РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500429 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищците по спора Р. К. Ж., ЕГН – **********, ХР. В. Г.,
ЕГН - ********** и Т. В. Ж., ЕГН – ********** Решение № 11 от 05.04.2021
г., пост. по гр.д. №3082/2020 г. на Окръжен Съд – С. З., с което е Отхвърлен
предявеният от тях против О. С. З. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК – за признаване за установено че въззивниците са сбственици на 5/6
ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда / СОС / с идентификатор №
***.***.*.*.*** по КК на гр. С. З., с предназначение жилище апартамент, с
площ /целия СОС / от 81,62 кв.м., при съседи: на същия етаж СОС с
идентификатор *** и под обекта СОС с идентификатор ***, ведно с
прилежащите му избено помещение № **, таванско помещение № ** и 4,51
% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор ***.***.*.*.* и правото
на строеж върху застроеното общинско дворно място с идентификатор
***.***.*.* и е Отхвърлено и искането на въззивниците за Отмяна на
основание чл. 537 ал. 2 от ГПК на издадения за процесния СОС
***.***.*.*.*** Акт за частна общинска собственост № ***/21.02.2001 г..
Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането –
за неговата отмяна и постановяване на решение от въззивния съд за
уважаване на иска. Претендират се разноските, направени за двете инстанции.
1
Въззиваемата О. С. З. е депозирала отговор за неоснователност на
жалбата. Иска потвърждаване на обжалваното отхвърлително решение,
претендира разноски за въззивното производство.
Съдът установи следното:
По делото е безспорно установено че с Протокол №**/10.03. 1960 г. на
ГНС - С. З. е отчужден по ЗПИНМ / отм. / недвижим имот / 165 кв.м./, ведно с
паянтова постройка, съставляващ част от имот пл. № *** в кв. ** б по плана
на гр. С. З. от 1928 г. /, собственост на Т. Ж. Т., б. ж. на гр. С. З., за което Т. е
бил обезщетен имотно по чл. 55 в ал. 2 от ЗПИНМ / отм. /, с процесния СОС
***.***.*.*.*** - тогава съставляващ Апартамент с площ 81,62 кв.м.,
построен във вход *, етаж ** от жилищната сграда с административен адрес
гр. С. З., бул. „ Х. Б. „ № *** / построена в различен от отчуждения имот /,
ведно с принадлежности към апартамента - таванско и избено помещения
съответно с №№ ** и ** и 4,51% от общите части на сградата и правото на
строеж върху държавно дворно място, чиято придобивна стойност / след
приспадане на паричната оценка на отчуждения имот / е заплатена по време
на брака му с Х. Т.а – съгласно издадения констативен нот. акт № **/**** г.
на основание чл. 55 к от ЗПИНМ / отм./ и § 163 от ППЗПИНМ / отм./.
Т. Ж. е починал на 11.07.1991 г. и негови наследници по закон са
преживялата съпруга Х. С. Т.а, дъщеря М. Т.а Р. и син В. Т. Ж.;
С договор за издръжка и гледане, изповядан с нотариален акт №
**/04.12.1997 г. Х. С. Т.а е прехвърлила на В. Т. Ж. по време на брака му с
първата ищца Р. К. Ж. своите 2/3 ид.ч. от апартамента;
На 12.03. 1998 г. Х. Т.а, В. Ж. и М. Р. са поискали в качеството им на
наследници на Т. Т. отмяна на отчуждаването на имота.
Искането е отказано със Заповед на Кмета на общината №
****/29.07.1998 г. с довод че не е налице законовото изискване на чл. 5 ал. 1
от Закон за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти
по ЗТСУ, ЗПИНМ …. - доколкото в заявлението искане молителите са
посочили че не са съгласни да върнат апартамента, а паричната сума, на която
е бил оценен отчуждения от Т. Т. имот - с която стойност е погасена
/частично / стойността на апартамента, като считат че не са обезщетени
имотно, а парично;
С решение от 16.12.1999 г., пост. по адм.д. № 235/1999 г. на ОС – С. З. е
отхвърлена подадената от тримата заявители жалба против казаната по горе
заповедта за отказ за отмяна на отчуждаването, като е прието че твърдението
за парично обезщетяване е неоснователно, обезщетяването е с имот и отказа
този имот да се върне сочи на извод да не е налице валидно искане за отмяна
на отчуждаването;
Решението на ОС – С. З. и Заповед № ****/ 29.07.1998 г. са отменени с
окончателно Решение № 5507/18.08.2000 г.,пост. по адм.д. № 886/2000 г. на
Върховен Административен Съд, със същото е отменено отчуждаването на
2
дворно място от 165 кв.м., ведно с паянтова постройка, съставляващо част от
имот пл. № *** в кв. **Б по ЗРП на С. З. от 1928 г. / пл. № **** в кв. ** б по
ЗРП на града от 1963 г./ и е възстановена собствеността върху същото на Х.
С. Т.а, М. Т.а Р. и В. Т. Ж. като наследници на Т. Ж. Т.. Прието че не е
осъществено, нито е фактически започнато мероприятието за което имотът е
отчужден, като декларирането от заявителите че ще върнат не отстъпения в
обезщетение имот, а паричната оценка на отчуждения не опорочава искането
им по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …. и не е пречка това им искане
да бъде уважено, тъй като същото е без значение съгласно разпоредбите на
чл. чл. 5 и 6 от същия закон, според които отстъпените в обезщетения
жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението
за отмяна на отчуждаването и се изземват по реда на чл. 65 от ЗОбС в шест
месечен срок от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването /
чл. 5 /, а когато на бившия собственик е изплатено парично обезщетение
решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на неговото
възстановяване/ чл. 6/. С оглед така посочените разпоредби е прието че
въпросът за връщане на обезщетението е извън производството по чл. 4 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …, собствеността върху отстъпеното имотно
обезщетение се възстановява в полза на съответната община по силата на
закона, а при парично обезщетяване реституционното решение не влиза в
сила, съответно не поражда правен ефект, ако не е възстановено от
отчуждения собственик, респ. от неговите наследници;
Така, от страна на О. С. З. процесния апартамент е актуван като частна
общинска собственост с Акт № ***/21.02.2001 г.., впоследствие издадена
Заповед № ***/04.03.2003 г. на Кмета на О. С. З. за изземването му по
административен ред от Х. Т.а, В. Ж. и М. Р.;
Заповедта е обжалвана от тях с довод че процесния апартамент не следва
да се изземва, тъй като не съставлява имотно обезщетяване на наследодателя
им Т. Т., като се поддържа че за отчуждения си имот същият е обезщетен
парично. Жалбата е отхвърлена с влязло в сила решение № 244/10.02.2004 г. ,
пост. по адм.д. № *.*/2003 г. на ОС – С. З., потвърдено с Решение №
2348/16.03.2005 г. по адм.д. № 5469/2004 г. на Върховен Административен
Съд;
Х. Т.а е починала на 16.12.2005 г. и е оставила наследници по закон
децата си В. Ж. и М. Т.а Р.
М. Р. е починала на 02.05.2014 г. и е оставила единствен наследник по
закон дъщеря си С. Я. Р.
В. Ж. е починал на 04.07.2010 г. и нагеви наследници по закон са
тримата ищци – Р. К. Ж. / преживяла съпруга /, ХР. В. Г. – дъщеря и Т. В. Ж. –
син.
С настоящия иск се твърди че на основание разпоредбата на чл. 7 ал. 2
от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … обезщетения собственик Х. Т.а не е имала
3
право да заяви искане по чл. 4 от същия закон, тъй като преди това се е
разпоредила възмездно с отстъпения в обезщетение апартамент в полза на
В. Ж. по време на брака му с Р.Ж. и към 16.03.1998 г. / подаване на
заявлението /, както и към 18.08.2000 г. / влизане в сила на решението за
реституция на ВАС / същият се притежава от тях в режим на СИО, съответно
не е изпълнено изискването на закона тези трети лица да са го върнали на
Х. Т.а, за да премине правото на собственост върху него по силата на закона /
чл. 5 ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …/ върху О. С. З.. Затова по
отношение на Х. не е било налице задължителното условие по чл. 7 ал. 2 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … за допустимост на искането й по чл. 4 от
същия, съответно това й искане се явява недопустимо и неправилно е било
уважено. С оглед което и предвид двустранния характер на реституцията по
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … се поддържа че отмяната на отчуждаването
не е валидно постановена и не е произвела правно действие, а третите лица,
настоящи собственици на отстъпения в обезщетение имот, респ. техните
наследници не са длъжни да го връщат на общината. Същият не е общинска
собственост поради незавършения фактически състав на реституцията
предвид наличната в случая хипотеза на чл. 7 ал. 2 от Закона. Поддържа се
още че решенията на административните съдилища могат да бъдат атакувани
по реда на чл. 17 ал. 2 от ГПК от неучаствалите в административното
производство лица – каквато са ищците, в който смисъл и разрешението
дадено с т. 4 от ТР № 6/10.05.2006 г. на ВКС, ОСГК. Поддържа се че
отмяната на тази т. 4 с мотивите на ТР № 5/14.01.2012 г. на ВКС не касае
ищците, тъй като те не са участвали в производството по чл. 4 от ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ … и по отношение на тях решението на административния
съд не влиза в сила, съответно не ги обвързва с произтичащите от него
гражданско правни последиц, като и това решението не разрешава
материално правен спор за собственост върху отстъпения в обезщетение
процесен апартамент. Затова ищците, заявяващи на собствено основание
право на собственост върху него могат да защитят това си право в настоящия
исков процес чрез възражение за материална незаконосъобразност на
реституцията на отчуждения имот.
От ответната О. се възразява че е налице влязло в сила съдебно решение
за отмяна на отчуждаването, което на основание чл. *.* ал. 1 изр. 2 от АПК
има действие по отношение на всички. Всички наследници на Т. Ж., в т.ч. и
наследодателят на ищците В. Т. Ж. е страна в административното
производство по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …, поради което
съдебното решение е задължително за ищците и същите не могат да го
оспорват. Затова процесния имот е еx lege общинска собственост на
основание ал. 1 от чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … и подлежи на
изземване съгласно ал. 2 от същия.
За да отхвърли иска окръжният съд е приел че в случая чл. 7 ал. 2 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … не намира приложение, тъй като
приобретателят по договора от 04.12.1997 г. В. Ж. е наследник на отчуждения
4
собственик Т. Ж. и същевременно заявител в административното
производството по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …, а ищците като
наследници на В. Ж. са обвързани от решението на административния съд за
отмяна на отчуждаването и не могат да го оспорват с възражение за
материална незаконосъобразност по реда на чл. 17 ал. 2 от ГПК, тъй като
цитираното ТР № 6/10.05.2006 г. признава тази възможност само на лицата
със засегнати от реституцията права, които не са били страна в
производството по чл. 4 от закона. Затова по силата на закона / чл. 5 /след
влизане в сила на административното решение за отмяна на отчуждаването и
възстановяването на отчуждения имот отстъпения в обезщетение апартамент
– към този момент собственост до размер на претендираните по делото 5/6
ид.ч., на покойния наследодател на ищците В. Ж. е собственост на ответната
община, а не на ищците.
Във въззивната жалба се поддържа този извод на съда да е неправилен,
тъй като с договора от 04.12.1997 г. Х. Т.а е отчуждила в полза на сина си
своите 2/3 ид.ч. от получения в обезщетение апартамент възмездно по време
на брака му с ищцата Р.Ж.. Затова тези 2/3 ид.ч. не са индивидуална
собственост на наследодателя на ищците В. Ж., а съсобственост негова и на
ищцата Р.Ж. в режим на бездялова СИО, като Р. не е участник в
производството по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … и същата в
качеството си на трето лице със засегнати от реституцията права може да
оспорва материалната й незаконосъобразност и да се позовава на незавършен
фактически състав на същата поради наличие на хипотезата на чл. 7 ал. 2 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … Поддържат се всички възведени с исковата
молба в тази насока доводи, казани по горе.
От ответната община се настоява влязлото в сила съдебно решение в
административното производство да обвързва със сила на пресъдено нещо
ищците в качеството им на наследници на заявителя по чл. 4 от ЗВСВНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ … В. Т. Ж..
От представените по делото писмени доказателства е безспорно
установено че собственика на отчуждения имот Т. Ж. е обезщетен имотно /
чл. 55 в ал. 2 от ЗПИНМ /отм. / / с апартамента, чиято собственост ищците
претендират да им принадлежи до размер на 5/6 ид.ч. срещу ответната
община.
Всички наследници на Т. Ж. са поискали отмяна на отчуждаването със
заявление по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … и искането им е било
уважено с казаното по горе окончателно Решение № 5507/18.08.2000 г.,пост.
по адм.д. № 886/2000 г. на Върховен Административен Съд. Несъмнено
ищцата Р.Ж. не е участвала в административното производство, като същата
не е и от кръга на лицата легитимирани да участват в същото / чл. 1 от закона
/.
Трайно установената съдебна практика приема че въпросите относно
връщане на полученото обезщетение са извън производството по чл. 4 от
5
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …, тъй като тези въпроси са изрично уредени
от същия закон. Съгласно разпоредбите на чл. чл. 5 и 6 от ЗВСВНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ отстъпените в обезщетения жилища и други обекти стават
общинска собственост по силата на решението за отмяна на отчуждаването и
се изземват по реда на чл. 65 от ЗОбС в шест месечен срок от влизане в сила
на решението за отмяна на отчуждаването / чл. 5 /, а когато на бившия
собственик е изплатено парично обезщетение решението за отмяна на
отчуждаването влиза в сила от момента на неговото възстановяване/ чл. 6/.
Тези текстове се основават на двустранния характер на отчуждаването, от
който произтича и двустранния характер на отмяната на отчуждаването,
според който е недопустимо имотът да се реституира на собственика, от
който е отчужден, респ. на неговите наследници и същевременно полученото
срещу него обезщетение – имотно или парично, да остане в собственост на
тези лица. Затова и чл. 7 ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … разпорежда
че когато отстъпения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето
лице, отмяна на отчуждаването не може да се иска освен ако към момента на
подаване на молбата по чл. 4 от закона имотът се върне в имуществото на
молителите. Трайно установената съдебна практика приема че когато е
налице хипотеза на казания чл. 7 ал. 2, като въпреки че молителят не е
собственик на получения в обезщетение имот е постановена отмяна на
отчуждаването / независимо дали с административен акт или със съдебно
решение /, фактическия състав на реституцията е незавършен и не поражда
желаното от молителя правно действие – не се възстановява собствеността
върху отчуждения имот, като това разрешение не е в противоречие с чл. чл.
297 и 299 ал. 1 от ГПК и чл. *.* ал. 1 изр. 2 от АПК защото със съдебното
решение за отмяна на отчуждаването съдът не се произнася по въпроса за
връщане на полученото обезщетение, нито разрешава спор за
принадлежността на правото на собственост върху отчуждения или дадения в
обезщетение имоти. Затова и бъдещ исков процес по спор относно
принадлежността на това материално право е допустим, допустимо е в този
исков процес извършване на преценка от съда относно завършен ли е или не
фактическия състав на реституцията. Спорът по такъв исков процес не е бил
разрешен със съдебното решение за отмяна на отчуждаването, за да се приеме
наличие на хипотеза на чл. 299 ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай по отношение на разпоредените възмездно от
Х. Т.а с Договора от 04.12.1997 год. 2/3 ид.ч. от получения като обезщетение
апартамент е налице именно хипотезата на чл. 7 ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ …. Към 16.03.1998 г. / подаване на заявлението по чл. 4 от закона/,
както и към 18.08.2000 г. / постановяване на решението на ВАС за отмяната
на отчуждаването / същата не е била техен собственик, поради което – както
правилно се поддържа от въззивниците – ищци, по отношение на
заявителката Х. Т.а фактическия състав на реституцията не е завършен, от
което следва че собствеността върху припадащата й се част от 2/3 ид.ч. от
отчуждения имот не се възстановява, съответно припадащите й 2/3 ид.ч. от
6
дадения в обезщетение имот не стават общинска собственост по силата на чл.
5 ал. 1 от ЗВСВНОИ и не се дължи връщането им на общината от третите
лица – техни собственици към момента на отмяната на отчуждаването на
основание сключена преди това правна сделка. Извод в противна насока не се
обосновава от факта че приобретателят по договора В. Ж. е също заявител в
производството по чл. 4 от ЗВСВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ…Искането си от
16.03.1998 г. за отмяна на отчуждаването той е легитимиран да заяви и е
заявил в качеството си на наследник на отчуждения собственик Т. Ж. / чл. 1
от закона /, а не в качеството си на трето лице, придобило от другия
наследник и също заявител по чл. 4 от закона Х. Т.а нейните 2/3 ид.ч. от
дадения в обезщетение апартамент чрез договора от 04.12.1997 г.. Към
момента на отмяната на отчуждаването тези 2/3 ид.ч. са били съвместна
бездялова съсобственост на третите лица В. и Р. Ж.и в режим на съпружеска
имуществена общност, поради което разпоредбата на чл. 5 от ЗВСВНОИ по
ЗТСУ,ЗПИНМ… не намира приложение спрямо тях, респ. за част от тях,
независимо че съсобственикът им В. Ж. е също и наследник на Т. Ж. и
молител в производството по чл. 4 от закона.
По така изложените съображения искът е основателен и се уважава до
размер на 4/6 ид.ч. от апартамента, след отмяна като неправилно на
първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част.
За останалата 1/6 ид.ч. - предмет на иска, същият правилно е бил
отхвърлен и в тази му част решението се потвърждава. В. Ж. е индивидуален
собственик на 1/6 ид.ч. от получения в обезщетение имот на основание право
на собственост и наследство на отчуждения собственик Т. Ж.. В това си
качество той е молител и страна в административното производство по
отмяна на отчуждаването и при постановяване на съдебното решение, с което
искането му е уважено е собственик на тази 1/6 ид.част. Следователно по
отношение на нея фактическия състав на реституцията е завършен и тя е
общинска собственост по силата на чл. 5 ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ ….
Същото се отнася и за 1/6 ид.ч., която не е предмет на иска и според
данните по делото преди и към момента на отмяната на отчуждаването
правото на собственост върху нея е принадлежало на третия наследник на Т.
Ж. – неговата дъщеря М. Р., а след реституцията по силата на влязлото в сила
съдебно решение и на основание чл. 5 ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ
… - на О. С. З..
Предвид този инстанционен резултат ответната община следва да бъде
осъдена да заплати на ищците неправените от тях деловодни разноски
съобразно уважената част на иска. Така за производството пред окръжния съд
от общо направените от ищците разноски в размер на 4 236, 20лв. им се
присъждат 3 628, 95 лева. За въззивното производство – 2 652, 44 лв. от
направени общо разноски в размер на 3 315, 55 лева. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника по иска и по жалбата за
7
прекомерност на заплатените от въззивниците – ищци адвокатски
възнаграждения за всяка инстанция в размери съответно 3 500 лв. и 3 000
лева – предвид цената на иска / 63 110 лв. /, разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредбата № 1/2004 г. и фактическата и правна сложност на делото.
Въззивниците от своя страна следва на основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от
ГПК да заплатят на въззиваемата община юрисконсултско възнаграждение за
производството пред апелативния съд в размер на 150 лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 11 от 05.04.2021 г., пост. по гр.д. №3082/2020 г. на
Окръжен Съд – С. З. в частта, с която е Отхвърлен предявеният от Р. К. Ж.,
ЕГН – **********, ХР. В. Г., ЕГН - ********** и Т. В. Ж., ЕГН – **********
срещу О. С. З. иск за признаване за установено по отношение на О. С. З. че Р.
К. Ж., ЕГН – **********, ХР. В. Г., ЕГН - ********** и Т. В. Ж., ЕГН –
********** са собственици на 4/6 ид.ч. от Апартамент № *, находящ се в гр.
С. З., бул. „ Х. Б. „ № ***, вх. *, ет. *, ап. * – съгласно нотариален акт № **, т.
****, дело № ****/04.12.1997 г. по описа на нотариус при Ст.РС, вписан в вх.
Рег. № ****, том ***** и *****, който Апартамент съставляващ по
кадастралната карта на гр. С. З. Самостоятелен обект в сграда / СОС / с
идентификатор ***, както и искането за отмяна на основание чл. 537 ал. 2 от
ГПК до размер на 4/6 ид.ч. на Акт за частна общинска собственост №
***/21.02.2001 г., вписан в рег. № *****, том **, стр.**, т.**** №**/9.9.2008
г. на АВ – СВ – С. З., вместо което Постановява:
Признава за установено по отношение на О. С. З., Булстат********* че
Р. К. Ж., ЕГН – **********, ХР. В. Г., ЕГН - ********** и Т. В. Ж., ЕГН –
********** са собственици на 4/6 идеални части от Самостоятелен обект в
сграда / СОС / с идентификатор ***.***.*.*.*.* по кадастралната карта на гр.
С. З., с площ от 81, 62 кв.м., с предназначение: Жилище – апартамент,
попадащ в сграда с идентификатор ***.***.*.*.*, построена в поземлен имот с
идентификатор ***.***.*.*, ведно с прилежащите към апартамента избено
помещение № **, таванско помещение № ** и 4,51 % ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху поземления имот, при граници на
апартамента: над обекта – няма, на същия етаж: СОС ***, под обекта: СОС
*** и Отменя на основание чл. 537 ал.2 от ГПК Акт за частна общинска
собственост № ***/21.02.2001 г. до размер на 4/6 ид.ч. от гореописания
апартамент.
Потвърждава Решение № 11 от 05.04.2021 г., пост. по гр.д. №3082/2020
г. на Окръжен Съд – С. З. в останалата обжалвана част – с която
положителния установителен иск за собственост и искането за отмяна на Акт
за частна общинска собственост № ***/21.02.2001 г. , вписан в рег. №
******, том **, стр. **, т.**** №**/9.9.2008 г. на АВ – СВ – С. З. са
8
Отхвърлени за разликатата от 4/6 ид.ч. до предявените 5/6 ид.ч. от
гореописания СОС с идентификатор ***.***.*.*.*.*, ведно с
принадлежностите към него.
Потвърждава Решение № 11 от 05.04.2021 г., пост. по гр.д.
№3082/2020 г. на Окръжен Съд – С. З. в частта за разноските – осъждането на
Р. К. Ж., ЕГН – **********, ХР. В. Г., ЕГН - ********** и Т. В. Ж., ЕГН –
********** да заплатят на О. С. З., Булстат ********* юрисконсултско
възнаграждение 150 / сто и петдесет / лева.
Осъжда О. С. З., Булстат ********* да заплати на Р. К. Ж., ЕГН –
**********, ХР. В. Г., ЕГН - ********** и Т. В. Ж., ЕГН – **********
деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на
3 628, 95 лв. / три хиляди шестстотин двадесет и осем лева и деветдесет и пет
стот. / и деловодни разноски за въззивното производство в размер на 2 652, 44
лв. / две хиляди шестстотин петдесет и два лева и четиридесет и четири стот./.
Осъжда Р. К. Ж., ЕГН – **********, ХР. В. Г., ЕГН - ********** и Т. В.
Ж., ЕГН – ********** да заплатят на О. С. З., Булстат **********
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 150
/ сто и петдесет / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9