РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. ХАСКОВО, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500750 по описа за 2022 година
Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА – Й. А. Л., действаща със съгласието
на законния си представител К. Й. П. е останала недоволна от Решение №
124 от 28.07.2022 год., постановено по гр.д. № 783 / 2021 год. по описа на
Районен съд – Хармани, в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над
уважения размер от 3 000 лева до предявения размер от 15 000 лева,
претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на пътно – транспортно произшествие /ПТП/,
настъпило на 17.01.2021 год. в гр.***, поради което го обжалва с молба
същото да бъде отменено в посочената част и вместо него въззивният съд
постанови друго, с което уважи иска до предявения размер от 15 000 лева.
Обжалва решението и в частта относно началния момент, считано от който е
присъдена законна лихва – 24.02.2021 год., с искане за отмяната му и
постановяване на друго, с което въззивният съд присъди законна лихва върху
претендираното обезщетението, считано от 02.02.2021 год. Обжалва
решението и в частта на разноските. Оспорва жалбата на насрещната страна.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД – гр.София е останал недоволен от същото решение, но в
частта, с която искът е уважен за разликата над 1 500 лева до 3 000 лева,
претендирана като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, с
1
искане за отмяната му в посочената част и постановяване на друго, с което
въззивникът съд отхвърли иска за сумата над 1 500 лева. Оспорва жабата на
насрещната страна. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд
е образувано по искова молба, подадена от Й. А. Л., действаща със
съгласието на законния си представител К. Й. П. против ЗАД „Даллбогг:
Живот и Здраве“ АД – гр.София, с искане за присъждане на сума в размер на
15 000 лева, претендирана като застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за настъпило на 17.01.2021 год. в гр.***, застрахователно
събитие, причинено виновно от В.К.Г. като водач на застрахован при
ответника лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, с рег. № ***,
ведно със законната лихва, считано от 02.02.2021 год. до окончателното
изплащане на сумата.
Безспорно по делото е установено, че на 17.01.2021 год.,
около 20.00 часа в гр.***, по ул.*** в посока към кръстовището с ул.*** се е
движел лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“, с рег.№ ***,
управляван от В.К.Г., със скорост близка до 43.4 км./ч. Водачът Г. е
предприел изпълнение на маневра „преминаване през кръстовище“ със
запазване посоката си на движение в момент, когато към кръстовището е
приближавал лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег.№ ***,
управляван от М.М.Ю., движещ се по ул.***, със скорост от 37.2 км./ч.
Между двата автомобила е настъпил кос удар, при страничен сблъсък – при
контакт на предна челна част на лек автомобил „Сеат“ със странична лява
предна част на лек автомобил „Мерцедес“, в зоната на преден ляв калник,
предна лява врата и предно ляво колело. Последвал е и втори удар,
реализиран с предната дясна част на автомобил „Мерцедес“ в бетонна
колонка на бутик „Класик“. Изложените по-горе фактически обстоятелства се
установяват от заключението, представено по допуснатата при разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд, автотехническа експретиза. Като
причини за настъпване на ПТП, експертът посочва изпълнение на маневра
„преминаване през кръстовище“ от страна на водача на лек автомобил
„Мерцедес“ по начин, несъобразен с вида и характера на кръстовището – без
спиране и осигуряване на предимство на движещите се ППС по път с
предимство. Безспорно по делото е установено, че ищцата е пътувала на
задната дясна седалка в лек автомобил „Мерцедес“. При първия удар,
настъпил между двата автомобила върху тялото на пострадалата е
въздействала ударна преносна инерционна сила в посока наляво и косо
напред под малък ъгъл. При втория удар, настъпил между лек автомобил
„Мерцедес“ в бетонната колонка на търговски обект, върху тялото на
пострадалата е въздействала ударна преносна инерционна сила в посока
напред и косо надясно под малък ъгъл. При този втори удар и при правилно
поставен предпазен колан е установено, че тялото на ищцата ще бъде
2
задържано на седалката и не би могло да контактува с детайли от
оборудването на купето на автомобила, но може да бъде осъществен контакт
на крайниците с детайли от интериора на автомобила. Вещото лице –
автоексперт посочва, че по време на процесното ПТП, ищцата е пътувала без
поставен предпазен колан.
В подкрепа на тези обстоятелства са и приетите по
делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 5 от 18.01.2021 год., Наказателно постановление от 10.12.2021 год., с
което е ангажирана административно наказателната отговорност на водача
В.К.Г. и Постановление за прекратяване на наказателното производство от
06.12.2021 год. на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Ивайловград.
Като безспорно съдът приема и това, че към датата на
настъпване на ПТП – 17.01.2021 год. е бил в сила договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № ***, сключен между собственика на лек автомобил
марка „Мерцедес“, с рег. № ***, управляван от виновния водач – В.К.Г. и
ответното застрахователно дружество – ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД
– гр.София – данна, която съдът възприема от приложената по делото
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Досежно това
обстоятелство е налице и признание от страна на ответника, обективирано в
подадения от него отговор на исковата молба.
В резултат на ПТП, на ищцата са причинени следните
увреждания, а именно – счупване на лъчевата кост на лявата ръка в
отдалечения край; контузия и болка в областта на дясната ключица и
кръвонасядания по левия крак. В тази насока съдът цени заключението,
представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, назначена при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Като най-силна,
вещото лице посочва болката в лявата китка, поради счупване на лъчевата
кост. След обездвижването, болката е затихнала до пълното й отзвучаване
след около 2 – 3 месеца. По отношение на останалите травми, пострадалата
изпитвала умерено интензивни болки за кратко време. Състоянието на
ищцата било напълно възстановено от получените травми. В устния си доклад
вещото лице Е. обяснява, че при ищцата няма специфично увреждане, което
категорично да сочи, че е била с поставен обезопасителен колан. Наред с това
обаче, експертът посочва, че счупването може да се получи, както с поставен
колан, така и при липса на такъв. И при двата удара – страничен и челен е
било възможно возещия се отзад пътник да подпре ръката си в облегалката
отпред и така да я счупи.
На 02.02.2021 год. ответникът е получил изпратено от
ищцата заявление с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, по което се е произнесъл със
становище, обективирано в уведомление от 18.03.2021 год., от съдържанието
на което се установява, че размерът на обезщетението е определен на 4 500
лева, изплатено на ищцата на 09.03.2021 год., видно от приложеното по
делото преводно нареждане
3
При разглеждане на делото пред първонистанционния
съд са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. Й. П. –
Л. и В.К.Г. От показанията на свидетелката Л. се установява, че дъщеря й
пострадала в резултат на станало ПТП, като освен счупена кост на китката,
имала много синини по краката и болки във врата. От болницата в гр.***
били изпратени в болницата в гр.***, където ги приели на следващия ден.
През нощта след инцидента и преди приема й в болничното заведение,
дъщеря й изпитвала силни болки. Била с гипс на ръката в продължение на
около един месец, през който не можела да се обслужва самостоятелно. От
по-леките травми се възстановила след около два – три месеца. Страхувала се
да се вози в автомобил. Пазила си ръката и все още не можела да я натоварва.
От показанията на свидетеля В.К.Г. се установява, че при управление на
автомобила, в който се е возила ищцата, не е видял знака „стоп“ и е преминал
през кръстовището без да спре, в резултат на което било реализирано ПТП.
Първият удар бил с автомобила, движещ се по пътя с предимство, а втория –
в бутик за сладки.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира иска, предявен на основание чл.432, ал.1 от КЗ, за основателен,
предвид наличието на елементите от фактическия състав на основанието,
визирано в посочената правна норма – валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в сила към
момента на настъпване на събитието, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника автомобил и причинна връзка с претърпените от
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинените й при пътния инцидент увреждания – счупване на лъчевата кост
на лявата ръка в отдалечения край; контузия и болка в областта на дясната
ключица и кръвонасядания по левия крак. В подкрепа на тези обстоятелства
съдът цени събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
заключенията, представени по допуснатите при разглеждане на делото пред
първоинстанциония съд, съдебно медицинска и съдебно автотехническа
експертизи, неоспорени от страните.
Заявеното от ответника оспорване на иска, свеждащо се
до недоказаност на неправомерно поведение от водача на застрахования при
него автомобил, явяващо се елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в това
число и издадено срещу виновния водач Наказателно постановление, с което
е ангажирана административно наказателната му отговорност, а така също и
заключението по допуснатата автотехническа експертиза, установяваща
механизма на настъпване на ПТП и причината за това, свеждаща се до
допуснато от водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, нарушение на
правилата за движение, визирано в чл.50, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
водачът е длъжен да пропусне движещото се по път с предимство, ППС. За
ангажиране отговорността било на прекия причинител на вредата, било на
застрахователя не е необходимо противоправното поведение да осъществява
и признаците на престъпление по НК.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера, в
4
който следва да бъдат остойностени претърпените от ищцата неимуществени
вреди и свързаното с него възражение за съпричиняване, въведено
своевременно от ответника в отговора на исковата молба, обосновано с
твърдения за допуснато от пострадалата нарушение на чл.137 а, ал.1 от ЗДвП,
задължаваща водача и пътниците в МПС, когато са в движение за използват
обезопасителни колани.
Като безспорно в тази насока съдът приема, че
действително при станалия пътен инцидент, ищцата като пътник в
автомобила, застрахован в ответното дружество и управляван от виновния
водач, е била без поставен предпазен колан. В тази насока съдът цени
заключението, представено по допуснатата автотехническа експертиза,
неоспорено от страните. В подкрепа на същото е и заключението,
представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, от което се
установява, че по тялото на ищцата не са установени травми, които да
доказват, че по време на пътния инцидент е била с поставен предпазен колан.
Допуснатото от ищцата нарушение на правилата на движение обаче не
обосновава извод за признаване на принос на пострадалата, предвид липсата
на причинна връзка между допуснатото от нея неправомерно поведение –
неспазване на правилото, визирано в чл.137 а, ал.1 от ЗДвП и причиненото й
увреждане. В тази насока съдът цени заключението, представено по
допуснатата съдебно – медицинска експертиза и устния доклад на вещото
лице – съдебен лекар, от които по безспорен и категоричен начин се
установява, че увреждането на ищцата може да се получи и при поставен
предпазен колан – с изпъване на ръката напред и подпирането й в облегалката
на предната седалка. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото
лице – автоексперт, от което се установява, че и при двата удара – между
двата автомобила и между автомобила и бетонната колонка на търговския
обект, е възможен контакт между крайниците на пострадалата с детайли от
оборудването на купето на автомобила, и в хипотеза на поставен
обезопасителен колан.
Изхождайки от вида на причинените на ищцата
увреждания в резултат на станалото ПТП – счупване на лъчевата кост на
лявата ръка в отдалечения край; контузия и болка в областта на дясната
ключица и кръвонасядания по левия крак, както и срокът, необходим за
възстановяването им, определен от експерта медик – до три месеца, съдът
счита, че за репариране на претърпените от пострадалата неимуществени
вреди следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя в
претендирания размер от 15 000 лева. В тази връзка съдът отчита, че
уврежданията на ищцата, определящи броя и вида на телесните повреди –
средна по смисъла на чл.129 от ГПК – счупване на лъчевата кост, довело до
трайно – за повече от 30 дни затруднение в движението на лявата ръка, и
леки по смисъла на чл.130 от НК - контузия и болка в областта на дясната
ключица и кръвонасядания по левия крак, обуславят необходимостта
размерът на обезщетата да бъде определен в претендирания размер от 15 000
лева, който съдът намира за достатъчен да репарира претърпените от нея
болки, страдания и стрес, причинени й от станалия пътен инцидент по вина
5
на водач, управлявал застраховано при ответника, МПС. За период от около
един месец, ищцата е била в невъзможност да се обслужва сама поради
поставена на ръката гипсова имобилизация, което безспорно е довело до
допълнителни неудобства и болка. И понастоящем изпитва страх от
автомобили. В тази връзка съдът цени събраните по делото гласни
доказателства. Следва да бъде отчетен и срока, необходим за възстановяване,
определен от експрета медик на три месеца. От определения по-горе размер
от 15 000 лева следва да се приспадне сумата от 6 000 лева, изплатена от
застрахователя, в подкрепа на което съдът цени приетите като писмени
доказателства – преводно нареждане от 09.03.2021 год. за сума от 4 500 лева,
представено от ищцата с исковата молба и преводно нареждане от 17.08.2022
год. за сума от 1 727.10 лева, представено от застрахователя с подадената от
него въззивна жалба, с която уточнява, че 1 500 лева от същата е изплатена
като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Посоченият
документ, приет като писмено доказателство при разглеждане на делото пред
въззивния съд не е оспорен от насрещната страна. След приспадане на
посочените две суми в общ размер на 6 000 лева /4 500 + 1 500/, изплатени от
застрахователя, искът, предявен за сумата от 15 000 лева, следва да бъде
уважен за разликата от 9 000 лева /15 000 – 6 000/. Изложените по-горе
обстоятелства обуславят извод за неправилност на обжалваното решение в
частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от
3 000 лева до определения по – горе - от 9 000 лева, явяващо се основание за
отмяната му в посочената част и постановяване на друго, с което в полза на
ищцата бъде присъдена допълнително сумата от 6 000 лева, определена като
разлика между сумата, до която искът се явява основателен – 9 000 лева и
присъдената с обжалваното решение сума в размер на 3 000 лева, което в
посочената част следва да бъде потвърдено.
Обжалваното решение в останалата част, с която се
отхвърля иска за разликата над определения по-горе размер от 9 000 лева до
предявения размер от 15 000 лева, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено, по следните съображения: Изложените в исковата молба
обстоятелства за това, че изплатеното от застрахователя обезщетение в
размер на 4 500 лева не следвало да се приспада от предявения размер от
15 000 лева, доколкото последната се претендирала допълнително – над
изплатеното от застрахователя обезщетение, съдът намира за неоснователни,
предвид изложените по-горе съображения за това, че общият размер на
обезщетението от 15 000 лева, включващ и изплатеното от застрахователя
обезщетение от общо 6 000 лева /4 500 + 1 500/ се явява достатъчно да
репарира претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на
уврежданията, причинени й от станалия пътен инцидент при управление на
ППС, застраховано при ответника. В тази връзка съдът отчита, че ищцата се е
възстановила напълно от уврежданията, причинени й от пътния инцидент. Не
без значение е и обстоятелството, че възстановителния процес не е изисквал
хоспитализиране на ищцата в болнично лечение, нито извършването на
оперативна интервенция, които да обосноват определянето на по-висок
размер на обезщета.
6
Като основателна съдът намира въззивната жалба,
подадена от пострадалата против решението на първоинстанционния съд в
частта относно началния момент, считано от който е присъдена законна лихва
– 24.02.2021 – след изтичане на 15 работни дни от предявяване на
претенцията пред застрахователя, вместо поисканото - считано от 02.02.2021
год. – момента на уведомяване на застрахователя с отправената му
застрахователна претенция, по следните съображения: Процесното ПТП е
извършено на 17.01.2021 год. Ищцата е заявила писмена претенция пред
застрахователя на 02.02.2021 год. За периода от датата на деликта до
предявяване на претенцията пред застрахователя обезщетението за забава
върху обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди се
дължи от деликвента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, т.е от 02.02.2021 год. до изплащане на
обезщетението.
Изложените по-горе обстоятелства, обуславят извод за
неправилност на обжалваното решение в посочената част, с която е
отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода от
02.02.2021 год. до 23.02.2021 год., поради което следва да бъде отменено в
посочената част и вместо него постановено друго, с което законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди се присъди считано от
02.02.2021 год.
С крайния изход на спора, обжалваното решение следва
да бъде отменено и в частта на разноските, и вместо него въззивният съд
постанови друго, с което в полза на въззивницата Й. А. Л., действаща със
съгласието на законния си представител К. Й. П. бъдат присъдени разноски в
размер общо на 2 551.50 лева – за двете инстанции, съразмерно на уважената
част от иска от общо направените такива – в размер на 3 645 лева, включващи
600 лева – държавна такса за образуване на първонистанционно
производство, 300 лева – възнаграждения за вещи лица и 980 лева –
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред първоинстанционния съд, 285 лева – държавна такса за въззивно
обжалване и 1 480 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд, като при изчисляването
им съдът отчете, че част от претендираното обезщетение – в размер на 1 500
лева е заплатено от ответника след постановяване на обжалваното решение.
Като неоснователно съдът преценя направеното от насрещната страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд, заплатено от
въззивницата, предвид това, че размерът на същото е определен в
предвидения в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимум, съобразно
обжалваемия интерес.
7
В полза на ответника ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“
АД – гр.София следва да бъдат присъдени разноски в размер на 99 лева,
определени съразмерно на отхвърлената част от иска, от общо направените за
двете инстанции разноски в размер на 330 лева, от които 300 лева –
възнаграждения за вещи лица и 30 лева – държавна такса за въззивно
обжалване. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
съдът преценя за неоснователно, предвид това, че застрахователното
дружество е представлявано от адвокат по силата на пълномощни, без
представени по делото договори за правна защита и съдействие, които да
обективират договорено възнаграждение за адвокат. По делото не се
представят и пълномощни, делегиращи права в полза на юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 124 от 28.07.2022 год.,
постановено по гр.д. № 783 / 2021 год. по описа на Районен съд – Харманли, в
частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Й. А. Л., действаща със
съгласието на законния си представител К. Й. П. против ЗАД
„ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр.София, за разликата над
присъдения размер от 3 000 лева до 9 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди; в частта, с която е отхвърлено
искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 02.02.2021 год. до 23.02.2021 год., и в
частта на разноските - с която Й. А. Л., действаща със съгласието на
законния си представител К. Й. П. е осъдена да заплати на ЗАД
„Даллбогг:Живот и Здраве“ АД – гр.София, разноски в размер на 240 лева, а
ЗАД „Даллбогг:Живот и Здраве“ АД – гр.София е осъдено да заплати на Й.
А. Л., действаща със съгласието на законния си представител К. Й. П.,
разноски в размер на 379 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район Изгрев, ж.к. „Дианабад“,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на Й. А. Л., ЕГН **********,
действаща със съгласието на законния си представител К. Й. П., ЕГН
**********, двете от гр.***, Хасковска област, допълнително сумата в
размер на 6 000 /шест хиляди/ лева - застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на увреждания, причинени при
ПТП, настъпило на 17.01.2021 год., ведно със законната лихва, считано от
02.02.2021 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район Изгрев, ж.к. „Дианабад“,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на Й. А. Л., ЕГН **********,
действаща със съгласието на законния си представител К. Й. П., ЕГН
8
**********, двете от гр.***, Хасковска област, законна лихва върху
присъденото с Решение № 124 от 28.07.2022 год., постановено по гр.д. № 783
/ 2021 год. по описа на Районен съд – Харманли, обезщетение в размер на
3 000 лева, считано от 02.02.2022 год. до окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124 от 28.07.2022 год.,
постановено по гр.д. № 783 / 2021 год. по описа на Районен съд – Харманли, в
частта, с която ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр.София е
осъден да заплати на Й. А. Л., действаща със съгласието на законния си
представител К. Й. П., сумата в размер на 3 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, станало на 17.01.2021
год.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124 от 28.07.2022 год.,
постановено по гр.д. № 783 / 2021 год. по описа на Районен съд – Харманли, в
частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Й. А. Л., действаща със
съгласието на законния си представител К. Й. П. против ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр.София, за разликата над 9 000 лева до
предявения размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район Изгрев, ж.к. „Дианабад“,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на Й. А. Л., ЕГН **********,
действаща със съгласието на законния си представител К. Й. П., ЕГН
**********, двете от гр.***, Хасковска област, сумата в размер на 2 551.50
/две хиляди петстотин петдесет и един лева и петдесет стотинки/ лева –
деловодни разноски, направени при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд и пред въззивния съд, съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Й. А. Л., ЕГН **********, действаща със
съгласието на законния си представител К. Й. П., ЕГН **********, двете от
гр.*** Хасковска област да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Изгрев,
ж.к. „Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, сумата в размер на 99 /деветдесет
и девет/ лева - деловодни разноски, направени при разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10