Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 282 / 07.05.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На четвърти
февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана
Докузлиева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело
номер 2298 по описа за 2018 година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК от В.С.Ф. с ЕГН ********** *** 36-А-3-37; против Община Хасково с ЕИК *********, с
адрес в гр. Хасково, пл. „Общински" № 1, представлявана от кмета Д.Б..
Предявена е и претенция по чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Ищцата
твърди, че със заповед № 446/11.06.1986 г. на председателя на Общински народен
съвет /ОНС/ - Хасково за жилищно строителство в ж.к. "***" /“***“/ бил
отчужден собственият имот на баща й С.А.Б., б.ж. на гр. Хасково, починал на ****г.,
а именно: имот пл.№ 4184 в кв. 13 по плана на гр. Хасково, находящ се на
тогавашната ул. "***" № *. Имотът представлявал дворно место от 314
кв.м., ведно с редица трайни подобрения в него. Според заповедта, баща й
следвало да бъде обезщетен с едно едностайно жилище и една допълнителна стая за
ищцата. В последствие със заповед № 807/ 24.08.1988 г. на председателя на ОНС –
Хасково, на баща й било определено обезщетение само от едно едностайно жилище с
площ от 42,46 кв.м., като не било предоставено обезщетението с още една стая за
ищцата. На баща й бил издаден съответният нотариален акт № 160 том.III нот.дело
№ 1095 от 27.07.1989 г. на нотариус при РС-Хасково за получения, като
обезщетение едностаен апартамент от 42,46 кв.м. и избено помещение от 6,30 кв.м.
По време на цялата процедура по отчуждаването баща й твърдял, че определеното
му обезщетение е несправедливо и правел неуспешни опити, да получи справедливо
обезщетение, в т.ч. с молба вх. № 975 от 01.06.1988 г. до председателя на
Върховния съд. С по-късна заповед на кмета на Община Хасково с № 914 от
30.06.1992 г., на бащата на ищцата било отстъпено възмездно право на строеж
върху общински парцел XV, състоящ се от
450 кв.м., в кв.623, представляващ понастоящем ПИ с идентификатор 77195.718.21
по КК и КР на гр. Хасково с площ 425 кв.м. и адрес в гр. Хасково, ул. "***"
№ **. По тази заповед, той получил правото да построи двуетажно жилище и гараж.
С последваща заповед № 985 от 30.07.1993 г. била конкретизирана цената за така
отстъпеното право на строеж на 24 000 лева, определена след представяне на
архитектурен проект за жилищна сграда с магазини с РЗП 300 кв.м. Още същия ден
30.07.1993 година между баща й и Община Хасково бил подписан и съответният
договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя, вписан в
нотариалните книги при ХРС на 17.09.1995 г. под № 185 том III. Въпреки, че за
така отстъпеното право на строеж баща й заплатил 24 000 лева, той възприел така
предложените му условия, като окончателното и справедливо обезщетяване на
извършеното му през 1986 г. отчуждаване на собствения му имот, още повече, че
до подписването на договора се стигнало, след подаване на негова изрична нова
молба за обезщетяване. На 02.09.1993 г. получил и съответното разрешение за
строеж № 471 от гл.архитект на Община Хасково, но за съжаление бащата на ищцата
не успял да изгради сградата до смъртта си, до когато той бил убеден, че процесното
право на строеж му било отстъпено, като обезщетение, поради което за него не
важал посоченият в чл.67 от ЗС петгодишен давностен срок. В подписания от него
договор за отстъпване право на строеж некоректно в пункт 4 бил цитиран
действащият по време на сключването му текст на чл.67 от ЗС. През 1993 година в
нормата съществувала и алинея 2, където точно се описвал начинът на действие от
страна на администрацията при неспазване на петгодишния срок, включващ и издаване
на нарочен акт, ако претендира, че правото на строеж е погасено, който акт се
съобщавал на суперфициаря. Такъв акт обаче ответната Община не издала или и да
е издала, не бил съобщен на бащата на ищцата и на самата нея. Понеже считал, че
притежава това право на строеж, той то декларирал и заплащал определения му
данък на ответника до смъртта си. Това си убеждение той многократно изразявал,
както пред ответника, така и пред РДНСК - Хасково, видно от приложени две писма
от 31.03.2005 и 25.04.2005 г. Предвид изложеното, според ищцата, налице била
хипотезата на § 11 ПР на ЗУТ и петгодишният давностен срок по чл.67 не бил
текъл и не се прилагал за процесното право на строеж, тъй като баща й получил
това право, като обезщетение за отчуждения му през 1986 година недвижим имот. Въпреки
това ответникът актувал този ПИ като общински с акт за частна общинска
собственост № 9027/03.10.2016 г., вписан в СВ - Хасково под № 331 том. 22 на
07.10.2016 г., без да е посочено, че върху ПИ има учредено право на строеж в
полза на баща й /респективно на ищцата, като единствен негов наследник по закон/.
Така ответникът оспорвал, че ищцата притежава отстъпено право на строеж върху
процесния ПИ частна общинска собственост, предвид на което за нея налице бил
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид
изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да я признае по
отношение на ответника за носител на процесното право на строеж върху ПИ с
идентификатор 77195.719.21 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед
РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Хасково, ул. "***"
№ **, с площ 425 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор няма, с
номер по предходен план: квартал 472 парцел 15; при съседи: имоти 77195.719.52,
77195.719.51, 77195.719.20, 77195.719.45 - за построяване на жилищна сграда с
магазини с разгърната застроена площ от 300 кв.м., съгласно заповед № 985 от
30.07.1993 г. на кмета на Община Хасково; както и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК – да отмени акт за частна общинска собственост № 9027/03.10.2016 г., вписан
в СВ - Хасково под № 331 том 22 на 07.10.2016 г, т.к. ответникът претендирал за
собственост върху процесния недвижим имот без наличието на отстъпеното право на
строеж върху него; като й присъди направените по делото разноски. Тези си
искания ищцата поддържа изцяло в открито съдебно заседание, чрез пълномощник.
Ответникът представя
отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок,
като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен и недоказан.
Признава, че с договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от
30.07.1993 г. било отстъпено право на строеж на С.А.Б., жител ***. В този договор
обаче изрично било посочено, че притежателят на правото на строеж е длъжен в
5-годишен срок да построи жилищна сграда по одобрен архитектурен проект. В т.4
от договора било посочено, че ако строежът не бъде завършен в 5-годишен срок,
правото на строеж се отнема, съгласно чл.67 от Закона за собствеността /ЗС/. С
оглед на това, не било вярно твърдението на ищцата, че това право на строеж било
отстъпено като обезщетение и не важал давностният срок в чл.67 от ЗС. От
преписката, съхранена в Община Хасково, било видно, че Б. с молба с вх. №
194-С-101 от 20.03.1992 г. поискал от главен архитект да му се даде парцел, за
да си построи жилище. След това била издадена заповед № 914 от 30.06.1992 г. на
кмета на Община Хасково, с която му се отстъпвало възмездно право на строеж
върху общински парцел XV в кв.623 по плана на гр.Хасково състоящ се от 450
кв.м. С тази заповед било определено да се внесе авансово сумата от 5 000 лева,
като след представяне на проекта ще се доплати и остатъкът от цената на
отстъпеното право на строеж. С последваща заповед № 985 от 30.07.1993 г. на кмета
на Община Хасково, било наредено да се доплати сумата от 19 000 лева,
представляваща разликата между цената на отстъпеното право на строеж и
представения архитектурен проект. В последствие бил подписан и договорът за
отстъпване на право на строеж. Така на Б. било учредено възмездно право на
строеж, което той поискал с молба и невярно било ищцовото твърдение, че това
право му се учредявало за обезщетяване. Преклузивният 5-годишен срок по чл.67
ЗС важал в случая и учреденото право на строеж било погасено по давност.
Предвид изложеното, ответникът иска, съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск изцяло. Това си искане, както и искане, да му се присъдят
направените по делото разноски, ответникът поддържа чрез пълномощник в открито
съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата в настоящото производство е
дъщеря и единствен наследник по закон на С.А.Б., бивш жител ***, починал като
вдовец на *** г., видно от удостоверение за наследници с изх. №
2020/09.08.2017 г., издадено от Община Хасково. От наследодателя, по силата на
заповед № 446/11.06.1986 г. на председателя на ОНССС-Хасково, на основание
чл.95 и чл.98, вр. чл.63 ал.1 от ЗТСУ, вр. чл.263 от ППЗТСУ, е бил отчужден
неговият собствен недвижим имот с пл. № 4184 в кв. 13 по плана на гр. Х.,
находящ се на ул. „***” № *. Със същата е разпоредено, собственикът да се
обезщети с едно едностайно жилище и една допълнителна стая за дъщеря му, в
жилищен блок, който ще се построи на същото място, като не е уважено искането
му за обезщетяване с едно тристайно жилище, като заплати разликата между
стойността на отчуждения имот от 5 612,64 лв. и на новопостроеното жилище.
Неразделна част от заповедта е приложеният протокол от 05.06.1986 г. от заседание
на комисия, назначена от председателя на Общински народен съвет на селищна система
– Хасково, с който е предложено отчуждаването в гореизложения смисъл. Писмо №
ЛП-С-11/17.03.1988 г. до С.А.Б. е от Общински комитет на БКП – Хасково относно
негова жалба, като му е отговорено, че няма законно основание да иска промяна
на заповедта за възмездяване с по-голямо жилище, в каквато насока бил и
резултатът от проверката на комисия към КТСУ-София. С писмо с вх. № 1975/1988
г. от 03.06.1988 г. до Бахчеванов от Върховен съд на НРБ, ІІІ г.о., на същия е
била върната негова молба, т.к. поставените с нея въпроси не били от
компетентността на ВС. Със самата молба с вх. № 1975/01.06.1988 г., Бахчеванов
сочи, че бил обезщетен за отчужден му имот с гарсониера, която го накарали да
поиска, т.к. починала съпругата му и той
го сторил, т.к. не знаел закона. С молбата обаче иска, да се върне старото
положение и да му се даде отнапред избраният апартамент. На основание
горецитираната заповед, както и друга такава с № 664/28.09.1987 г. на
председателя на ОНС-Хасково, същият е издал и заповед № 807/ 24.08.1988 г., на
основание чл.269 ал.4 от ППЗТСУ, въз основа на служебен избор на жилище. С нея
Бахчеванов е обезщетен за отчуждения му имот за жилищно строителство с
едностайно жилище № 29 на ет.5 вх.Б на 42,46 кв.м. в жилищен блок № ** в кв. „***”,
с изложение запад – юг, с 1,448% ид.части, при посочени граници, на стойност
9 891 лв. и за принадлежащото му избено помещение № 29 на 6,30 кв.м. – 373
лв. при посочени граници. Със заповедта не е приложен чл.90 от ЗТСУ. Няма данни
същата да е била обжалвана в указания в нея срок. За така описаното и дадено
като обезщетение жилище, на името на Бахчеванов е представеният нотариален акт
за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за
мероприятия по ЗТСУ, с № 100 том 3 нот. дело № 1095/1989 г. от 27.07.1989 г. на
нотариус при ХРС. В него е отразено, че общата цена на имота от 9 891 лв.
се покрива от припадащото се срещу отчуждения недвижим имот и от собствени
средства на получилия обезщетението.
Наследодателят на
ищцата е подал молба от 07.05.1992 г. до кмета на Община Хасково, да му бъде
отстъпено право на строеж върху парцел 15 в кв. 623 по плана на гр. Хасково.
Тази молба е резюлирана на 09.06.1992 г. с отказ – „до момента на ликвидиране
собствеността върху апартамента”. Той е подал и друга молба с № 194-С-101/20.03.1992
г. до главния архитект на ГНС – Хасково. С нея той е поискал, да му се даде
парцел, за да си построи жилище, до Мерки и теглилки в кв. Каменни, т.к. имал
една стая без комин. Въз основа на нея и на основание чл.15 от ЗС, вр. чл.103 и
чл.152 от НДИ, със заповед № 914/ 30.06.1992 г. кметът на Община Хасково, на Б.
е отстъпено право на строеж върху общински парцел ХV в кв.623 по плана на гр.
Хасково, състоящ се от 450 кв.м., за построяване на двуетажно жилище и гараж.
Разпоредено е, цената на правото на строеж да се изчисли по НБПЦНИ, след
представяне на одобрен архитектурен проект, като молителят да внесе авансово
сумата от 5 000 лв., а след проекта – и остатъка, като стойността на
правото на строеж и допълнителните режийни разноски следва да бъдат внесени
изцяло преди изготвяне на договора. В полза на ОС-Хасково, фонд „Жилищно
строителство”, Б. е заплатил сумите, както следва – с уведомително писмо №
15121/8/ 24.06.1993 г. – 8 000 лв. за отстъпено право на строеж, с
уведомително писмо № 15129/3/ 06.07.1993 г. – 6 000 лв., с уведомително
писмо № 15142/4/ 23.07.1993 г. – 5 000 лв. за право на строеж и с
уведомително писмо № 15142/2/ 23.07.1993 г. – 300 лв. за 1% режийни разноски.
На негово име е издаденото разрешение за строеж № 495/01.10.1992 г. от Община
Хасково, отдел „Архитектура и кадастър“; а именно – за ограда от 84 м в
общински парцел ХV в кв.623 по плана на гр. Х., на ул. „**” и „**”, като
оградата на бъде с височина от 1,5 м, от които 0,60 м плътна част. Със заповед №
985/30.07.1993 г. на кмета на Община Хасково, е наредено да се доплати сумата
от 19 000 лв., представляваща разликата между отстъпеното право на строеж,
определена по НБПЦНИ с предходната цитирана заповед и представения архитектурен
проект за построяване на жилищна сграда с магазини със застроена разгъната площ
от 300 кв.м., в горепосочения парцел, в полза на Б., както и да се заплати
сумата от 300 лв., представляваща 1% режийни разноски, като сумите се изплатят
изцяло и преди изготвяне на договора. От същата дата 30.07.1993 г. е и договор
за отстъпване право на строеж върху държавна земя, съгласно Наредба за
държавните имоти, сключен между кмета на Община Хасково и Бахчеванов, вписан в
Нотариална служба на ХРС на 14.09.1995 г. По силата му и въз основа на заповед
№ 985/30.07.1993 г. на кмета на Община Хасково, е отстъпено право на
строеж върху държавен парцел ХV в кв.623
по плана на гр. Хасково, състоящ се от 300 кв.м., при граници ул. „***”, ул. „***”
и парцел ХІV, за внесената сума от общо 24 000 лв. В договора се сочи, че
притежателят на правото на строеж е длъжен в 5-годишен срок да построи жилищна
сграда по одобрен архитектурен проект, като ако строежът не бъде завършен в
този срок, правото на строеж се отнема, на основание чл.67 от ЗС. Договорът е
подписан от страните по него. На името на Б. е издаденото разрешение за строеж
№ 471/02.09.1993 г. от Община Хасково, управление „Архитектура и кадастър“,
съобразно одобрен проект на 10.08.1993 г. за жилищна сграда на два етажа и
магазин в първи етаж в парцел ХІV в кв.623 по плана на гр. Х., на ул. „***” и
ул. „***”. Това разрешение се сочи за издадено при условията на заповед №
985/30.07.1993 г., договор от същата дата и въз основа на молба с №
194-С-93/01.03.1993 г. Представена е одобрена скица-проект № 794/23.06.1992 г.,
съдържаща виза за проектиране на сградата.
Наследодателят на
ищцата е подал молба № V8-361/28.02.2005 г. до министъра на строежите и
благоустройството, в която сочи че от 1993 г. притежава место от 480 кв.м. в
гр. Хасково за строеж, което изравнил с багер и прекарал питейна вода, разболял
се и се лекувал в гр. Пловдив и минали годините на договора, като сега общината
не му давала нова скица, за да си извадел нотариален акт. Тази молба е била
препратена до РДСНК-Хасково, която с писмо № ХС-199-00-297/31.03.2005 г. е
изискала от Община Хасково данни, чия е собствеността върху УПИ ХV в кв.623 по
плана на гр. Хасково, има ли нов договор за отстъпено право на строеж върху
парцела и всички други относими документи. Препис от същото е било изпратено до
молителя, който е подал и молба № ХС-199-00-358/ 06.04.2005 г. до РДНСК –
Хасково, че местото му е дадено от кмета като замяна, че са му съборили къщата.
То се водело на негово име, но поради болест не можел да построи; като блок 13
в „Бадема” бил построен на неговото място и там без план била направена една
гарсониера. Ответната община е отговорила с писмо № 94С-535-1/06.04.2005 г. до РДНСК
– Хасково, че процесният имот е общинска собственост, актуван с АОС № 2275/2004
г., като няма нов договор за отстъпено право на строеж или продажба. С писмо №
ХС-199-00-335/12.04.2005 г. на РДНСК – Хасково до Община Хасково са изискани
данни за причините за издаването на заповедта за отстъпване на процесното право
на строеж. Общината е отговорила с писмо № 94С-535-1/ 20.04.2005 г., прилагайки
процесните договор за отстъпено право на строеж две заповеди за това и 4 броя
вноски бележки. Със следващо писмо № ХС-199-00-378/ 25.04.2005 г. от РДНСК –
Хасково, до Б. са били изпратени всички събрани по преписката документи,
представени и в настоящото производство, без да е взето отношение по съществото
на поставения въпрос. По делото се представи и молба за издаване на скица от
21.01.2005 г. от Бахчеванов до гл.архитект на Община Хасково, а именно на
недвижим имот в гр. Хасково, който не е посочен, необходима му за строеж, като
е приложил удостоверение за данъчна оценка вх. № 400/20.01.2005 г. от ТДД – Хасково,
в което той е посочен за собственик на имот в гр. Хасково, ул. „***” № *,
включващ земя, без непогасени данъчни задължения за имота.
От представена
актуална скица на поземлен имот № 15-734925/ 11.10.2018 г. от СГКК – Хасково,
процесният недвижим имот се идентифицира като: ПИ с идентификатор
77195.719.21 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Хасково, ул. "***"
№ ***, с площ 425 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор няма, с
номер по предходен план: квартал 472 парцел 15; при съседи: имоти 77195.719.52,
77195.719.51, 77195.719.20, 77195.719.45. В скицата за собственик на имота е
посочена ответната община, на основание акт за частна общинска собственост №
9027/ 03.10.2016 г. № 33 том 22 рег. № 7692/07.10.2016 г. на СВп-Хасково, като
изрично е посочено, че няма носители на други вещни права върху имота и върху
него не попадат сгради. На името на ответника като собственик на този имот е
издадено и удостоверение
за данъчна оценка изх. № ДО005938/15.10.2018 г. от Община Хасково, в което
единствено той е посочен като данъчно задължено лице. Горецитираният акт
за частна общинска собственост се представи по делото, съставен на основание
§42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС, без отразени в него забележки, с посочен
предходен акт. Последният също се представи по делото, а именно – акт №
2275/21.04.2004 г. за общинска собственост, съставен на основание
§42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.56 от ЗОС, без отразени в него забележки, с
отбелязване по т.9 „Предоставени права върху имота” – Община Хасково.
Останалите,
събрани по делото писмени доказателства, като ирелевантни за настоящия правен
спор, съдът не следва да обсъжда.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
Преди всичко следва
да бъде обсъден въпросът, дали за ищцата е налице правен интерес от воденето на
настоящия установителен собственически иск, респ. дали същият е процесуално
допустим. С оглед събраните доказателства и заявените от страните позиции по
делото, съдът приема, че претендираното право на строеж от ищцата върху
процесния имот, действително се оспорва от ответника, поради което за нея е
налице нуждата от защита на това й право чрез настоящия установителен иск. Разгледан
по същество, искът се явява основателен и доказан. По категоричен начин по
делото се установи, че процесното право на строеж е било отстъпено възмездно от
ответника в полза на наследодателя на ищцата, въз основа на сложен фактически
състав, повод за което е била негова молба от 20.03.1992 г. до главния архитект на
ГНС – Хасково. С нея той е поискал, да му се даде парцел, за да си построи жилище,
до Мерки и теглилки в кв. К., т.к. имал една стая без комин. Въз основа на тази
молба и на основание чл.15 от ЗС, вр. чл.103 и чл.152 от НДИ, със заповед №
914/30.06.1992 г. на кмета на Община Хасково, на Бахчеванов е отстъпено право
на строеж върху общински парцел ХV в кв.623 по плана на гр. Хасково, състоящ се
от 450 кв.м., за построяване на двуетажно жилище и гараж. Определената цена на
правото на строеж е била изцяло изплатена от него на ответника, след което на
30.07.1993 г. е сключен помежду им договор за отстъпване право на строеж върху държавна
земя, съгласно Наредба за държавните имоти. По силата му и въз основа на заповед
№ 985/ 30.07.1993 г. на кмета на Община Хасково, е отстъпено право на строеж
върху държавен парцел ХV в кв.623 по плана на гр. Хасково, състоящ се от 300
кв.м., при граници ул. „***”, ул. „***” и парцел ХІV, за внесената сума от общо
24 000 лв. В договора се сочи, че притежателят на правото на строеж е
длъжен в 5-годишен срок да построи жилищна сграда по одобрен архитектурен
проект, като ако строежът не бъде завършен в този срок, правото на строеж се
отнема, на основание чл.67 от ЗС. На името на Б. е издаденото разрешение за
строеж № 471/02.09.1993 г. от Община Хасково в описания обем. Не е спорно по делото,
а и се установява от представената актуална скица на имота, че това право на
строеж не е било реализирано нито приживе на Б., починал на 01.08.2017 г. и
оставил за единствена своя наследница по закон – ищцата, негова дъщеря, нито
след смъртта му и до настоящия момент. Ограниченото вещно право на строеж не се
прекратява със смъртта на суперфициара, а е наследимо, на общо основание.
До влизане в сила на Закона за общинската собственост на 01.06.1996 г., в който именно
период през 1993 г. е учредено процесното право на строеж - съгласно
разпоредбата на чл. 67 ал. 2 от Закона за собствеността /ред. ДВ бр. 31 от 1990
г./, правилото, че правото на строеж се погасява в полза на собственика на
земята, с изтичане на 5- годишна погасителна давност, ако не е реализирано в
този срок, не се прилага по отношение на държавните и общинските имоти.
Учредените върху тях ограничени вещни права на строеж не се погасяват по
давност в случай на нереализиране на строежа. В този смисъл е ТР № 34/1987 г. В
този случай, правото на строеж се отнема с подлежащ на контрол за
законосъобразност индивидуален административен акт - решение на председателя на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет. С отмяната на тази разпоредба,
режимът на учредяване на ограничено вещно право на строеж върху частна общинска
собственост, е уреден изцяло в Закона за общинската собственост. Възникналите
до този момент правоотношения, каквото е и процесното, поради липса на изрична
разпоредба в Преходните и заключителни разпоредби на ЗОбС, се преуреждат от
новия закон, съобразно правилата на чл. 37 и сл. от същия. При липса на
аналогична на нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗС законова регламентация, която да
изключи давността за общинските и държавните имоти, погасителната давност от 5
години, приложима към учредената с договор между частноправни субекти
суперфиция, намира вече приложение и към учредените по реда на чл. 37, ал. 1 от
ЗОбС, права. По този начин режимът на частната общинската собственост е
уеднаквен с този на собствеността физическите и юридическите лица. При
действащата в настоящия момент законова уредба, правото на строеж, без значение
дали е учредено върху частна общинска собственост или собственост на други
частноправни субекти, се погасява с изтичане на 5 годишен давностен срок, ако
не е реализирано, чрез извършване на строеж до степен, годен за обитаване.
Именно защото давността тече и за ограничените вещни права на строеж върху
частните общински имоти, ЗОС не предвижда възможност за отнемане на
суперфицията от титуляра на правото по административен ред. Възникналите по
новия ред на ЗОС или заварените от него отношения, каквото е и процесното, макар
и в резултат на сложен фактически състав, включващ индивидуален административен
акт и договор, са отношения между собственик и суперфициар, т.е. са
гражданскоправни по своята същност и са подчинени на гражданския закон - чл. 63
- 67 вкл. и чл. 100 от ЗС. ЗОС е специален по отношение на ЗС и ЗЗД само
досежно начина на формиране на волеизявление и форма на договора, предвид
обстоятелството, че собственик на имота е община. След учредяване на
ограниченото вещно право отношенията между собственика на имота- общината и
суперфициара са подчинени на общите граждански закони - ЗС и ЗЗД. В изложения
смисъл е и решение № 6378/ 29.05.2008 г. по адм. дело № 141/2008 г., ІІІ отд.
на ВАС. Ответникът не доказа, нито има възражения за това, да е прекратил по
законоустановения за това ред предоставеното от него в полза на суперфициара
или на неговата наследница ограничено вещно право на строеж върху собствения му
имот, който ред е единствено съдебният, според императивната разпоредба на
чл.87 ал.3 от ЗЗД. Същевременно практиката на ВКС е обединена около
становището, че срокът от пет години, в който следва да се упражни правото на
строеж, за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен
/решение на ВКС, І г.о. № 476 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 198/2009 г./. От това
следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на
строеж и съдът не може служебно да приложи давността - чл. 120 ЗЗД. Очевидна е
целта на закона да стимулира суперфициаря да реализира своето ограничено вещно
право, което обременява имота на собственика и да не допусне то да съществува
без да има предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и в какъв срок, тъй
като общото правило е, че вещните права не се погасяват по давност и се
изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се
откаже от тях. Давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в
който договорът за учредяването на правото на строеж породи действие,
независимо от всякакви последващи прехвърляния или наследяването му в случая. В
изложения смисъл е и ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2011 т. на ОСГК на
ВКС.
Предвид изложените съображения предявеният положителен установителен
иск като основателен и доказан следва да се уважи. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че в случая е неприложима разпоредбата на § 11 ПР на ЗУТ,
че 5-годишният давностен срок по чл. 67 от ЗС не тече и не се прилага в
случаите, когато правото на строеж е получено като обезщетение за отчужден
недвижим имот. Това е така, т.к. в полза на наследодателя на ищцата е било
учредено от ответника възмезно право на строеж, по негова молба за това и въз
основа на гореописания фактически състав. Това право не е било получено от него
като обезщетение за отчуждения му имот, като в тази насока не се събраха
каквито и да било доказателства по делото, а личното субективно виждане на
супарфициара, че супарфицията му се дължи като обезщетение, само по себе си е
изцяло ирелевантно.
Ищцата
предявява и претенция по чл. 537 ал. 2 от ГПК, съдът да отмени акт за частна
общинска собственост № 9027/03.10.2016 г., вписан в СВ - Хасково под № 331 том
22 на 07.10.2016 г., т.к. ответникът претендирал за собственост върху процесния
недвижим имот без наличието на отстъпеното право на строеж върху него.
Производството по настоящото дело в частта на така предявената претенция, като
процесуално недопустимо следва да се прекрати. Това е така, т.к. този акт не е издаден в производство по Част Шеста „Охранителни
производства” от ГПК и не съставлява акт по смисъла на чл.537 ал.1 от ГПК,
поради което не подлежи на отмяна по този ред. Според Тълкувателно решение №
3/29.11.2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.
537 ал. 2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот. Актовете
за общинска собственост се издават по реда на чл.56 и сл. от ЗОС. Касае се за
една „административна услуга” по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗАдм, по издаване
на акт, с който се удостоверява само факта с правно значение - дали имотът е
или не е актуван като общински или държавен, което е в
компетентността на административния орган. При спор за материални права,
съгласно чл.64 ал.2 от ЗОС –компетентен да ги разреши е съдът. Той обаче
няма компетентност, нито да съставя, нито да отменя акта, а следва само да
прецени доказателствената му сила в развиващото се пред него исково
производство. Тази компетентност е на администрацията, тъй като съгласно ал.1
имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и
имотите, основанието за актуването на които е отпаднало се отписват от актовите
книги, със заповед на кмета на общината и се предават на собственика.
Предвид уважаването на предявения
иск и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата всички направени от нея деловодни
разноски, а именно - в общ размер на 625 лв., от които 500 лв. за възнаграждение
на адвокат, а останалото за държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Хасково с
ЕИК *********, с адрес в гр. Хасково, пл. „Общински" № 1, представлявана
от кмета Д.Б.; че В.С.Ф. с ЕГН ********** *** 36-А-3-37;
притежава право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор
77195.719.21 по КК и КР на гр. Х., одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006
г. на ИД на АК, с адрес в гр. Хасково, ул. "***" №**, с площ 425
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор няма, с номер по
предходен план: квартал 472 парцел 15; при съседи: имоти 77195.719.52, 77195.719.51,
77195.719.20, 77195.719.45 - за построяване на жилищна сграда, според заповед №
914/30.06.1992 г. и заповед № 985/30.07.1993 г., двете на кмета на Община
Хасково;
договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя, съгласно Наредба за
държавните имоти, сключен на 30.07.1993 г. между кмета на Община Хасково и
наследодателя на ищцата – баща й С.А.Б.; и разрешение
за строеж № 471/ 02.09.1993 г. от Община Хасково, управление „Архитектура и
кадастър“.
ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО производството по
гр.дело № 2298/2018 г. на Районен съд – Хасково, а именно В ЧАСТТА на
претенцията на В.С.Ф.
с ЕГН **********, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, съдът да отмени акт за
частна общинска собственост № 9027/03.10.2016 г., вписан в СВ - Хасково под №
331 том 22 на 07.10.2016 г.
ОСЪЖДА Община Хасково с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Ф. с ЕГН ********** сумата от 625 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.Б.