№ 16765
гр. София, 13.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110109517 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и следващи от ГПК във втората фаза на
съдебната делба.
С Решение № 16764/17.10.2023 г., влязло в сила на 24.11.2023 г. по гражданско дело №
9517/2022 г. на СРС на основание чл. 69 от ЗН, е допуснато извършването на съдебна делба
между И. И. М., ЕГН **********, И. И. М., ЕГН **********, С. И. М., ЕГН ********** и
тримата с адрес: гр. София, район „Триадица“, ул. „Парчевич“ №1, ет.3, ап.9 и съдебен
адресат адвокат И. Д., с адрес: гр.София, район „Витоша“, ул. „Кота 1050“ №31а, ет.4, ап.17
и Х. К. Г., ЕГН ********** и адрес: гр.София, район „Слатина“, ул. „Хемус“ №41, ет.1, ап.3,
на съсобствения им недвижим имот- апартамент №41, находящ се в гр.София, район
„Слатина“, ул. „Хемус“ №41, ет.1, ап.3, състоящ се от: две стаи, хол и кухня, със застроена
площ от 79.37 кв.метра и обща кубатура 238 куб.метра, заедно с мазе №3, с площ от 9.75
кв.метра и кубатура от 21.94 куб.метра, заедно с 10.60 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно Схема № 15-
541700/24.06.2020 г. на самостоятелен обект в сграда е с идентификатор 68134.703.1323.1.3,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
138/24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 68134.703.1323.1.2; под обекта: няма и над обекта:
68134.703.1323.1.6, при следните дялове: 1/6 идеална част за И. И. М.; 1/6 идеална част за И.
И. М.; 1/6 идеална част за С. И. М.а- Д. и 3/6 идеални части за Х. К. Г..
В Първото заседание по делото на 18.12.2014 г. след допускане на съдебната делба
ответникът – съделител Х. К. Г. е предявил против ищците – съделители И. И. М., И. И. М. и
С. И. М. по реда на чл. 346 от ГПК претенции по сметки на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на сумата 23 600 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на притежаваната от него 1/2 идеална част от собствеността върху делбения имот за периода
от 01.01.2020 г. до 10.12.2024 г.
С Молба/Заявление от 27.12.2024 г. ищците – съделители И. И. М., И. И. М. и С. И. М.
са предявили по реда на чл. 346 от ГПК против ответника – съделител Х. К. Г. претенции по
сметки на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата 9 388.55 лева, от която:
сумата от 5 818.80 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
притежаваната от тях 1/2 идеална част от собствеността върху делбения имот за периода от
1
01.12.2018 г. до 29.02.2020 г., както и лихва в размер на 3 569.75 лева, считано до 16.12.2020
г.
Ответникът Х. К. Г. в депозирал по делото становище, с което оспорва претенциите на
ищците по основание и размер. Релевира възражение за погасяване на вземането по давност.
В открито съдебно заседание от 19.02.2025 г. поддържа становището.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По извършването на делбата на делбения недвижим имот.
С Решение № 16764/17.10.2023 г., влязло в сила на 24.11.2023 г. по делото е допуснато
извършване на съдебна делба между И. И. М., ЕГН **********, И. И. М., ЕГН **********,
С. И. М., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. София, район „Триадица“, ул. „Парчевич“
№1, ет.3, ап.9 и съдебен адресат адвокат И. Д., с адрес: гр.София, район „Витоша“, ул. „Кота
1050“ №31а, ет.4, ап.17 и Х. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Слатина“, ул.
„Хемус“ №41, ет.1, ап.3, на съсобствения им недвижим имот- апартамент №41, находящ се в
гр.София, район „Слатина“, ул. „Хемус“ №41, ет.1, ап.3, състоящ се от: две стаи, хол и
кухня, със застроена площ от 79.37 кв.метра, при дялове 1/6 идеална част за И. И. М.; 1/6
идеална част за И. И. М.; 1/6 идеална част за С. И. М.а- Д. и 3/6 идеални части за Х. К. Г..
По делото е изслушано и прието в публично съдебно заседание на 26.03.2025 г.
заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено компетентно и обективно от
вещото лице, поради което съдът възприема изцяло за достоверни направените с него
фактически изводи. От заключението се установява по делото, че делбения недвижим имот е
неподеляем – не е възможно обособяването му на самостоятелни дялове, които да могат да
се ползват от съделителите в съответствие с предназначението на имота, като пазарна
стойност на делбения недвижим имот е 147 256.68 евро, с левова равностойност от 288
009.03 лева. Съобразно заключението общият размер на наема, равняващ се на 1/2 идеални
части от процесното жилище, ведно с начислената лихва е 35 141.12 лева, от които: 26
464.58 лева главница и 8 676.54 лева начислена лихва от първия ден на месеца, за който се
отнася наема, до 26.03.2025г.
Представена е Нотариална покана, връчена на ответника-съделител на 27.06.2019 г. при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Други доказателства не са ангажирани от страните в делбеното производство.
В чл. 348 ГПК е предвиден като основен способ за ликвидиране на съсобствеността на
неподеляем делбен имот, какъвто е налице в разглеждания случай, изнасянето на същия на
публична продан. По изключение, когато делбеният имот е неподеляемо жилище и са
налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез
поставянето на същия в дял на някой от съделителите – чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК.
В настоящото делбено производство съделителите не са направили искане по чл. 349,
ал. 2 от ГПК за поставяне в дял на процесния делбен недвижим имот, който представлява
жилище съгласно изискванията на чл. 40 от ЗУТ, в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от
ГПК – първото заседание след допускането на делбата (проведено в настоящото делбено
производство на 18.12.2024 г.).
Предвид изложените правни съображения, единственият възможен способ за
извършване на делбата се явява изнасянето на делбения недвижим имот на публична
продан. Настоящият съдебен състав намира, че делбата на недвижимия имот следва да бъде
реално извършена, чрез изнасянето му на публична продан, съгласно чл. 348 от ГПК, при
осъществяване на която всеки съделител следва да получи паричната равностойност на своя
дял.
По претенциите по чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която
са лишени, от деня на писменото поискване. Следователно фактическият състав на
претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС включва следните кумулативни предпоставки:
съсобственост върху вещта; ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за
2
задоволяване на свои (лични или семейни) нужди и писмена поискване за заплащане на
обезщетението от друг съсобственик за ползата, от която е лишен (в този смисъл Решение №
344/ 17.05.1976 г. по гражданско дело № 684/1975 г. на ВС; Решение № 334/23.06.1988 г. по
гражданско дело № 246/1988 г. на І ГО при ВС; Тълкувателно решение № 129/ 30.06.1986 г.
на ОСГК; Решение № 721/28.10.1992 г. по гражданско дело № 580/1992 г. на ВС; Решение №
163/20.03.2002 г. по гражданско дело № 622/2001 г. на I ГО при ВКС; Решение №
504/08.07.2005 г. по гражданско дело № 204/2005 г. на І ГО при ВКС; Решение №
1458/15.12.2008 г. по гражданско дело № 623/2008 г. на V ГО при ВКС; Решение №
1142/19.05.2009 г. по гражданско дело № 3608/2007 г. на IV ГО при ВКС и други).
В разглеждания случай се доказа по делото, че делбения недвижим имот е съсобствен
между страните.
От направеното от ищеца-съделител И. М. признание в публично съдебно заседание на
26.03.2025 г., че същия е изпратил писмо по електронна поща до ответника – съделител Х. Г.,
с което го е уведомил, че ключа от входната врата на процесния имот е сменен, както и
фактът, че ключа е бил сменен от ищците се признава от разпитания по делото ищец –
съделител И. М. се доказа, че ищците-съделители през зимата на 2020 г. са сменили патрона
на входната врата на процесния имот и не са предоставили ключ за жилището на ответника-
съделител през процесния период 01.01.2020 г. до 10.12.2024 г., следва, че ищците –
съделители са ползвали през процесния период делбения недвижим имот за задоволяване на
свои семейни нужди. Ищецът–съделител И. М. заявява, че в предходен период от около една
година и половина, ответникът Х. Г. е сменил патрона на вратата и ключът за жилището се
намирал единствено при ответника, след което последният заминал в чужбина.
Според Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по тълкувателно дело №7/2012г. на
ОСГК при ВКС „лично ползване“ е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без
да се събират добиви и граждански плодове. Неползуващият вещта не е длъжен да изяви
желание за лично ползуване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за
разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото
само от един от тях ползуване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от
другия съсобственик да ползува вещта според правата си. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от
единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта
съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне
основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да се
освободи от отговорност последният следва да предложи на съсобственика си да ползува
вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да
упражнява това свое право (Решение №119/11.03.2009г. по гражданско дело №3204/2008г. на
II ГО при ВКС).
От представената Нотариална покана (рег. № 11909, том 4, акт 114 от 08.05.2019 г. на
нотариус И. Дахтеров, с район на действие РС – София) се установи по делото, че ищците–
съделители И. И. М., И. И. М. и С. И. М. са отправили до ответника-съделител Х. К. Г.
писмено поискване за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени, като
поканата е връчена на 27.06.2019 г.
Правото на всеки съсобственик да ползва цялата вещ е ограничено от конкуренцията на
еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици на вещта. Това взаимно
ограничение на правата за ползване на съсобствениците, представляващо правомощие от
правото на собственост върху вещта е регламентирано в нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС,
съгласно която собственикът, който лично ползва вещта, дължи от момента на получаването
на поканата обезщетение за ползата, от която са лишени останалите съсобственици, а това е
средната наемна цена, която биха могли да получат за правата си.
В процесния случай не се установява ответникът – съделител Х. К. Г. да е ползвал
лично имота, както и да е имал достъп до същия, доколкото ключ от имота не му е бил
предоставен от страна на ищците за процесния период. С оглед на изложеното, ищците не
доказват по делото ответникът– съделител Х. К. Г. лично да е ползвал процесния делбен
имот, както и да е имал достъп до същия, поради което и недоказани са всички
3
материалноправни предпоставки по чл. 31, ал. 2 от ЗС за уважаване на предявените искове,
които следва да бъдат установени в съотношение на кумулативност. Ето защо предявеният
от ищците – съделители И. И. М., И. И. М. и С. И. М. по реда на чл. 346 от ГПК претенции
по сметки иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 5 818.80 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от тях 1/2 идеална част от
собствеността върху делбения имот за периода от 01.12.2018 г. до 29.02.2020 г., както и иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 569.75 лева, представляваща мораторна лихва и считана до
16.12.2020 г., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло. С оглед
неоснователността на претенцията, съдът не дължи произнасяне по релевираното от
ответника-съделител Х. Г. възражение за изтекла погасителна давност.
По претенцията на ответника–съделител Х. К. Г. съдът намира за установено по делото,
че ищците са сменили патрона на входната врата на имота, като по делото е доказано, че
ищеца-съделител И. И. М. е уведомил с имейл ответника Х. К. Г., че патрона на входната
врата на процесния имот е сменен и в него се намира ключът на имота. Недоказано по
делото е обстоятелството ответникът–съделител Х. К. Г. да е отправил покана за заплащане
на претендираното в настоящото производство обезщетение за лишаване от ползването на
имота към ищците– съделители И. И. М., И. И. М. и С. И. М.. С оглед на това и не се
установяват всички кумулативни предпоставки за уважаване на иска против ищците–
съделители И. И. М., И. И. М. и С. И. М. по реда на чл. 346 от ГПК претенции по сметки на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. По изложените съабражения предявения от ответника-
съделител Х. К. Г. иск за сумата от 23 600 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на притежаваната от ищците-съделители 1/2 идеална част от собствеността
върху делбения имот за периода от 01.01.2020 г. до 10.12.2024 г. се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлено изцяло.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК, във връзка с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните по делото дължи държавна такса в
размер на 4% от пазарната стойност на делбения имот, съобразно дела си в съсобствеността,
поради което страните следва да заплатят по сметка на съда държавна такса, както следва:
за И. И. М. - в размер на 1920.06 лева;
за И. И. М. - в размер на 1920.06 лева;
за С. И. М.а - Д. - в размер на 1920.06лева;
за Х. К. Г. - в размер на 5760.18 лева;
Във връзка с искането за разноски на съделителите следва да се посочи, че всеки
съделител има двойно качество в процеса, която особеност намира отражение и при
отговорността на съделителите за съдебни разноски. Разноските в делбеното производство
се заплащат от страните, съобразно стойността на дяловете им (чл. 355, изр. 1 ГПК). Всички
останали разноски по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това
за адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените искове, се понасят от всяка
страна така, както ги е направила.
Доколкото в производството по делба всяка страна е едновременно ищец и ответник,
то всяка страна има задължение да заплати съответната част от депозита за вещо лице,
съобразно стойността на нейния дял. С оглед на изложеното и доколкото депозита за вещо
лице по изготвената експертиза, допусната във втора фаза на делбата е бил разпределен
между страните, същите не следва да бъдат осъждани за разноски за експертиза.
Съдът е разгледал претенции по сметки, по които страните дължат държавна такса.
С оглед изложеното следва да бъдат разпределени разноски единствено във връзка със
заявените претенции по сметки.
Ищците са заявили претенции по сметки за сумата от 9 388.55 лева, като същата е
отхвърлена в цялост, поради което ищците следва да заплатят по сметка на съда сумата от
375.54 лева държавна такса, платима поравно от ищците, или по 125.18 лева всеки от
ищците-съделители.
Ответникът е заявил претенции по сметки за сумата от 23 600 лева, като същата е
4
отхвърлена в цялост, като ответника следва да заплати по сметка на съда сумата от 944 лева,
представляваща дължима държавна такса.
Страните не представят доказателства да за извършили разноски в качеството си на
ответници по предявените спрямо тях претенции по сметки от насрещната страна, с оглед на
което искането за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание 348 от ГПК допуснатия до
съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр.София,
район „Слатина“, ул. „Хемус“ №41, ет.1, ап.3, състоящ се от: две стаи, хол и кухня, със
застроена площ от 79.37 кв.метра и обща кубатура 238 куб.метра, заедно с мазе №3, с площ
от 9.75 кв.метра и кубатура от 21.94 куб.метра, заедно с 10.60 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно Схема № 15-
541700/24.06.2020 г. на самостоятелен обект в сграда е с идентификатор 68134.703.1323.1.3,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
138/24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 68134.703.1323.1.2; под обекта: няма и над обекта:
68134.703.1323.1.6, като получената парична сума от проданта се разпредели между
съделителите, съобразно дяловете им в съсобствеността, както следва: 1/6 идеална част за И.
И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Парчевич“ № 1; 1/6 идеална част
за И. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Парчевич“ № 1; 1/6 идеална
част за С. И. М.а - Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Парчевич“ № 1 и
3/6 идеални части за Х. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х. Белчев“
№ 2, ет. 1, офис 4, като пазарната оценка на описания имот е 288 009.03 лева
(равностойността на 147 256.68 евро).
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Парчевич“ №
1, да заплати на Софийския районен съд, на основание чл.355 ГПК, сумата от 2 045.24 лева,
представляваща дължима държавна такса и съставляваща сумата от 1 920.06 лева-държавна
такса върху стойността на притежавания дял и сумата от 125.18 лева-държавна такса по
претенциите по сметки.
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Парчевич“ №
1, да заплати на Софийския районен съд, на основание чл.355 ГПК, сумата от 2 045.24 лева,
представляваща дължима държавна такса и съставляваща сумата от 1 920.06 лева-държавна
такса върху стойността на притежавания дял и сумата от 125.18 лева-държавна такса по
претенциите по сметки.
ОСЪЖДА С. И. М.а - Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
„Парчевич“ № 1, да заплати на Софийския районен съд, на основание чл.355 ГПК, сумата от
2 045.24 лева, представляваща дължима държавна такса и съставляваща сумата от 1 920.06
лева-държавна такса върху стойността на притежавания дял и сумата от 125.18 лева-
държавна такса по претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Х. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х. Белчев“ №
2, ет. 1, офис 4, да заплати на Софийския районен съд, на основание чл.355 ГПК, сумата от
6 704.18 лева, представляваща дължима държавна такса и съставляваща сумата от 5 760.18
лева-държавна такса върху стойността на притежавания дял и сумата от 944 лева-държавна
такса по претенциите по сметки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5