О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./.......
05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Д.
Томова
въззивно частно търговско дело № 599 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. №19717/18.03.2019г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., срещу разпореждане №8370 от 25.02.2019г. на Варненски
районен съд, 34 състав, постановено по ч.гр.д. №2888/2019г. по описа на същия
съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за
издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за изпълнение срещу
длъжника Н.В.П., ЕГН **********, за сумите 165,62 лева - такса за експресно
разглеждане на документи; 165,62 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение; 195 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
Жалбоподателят
твърди, че отказът да се издаде заповед за изпълнение за претендираното вземане
за неустойка е неправилен
и необоснован, тъй като неустойката не
може да бъде нищожна само на основание противоречие с добрите нрави, както е
приел съдът в обжалваното разпореждане. Като твърди, че претендираното
вземане за неустойка е точно индивидуализирано по основание и размер, същото
има обезщетителна функция и е валидно възникнало, жалбоподателят счита, че
липсва пречка за издаване на исканата заповед за изпълнение. Изразява
несъгласие и със становището на заповедния съд, че претендираните вземания за разходи и такси за извънсъдебно събиране и
такса за експресно разглеждане на документи са в противоречие с чл.10а, ал.4 от ЗПК като със същите се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК, като
твърди, че законодателят е предвидил възможност за кредитора да начислява
такива разходи, като изрично ги е ги е изключил при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Допълнително са изложени твърдения за целта на
заповедното производство по чл.410 ГПК и неговия едностранен характер, при
което заявителят не дължи представяне на доказателства, а съдът не проверява
дали вземането съществува, не може и да се основава на извод за наличието на
неравноправни клаузи в договора, сочен от заявителя като източник на вземанията
му. При тези оплакванията и твърдения жалбоподателят счита, че неправилно районният
съд е постановил частичен отказ по искането и моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване
на претендираната заповед за изпълнение.
За да се произнесе по частната жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет
на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без уважение
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Частната
жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа
необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на
чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално
допустима за разглеждане.
От
данните по ч.гр.д. №2888/2019г. по описа на ВРС, 34 състав, се установява, че
районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, по образец - приложение №1 към НАРЕДБА
№6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство, за парични вземания на заявителя – кредитор „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********,
гр. София, спрямо длъжника Н.В.П.,
ЕГН **********,***, в размер на 400 лева
– главница; 55,94 лева – договорна
лихва за периода от 20.04.2018г. до 17.10.2018г.; 165,62 лева – такса за
експресно разглеждане на документи; 165,62 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение начислена за периода от 25.03.2018г. до 17.10.2018г.; 195 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране; 11,48 лева – законна лихва
върху непогасената главница за периода 18.10.2018г. – 11.02.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане на главницата, произтичащи от неизпълнение по договор за паричен заем №5425814
от 21.03.2018г. (т.9 от заявлението), придобити от него по силата на Приложение
№1 от 01.11.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016г., сключен с предходния кредитор – цедент „Вива кредит” ООД,
ЕИК *********.
Допълнително
в т.12 на заявлението е пояснено, че поради неизпълнение на договорни
задължения за предоставяне на обезпечение на длъжника е била начислена
неустойка в размер на 165,62 лева, която се начислява еднократно в момента на
допускане на неизпълнението. Посочено е и конкретното договорно задължение,
чието неизпълнение се твърди. Сумата 195 лева съставлява начислени разходи за
проведени телефонни разговори, изпращане на смс-и, писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просроченото вземане по договора, в т.ч. и ангажиране
дейността на служител поради допусната дълготрайна забава. По отношение на
претендираното вземане за 165,62 лева– такса за експресно разглеждане на
документи е пояснено, че при попълване на документите за отпускане на кредита
длъжникът се е възползвал от допълнителната услуга за експресно разглеждане на
заявката, като се е съгласил да заплати определена такса за това.
Въз
основа на тези твърдения и като се има предвид начина на уговаряне на
неустойката (като глобална сума, начислявана след изтичане на тридневния срок
от подписването на договора за предоставяне от страна на заемателя на
обезпечение на задълженията му по договора) обосновано би могло да се приеме,
че претендираната неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на
главното задължение на заемателя, а съставлява уговорено отнапред заместване на
обещанието за предоставяне на поръчителство или банкова гаранция с оскъпяване
на заема с посочената сума (165,62 лв.), т.е. компенсира се риска за кредитора
от необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на
изискването към търговеца - доставчик на финансовата услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и да предложи добросъвестно цена
за ползване, съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда
значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си
позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер близък
до половината от кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи
свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК).
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване
на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в
икономическата тежест от сключената сделка.
Възможността кредиторът да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, е регламентирана в чл.10а от Закона за потребителския кредит ЗПК).
Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Изрично в
чл.10а, ал.2 от ЗПК законодателят забранява да се изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разглеждането на заявката на кредитоискателя и
извършването на предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя е
дейност, възложена от закона (чл.16 от ЗПК) на кредитора. С оглед на това би
могло да се приеме, че тази дейност е насочена към отпускане на искания кредит
и неговото усвояване, поради което и събиране на такса за това би противоречало
на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Дори конкретното договаряне на такса за
тези предхождащи сключването на договора действия на кредитора, чието заплащане
се дължи от потребителя, да е сторено по ясен и недвусмислен начин, в
съответствие с разпоредбите на чл.10а от ЗПК, то не може да се приеме, че
претендираното вземане за „такса за експресно разглеждане на документи” е
надлежно индивидуализирано като ликвидно и изискуемо към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Това важи и по отношение на другото вземане - за
разходи и такси за извънсъдебно събиране. Същото не е индивидуализирано по
изискуемия начин – нито са посочени конкретните, извършени от кредитора
действия, нито е пояснено начина на формиране на претенцията, заявена в общ
размер на 195 лв. Освен това и доколкото търсеното допълнително плащане е
свързано изцяло със забавата на длъжника, би могло да се приеме, че със същото
се заобикаля забраната, установена в чл.33 от ЗПК, при забава на дължимите от
потребителя плащания кредиторът да получи единствено обезщетението за забава в
размер не по-висок от законната лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата.
При тези фактически и правни
констатации съдът заключава, че искането в частта му относно сумите 165,62 лева - такса за експресно разглеждане на
документи; 165,62 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение; 195 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране, противоречи на закона, поради което и на основание чл.411, ал.2, т.2
от ГПК заповед за изпълнение за тези парични задължения не може да бъде
издадена.
Целта на заповедното производство е кредиторът,
чието безспорно, ликвидно и изискуемо вземане длъжникът не погасява доброволно,
да бъде снабден по облекчен ред с изпълнително основание (заповед за
изпълнение) и изпълнителен лист, въз основа на който да предприеме действия за
принудително изпълнение. Именно с оглед на това още на фаза издаване на
исканата заповед за изпълнение сезираният заповеден съд е длъжен да извърши
проверка както за надлежната индивидуализация на вземанията (по основание и
размер), така и за липсата на противоречие със закона или добрите нрави. Това е
от особена важност в случаите, когато вземанията се основават на договор за
потребителски кредит, какъвто е настоящия случай, тъй като само по този начин
се осигурява ефективна защита на
потребителя като по-слаба страна в договорното правоотношение. Принципно е
вярно твърдението на жалбоподателя, че преди да се произнесе по евентуална
неравноправност на договорна клауза,
съдът следва да уведоми за това страните и да им даде възможност да обсъдят
този въпрос при условията на състезателност по предвидения в процесуалния закон
ред. Същото касае обаче случаите, когато съдът се произнася по същество на
искането и становището му за неравноправния характер на договорна клауза се
ползва със сила на пресъдено нещо. В рамките на заповедното производство
последица от евентуалната констатацията на заповедния съд, че искането
противоречи на закона или добрите нрави е постановяването на отказ да се издаде
заповед за изпълнение. От една страна, разпореждането, с което се
отхвърля изцяло или отчасти заявлението, не се ползва със сила на пресъдено нещо. От друга страна, правата на
кредитора не са нарушени, тъй като същият разполага с процесуална възможност да
продължи с воденето на осъдителен иск за вземането си, запазвайки
внесената държавна такса по заявлението (чл.415, ал.1 т.3 от ГПК).
По
тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане
е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Предявената срещу
него частна жалба е неоснователна и като такава следва се оставя без уважение.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх. №19717/18.03.2019г. на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, подадена
чрез пълномощник юрисконсулт Д.А.,
срещу разпореждане №8370 от 25.02.2019г.
на Варненски районен съд, 34 състав, постановено по ч.гр.д. №2888/2019г. по
описа на същия съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по
чл.410 ГПК, за издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за
изпълнение срещу длъжника Н.В.П., ЕГН **********, за сумите 165,62 лева - такса
за експресно разглеждане на документи; 165,62 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 195 лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.