Решение по дело №855/2021 на Районен съд - Видин

                                          Р Е Ш Е Н И Е  № 553

                                                      гр. Видин, 15.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                 

          Председател : Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова,  като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 855 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от Ц.П.А., чрез адв. Й.Д. от САК против Сдружение“ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – София, с която е предявен иск по чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД,

Твърди се в исковата молба, че на 30.10.2019г. около 14.15 часа на път II-11, Петьо Асенов Качов управлявал лек автомобил  „Форд Галакси“ с рег № DQE 8635 с посока на движение от с. Арчар към главен път Е – 79, като заедно в автомобила  пътувала и дъщеря му – ищцата по делото, както и други пасажери.

По същото време, но в обратна посока  на лекия автомобил, пътувал и товарен автомобил „Рено Магнум Дуи 460“ с рег. № М4199, управляван от П.И.П.. В района на км. 14+000, непосредствено до ресторант Рациария, водачът на лекия автомобил поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, при преодоляване на лек десен завой, изгубил контрол над управлението на автомобила, при което навлязъл в насрещната лента за движение, в резултат на което настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и насрещно движещия се в своята пътна лента товарен автомобил. За така настъпилото ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица № 247/04.112019г. Било образувано и ДП № 260/2019г. по описа на РУ Видин.

Твърди сеа, че единствената причина за настъпилото ПТП са действията на водача Петьо Качов. От ПТП пострадала е ищцата като  е получила травматични увреждания, както следва:

навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб – разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по – дълъг от 30 дни

лекостепенна черепно – мозъчна травма с разкъсно – контузна рана на челото - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по – дълъг от 30 дни.

Посочва се,  това наложило лечението й, като ищцата била настанена за лечение в Хирургично отделение в МБАЛ „Св. Петка“АД – Видин. Била откарана в безпомощно състояние, изпитваща силни болки в областта на травматичните зони по тялото си. Били й извършени редица изследвания, приложено й било медикаментозно лечение. Разкъсно-контузната рана на челото  била хирургически обработена, посредством зашиването й. Посочва се също, че ищцата била изписана от лечебното заведение на 06.11.2019г. като са й дадени препоръки да спазва ХДР в амбулаторни условия – прием на медикаменти и наблюдение от специалист. Поддържа се, че въпреки консервативното лечение, ищцата продължавала да не се чувства добре. Изпитва остри и постоянни болки в областта на шията, движенията й са силно ограничени. Всичко това я кара да се чувства  безполезна, тъй като има затруднение при изпълнение на най-елементари  движения. Чувства непрекъсната тревожност,  сънува кошмари от преживяното, изпитва страх да излиза от дома си. Разкъсно –контузната рана на челото  й е оставила белег и това се е отразило отрицателно на самочувствието й и  така е останал траен белег от преживяното ПТП.

Посочва се също, че тъй като в КП липсват данни за застрахователната компания, издала застрахователната  полица на лекия автомобил, станал причина за ПТП, който е с немска регистрация, но са налице данни за наличие на такава, то била предявена доброволна претенция  от 08.01.2020г. пред ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, като е била образувана щета. Ответникът не е платил в законовия срок, нито е отказал да плати.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1250.00 лева – главница застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди , предявена като частичен иск от 25001.00 лева, ведно със законната лихва, считано от  датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ, както и разноските по делото.

С протоколно определение от 15.11.2021г. по искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал увеличение в размера на предявения частичен  иск като същият се счита предявен за сумата от 5000.00 лева - главница.

Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна. Оспорил е изцяло отговорността на водача Петьо Асенов Качов за настъпилото произшествие, механизма на реализирането му и причинната връзка между тях и пътния инцидент. Посочено е, че не е налице влязла в сила присъда.

Направено е възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от ищцата. Посочено е, че няма данни дали ищцата е била с поставен предпазен колан, което обстоятелство е от значение за вида и тежестта на получените телесни увреждания.

Оспорени са твърдените неимуществени вреди от ищцата. Оспорен е размерът на претендираните вреди като завишен.Оспорена е претендираната законна лихва.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебна автотехническа експертиза и съдебно – медицинска експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно , че на 30.10.2019г. около 14.15 часа на път II-11, в района на км. 14+000, непосредствено до ресторант Рациария, е настъпило ПТП, при което водачът Петьо Асенов Качов, управлявал лек автомобил  „Форд Галакси“ с рег № DQE 8635 с посока на движение от с. Арчар към главен път Е – 79, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, при преодоляване на лек десен завой, изгубил контрол над управлението на автомобила, при което навлязъл в насрещната лента за движение, в резултат на което настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и насрещно движещия се в своята пътна лента товарен автомобил „Рено Магнум Дуи 460“ с рег. № М4199, управляван от П.И.П.. В лекия автомобил е пътувала и ищцата заедно с още две лица.  За така настъпилото ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица № 247/04.112019г.

По повод настъпилото ПТП, при ответника е регистрирана щета № BG-19-D-00515 въз основа на заявени претенции за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди  от пострадалите пътници в автомобила, което е видно от  писмо изх. № 1-0159/17.01.2020г.  до тях от НББАЗ, находящо се на л. 33 от делото.  В същото, ответника е уведомил пострадалите лица, сред които и ищцата, че не може да се произнесе по претенцията, като е изискало представяне на актове за спиране, възобновяване и прекратяване на образуваното досъдебно производство или влязло в сила съдебно решение, което да установява безспорна вина на водача.

Било образувано и ДП № 260/2019г. по описа на РУ Видин за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С  Постановление от 04.09.2020г. на РП – Видин е прекратила  наказателното производство поради несъставомерност на деянието.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, приета от съда като обективна и компетентно изготвена. Вещото лице е описало в  заключението си механизма на ПТП като е посочило, че  товарният автомобил се е движил със скорост 28 км/ч. в посока на движение от с. Ботево към с. Арчар. По същото време на същия път , но в обратна посока се е движил лек автомобил  „Форд Галакси“ с немски рег.№ DQE 8635 с водач Петьо Асенов Качов със скорост от около 81 км/ч. при въведено ограничение от 60 км/ч.

Вещото лице е посочило, че пътнотранспортната обстановка по време на произшествието се характеризира със засилен трафик, валежно време и мокра пътна настилка.

Скоростта на движение  по посока на движение на лекия автомобил е ограничена  на 60 км/ч. с пътен знак В26 поради престоящо преминаване през последователни опасни завои, първият от които е наляво, сигнализиран с пътен знак А4.

Вещото лице е посочило, че по посоката на движение на товарния автомобил, скоростта на движение е ограничена на 40 км/ч. поради преминаване през зона за отдих в местността „Рациария“ , сигнализирана с пътен знак Б26.

Вещото лице е посочило още, че непосредствено след преминаване на товарната композиция през отбивката в района на местността „Рациария“, лекият автомобил, излизайки от острия десен завой, губи устойчивото и стабилно движение и поднася на дясно. Водачът е направил опит да овладее автомобила, но не е успял. Последвал е удар в дясната крайпътна мантинела в дясната предна част, вследствие на което автомобилът рязко променя траекторията си на движение, завъртайки се наляво по посоката си на движение, в посока обратна на часовниковата стрелка, следва ротация, при което в лентата за насрещно движение, се удря челно в дясната странична част на полуремаркето в областта на лявата странична мантинела и лява гума и джанта на предния му мост, след което се повръща назад, завърта се на около 90 градуса по посока на часовниковата стрелка и се установява в собствената си пътна лента.

В заключението си, вещото лице  е посочило, че причина за настъпване на процесното ПТП е движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост от страна на водача на лекия автомобил, в резултат на което е загубил контрол над автомобила. 

Според заключението, лекият автомобил е съвременен и е оборудван с предпазни колани за всички седящи места. Коланите са триточкови инерционни и са средство за пасивна защита, които се разтягат до определена степен при рязко издърпване, като по този начин поглъщат част от кинетичната енергия и удържат телата на водача и пасажерите на място, в случай на внезапно спиране – фиксират тялото към облегалката – гръдния кош за облегалката, а таза и крайниците за седалката.  Вещото лице е посочило, че при завъртане на автомобила, колана няма възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и ускорение, и главата и тялото, се удрят във вътрешните части на купето. 

В заключението си, вещото лице е посочило, че удар с най-голям интензитет ищцата е претърпяла в челна посока в областта на лицето и гърдите от контакта, съответно с облегалката за глава и облицовката на предната седалка. Според вещото лице, раната на челото би се избегнала, ако ищцата е била с поставен предпазен колан. Порезните рани от счупените стъкла и евентуални травми в торна дясна част на тялото, поставения колан не би могъл да предотврати.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ударът между лекия и товарния автомобил  е бил челен ексцентричен, имало е завъртане на автомобила. Дори и с колан при този механизъм, би се получил удар в дясната врата. Ако е имало завъртане, ударът е щял да се получи и с колан.

Вещото лице по назначената и приета от съда СМЕ,  е дало заключение, че от настъпилото ПТП  ищцата  е получила разкъсно – контузна рана на челото, която е хирургично обработена, чрез зашиване. След сваляне на конците, раната е напълно възстановена. Прогнозата за възстановяване е благоприятна. Ищцата не е била хоспитализирана в отделението, а е постъпила в спешно приемно отделение и като амбулаторен пациент е консултирана с дежурен хирург. В ХО е направена първична обработка и сутура на раната. Ищцата не е имала гадене, повръщане и световъртеж. Няма вратна ригидност, не са установени травматични костни промени.  Налице е причинно-следствена връзка между произшествието и получените травми от ищцата.

В с.з. вещото лице е уточнило, че  разкъсно-контузната рана е довела до болка, но няма сътресение, което не е наложило хоспитализация. Това е контузия на повърхностните тъкани, а не черепно-мозъчна травма, контузията се получава обикновено при удар в тъп предмет.

Разпитаният свидетел П.И.П. – водач на товарния автомобил, участник в ПТП потвърждава механизма на произшествието.

Разпитаният свидетел И. Иванов Димитров установява, че знае за настъпилото ПТП с автомобил, управляван от бащата на ищцата.  Свидетелят посочва, че ищцата има белег на челото около 10 см и носи големи кърпи на главата, преди това е имала голяма рана. Свидетелят установява, че ищцата имала  болки в гърба и трудно се движила, след това  болките слезли в плешките. След известно време, малко след катастрофата,  свидетелят и ищцата се видели и тя била добре, но се притеснявала от белега и си слагала кърпа на главата, за да го прикрие. Свидетелят не може да установи дали към момента има още белег или не.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му.  От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Ищцата има правен интерес от водене на настоящия иск, поради което съдът счита, че искът се явява допустим. Налице са предпоставките на чл. 511, ал. 3 от КЗ поради липса на произнасяне от бюрото по заведената от същата  застрахователна претенция.

По основателността на иска.

Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането.

Съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3, НББАЗ е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.

Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по международна застраховка "Гражданска отговорност" – да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие н причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

В конкретния случай, процесното ПТП е настъпило на територията на РБългария, като безспорно е установено, че  причина за настъпването му е движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост от страна на  Петьо Асенов Качов, управлявал лек автомобил  „Форд Галакси“ с рег № DQE 8635. В подкрепа на това са съставения КП за ПТП с пострадали лица № 247/04.112019г. , постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.09.2020г. на РП – Видин, приетата по делото САТЕ. Безспорно  са установени участниците в ПТП, механизма на ПТП, характера и вида на нанесените щети и пр.

При наличие на противоправно поведение на извършителя на деликта, съгласно въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до доказване на противното. Тежестта за оборването на законовото предположение е за ответника. По делото  се събраха безспорни доказателства, че водача на лекия автомобил е извършил нарушение на разпоредите на  ЗДвП, вследствие на което е причинено и процесното ПТП. От приетата САТЕ се установява, че лек автомобил  „Форд Галакси“ с немски рег.№ DQE 8635 с водач Петьо Асенов Качов в момента на произшествието се е движил със скорост от около 81 км/ч. при въведено ограничение от 60 км/ч, а товарният автомобил се е движил със скорост 28 км/ч. Непосредствено след преминаване на товарния автомобил през отбивката в района на местността „Рациария“, лекият автомобил, излизайки от острия десен завой, губи устойчивото и стабилно движение и поднася на дясно. Водачът е направил опит да овладее лекия автомобил, но не е успял. Последвал е удар в дясната крайпътна мантинела в дясната предна част, вследствие на което автомобилът рязко променя траекторията си на движение, завъртайки се наляво по посоката си на движение, в посока обратна на часовниковата стрелка, следва ротация, при което в лентата за насрещно движение, се удря челно в дясната странична част на полуремаркето в областта на лявата странична мантинела и лява гума и джанта на предния му мост, след което се повръща назад, завърта се на около 90 градуса по посока на часовниковата стрелка и се установява в собствената си пътна лента.

Ищцата е пътувала в процесния лек автомобил на задната седалка и е била участник в пътното произшествие. От настъпването му същата е  претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, причинени от травматично увреждане –разкъсно – контузна рана на челото. Налице е  причинно-следствена връзка между произшествието и получените травми от ищцата.

Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ  безвиновна отговорност на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с оглед безспорното между страните обстоятелство, че е налице действащ към датата на ПТП застрахователен договор, покриващ риска „Гражданска отговорност" за процесния лек автомобил  „Форд Галакси“ с немски рег.№ DQE 8635.  С оглед на това, искът срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, се явява доказан по основание.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени както при причиняване на увреждането, така и след това.

В конкретния случай,  от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че ищцата е получила едно травматично телесно увреждане – разкъсно- контузна рана на главата, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Не се събраха никакви доказателства в подкрепа на изложените твърдения в исковата молба за навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб – разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по – дълъг от 30 дни, както и за твърдения за  лекостепенна черепно – мозъчна травма и ограничение на движенията за период по – дълъг от 30 дни.

От заключението на СМЕ се установява по безспорен начин, че ищцата не е била хоспитализирана в ХО на МБАЛ „Св. Петка“ АД – Видин, а е постъпила в  спешно приемно отделение и като амбулаторен пациент е консултирана с дежурен хирург. В Хирургично отделение й е направена първична обработка и сутура на раната. Вещото лице е категорично, че ищцата не е имала гадене, повръщане и световъртеж. Няма вратна ригидност, не са установени травматични костни промени.  Разкъсно-контузната рана е довела до болка, но няма сътресение, което да е наложило хоспитализация. Вещото лице е уточнило, че това е контузия на повърхностните тъкани, а не черепно-мозъчна травма. Според заключението, е налице  причинно-следствена връзка между произшествието и получените травми от ищцата.

Разпитаният свидетел И. Димитров също установява, че ищцата е имала рана на челото, а след това белег. След известно време, малко след катастрофата,  свидетелят установява, че се били видели  с ищцата и тя била добре, но се притеснявала от белега и си слагала кърпа на главата, за да го прикрие. Свидетелят не успя да установи дали към настоящия момент ищцата има белег от травматичното увреждане или не. Според заключението на вещото лице, след сваляне на конците на 06.11.2019г., раната е напълно възстановена и прогнозата за възстановяване е благоприятна, т.е. СМЕ също не дава данни за трайни увреди върху ищцата за бъдещ период. С оглед на това, съдът приема, че увредата на ищцата от ПТП й е причинала болки и страдания, но това е било за сравнително кратко време в рамките на около десетина дни, след което ищцата е била напълно възстановена. В процеса на делото не се ангажираха никакви доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен начин, че след претърпяното ПТП е  имало период, в който ищцата да е имала ограничения в движенията, които да не са й позволявали да извършва ежедневните си дейности и да се обслужва сама. Не се събраха и  никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата за преживени психически травми – безсъние, тревожност, страх да излиза навън и прочие. Поради това, съдът приема по отношение на претърпените  психически травми, че ищцата е изпитала  уплах и стрес като участник в пътно-транспортно произшествие в обичаен  интензитет, в рамките на който би изпитал всеки човек, поставен в такава ситуация

С оглед на установеното по –горе от съда, настоящия съдебен състав приема, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинените болки и страдания, и стрес, в случая се явява сумата в размер на 1000.00 лева. Тази сума би репарирала адекватно претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени както от физическите болки от получената разкъсно-контузна рана на челото,  така и от психическите страдания в резултат от инцидента.  Исковата претенция до пълния претендиран размер ще следва да се отхвърли като неоснователна.

 

 

По възражението за съпричиняване.

Възражението намира правното си основание в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Същото е своевременно релевирано – с отговора на исковата молба, и е процесуално допустимо, но разгледано по същество съдът намира възражението за неоснователно по следните съображения:

Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. За съпричиняването е без значение дали пострадалият е действал виновно. Изводът за съпричиняване не може да бъде изграден върху предположения (така Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК).

От изложения по-горе механизъм на настъпване на ПТП не може да се направи извод за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ищцата като пасажер в лекия автомобил  и настъпилия противоправен резултат. Това е така, защото в заключението си, вещото лице по изготвената и приета САТЕ е посочило, че при завъртане на автомобила, колана няма възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и ускорение, и главата и тялото, се удрят във вътрешните части на купето.  Според вещото лице, удар с най-голям интензитет ищцата е претърпяла в челна посока в областта на лицето и гърдите от контакта съответно с облегалката за глава и облицовката на предната седалка. Раната на челото би се избегнала, ако ищцата е била с поставен предпазен колан. В съдебно заседание обаче, вещото лице е уточнило, че ударът между лекия и товарния автомобил  е бил челен ексцентричен, имало е завъртане на автомобила. В този случай, когато има завъртане на автомобила, ударът е щял да се получи и с поставен предпазен колан.  Следва да се отбележи, че по делото остана неизяснено обстоятелството дали ищцата е била с предпазен колан или не. С оглед получените от ищцата  травматични увреждания и  заключението на САТЕ, може да се направи обоснования извод, че независимо дали ищцата е ползвала предпазен колан или не, при посочения механизъм на настъпване на ПТП – със завъртане на автомобила, същата при всички случаи ще получи травматични увреждания. Следователно не е налице основание за намаляване на размера на определеното по –горе  обезщетение от съда  за неимуществени вреди.

 

Относно претенцията за присъждане на законна лихва за забава.

Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от дата 08.02.2020г. – датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ.

Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят, респ. бюрото, дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:

 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;

2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

Поканата за изплащане на застрахователно обезщетение е  получена в НББАЗ на 08.01.2020 г., което се установява от писмо изх. № 1-0159/17.01.2020г. – на лист 33 от делото Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, с процесното писмо от 17.01.2020г.,. бюрото е поискало допълнителни документи – Протокол за ПТП № 1557781 и КП за ПТП с постарадали лица № 247 по описа на ОДМВР – Видин в оригинал или заверен препис, както и банкови сметки на пострадалите, както и актове за спиране, възобновяване или прекратяване на  образуваното ДП, или влязло в законна сила съдебно решение, което да установява безспорна вина на водача. Със същото писмо е поискано и представяне на удостоверение за банковата сметка на ищцата. Данни дали исканите документи са представени и на коя дата, липсват по делото. Липсват данни също дали ищцата е представила банковата си сметка, която е изискана от ответника с писмото. При това положение, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ - непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.

С оглед на това, върху така определеното обезщетение ще следва да се присъди и лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба в съда – 22.04.2021г.

 

По разноските.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца направените разноски за платена държавна такса в размер на 50.00 лева, както и разноски за вещи лица и свидетел в общ размер на 58.00 лева, съобразно уважената част от иска. Адвокат –пълномощника на ищцата е представлявал същата на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА и поради това, ще следва да му се присъди адвокатско възнаграждение, което определено по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  възлиза на 300.00 лева.

Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 160.00 лева за вещи лица. Ответникът претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 1536.00 лева. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.  Настоящият съдебен състав намира възражението за основателно. Делото е с обичайната правна и фактическа сложност за този вид дела. Поради това  дължимите разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизат на 510.00 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

                                       Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА  Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2  да заплати на Ц.П.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и съдебен адрес:*** Александър Дондуков- Корсаков № 5, вх. В, ап. 25  сумата от 1000.00 / хиляда/ лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди  от настъпило на 30.10.2019г. пътно-транспортно произшествие с лек автомобил  „Форд Галакси“ с рег № DQE 8635 , предявена като частичен иск от 25001.00 лева, ведно със законната лихва, считано от  подаване на исковата молба в съда – 22.04.2021г. до окончателното плащане, като исковата претенция над присъдената сума до пълния претендиран размер от 5000.00 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА  Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2  да заплати на Ц.П.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и съдебен адрес:*** Александър Дондуков- Корсаков № 5, вх. В, ап. 25  разноски по делото за платена държавна такса, вещи лица и призоваване на свидетел в общ размер на 108.00 лева.

ОСЪЖДА  Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2  да заплати на адвокат И.Ж. от САК със съдебен адрес:*** Александър Дондуков- Корсаков № 5, вх. В, ап. 25 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

ОСЪЖДА Ц.П.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и съдебен адрес:*** Александър Дондуков- Корсаков № 5, вх. В, ап. 25   да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2  разноски за вещи лица в общ размер от 160.00 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 510.00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му.                    

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: