РЕШЕНИЕ
№
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
проведено на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и първата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на
секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
в. гр. д. № 12336 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба подадена от ищеца „Т.С." ЕАД чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Ж. против решение № 29741 от 04.02.2019 г. по гр.
дело № 55013/2017 г. на Софийския районен съд, 24 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу С.Л.Т. искове с правно основание чл.422 ГПК
във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1036,01лв, от които 863,24 лв.- главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., както и изравнителна сметка за отоплителен сезон 01.05.2013г.
– 30.04.2014г. за топлоснабдяван имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София,
общ. Лозенец, ул. „********, ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2017г.
г. до окончателното изплащане; за сумата от 140,61 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2014 г. до 13.04.2017 г., както и сумата за дялово
разпределение в размер на 32,16лв., от които 27,08лв. –главница и 5,08лв.
лихва, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответницата и разноски по
делото в размер на 550 лв.
Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата няма
качеството „потребител" на топлинна енергия за битови нужди Твърди се, че
същата има учредено пожизнено право на ползване върху имота, като не били
ангажирани доказателства това вещно прав на ползване да е погасено. Моли
решението на СРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира и присъждането на
направените разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответницата по
жалбата С.Л. в срока по чл. 263 от ГПК не депозира отговор, респективно не
взима становище по жалбата.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Първоинстанционния
съд е бил сезиран с
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.422 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд
е приел, че
от
събрания по делото доказателствен материал не се доказва, ответницата да е
клиет на топлинна енергия за процесния имот и за процесния период, в качеството
си на собственик или ползвател. Поради
гореизложеното съдът е приел, че ответницата няма пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявените
искове.
Тези изводи на
първоинстанционния съд са оспорени от
ищеца с въззвината жалба, която въззвнияд съд намира за основанелна поради
следните съображения:
От приетия като доказателство нотариален акт за
дарение на недвижим имот №
72 от 01.12.1997 г., том LLLLI, дело № 39421/ на нотариус Д.Д.I-ви
нотариус към Софийска нотариална служба /л.121 от делото на I-ва
инст./, се установява, че С.Л.Т. е дарила насина си Л.С.Т.. следния свой съсобствен недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София,
бул. „********, като съгласно т. 2 от
нотариалния акт, дарителката е запазила правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно за себе си и за
съпруга си С.С.Т..
От представените
по делото писма на „Географска информационна система – София“ ЕООД се
установява, че настоящия административен адрес
- ул.**************е идентичен със стар административен адрес : бул*******При тези данни, спорният по делото въпрос е кой е
страна в правоотношението с ищеца по договора за продажба на топлинна енергия,
при конкуренция на вещни права-дали собственикът на имота или лицето, на което
е учредено вещно право на ползване върху същия имот.Тази конкуренция на права
следва да бъде разрешена чрез систематическото тълкуване на разпоредбите на
чл.153, ал.1 ЗЕ в редакцията им от 2006 г. и § 1, т.42 от ДР на ЗЕ. Съгласно
чл.153, ал.1 и ал.3 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно § 1, т.42 ДР на ЗЕ/отм./, потребител на
топлинна енергия е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.За собственика и ползвателя въз основа на вещно право на
ползване не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на законова
разпоредба, нито в общите условия на ищеца, поради което разпоредбата на чл.122 ЗЗД, че всеки солидарен длъжник е отговорен за цялото, е неприложима. Видно от
легалната дефиниция на закона, и при систематическо тълкуване на посочените две
разпоредби, се налага изводът, че при конкуренция на вещни права, потребител на
енергията, се явява лицето, което реално ползва имота. / в този смисъл и
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ВКС, постановено по реда
на чл.290 ГПК/.
При пораждането
на ограничено вещно право на ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия
(учредително правоприемство), тъй като собственикът отделя от притежаваното от
него абсолютното сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и
го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект, което има право да
ползва чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските
плодове, която тя дава - арг. чл. 56, ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма,
уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването, включително данъците и другите такси. Следователно лицето, което е
носител на т. нар. гола собственост не се явява страна по твърдяното материално
правоотношение, възникнало от договор за продажба на топлинна енергия.
В конкретния
случай по делото е безспорно установено, че собственик на процесния
топлоснабден имот е Л.Т.а ответницата С.Л.Т. (негова майка) има учредено
пожизнено право на ползване върху имота. При конкуренцията на вещни права
превес има правото на ползване върху имота, а не голата собственост, за
потребител на топлинна енергия през исковия период следва да се счита вещният
ползвател, а не "голият собственик", лишен от правото да ползва
имота, поради учредяването на такова ограничено вещно право на друго лице. По
делото не се твърди и съответно не се установява вещното право на ползване да е
прекратено. При това изводите на първостепенния съд, че ищеца не е доказал
пасивно материално - правната легитимация на ответницата по иска са неправилни.
Точно обратното с представения по делото нотариален акт за дарение се
установява, че именно ищцата С.Л.Т., в чиято полза е учредено право на ползване
се явява ползвател на топлинна енергия, съгласно чл. 153 от ЗЕ.
Следва да бъде
добавено още, че съгласно чл. 61, ал. 1 от ОУ от 2014 г. "При промяна на
собствеността или на правото на ползване новият и предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до Продавача в срока по чл. 12, т. 11 и т. 12
заявление за откриване на партида по образец, като се прилага съответно чл. 60.
Според, ал. 2, ако предишният собственик или ползвател в случаите по, ал. 1 не
закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на
партида на новия собственик или ползвател съобразно представения акт за
собственост или ползване. Според, ал. 4 преди промяна на партидата, предишният
и новият собственик уреждат помежду си всички задължения за топлинна енергия,
за което представят на продавача нотариално заверен споразумителен протокол. В
настоящия случа по делото е приложена (стр. 107 от I-во
инст. п-во) молбата-декларация от
ответницата С.Т. от дата 14.02.1990, т.е преди да се разпореди със собствения
си имот, безвъзмездно в полза на сина си Л.Т.е направила изрично искане пред
ищцовото дружество да й бъде открита партида на нейно име. След като ищцата е
дарила собствения си недвижим имот, но тъй като е запазила правото на ползване
в нейна полза не е подала заявление по чл. 12 от ОУ от 2014г. В подкрепа на
извода, че именно тя, заедно със съпруга си Стойко Славов Тошкин са ползватели
на процесния имот е представената по делото
данъчна декларация с вх. № 17829 от 26.03.1995 година, видно от която
ищцата е ползвател на ½ идеална част от недвижимия имот.
Предвид
всичко изложено неправилно първостепенния съд е отхвърлил иска на ищеца, като е
приел, че ищцата не е пасивно материално - правно легитимирана.
След като беше
разгледана първата предпоставка –
наличието на материална
легитимация на страните, за уважаване на иска, следва да се установи и
съществуването на валидно правоотношение между страните, както и доставка на
топлоенергия в количество и по цени , формиращи и съответстващи на цената на
иска.
Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР, публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.
150, ал. 2 от закона/.
По делото не е
спорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Това е и установено в хода на първоинстанционтото
производство и въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателствата
по делото - списък на етажните собственици, неразделна част от протокол за Общо
събрание на етажните собственици от 05.12.2001г. на процесната сграда, който е
подписан от собственика Лазар Тошкин, както и кредитираното от СРС заключение
на вещото лице изготвило назначената по делото съдебно – техническа експертиза,
от която се установява, че процесния имот е бил топлоснабден. Следователно
имота се намира в сграда, в която ищеца извършва продажба на топлинна енергия
за битови нужди , поради което и по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответницата
има качеството на потребител топлинна енергия, обвързана от общите условия по
силата на чл. 150 от ЗЕ без да е необходимо изричното им писмено приемане.
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена са приети заключения на СТЕ и ССЕ, преценени по реда на чл.
202 ГПК и подлежащи на кредитиране.
От заключението
на съдебно - техническата експертиза се установява, че в процесния имот е
доставяна топлоенергия, чиято стойност за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г.
възлиза на сумата от 583.12 лева, а за периода от м. 05.2013г. до м. 04.2016г.
е в размер на 863,24 лева. От
заключението на вещото лице се установява също, че дължимите суми за топлинна
енергия са били изчислени от фирмата за дялово разпределение в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба, както и че ищецът е отчитал за своя
сметка технологични разходи и че топломерите в абонатната станция на процесната
сграда са преминавали последващи метрологични проверки и са изправни.
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза, което се кредитира и от въззивния съд,
като компетентно и обективно, прието без възражения на страните, също се
установява, че доставяна топлоенергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г.
възлиза на сумата от 583.12 лева, а за периода от м. 05.2013г. до м. 04.2016г.
е в размер на 863,24 лева. Пояснява се, че претендираната главница от 863,
24лв. е формирана от три броя общи фактури.
Установява се, че размера на мораторната лихва върху фактурираните суми
за топлоенергия за процесния период с начална дата от общите изравнителни
сметки до 13.04.2017г. възлиза на 140, 66 лв., както и че дължимата сума за
услугата дялово разпределение е в размер на 27.08.лв., а за мораторна
лихва е 4,93лева. Вещото лице е
посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания.
Следователно
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото е потребената от ответника
топлоенергия в определено количество и стойност на стойност 863,24лв. за
периода от м.05.2013г. до м. 04.2016г., като въззивният съд приема, че при
определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно
установената методология.
От страна на
ответницата с отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване
на вземането на ищцовото дружество по давност, което настоящия съд намира за
основателно по следните съображения:
На първо място,
с оглед задължителните разяснения, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело
№3/2011 год. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. С
разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД уреждаща давността ясно е определен началния
момент, от който започва да тече тя и това е денят , в който вземането е
станало изискуемо.
В случая, с
оглед отразеното в приетите като писмени доказателства общи условия / чл.33,
ал.1 и 2 от ОУ/, следва да се приеме, че падежът на задължението настъпва след
изтичане на 45 дни от периода, за който се отнасят. Ето защо, с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК на 11.05.2017 г. е прекъсната давността за всички вземания преди
м.април 2014г., за които 45-дневния срок за доброволно плащане е изтекъл на
15.05.2014 г. С оглед на това погасени по давност се явяват вземанията за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014.вкл., т.е
за първия отоплителен сезон. Техният
размер възлиза на 251.81 лв. съобразно отразеното в таблицата на стр. 3 от
заключението по ССчЕ, т.е стойността на начислените по прогнозни стойности за
периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. За изчерпателност следва да се посочи, че
непогасена по давност се явява сумата от 28.38 лв. начислена като сума за
доплащане с изравнителна сметка № ********** издадена на 31.07.2014г. дължима
от 14.09.2014г. , т.е след като е прекъсната давността с подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
При така
изложените съображения в обобщение, непогасени по давност остават суми за
доставена топлинна енергия в имота на ответника в размер на 611.43 лв. за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. Именно до този размер и за този
период искът се явява основателен и доказани като такъв следва да бъде уважен.
За периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014
г. и за разликата над уважения, до пълния предявен размер от 863,24 лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Както бе
посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ., но не от издаване на прогнозните
фактури, а от изтичане на срока за доброволно плащане на общата – изравнителна
фактура. Предвид своя акцесорен характер
и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се
явява доказан за периода 15.09.2014г. – 13.04.2017г. в размер на 140,61 лв.,
съобразно отразеното в таблицата, на стр. 3 от заключението по ССчЕ. Тази претенция е основателна и доказана в
пълен размер.
По изложените по-горе съображения за
основателност на иска за главница, съдът намира, че следва да се присъди и
законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето производство –
11.05.2017 г. до окончателното й
изплащане.
По отношение
претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от 27.08лв. и
4.93 лв. обезщетение за забава, следва да се отбележи, че от данните по делото
се установи, че тази услуга се извършва от ФДР - „Б.Б.“ ООД.
Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за
тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение
да е извършена. В производството се установява, че услугата е била извършена.
Представен е договор от 05.12.2001г. между ищеца и третото лице помагач за
осъществяване на последния на дялово разпределение, представен е и протокол от
Общото събрание на етажните собственици от, на което е взето решение да се
сключи Договор за услугата "топлинно счетоводство с „Б.Б.“ ООД.
По отношение на
размера и периода, за които е претендирано заплащане на услугата дялово
разпределение настоящия въззивен състав съобрази представената и приета без
възражения на страните по делото ССЕ. Видно от таблицата на стр. 3 от
експертизата, сумата в размер на 27,08лв. за услугата дялово разпределение е
начислена за периода от 30.06.2013 година до 30.04.2016 година. Настоящия
състав счита, че и възнаграждението за дялово разпределение на топлинна енергия
също се явява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б „в“ от ЗЗД,
респективно се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. Поради което
вземането на услугата дялово разпределение за периода от 30.06.2013г. до
30.06.2014г. се явява погасена по давност.
Непогасената по давност сума за услугата дялово разпределение е в размера на
23,00 лева. Съобразно
изложеното, искът за сумата от заплащане на дължимите суми за услугата дялово
разпределение се явява основателен, за сумата от 23,00 лв., като за разликата
до пълния предявен размер от 27,08лв. както и за периода от 30.06.2013г. до
30.06.2014г. следва да се отхвърли, като погасена по давност.
По отношение на
лихвата за забава върху стойността на дяловото разпределение, настоящият състав
намира, че въззивната жалба е неоснователна, доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства да е поставил длъжника в забава за посочените суми., прода което
претенцията на ищца за мораторна лихва по отношение на това вземане следва да
бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
При този изход
на спора на въззивника следва да се присъдат направените по делото разноски в
общ размер на сумата от 274,43 лева, от които 50.00 лева- заплатена държавна
такса и 224,43 лева – юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от
иска
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 29741 от 04.02.2019 г. по гр.
дело № 55013/2017 г. на Софийския районен съд, 24 състав, с което са отхвърлени
изцяло предявените от „Т.С." ЕАД срещу С.Л.Т. искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 863,24 лв.- главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до
30.04.2016г., както и изравнителна сметка за отоплителен сезон 01.05.2013г. –
30.04.2014г. за, ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2017г. г.
до окончателното изплащане; за сумата от 140,61 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2014 г. до 13.04.2017 г., както и сумата за дялово
разпределение в размер на 32,16лв., от които 27,08лв. –главница и 5,08лв. лихва,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.05.2017г. по
ч.гр.д.№29660 по описа на съда на 2017г., СРС, 24-ти с-в., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.Л.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от К.Г.– изпълнителен директор, следните
суми: сума в размер на 611.43 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „*********,
с абонатен № 204649, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК -
11.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 140,61 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2014 г. до 13.01.2017 г., за
сумата от 23,00 лева за услугата дялово разпределение, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.05.2017г. по
ч.гр.д.№29660 по описа на съда на 2017г., СРС, 24-ти с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над уважения размер от 611,43лв. до пълния предявен от 863,24 лв. и за периода
от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., както и иска за заплащане на услугата дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 23,00лв. до пълния предявен
от 27,08 лв. и за моратарна лихва в размер на 5.08лева.
ОСЪЖДА С.Л.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от К.Г.– изпълнителен директор сумата от
274.43 лв. /двеста седемдесет и четири лева и 43 ст./ - разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието в процеса на „Бруната България" ООДД като трето
лице - помагач на страната на ищеца „Т.С." ЕАД
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.