Д – Началник У Хитрино при РУ – Шумен е видно, че при проведен
разговор с кмета на населеното място Салим С. е установено, че И.С. работи като
международен шофьор и към момента е извън България.
Процесуалният представител на на засегнатото лице навежда доводи за отказ
от признаване на решението. На първо место счита че в българското
законодателство регулиращо отношенията свързани с движение по пътищата липсва
такъв аналогичен текст. Нещо повече защитника счита че липсва текст в нашият
закон за движение по пътищата който да указва че точно 50 метра е безопасното
разстояние. Освен всичко това защитника заявява , че не е изледван въпроса за
разстоянието от 50 метра при разглеждане на делото от германския несъдебен
орган. Акцентира на това ,че не става ясно как е установено че
разстоянието не е било 50 метра и дали
същото е било безопасно.
Предвид това обстоятелство и на
основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС му е назначен служебен защитник –
адвокат Д.Г.С., който моли съда да вземе
справедливо решение като отчете и неговите доводи.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното:
Депозирано е Удостоверение по чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС, в което е отразен
подлежащият на признаване и изпълнение акт, органът, който го е издал, както и
основанията за неговото постановяване. От удостоверението и приложеното към
делото писмо е видно, че И.Х.С. като водач на товарен автомобилна (с максимално
допустима обща маса над 3,5 т) омнибус с повече от 8 места за сядане без
местото на водача с регистрационен номер РВ-2429МХ, движейки се по федерална
автомагистрала 61 при 178,500-ия километър в землище Графшафт по посока Кобленц
не е спазил на 14.03.2016 г. в 10:45 часа минимално допустимото разстояние от
движещото се пред него превозно средство от 50 м при движение със скорост от
над 50 км/ч по автомагистрала. За това нарушение на основание чл. 4, ал., чл.
49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVO), 15 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat) наказващият орган – е наложил на И.Х.С. финансова санкция в размер на 113,50
евро. От удостоверението се установява, че И.Х.С. е бил уведомен за правото си
да обжалва решението и сроковете за обжалване. Решението е влязло в сила на 02.06.2016
г.
От представените документи и
установените от тях обстоятелства се установява наличието на проведено
административнонаказателно производство, което е завършило с влязло в сила
решение за налагане на финансова санкция. Налице са предпоставките на чл. 30,
ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС с оглед на факта,
че е санкционирано деяние, за което двойна наказуемост не се изисква.
Засегнатото лице И.Х.С. е
български гражданин, роден на *** г. с последен известен адрес: с. Тимарево,
общ. Хитрино, обл. Шумен. Съдът приема, че именно постоянният адрес на
горепосоченото лице е обичайното му пребиваване по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
поради което компетентен да признае искането е Шуменският окръжен съд.
Наложената санкция не е по-малка
от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус
наложената финансова санкция е в размер на 113.50 евро, според посоченото в Удостоверението.
В Удостоверението не е посочено
да е налице частично плащане на сумата по финансовата санкция, т. е. не са
налице предпоставките на чл. 33 във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане
равностойността на изплатената част от общото задължение. От страна на
засегнатото лице също не се сочат данни за пълно или частично плащане.
Предвид изложеното, съдът намира,
че Удостоверението съдържа всички елементи, посочени в ЗПИИРКОРНФС и не са
налице основанията, при които може да се откаже изпълнението, поради което
следва представеният акт да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като
наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/, съгласно чл. 32, ал. 1
във вр. чл. 16, ал. 6 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за
финансова санкция. От приложената справка на БНБ се установи, че курса на еврото
към 02.06.2016 г. е 1.95583 BGN за 1 евро, поради което равностойността на финансовата
санкция от 113,50 евро в български лева е 221,99 лв.
По отношение на наведените от
защитата доводи съдът намира същите за неоснователни поради следните
съображения: Не отговаря на истината твърдението на защита че в българския
закон за движение по пътищата липсва аналогичен текст Тъкмо обратното такъв
текст съществува, като законодателят е използвал термина безопасно разстояние
което да позволи на водача на МПС при възникнало събитие на пътя да приведе
управляваното от него МПС в покой тоест да спре. Съдът не приема и довода че в
българския закон не е посочено точно разстоянието от 50 метра. Що се отнася до
вторият довод отнасящ се за процедурата по доказване на извършеното на
територията на Федерална Република Германия ШОС намира , че решението на
искащата държава е влязло в законна сила и има „сила на присъдено нещо” и не
подлежи на коментар и анализ, както и не могат да бъдат извличане доводи за да
се правят изводи в една и ли друга посока.
Предвид изложеното, съдът приема,
че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за
финансова санкция са сумата от 113.50 евро,
поради което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът
не установи наличие на основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ
от признаване и изпълнение на решението.
Ето защо, на основание чл. 32, ал. 1
във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1 и чл. 33 във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС,
Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА решение с рег. № 500021772464, постановено на 06.05.2016 г. от
несъдебен орган на издаващата държава – Полицейски
президиум Райнпфалц, с адрес: ул. „Максимилиянщрасе” № 6, 67346 гр. Шпайер,
Германия, влязло в сила на 02.06.2016 г. срещу И.Х.С., роден на *** г. с
последен известен адрес: с. Тимарево, общ. Хитрино, обл. Шумен и го привежда в изпълнение за сумата от 113,50
евро /сто и тринадесет евро и петдесет
евроцента/, с равностойност в
български лева – 221,99 /двеста двадесет и един лева и деветдесет и девет
стотинки/ и го изпраща за изпълнение на Националната агенция по
приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.
На осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 във вр.
чл. 33 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на
издаващата държава, като му се изпрати по факс писмен превод на диспозитива на
решението на съда от български на немски език за сметка на бюджета на съда, за
което възлага превода на преводаческо
бюро от гр. Шумен, на което да се плати сумата по фактура от бюджета на ШОС.
На осн. чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС копие от решението да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Р. България.
Всяка заинтересована страна, включително
трето добросъвестно лице може да обжалва акта на Окръжен съд, гр. Шумен за
признаване на решението за налагане на финансовата санкция в 7-дневен срок от
узнаване на постановяването му пред Апелативен съд, гр. Варна.
Обжалването не спира изпълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.