Определение по дело №157/2021 на Апелативен съд - Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                             № 260175

 

   Пловдив, 24.03.2021г.   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на  двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в закрито съдебно заседание, в състав

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                            ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

   ДЕНИЦА СТОЙНОВА

 

                                               

 

разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд №157/21г. по описа на съда, образувано по жалба на адв. Е.Н. –защитник на подсъдимия Н.П.Б. против Определение от 08.03.2021г. по нохд № 1409/20г. на Окръжен съд Пловдив.

                                                   

        Производството е по реда на глава ХХII НПК.

 

С обжалваното Определение, състав на Пловдивския окръжен съд е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия Н.П.Б. за изменение на мярката му за неотклонение „ Задържане под стража“ в по-лека такава.

 Недоволен останал жалбоподателя и чрез защитника си обжалвал Определението. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и неправилност на Определението, като се предлага отмяната му.

 Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното Определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена  в срок,  от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждане и разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд макар и с лаконични мотиви е приел, че обоснованото предположение не е разколебано.

Като е съобразил, че към момента подсъдимият не е осъждан съдът е счел, че реална опасност да извърши престъпление не съществува.

Опитът за бягство на Б. от местопрестъплението и укриването му от наказателно преследване в началото на настоящето наказателно производство е обосновало извода, че е налице опасност от укриване.

Прието в атакувания съдебен акт е, че към момента други нови обстоятелства, които да доведат до преценка за изменение на мярката за неотклонение в по – лека липсват, а досежно срокът на задържане бланкетно е отбелязяно, че същият е в рамките на допустимото.

Настоящият състав не намира за необходимо да изследва въпроса продължава ли да съществува обоснованото предположение за  съпричастност на жалбоподателя към деянията, в осъществяването на които е обвинен. Етапът, в който се намира първоинстанционното съдебно дирене и характерът на настоящето въззивно производство не позволяват преценка  събраните до този момент доказателства. Съжденията в жалбата, че протоколите за действията по раследването като писмени доказателствени средства имат важно значение за правилното решаване на делото и разполагат с презумптивна доказателствена сила по принцип са правилни. Оборването на тази презумпция и преценката дали и доколко същите са носители на доказателствена информация и ще бъдат ли инкорпорирани в общата доказателствена съвкупност е въпрос, който следва да бъде решен от първата инстанция едва при произнасяне по въпросите по чл.301 НПК.

Възраженията на защитата за нарушаване на основополагащите принципи на наказателния процес не могат да бъдат споделени. Процесът се провежда при спазване на принципите на равенство на гражданите, както и бързина и справедливост. Няма данни, които да доведат до извод, че първата инстанция е пренебрегнала презумпцията за невиновност.

Без необходимата оценка от първата инстанция обаче са останали  въпросите, свързани с „разумността“ на срока на задържането на подсъдимия под стража и опасността от укриване.

Досежно срока, първата инстанция не е изложила каквито и да било съображения в тази връзка и бланкетния извод, че този срок е в рамките на „допустимото“ е необоснован и незаконосъобразен. Разгледани на тази плоскост, несподелими са и съображенията, че опасността от укриване е налична и към настоящия процесуален момент.

Настоящият състав намира, че продължилото до момента задържане под стража на подсъдимия, както и наличието на постоянен адрес и местоживеене минимизират опасността същият да се укрие до степен на пълното й изключване.

Както правилно е отбелязано в жалбата, според ЕСПЧ продължителното задържане, каквото е задържането на подсъдимия Б. може да бъде оправдано само ако са налице конкретни данни за действително изискване на обществения интерес, което да надделява над правилото за зачитане на личната свобода, независимо от презумпцията за невиновност. Такива конкретни данни за доминиране на обществения интерес по настоящето дело въззивният състав не открива и само това е достатъчно да се приеме, че продължителността на задържането на подсъдимия под стража излиза извън разумните срокове.

В тази връзка, следва да се отбележи, че за да бъде едно лице задържано под стража, законодателят е предвидил наред с наличието на обосновано  предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се направи извод, че съществува основателна опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Когато тази опасност е престанала да съществува, както е в настоящия случай, основанията за задържане на лицето под стража  са отпаднали.

Поради това продължаването на задържането на обвиняемия Б. влиза в противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението на Пловдивския  окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.

Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което марката за неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия Н.Б. да бъде изменена в по – лека такава  „Гаранция”, с която критериите, заложени в чл.57 НПК ще бъдат покрити изцяло.

При определяне размера на гаранцията настоящият състав, като съобрази материално състояние на обвиняемия от една страна, а от друга като отчете обществената опасност на престъпленията, в които е обвинен намира, че сумата от 10 000 лв. е достатъчна за да бъде постигнат преследвания от закона процесуален ефект.

  На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия следва да бъде наложена забрана за напускане на пределите на Република България.

 По изложените съображения, Апелативният съд

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                                                                               

ОТМЕНЯ Определение от 08.03.2021г. по нохд №1409/20г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на адв. Е.Н. за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо подсъдимия Н.П.Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ  взетата спрямо подсъдимия Н.П.Б.  мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по – лека такава  „ГАРАНЦИЯ”, в размер на 10 000 /десет  хиляди/ лева.

На основание чл.65, ал.10 НПК подсъдимият Н.П.Б. да бъде  освободен след внасяне на гаранцията, ако не се задържа на друго основание.

На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на подсъдимия Н.П.Б. с ЕГН ********** ЗАБРАНА за напускане на пределите на Република България.

Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР * и Началника на * * за уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната, във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на страната.

Определението е окончателно.

 

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.