РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Габрово, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20214200100287 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 15.07.2020г. настъпило произшествие между л.а.
„***", с рег. №*** управляван от И.Р.С.. и мотоциклет „***" с рег. №***, управляван от
ищеца. Л.а. *** се движил по ул.„8 март" и на кръстовището с ул.„Орловска" отнел
предимството на движещия се направо мотоциклет. Ищецът предприел аварийно спиране с
цел да избегне сблъсък, от което мотоциклета поднесъл, а Т.С. паднал, в резултат на което
пострадал. Във връзка с процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №1697222, рег. № 1034-2017-2020 от ОД на МВР - Габрово. Образувано
било ДП - сл. дело №46/2020г. по описа на ОСО към ОП Габрово, което към настоящия
момент не било приключило с влязъл в сила акт. Причина за настъпване на процесното ПТП
било виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача
И.Р.С.., който отнел предимството на мотоциклетиста и не го пропуснал. За увреждащия л.а.
„***" с рег. № *** имало сключен застрахователен договор "Гражданска отговорност" с
ответника, обективиран в полица № *** със срок на валидност от 21.09.2019г. до
20.09.2020г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. В изпълнение
на разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалият предявил претенцията си за изплащане на
обезщетение пред „ДЗИ Общо застраховане" АД и представил всички документи, с които
разполага. Образувана била преписка по щета №***, но до този момент не му било
изплатено обезщетение, поради което за него се е породил правния интерес да предяви
настоящия иск.
В резултат на процесното ПТП пострадалият Т.Ц.С.. получил следните травматични
увреждания: счупване на дясна ключица, закрито, емболия и тромбоза на лява китка. След
инцидента на 15.07.2020г. пострадалият е приет Отделение по ортопедия и травматология
на МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД - гр.Габрово с оплаквания от силна болка и оток в дясна
ключица, трудно движи дясна ръка. След извършването на рентгенови изследвания и
консултация с хирург е установено, че има фрактура на дясната ключица с дислокация,
травма на гръдния кош. Извършена му била мануална репозиция и бил поставен бандаж за
имобилизация. На следващия ден-16.07.2020г., Т.С. е приет в Клиника по ортопедия и
травматология на МБАЛ „Св. Панталеймон" ООД - гр.Плевен. Били извършени
параклинични и апаратни изследвания и консултации и му била извършена операция по
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Изписан е на 19.07.2020г.
1
Оплакванията от болка при натоварване и ограничението на движенията в областта на
фрактурата продължили. Наложили са се посещения при специалист, съгласно представени
амбулаторни листове, на които му е била изписана медикаментозна терапия, констатирано
било втвърдяване по хода на повърхностна вена на лява китка. Поставена е диагноза
„Емболия и тромбоза на други неуточнени вени" и е изписана медикаментозна терапия. В
резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП Т.Ц.С.. търпял силни болки и
много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания
продължавало и към настоящия момент, като ищецът не се чувствал добре физически и
емоционално. Вследствие на полученото при инцидента счупване на дясна ключица,
натъртвания и охлузвания по цялото тяло и травма в областта на гръдния кош, пострадалият
имал ограничения в движенията си, като през този период разчитал изцяло на помощ от
близките си. Бил възпрепятстван за дълъг период от време да извършва служебните си
задължения, тъй като работел като полицай, поради което бил болнични за дълъг период от
време - около половин година. Преди процесното ПТП бил в отлично здравословно
състояние, бил изключително активен мъж, не е имал здравословни оплаквания, но след
инцидента живота му напълно се променя. Изпитвал е цялостен дискомфорт вследствие на
получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия
момент, за дълго време е бил напрегнат, с нарушения на съня, като не е в състояние да се
натоварва психически и физически. Освен болките ищецът изживял и силен стрес при
процесния пътен инцидент, който оставил в неговото съзнание негативно отражение. В
резултат на произшествието, Т.С. бил понесъл и имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение в общ размер на 982.90лв
Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 26000лв., частичен иск от 70000лв. -
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни
увреждания при процесното ПТП и сумата в размер на 982.90лв. - за причинените му
имуществени вреди. Претендира заплащане на законна лихва върху сумата, считано от
22.07.2020г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане.Претендира и за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ЗАдв.
Ответното дружество в депозирания по делото оспорва частично предявените искове,
като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй
като вина за настъпилото ПТП, при което е пострадал ищеца имали и двамата водачи на
МПС, участвали в процесното ПТП. Пострадалият Т.Ц.С.., като водач на мотоциклет „***" с
рег.№ ***, се движел с превишена скорост, над допустимата по закон скорост от 50км./час в
населено място, като твърди, че при движение със скорост до 50км./час ищецът е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране, което
обстоятелство обуславяло възражението че пострадалият ищец също има вина за
настъпилото ПТП.
Не оспорват факта, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил
марка „***", модел „***", с рег.№ *** е сключена застраховка Гражданска отговорност, за
което е издадена полица № ***/05.09.2019r., със срок на действие на застраховката от 00.00
часа на 21.09.2019г. до 23.59 часа на 20.09.2020г.
Не оспорват и обстоятелството, че на 15.07.2020г., в срока на действие на
горепосочената полица, в град Габрово, на кръстовище между ул "Осми март" и
ул."Орловска", е реализирано ПТП с участието на И.Р.С., като водач на автомобил марка
„***", модел „***", с рег.№ ***, и ищеца Т.Ц.С.., като водач на мотоциклет „***" с рег.№
***, при което е пострадал ищеца.
Не оспорват, че пострадалия е депозирал претенция към застрахователя, по реда на
чл.380 КЗ, по която е образувана застрахователна преписка№***, по която до момента не е
извършено плащане, тъй като по образуваното сл.д. №46/2020г., което не е приключило,
следвало да се изясняват причините и обстоятелствата за възникване на ПТП, в това число
неговия механизъм и има ли вина И.Р.С.., като водач на автомобил марка „***'', модел
„***", с рег.№ *** за настъпване на ПТП.
Оспорва се вината на водача на л.а. *** за настъпване на процесния инцидент, поради
което ответникът прави искане за спиране производството по настоящото дело, до
приключване на производството по сл.д. №46/2020г. по описа на ОСО към ОП-Габрово.
При отхвърляне на главните искове за имуществени и неимуществени вреди, като
2
неоснователни, следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв за лихви. В случай, че съдът
приеме исковете за заплащане на обезщетение за основателни и ги уважи, ответното
дружество счита за неоснователно искането за присъждане на законна лихва върху
евентуално присъдените от съда обезщетения от дата 22.07.2020г. Съгласно чл.497, ал.1 от
КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106,
ал.3; изтичането на срока по чл.496, ал.1, който е тримесечен от предявяване на
застрахователната претенция по реда на чл.380 пред застрахователя, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл.106, ал.3. В случая застрахователят бил уведомен от ищеца за настъпването на
застрахователното събитие на 04.08.2020г. с предявяването на извънсъдебната му
застрахователна претенция - вх.№***/04.08.2020г. Представените от ищеца документи били
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, в това число за установяване на механизма на ПТП и
противоправното поведение на застрахованото при нас лице, поради което се наложило на
основание чл.496, ал.4 от КЗ да бъдат изискани от ищеца и от разследващите органи още
документи. До изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, ищецът и/или
разследващите органи не предоставили исканите документи, поради което според ответника
законна лихва се дължи от 04.11.2020г., когато е изтекъл тримесечния срок по чл.497, ал.1,
т.1, предл. първо от КЗ.
Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди направените по делото
разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно между страните по делото, че на 15.07.2020г., в срока на действие на
горепосочената полица, в град Габрово, на кръстовище между ул "Осми март" и
ул."Орловска", е реализирано ПТП с участието на И.Р.С.., като водач на автомобил марка
„***", модел „***", с рег.№ ***, и ищеца Т.Ц.С.., като водач на мотоциклет „***" с рег.№
***, при което пострадал ищеца. Между ответното дружество и собственика на лек
автомобил марка „***", модел „***", с рег.№ *** е сключена застраховка Гражданска
отговорност, за което е издадена полица № ***/05.09.2019г., със срок на действие на
застраховката от 00.00 часа на 21.09.2019г. до 23.59 часа на 20.09.2020г. Пострадалият
депозирал претенция към застрахователя, по реда на чл.380 КЗ, по която е образувана
застрахователна преписка№***, по която до момента не е извършено плащане, тъй като по
образуваното сл.д. №46/2020г., което не е приключило и следвало да се изясняват причините
и обстоятелствата за възникване на ПТП, в това число неговия механизъм и има ли вина
И.Р.С.., като водач на автомобил марка „***'', модел „***", с рег.№ *** за настъпване на
ПТП.
От показанията на разпитания по делото св. И.С.- водач на л.а. „***'' се установява,
че на процесния ден се спускал са автомобила си по ул.Осми март, като искал да продължи
направо през моста. Ул.Осми март била с наклон, като видимостта вдясно била малка за
това се движел с ниска скорост. Слизайки по улицата погледнал към 11-то основно
училище, но не видял да има коли. В момента, в който се спуснал чул свирка и заковал
колата на място. Уплашил се. В дясно напред нямало никой, погледнал назад в огледалото и
също не видял нищо. В момента, в който се обърнал на ляво видял мотора да спира, като
човека паднал на няколко метра, пързулнал се и се спрял до колата. Мотора се бил опрял до
колата със задната си част, която се била завъртяла. Бил опрян с номера в колата.
Свидетелят се обадил на телефон 112. Дошли полицаи, линейка, направили проба за алкохол
и двамата били отрицателни. Пряк удар между свидетеля и мотоциклета и моториста не се
осъществил, те били паднали, като мотора спрял до колата. Когато свидетелят слязъл
моториста бил до колата. Моториста се движел по път с предимство. Свидетелят спрял в
лентата за движение на моториста.
За възникналия инцидент било образувано слд.№46/2020г. по описа на ОСлО при ОП
Габрово, производството по което не е приключило и до момента, тъй като не е изготвена
допуснатата автотехническа експертиза.
От заключението на изготвената по делото техническа експертиза, изготвена от в.л.
Х.Х., оспорена от ответното дружество се установява, че лек автомобил "***" движейки се
3
по ул.Осми март приближава кръстовището с ул.Орловска, спира, след което навлиза в
кръстовището на платното за движение по ул.Орловска, с цел осигуряване на видимост в
дясно, достигайки скорост от 7,13км./ч., при което не възприема приближаващия се от ляво
мотоциклетист, заемайки лентата му за движение и спира върху нея. Мотоциклет ***
движейки се със скорост 51,1км./ч. по ул.Орловска приближава кръстовището с ул.Осми
март. Когато е на 35м. лекия автомобил навлиза в лентата му за движение. Водача на
мотоциклета предприема интензивно спиране за избягване на сблъсъка, при което
мотоциклета поднася и мотоциклетиста пада надясно, а мотоциклета наляво и следва
плъзгане по асфалта до мястото установено в протокола за оглед до лекия автомобил.
Според вещото лице от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното
ПТП е невъзприемане от страна на водача на лекия автомобил на мотоциклета и
непоропускането му при движението на мотоциклета по път с предимство. В процесното
ПТП не настъпва удар между МПС-тата, като мотоциклета се установява до лявата част на
лекия автомобил. При така определената скорост на движение на мотоциклета опасната зона
за спиране е 34,19м.
Вещото лице Х. установява, че водача на л.а. *** е имал видимост и при възприемане
на мотоциклетиста е имал възможност да го пропусне, след което да навлезе в
кръстовището. Водача на мотоциклета имал възможност да избегне произшествието при
условие за запазване на устойчивост да заобиколи спрения автомобил през насрещната лента
за движение (при липса на насрещно движение) или да навлезе по ул.Осми март.
В обясненията си дадени в с.з. в.л. Х. установява, че мотоциклета няма ABS система,
която да му позволи заобикаляне. Мотоциклета е бил започнал ефективна спиране преди
удара. Ефективно спиране е с блокирани колела. Мотора има две спирачки- една ръчна и
една крачна. За максимално спирачно закъснение и двете спирачки трябва да се задействат.
Ако се задейства само едната спирачка вещото лице не може да отговори дали мотоциклета
би загубил устойчивост в процесната ситуация. Устойчивост може да се загуби и без
задействане на спирачки, зависи от ситуацията и от водача.
По делото е изготвено повторно заключение от в.л. И., в същото е посочено, че
скоростта на движене на мотоциклета в началото на отлагане наследите от задиране е
34,5км/ч., като спирачния път е 6,4м. Мотоциклетиста от момента на отделянето си от
мотора до установяването си е изминал разстояние от 9,2м.от момента на задействане на
спирачките до отделянето на мотоциклетиста от мотора. Скоростта на движение на
мотоциклета при реагирането на мотоциклетиста преди началото на отлагане на спирачната
следа е 46,3км./ч. Мотоциклетиста реагирал за спиране, когато мотора е бил преди началото
на отлагане на спирачната следа на разстояние 16,7м., което определяло, че мотоциклетиста
е реагирал, когато мотоциклета е бил на разстояние около 32м. от лявата страна на лекия
автомобил. При контакта на задната част на мотоциклета с калника на автомобила лекия
автомобил е бил спрял.
Според И. ако мотоциклетиста е осъществил ефективно спиране със задействащата
предна спирачка до пълно спиране без да загуби устойчивостта си на движение и без падане
то необходимото разстояние за спиране на мотоциклета при движение със скорост от
46,3км/ч е 31,6м. Ако е осъществил ефективно спиране със задействана само задна спирачка
до пълното спиране без да загуби устойчивостта си на движение и без падане, то
необходимото разстояние за спиране при скорост от 46,3км/ч е 42м. При осъществяване на
ефективно спиране с умерено до пълно спиране с предна и пълно спиране със задна
спирачка необходимото разстояние е 30,5м. необходимото разстояние за ефективно спиране
на лекия автомобил при скоростта му на движение от 11,9км/ч е 5,4м.
Относно механизма на настъпване на инцидента в.л.И. установява, че л.а. спира
преди спирането на мотоциклета, като водача на мотоциклета своевременно бил реагирал
към момента на навлизане на автомобила в лентата му за движение. Видимостта на двамата
водачи не е била ограничена и те са мигли да се възприемат на разстояние не по-малко от
100м. преди зоната на спиране на мотоциклетиста и не по малко от 20м. преди навлизането
на л.а. в ул.Орловска. необходимото разстояние за спиране на автомобила при пълно
задействане на спирачната система е 5,4м., като същият е спрял на 6м. след навлизането.
Според вещото лице ако мотоциклета е осъществил ефективно спиране със
задействана само задна спирачка до пълно спиране без да загуби устойчивостта си на
движение и падане на мотоциклетиста, то необходимото разстояние за спиране при
движение със скорост от 46,3км/ч. е 42м. При осъществяване на ефективно спиране със
4
задействана предна спирачка до пълно спиране без да загуби устойчивостта си на движение
и падане на мотоциклетиста, то необходимото разстояние за спиране е 32,6м., а при
осъществяване на ефективно спиране със умерено до пълно спиране с предна спирачка и
пълно спиране със задна спирачка необходимото разстояние за спиране е 30,5м. в
обясненията си в с.з. вещото лице заявява, че отложената следа при спирането на
мотоциклета е относима за предна спирачка.
Въз основа на горното вещото лице И. е заключило, че причините за възникване на
произшествието са : от страна на водача на лекия автомобил - предприемане на действия за
навлизане в лентата за движение на мотоциклета, след като е разполагал с възможност за
възприемане на мотоциклета и неговото пропускане; с оглед осъществения начин на
спиране на мотоциклета с предна спирачка мотоциклетиста загубва устойчивостта си на
движение и пада на платното за движение. Осъществяването на оптимален процес на
спиране зависи и от уменията на мотоциклетиста.
Към момента реагиране на мотоциклетиста преди започване на отлагане на спирачна
следа скоростта му е 46,3км/ч, а в края на спирачната следа и началото на отлагане на
следите от задиране по асфалтовата настилка -34,45км/ч. В крайния етап на плъзгането на
мотоциклета, скоростта му е нулирана.
Според И. настъпването на ПТТ е било предотвратимо от страна на водача на л.а. - с
непредприемане на действия за навлизане в лентата за движение на мотоциклета, като
осъществи пропускането му. Водача на автомобила е имал възможност за възприеме
движение и разположението на мотоциклетиста и да спре автомобила преди навлизане в
платното за движение по ул.Орловска.
Съдът намира, че двете изготвени по делото технически експертизи съвпадат в
същината си, като разликите са в границите на допустимото и се отнасят до скоростта на
движение на участниците в ПТП, посочени от вещите лица към различни моменти, а от там
и в приетото от експертите необходимо разстояние за спиране. Следва да се отбележи и че
в.л. Х. посочва скорост на движение на мотоциклета, а в.л.И. не посочва такава, а посочва
скорост към момента на отлагане на спирачните следи, т.е. посочва скорост след започване
на задействане на спирачките от страна на мотоциклетиста, а не скоростта му на движение,
към момента на възприемане на спрелия в платното му за движение автомобил, като на база
тези скорости е изготвил и изчисленията си за спирачен път и пр.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че вина за настъпване на процесното
ПТП има водача на л.а ***, застрахован при ответното дружество, който е навлязъл в
лентата за движение на мотоциклета, движещ се по път с предимство, без да пропусне
същия, като по този начин е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност
чл.50, ал.1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което съдът възприема изцяло се установява, че в следствие на процесното ПТП
ищецът е получил следните увреждания : -счупване на средната трета на дясната ключица с
разместване на фрагментите, причинени са кръвонасядания и охлузване на външно -
страничната повърхност на дясното рамо и горната половина на дясната лопатка, имал
масивно кръвонасядане в дясната хълбочна област и охлузване по предната горна трета на
лявата подбедрица. Тези травматични увреждания кореспондират с механизма на
причиняване на произшествието - падане на дясно с мотоциклет на терен с асфалтова
настилка.
След кратък престой в ортопедично отделение на МБАЛ Габрово, при което е
наместена ключицата и същата е обездвижена пострадалия е освободен за домашно
амбулаторно лечение. На следващия ден постъпил в клиника по ортопедия и травматология
при МБАЛ Св.Панелеймон Плевен, където била предприета оперативна интервенция и е
направена метална остесинтеза. В лечебното заведение е приложени и антибиотично
лечение, аналгетично и антикоагулантно лечение. След тридневен престой ищеца е изписан
за домашно лечение. На дясната си ръка има поставена ортеза, която придържала дясната
ръка в щадящо положение и я обездвижвала. В продължение на три месеца до втората
операция за отстраняване на металната игла в ключицата и около месец след това ищецът
се нуждаел от чужда помощ за да се самообслужва. Тъй като иглата била поставена в
ключицата имала остър ръб, разположен близо до кожата ръбът постепенно пробил кожата
около три седмици преди изваждането й и причинявал силни болки и неудобство на лицето.
Кожата около наранения участък се възпалила, а отвърстието на раната непрекъснато
5
секретирало, което наложило и ежедневно поставяне на превръзки и използване на
антисептични препарати.
За период от 158 дни ищецът бил в отпуск по болест. Две седмици след започване на
работа ищецът получил силни болки в областта на дясното рамо и ключицата, което
наложило отново да излезе в отпуск по болест и да му бъде приложена рехабилитация.
Според вещото лице оздравителния период имал обичайното за такъв вид увреждане
времетраене, но поради спецификата на работа на пострадалия се наложил по-дълъг период
на възстановяване.
Ищецът бил прегледан от специалист по съдова хирургия, по повод втвърдяване на
повърхностна вена на лявата китка, който преценил, че се касае за тромбоза на повърхностна
вена на лявата китка, което било свързано с извършване на венозни манипулации.
Назначено било медикаментозно лечение, провеждано в продължение на 5-6 месеца.
Травмите на меките тъкани отшумели за период от около един месец. Към настоящият
момент ищецът изпитвал болка при натиск в дясната хълбочна област.
Вещото лице д-р Р. установило, че към настоящият момент движенията в дясната
раменна става са почти възстановени. Ищецът имал лека билка и чувство на опъване в
дясната половина на раменния пояс при вдигане вертикално на ръката. При застудяване
навремето и при по -интензивни натоварвания имал периодични болки в дясна половина на
раменния пояс, имал и намалена кожна чувствителност в областта на оперативния
цикатрикс.
Според вещото лице представените разходни документи били в причинно следствена
връзка с настъпилите увреждания на ищеца, с изключение на : фискален бон
№02772397(находящ се на л.35 от делото), в който са посочени общо закупени лекарства на
стойност 37,41лв., без да е указано точното им наименование, закупеното с фискален бон
№50118204 (находящ се на л.37 от делото) лекарство Л тироксин на стойност 3,21лв.,
закупения с фискален бон №02847242 (находящ се на л.34 от делото) аудиспрей за
възрастни на стойност 14,90лв.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. - съжителстваща с ищеца се
установява, че Т. й се обадил да и каже за произшествието. Когато отишла в болницата бил
в шокова зала и го чула как вика от болки при прегледа. След като го изкарали не бил
адекватен. Имал оток на работа, дясната ръка висяла надолу. Не може да прави нищо,
защото изпитвал силна болка. При движение на ръката се виждало как костите се разтварят,
имал охлузвания по крака, хълбока. На следващия ден отишли в болница в Плевен.
Пътуването било тежко, тъй като много го боляло и не можел да стои. На следващата сутрин
ищеца бил опериран. След като се прибрали в Габрово болките продължили до пролетта,
като към момента имал болки от време на време. Около един месец след като ищеца се
прибрал от болницата бил на легло и не можел сам да се обслужва. С времето шиша, който
придържал счупените части пробил кожата и започнал да изтича секрет. Една нощ ищецът
установил, че вените му са станали твърди, като лекарят, който го прегледал казал, че е
направил тромбофлебит. Започнал да прилага медикаментозно лечение до извършване на
операцията за отстраняване на шиша. След като извадили иглата Т. не можел да си движи
ръката. По-късно ищецът се върнал на работа, но видял, че няма да се справи сам. Започнал
да ходи на рехабилитация. И до момента изпитвал чувствителност в горната част на дясната
ръка и усещал болка. И сега когато вдигал тежко изпитвал болка, поради което свидетелката
гледала тя да вдига тежките неща в къщи. Вече не карал мотор, защото изпитвал страх.
Преди катастрофата ищецът спортувал, но сега вече не, тъй като при опити да вдигне
тежести болката била голяма.
Съдът намира за недоказано възражението на ответното дружество за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, поради движение с превишена
скорост, над допустимата по закон скорост от 50км./час в населено място, като ако се
движел със скорост до разрешената имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП чрез аварийно спиране. Съдът намира, че от установеното по делото е
видно, че ищецът се е движел със скорост в границите на разрешената.Действително в.л. Х.
е посочило, че скоростта на мотоциклета била 51,1км/ч, но в тази част съдът възприема
заключението на в.л. И., който с.з. от 30.06.2022г. заявява, че е присъствал на огледа, а в.л.
Х. е извършил изчисленията си на база възприетото от изготвените при огледа по
досъдебното производство снимки и протокол, които отразяват чужди възприятия, поради
което съдът намира, че е допустимо да даде различна стойност.
6
И двете вещи лица считат, че освен от скоростта разстоянието между МПС-тата и
разстоянието, на което мотоциклетиста е възприел автомобила е можело да се предприеме
спасителна маневра за заобикаляне, като възможността за това зависела от уменията на
мотоциклетиста. Съдът счита, че тъй като ищецът като водач на мотоциклета движещ се по
път с предимство, в чието платно за движение е бил спрял лекия автомобил не мое в негова
вина да се вмени, предприемането на маневра за заобикаляне на спрения в платното му
автомобил, в т.ч. и за навлизане в насрещното платно за движение. Поради изложеното
съдът приема, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца е неоснователно.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл.52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе предвид следните обстоятелства:
възрастта на ищеца, вида и естеството на причинените здравословни увреждания,
претърпените от пострадалият болки и страдания, продължителността на оздравителния
процес, ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на оздравително -
възстановителния процес. Съдът отчита обстоятелството, че ищеца и към настоящият
момент търпи известни неразположения в следствие на претърпените увреждания - изпитва
болка при вдигане на тежести, което е променило и ежедневните му навици. Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че в следствие на претърпените травми и последвалото лечение
ищецът около 3 месеца е бил ограничен в движенията си и изпълнението на ежедневните си
дейности (обличане, обуване, шофиране и пр.), а в продължение на още около 4-5 месеца е
бил в отпуск по болест.
Не на последно място следва да се отчете и преживения от ищеца стрес, както по
време на инцидента, така и по време на провежданото лечение.
Поради изложеното, съдът счита, че за получените от ищеца уврежданият в
следствие на настъпилото на 15.07.2020г. ПТП, както и за претърпените болки и страдания,
по време на лечението и възстановяването на пострадалия следва да бъде определено
обезщетение в размер на 70000лв., поради което предявеният частичен иск за сумата от
26000лв. следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид отразеното в съдебно-медицинската експертиза, че част от закупените
медикаменти (подробно описани по.горе) са неотносими към провежданото от ищеца
лечение съдът счита, че стойността на същите не следва да се присъжда като обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Поради изложеното предявения иск за имуществени вреди
следва да бъде уважен до размера на 927,38лв., като за горницата до размера на 982,90лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва от 04.08.2020г.-
датата на уведомяване на застрахователя от увреденото лице (която се установява от
приложеното копие от известие за доставяне, в което е отразено, че същото съпровожда
заявена щета от ищеца за процесното ПТП (л.25 от делото) до окончателното изплащане, а
не от датата посочена в исковата молба - 2.07.2022г. Дължимостта на законната лихва върху
обезщетението от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
изрично е уредена в чл.493, ал.1, т.5 КЗ, съгласно която застрахователното покритие
обхваща и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ – лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно чл.429,
ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования,
считано от по-ранната от двете дати : на уведомяването му за настъпването на
застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). По делото не се
установява да е имало по–ранно уведомяване на застрахователя от датата отразена в
известието за доставяне. В този см. са Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на
Iт.о. и Решение №167/30.01.2020г. по т.д.№2273/2018г. на ІІт.о на ВКС, Определение
№320/27.5.2021г. по т.д.№2063/2020г., Iт.о.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху
уважената претенция в размер на 1077,09лв., както и сумата от 5лв. - ДТ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, по сметка на ОС Габрово.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.П.К. сумата от 1591,30лв.-
адвокатско възнаграждение с ДДС, съобразно уважената част от иска, на осн. чл.38 ЗАдв,
както ида заплати на ищеца сумата от 445,50лв.- разноски по делото.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
7
възнаграждение за адвокат, което е неоснователно, тъй като на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се
възнаграждение е в размер на 1339,48лв. без ДДС, а с ДДС е 1607,38лв., поради което
заплатеното възнаграждение в размер на 1610лв. с ДДС не се явява прекомерно.
Поради изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество сумата от 23,65лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част от
претенцията и представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша №89 Б, ОББ Милениум център да
заплати на Т.Ц.С.., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул. *** №** сумата от 26000лв.
(двадесет и шест хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
следствие на ПТП настъпило на 17.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от
04.08.2020г. до окончателното изплащане, по предявен частичен иск за 70000лв.
ОСЪЖДА ЗАД "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша №89 Б, ОББ Милениум център да
заплати на Т.Ц.С.., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул. *** №*** сумата от 927,38лв.
(деветстотин двадесет и седем лева и тридесети осем стотинки) - имуществени вреди, в
следствие на ПТП настъпило на 17.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от
04.08.2020г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на имуществени вреди за горницата над
уважения размер от 927,38лв.(деветстотин двадесет и седем лева и тридесети осем
стотинки) до размера на 982,90лв.(деветстотин осемдесет и два лева и деветдесет стотинки),
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша №89 Б, ОББ Милениум център да
заплати държавна такса в размер на 1077,09лв. (хиляда седемдесет и седем лева и девет
стотинки), в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА ЗАД "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша №89 Б, ОББ Милениум център да
заплати държавна такса в размер на 5,00лв. (пет лева), в полза на ОС Габрово, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на ОС Габрово суми.
ОСЪЖДА ЗАД "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша №89 Б, ОББ Милениум център да
заплати на адв.П.К.,от САК, гр.София, ул. *** сумата от 1591,30лв. (хиляда петстотин
деветдесет и един лева и тридесет стотинки)- адвокатско възнаграждение с ДДС, на осн.
чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗАД "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша №89 Б, ОББ Милениум център да
заплати на Т.Ц.С.., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул. ** №** сумата от на ищеца сумата
от 445,50лв. (четиристотин четиридесет и пет лева и петдесет стотинки) - разноски по
делото.
ОСЪЖДА Т.Ц.С.., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул. *** №** да заплати на ЗАД
"ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Витоша №89 Б, ОББ Милениум център сумата от 23,65лв.
(двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки)- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8