№ 3024
гр. Варна, 12.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20223100100088 по описа за 2022 година
Производството е правно основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
Производството по делото е образувано по молба от адв. Б.Б., от АК-
Варна, в качеството си на процесуален представител по реда на чл.32 от ГПК
на ответника ИВ. Ж. В., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, ул. „Искър"
№ 31 и съдебен адрес гр. Варна, ул. Парижка комуна № 2, за спиране на
производството по гр. д. № 20223100100088/2022 год., по описа на Окръжен
съд – Варна.
За да обоснове искането си за спиране ищеца е заявил пред съда, че
преюдициалното производство е образувано по молба с вх. №
264805/05.08.2022 год. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на
Решение№ 1561/25.10.2017 год., постановено по гр. д. № 993/2015 год., по
описа на Окръжен съд - Варна, потвърдено с Решение № 31/16.03.2018 год. на
Апелативен съд Варна - ГО по в. гр. д.№ 38/2018 год., е послужило при
постановяване на Решение № 736/08.06.2022 год.,по настоящото дело.
Заявил е искане съдът да спре производството по гр. д.
№20223100100088/2022 год., по описа на Окръжен съд – Варна, до
приключване на производството по гр. д. № 993/2015 г. с влязъл в законна
сила съдебен акт по подаденото искане с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1
от ГПК,на основание чл.229 ад.1 т.4 от ГПК.
След като се запозна с материалите по делото съдът установи следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
По настоящото гр. дело № 88/2022 год. по описа на ВОС, съдът е
1
постановил Решение № 736/08.06.2022 год. с което е уважил предявените
искове с правно основание чл.54 от ЗЗД.
В мотивите към решението съдът се позовал на влязло в законна сила
Решение № 1561/25.10.2017 год. по гр.д. № 993/2015 год. по описа на ВОС,
което по силата на чл.223 от ГПК, конституираното трето лице помагач, в
настоящото производство ответник, е обвързан от силата на присъдено нещо,
а във вътрешните отношения между него като подпомагаща страна и
подпомаганата страна в случая ищците по делото и ответника, мотивите на
решението има задължителната сила.
При така изложеното съдът прави следните правни изводи:
Молбата за спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е
неоснователна.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е предвидено когато между двете
производство съществува преюдициалност, това е основание за спиране на
обусловеното производството по приключване на делото, което обуславящо.
Преюдициалност ще е налице, само когато спорът по обуславящото
правоотношение ще бъде разрешен съд сила на присъдено нещо т.е. висящи
производство.
Поради тази причина спирането е възможно само когато спорът по
преюдициалното правоотношение не е приключил в слязло в сила решение.
Предвидената в чл. 303 и следващите от ГПК възможност за отмяна ва
влязло в сила решение, представлява извънреден способ за защита на
страните срещу последиците от влязлото в сила съдебно решение.
С подаването на молбата за отмяна по чл.303 от ГПК, не се
възстановява висящност на исковото производство, по което е постановено
решението, чиято отмяна се иска нито отпадат последиците от влизането му в
сила.
Поради това, че не е налице висящност на производството по
преюдициално правоотношение, която да обуслови спиране на съдебното
производство по реда на чл.229, ал. 1, т. 4 от ГПК, то молбата се явява
неоснователна.
Преюдициалност ще е налице, ако молбата за отмяна бъде уважена и
влязлото в сила решение бъде отменено.
2
С решението за отмяна обаче съдът ще се произнесе само по отношение
на това дали съществува или не твърдяното от молителя основание за отмяна,
но не и по отношение на съществуването или не на самото спорно право.
Затова то не формира сила на присъдено нещо по отношение на
преюдициалното правоотношение, което е условие за прилагане на
хипотезата за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Възможност за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ще се създаде едва ако молбата за отмяна на решението по преюдициалното
правоотношение бъде уважена, но това няма да е последица от решението за
отмяна, а от възстановената висящност на обуславящото производство.
Предвид на това наличието на производство за отмяна по чл.303 от
ГПК на влязлото в сила решение по преюдициалното правоотношение не е
основание за спиране на съдебното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молбата на адв. Б.Б., от АК-Варна, в
качеството си на процесуален представител по реда на чл.32 от ГПК на
ответника ИВ. Ж. В., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, ул. „Искър" №
31 и съдебен адрес гр. Варна, ул. Парижка комуна № 2, за СПИРАНЕ на
производството по гр. д. № 20223100100088/2022 год., по описа на Окръжен
съд – Варна, за СПИРАНЕ производството по гр.дело № 88/2022 год. по
описа на ВОС, до приключване на производството по молба с вх. №
264805/05.08.2022 год. с основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на
Решение№ 1561/25.10.2017 год., постановено по гр. д. № 993/2015 год., по
описа на Окръжен съд – Варна.
Определението на съда е окончателно и неподлежи на обжалване
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3