О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
……
гр.
София, 21.11.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа търг. дело № 1769/2016 г., преразпределено
на настоящия състав на 17.03.2017 г. въз основа на Заповед №
РД-08-786/10.03.2017 г. на Председателя на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на „ЗК У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, предявена срещу „А.Р.*” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, за
заплащане на сумата 37515,58 лева, представляваща остатък от суброгационно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение за увредени при настъпил риск
наводнение стоки на „К енд К Е.“ ЕАД (фирмено наименование към настъпване на
събитието).
В
исковата молба се твърди, че в резултат на авария на климатична инсталация, настъпила
на 31.12.2010 г. в гр. София, в търговски комплекс с наименование „The
Mall“ в магазин „Пъблик“,
произтекло наводнение и били увредени намиращите се в магазина стоки,
собственост на наемателя „К енд К Е.“ ЕАД. По отношение на увредените стоки при
ищеца била сключена имуществена застраховка „Всички рискове – щети на имущество
и прекъсване на дейността“, обективирана в полица № 10005BA1007. За настъпилото застрахователно
събитие при ищеца била образувана щета № 10BA0050034 и след направена оценка на увредените
стоки, на техния собственик „К енд К Е.“ ЕАД било изплатено застрахователно
обезщетение в размер 38515,58 лева. Със заплащане на застрахователното
обезщетение ищецът се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника,
който като собственик на търговския комплекс, съответно наемодател на процесния
магазин, носел отговорност за причинените от всички инсталации в търговския
комплекс вреди. Част от суброгационното вземане на ищеца било предмет на
частичен иск за сумата от 1000 лева, предмет на гр. д. № 38458/2012 г. по описа
на СРС, 72 състав, производството по който не било приключило. Претендира
осъждане на ответника за остатъка от суброгационното си вземане, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба. Обективира искане за спиране на
производството.
В
отговора на исковата молба ответникът счита предявения иск за неоснователен,
като твърди, че настъпилата авария се дължала единствено на неизпълнение на
договорните задължения на наемателя да поддържа и опазва водопроводните,
климатични и др. тръби и инсталации, разположени в наетото помещение, за което
обстоятелство ответникът не носел отговорност. В общите условия на договора за
наем от 19.07.2010 г., сключен между ответника и „К енд К Е.“ ЕАД, било
уговорено поддръжката, правилната експлоатация, надзора и контрола върху всички
инсталации, които обслужват и се намират в наетото помещение да бъдат
отговорност на наемателя. В нито едно от свързаните със същите инсталации девет
съседни помещения от търговския комплекс, не била настъпила подобна авария,
което доказвало неправилната им поддръжка от страна на „К енд К Е.“ ЕАД. При
сключването на договора за наем помещението било предадено в надлежно състояние,
като наемателят е бил запознат с начина на включване и свързване на вътрешните
инсталации. Съгласно чл. 14 от ОУ на договора наемодателят изрично ограничил
отговорността си единствено до преднамерени действия, за извършването на които
не били представени доказателства. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на увредените стоки, тъй
като от представените към полицата описи не ставало ясно кои са застрахованите
стоки и къде се намират те. Не били представени и доказателства за размера на
вредите на всяка една от увредените стоки, както и не било извършено диагностициране
от независим оторизиран сервиз, за да се установи степента на увреждане на
всяка от стоките. Тъй като в полза на наемателя не било възникнало право да
претендира обезщетение срещу ответника, липсвало и право, в което ищецът да се
суброгира по чл. 213 КЗ (отм.). Прави искане за привличане на третото лице Е.А.Ю.Л.,
действащо чрез клона си в България, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на ответника към датата на настъпване на аварията в
наетото помещение.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на
ответника. Отрича да е твърдял противоправни действия на лица, причина за
вредите, като уточнява, че претенцията се основава на безвиновна отговорност за
вреди, причинени от вещи или от липса на контрол и поддръжка от страна на
ответника по отношение на съоръженията, причинили вредите. Диагностицирането на
увредената стока се явявало безпредметно с оглед на поисканата оценителна експертиза.
При условията на сключената застраховка, пълна загуба на застрахованата стока
се явявала невъзможността на застрахования да реализира стоката си поради
увреждане на търговския ѝ вид, а не пълното ѝ погиване. Твърди, че
суброгационните му права не могли да бъдат ограничавани с договор между застрахования
и трето лице, в противоречие със застрахователния договор и с разпоредби от КЗ
(отм.).
В
допълнителния отговор ответникът поддържа изложените в отговора си възражения
срещу иска. Счита, че представеният от ищеца с допълнителната искова молба протокол
от 31.12.2010 г., не следва да се приема като доказателство по делото, тъй като
възможността за представянето му била преклудирана и от отразеното в протокола
не ставало ясно каква била причината за теча и как се е стигнало до вреди в претендирания
размер, при блокиране на дренажната система, която съдържала малко вода и не би
могла да причини подобно увреждане. Ищецът не доказвал и конкретни действия/бездействия
на ответното дружество, които да са причина за увреждането. Счита, че „ЗК У.“
АД като застраховател нямало основание да се суброгира в правата на застрахования
срещу собственика на вещта по чл. 50 ЗЗД, за вредите, които вещта е причинила
на имуществото на застрахования. Извършването на оценителна експертиза 7 години
след настъпването на вредите нямало как да замести липсата на диагностициране
на увредените вещи към датата на увреждането. Поради твърдяната от ищеца
суброгация ответникът можел да му противопоставя всички възражения, свързани с уговорената
в договора за наем ограничена отговорност на наемодателя.
След
извършената проверка по реда на чл. 374 ГПК, съдът в определение от 25.09.2017
г. е приел, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните
и изготви доклад на предявения иск, но делото не следва да бъде насрочено за
разглеждане в съдебно заседание, тъй като искането на страните за спирането му
до решаване на спора с предмет частичен иск между същите страни и на същото
основание, е основателно, по следните съображения.
Когато един преюдициален въпрос се изследва в
друго дело, между същите страни, е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и съдът е длъжен да спре производството. Страните не спорят, съответно от изисканата
по служебна справка от Софийски районен съд за движението на гр. д. № 38458/2012
г. по описа на СРС, 72 състав и от справка в деловодната система на СГС, се
установява, че предмет на неприключилото производство, развиващо се между
същите страни, е частичен иск за 1000 лева от общата стойност на претендираното
обезщетение (38515,58 лева), което има същите правопораждащи факти, съответно в
настоящото производство ищецът претендира разликата до пълния размер на
спорното субективно право. Това означава, че спорът по частичната претенция е
преюдициален по отношение на настоящия спор, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо като правна
последица от него (чл. 298, ал. 1 ГПК), която съдът е длъжен да зачете (чл. 297 ГПК), по отношение на наличието или липсата на суброгационното право на ищеца,
предмет на настоящия иск, настъпването на застрахователно събитие и т.н. При
отхвърляне на частичния иск, със сила на пресъдено нещо би се отрекло цялото
субективно право на ищеца и настоящото производство би било процесуално
недопустимо, т. е. решението по другото дело е от значение за правилното решаване
на т. д. № 1769/2016 г. на СГС, ТО, VI – 16 състав. Това разкрива хипотезата на
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и настоящото производство следва да изчака формирането
на силата на пресъдено нещо по преюдициалния спор с предмет частичния иск.
Производството
по обуславящия правен спор, предмет на гр. дело № 38458/2012 г. по описа
на СРС, 72 състав, е приключило с влязло на 11.07.2018 г. в сила решение, с
което предявеният от „ЗК У.“
АД срещу „А.Р.*” ЕООД иск, с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ, за
заплащане на сумата 1000 лева – частично от 38515,58 лева – заплатено
обезщетение по договор за имуществена застраховка, оформен в полица №
10005ВА1007, сключен с „К енд К Е.“ ЕАД (фирмено наименование към настъпване на
събитието), във връзка с настъпило наводнение на 31.12.2010 г., е отхвърлен.
Това означава, че със сила на пресъдено нещо е отречено в полза на „ЗК У.“ АД
да е възникнало субективно право на регресно вземане за заплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 38515,58 лева.
В
определение № 7 от 14.01.2016 г. по ч. гр. д. № 4242/2015 г., Г. К., ІІ Г. О.
на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, е разяснено, че в
хипотеза на разгледан частичен иск, който е отхвърлен за част от частично
претендираната сума, се формира сила на пресъдено нещо относно недължимостта и
на сумата, представляваща разликата над размера на частичния иск до пълния
размер на претендираното вземане, съответно - не е допустимо ищецът да предяви
нов иск за тази разлика, респ. ако такъв е бил предявен формираната сила на
пресъдено нещо обуславя процесуалната му недопустимост.
Съгласно
чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между страните по делото относно
заявеното искане при основанието, от което е изведено. По този начин са
очертани пределите на силата на пресъдено нещо, като обективните такива са
дефинирани чрез същите белези, с които си служи законът и при индивидуализиране
на спорното право - основанието и петитума (определящ вида и размера на
търсената защита) на иска. Чрез тези индивидуализиращи белези на спорното
право, които определят и предмета на спора, става ясно, че силата на пресъдено
нещо обхваща предмета на спора и е средство за неговото разрешаване. Тя
превръща спорното правно положение в безспорно и това съдебно установяване
следва да бъде зачетено при евентуалните бъдещи спорове. Така решението по
частичния иск формира сила на пресъдено нещо по отношение на съдебно
предявеното право, включително и по неговия размер. В случаите на отхвърлен
частичен иск силата на пресъдено нещо надхвърля предела на частично признатия
за неоснователен размер, като се разпростира и върху разликата до пълния
размер, отричайки основателността на претенцията и в останалата й част - до
пълния (по твърденията на ищеца) размер на вземането. Правилата на логиката
налагат да се приеме, че след като не е налице основание ищецът да получи
"по-малкото" (вземането по частично заявената претенция), то не е
допустимо както да търси, така и да получи "по-голямото" - разликата
над отхвърлената частична претенция до пълния размер на вземането, претендирано
в последващо гражданско дело въз основа на правопораждащи факти, идентични на
заявените и разгледани в рамките на предходния процес по частичния иск.
Този
извод не само не се намира в противоречие с постановките на т. 1 от ТР № 1 от
17.07.2001 г. на ВКС, но и напълно кореспондира с тях. В посочената част на
това ТР изрично е прието, че "при уважаване на частичния иск, той (ищецът)
може да предяви нов иск за разликата, а при отхвърлянето му, тъй като се отрича
цялото спорно право, не би могъл успешно да търси допълнително
присъждане", като е допълнено, че "при отхвърлянето му (на частичния
иск) се отрича основателността на претенцията като цяло". Очевидно, в тази
част на ТР № 1 от 17.07.2001 г. се коментират два варианта: 1) на изцяло уважен
частичен иск, в който случай последваща претенция за разликата до пълния размер
на облигационното парично притезание би бил допустим, без да е предопределено и
основателен, и 2) на изцяло отхвърлен частичен иск, в който случай последваща
претенция за разликата до пълния размер на облигационното парично притезание би
бил недопустим, поради изцяло отречената основателност на претенцията. В
настоящият случай е налице втората хипотеза - частичната претенция е отхвърлена
и така е отречена основателността както на предявената, така и на непредявената
разлика част от притезанието и съответно – иск за присъждане на разликата е
процесуално недопустим и образуваното производство по такъв подлежи на
прекратяване.
В
същият смисъл е и определение № 260 от 11.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1991/2017
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, както и разрешенията, дадени по гр. д. № 6179/2015
г., І г.о., т.д. № 716/2010 г. на І т.о., т.д. № 133/2007 г., т.д. № 391/2008
г. І т.о. и други.
В
обобщение формираната сила на пресъдено нещо обхваща цялото вземане в размер на
38515,58 лева и настоящото производство за разликата над 1000 лева (предмет на
гр. д. № 38458/2012 г. по описа на СРС, 72 състав) е процесуално недопустимо и
се налага да бъде прекратено.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е представил доказателства за внасяне на
определените от съда депозити за изготвяне на заключения по допуснатите СТЕ и
СИЕ, които няма как да бъдат използвани, сумите ще следва да му бъдат върнати.
Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по търг. дело № 1769/2016 г. на СГС, VІ-16 състав, като
процесуално недопустимо, с оглед формирана по гр.
д. № 38458/2012 г. по описа на СРС, 72 състав, сила на пресъдено нещо.
Определението
подлежи на обжалване
с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Да
се освободят в полза на „ЗК У.“ АД внесените на 13.10.2017 г. депозити в размер
на по 300 лева за възнаграждения на вещи лица, като в производството не се
установява дружеството вносител да е задължено за заплащане на държавни такси,
разноски в полза на бюджета на съда или
глоби.
СЪДИЯ: