О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
260288 02.09.2020 година град Бургас
Бургаски
Окръжен съд
Трети състав
На
втори септември година
2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Кремена Лазарова
2.
Йорданка Майска-Иванова
Съдебни
заседатели:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 1914 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
частна жалба вх.№ 23749/26.06.2020г. на БРС от "Ай тръст" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
"Триадица", бул. "Витоша" № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано от И.Шаламанова, чрез ю.к. Генов,
против разпореждане № 8378/29.05.20г. по ч.гр.д.№ 2373/20г. по описа на БРС, с
което съдът е отхвърлил заявлението на "Ай тръст" ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника Г.И.В., ЕГН: ********** от
гр.Б., ж.к. „И.“, бл.**, вх.**, ет.*, ляв, за следните суми: 64.31лв. главница, ведно със със
съответните разноски от 14.72лв., съобразно отхвърлената част от
заявлението. Твърди, че вземането е дължимо по договор за потребителски кредит №
1210171/07.01.2019г. между „Кредисимо“ ЕАД и В. с избрано от кредитополучателя
обезпечение: „банкова гаранция“ или поръчителство. Твърди сключен договор за поръчителство
с „Кредисимо“ ЕАД, както и сключен договор с потребителя Г.И.В.. Излага
подробни аргументи. Обосновава доводи за уважаване на заявлението изцяло. Моли
за присъждане на разноски.
Препис от жалбата не е връчван на Г.И.В.
по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 2373/20г. по
описа на БРС е образувано по заявление от "Ай тръст" ЕООД,
представлявано от пълномощника ю.к. Генов, за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК против Г.И.В., ЕГН: **********
от гр.Б., ж.к. „И.“, бл.**, вх.**, ет.*, ляв, за следните суми: 200лв.
главница, 13.90лв. възнаградителна лихва за периода 07.01.2019г. – 20.04.2019г.,
26.64лв. наказателна лихва за периода 21.02.2019г. – 04.03.2020г. и законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда и до
окончателното изплащане на сумата, както и административни разноски – 22.85лв.
и 64.31лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, освен
това - разноските по заповедното производство. Прилага договор за потребителски
кредит № 1210171/07.01.2019г. между „Кредисимо“ ЕАД и В. с избрано от
кредитополучателя обезпечение: „банкова гаранция“ или поръчителство с
Приложение № 1 към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, договор за поръчителство между
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД от 07.01.2019г. и договор от 07.01.19г. между
„Ай тръст“ ЕООД и Г.И.В. . Твърди се неизпълнение по последния договор и дължимост
на описаните по-горе суми. Ангажира доказателства.
С атакуваното разпореждане № 8378/29.05.20г.
по ч.гр.д.№ 2373/20г. по описа на БРС районният съд е приел, че е налице
договор за кредит, който се подчинява на разпоредбите на ЗПК. Ето защо следва
да е съобразен по реквизити и съдържание с цитирания нормативен акт. Приел е,
че поръчителството е сключено с избрано от кредитодателя лице, което нарушава
равновесието в отношенията кредитодател – кредитополучател, ето защо е налице
неравноправна клауза. На изложените основания е постановил обжалвания акт.
Настоящият съд споделя изводите на
районния съд по изложените мотиви. Освен това приема следното: В разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено: „Годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България“.
Цитираният законов текст е насочен към
избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски
и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо,
за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като
критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е
пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към
датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не може
да надвишава 50%. Видно от стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, ГПК по настоящия договор за кредит е
точно 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Въпреки това относно
дължимостта на сумата от 64.31лв. – възнаграждение по договор за поръчителство,
настоящият състав приема извод, аналогичен на този на районния съд. Аргумент в
тази насока е неразривната и функционална връзка между договора за кредит и
втория договор за поръчителство. Прочита на договора за кредит води до
заключение, че вторият договор за поръчителство е негова функция и двата следва
да се тълкуват в тяхната съвкупност, което води до несъмнения извод за
възлагане на допълнителни финансови тежести за потребителя, ерго, до
заобикаляне на разпоредбите, уреждащи размера на ГПР по ЗПК. При изложените
мотиви обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното БОС
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8378/29.05.20г. по ч.гр.д.№ 2373/20г.
по описа на БРС в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: