Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 22.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря АНТОАНЕТА В.,
като разгледа гр. д. № 5788/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 200 от КТ.
Образувано е по искова молба,
предявена от М.И.Г., ЕГН ********** *** против
“Стомана Индъстри” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис,
Николаос Мариу и Василиос Папантониу.
Ищцата твърди, че синът и И. Симеонов
Стефанов е работил в ЕСДЦ на ответното дружество. По време на работа, в
резултат на настъпила експлозия в пещ на 18.05.2017 г. около 14.15 ч., му била
причинена тежка термична травма, в резултат, на която починал на 22.05.2017 г.
в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” – гр. София. Сочи, че злополуката, в резултат на
която е починал синът и, била призната за трудова с разпореждане №
18/16.06.2017 г. на НОИ – ТП – Перник.
Ищцата сочи, че е вдовица. Че е била в
много близки отношения със сина си и поради влошеното си здравословно състояние
е разчитала изцяло на неговата помощ. Твърди, че много тежко е преживяла
загубата му. Че е разстроена и не може да се съвземе след случилото се.
Искането към съда е да осъди ответника
да и заплати сумата от 80000 лв., представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на сина и И. Симеонов Стефанов,
починал на 22.05.2017 г., в следствие на термична травма, причинена в резултата
на трудова злополука, настъпила на 18.05.2017 г. в гр. Перник.
Исковата молба е връчена на
ответника . В срока по чл. 131 от ГПК е изпратен писмен отговор. Предявеният
иск е оспорен по основание и размер. Ответникът твърди, че ищцата няма
качеството наследник на починалото лице, поради което не е от кръга на лицата,
на които се дължи обезщетение от работодателя. Оспорва наличието на близки
отношения между нея и починалия и син. Сочи, че двамата не са живели в общо
домакинство и не е била налице силна емоционална връзка. Възразява срещу размера
на претндираното обезщетение като твърди, че е завишено. Заявява възражение за
съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ, като сочи, че починалият работник е
допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения и е
нарушил правилата за безопасност. Сочи, че ищцата е получила застрахователно
обезщетение за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск, при условията на евентуалност да намали размера на определеното
обезщетение, поради съпричиняване и да приспадне получената от ищцата сума като
застрахователно обезщетение.
За уважаване на предявеният иск
в тежест на ищцата е да установи, че е сред кръга лица, посочени в чл. 200 от КТ, които имат право на обезщетение, както и че смъртта на работника е
настъпила в резултат на трудова злополука, като в причинна връзка с нея тя е
претърпяла твърдените неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени
вреди се претендира за настъпилата смърт на И. Симеонов Стефанов. Видно от представената
с писмо изх. № 5101-13-17-11/20.12.2017 г. на НОИ, ТП – Перник административна
преписка, И. Симеонов Стефанов е починал на 22.05.2017 г. в гр. София, за което
е съставен акт за смърт № 670/23.05.217 г. на Столична община, район Красно
село. Негови наследници по закон са съпругата му Росица Димитрова Стефанова и
дъщеря му Симона И. Стефанова, което е видно от удостоверение за наследници
изх. № 218/26.05.2017 г. на община Перник. Ищцата е майка на починалия И.
Стефанов, което се установява от удостоверение за родствени връзки изх. №
266/26.052017 г. на община Перник и по аргумент от чл. 6 от ЗН няма качеството
наследник на същия. Съдът намира, че независимо от това, тя е от кръга на
лицата, с право да претендират обезщетение от работодателя на починалия и син,
за претърпените от нея неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени
вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или
загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия.
Неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни
отношения с пострадалия. Това са и съображенията на Пленумът на Върховния съд
на Република България да приеме ограничителни критерии за определяне на лицата,
имащи право на обезщетение. Съгласно т. 2 от Постановление № 4/25.05.1961 г. на
Пленума на ВС, при смърт на пострадалия, кръгът от лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и
обхваща най-близките роднини, като низходящи, възходящи и съпруга. Затова
настоящият състав намира, че ищцата, като майка на починалото лице е надлежно
легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.
200 от КТ. /в този смисъл Решение № 140/24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1328/2012 г. на ВКС, ІІІ г. д./. Обезщетението се дължи от работодателя в
случай, че смъртта е настъпила в резултат на трудова злополука.
Легално определение за трудова
злополука се съдържа в чл. 55, ал. 1 от
КСО - това е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
От представената по делото
административна преписка се установява, че ответникът в качеството на
работодател е подал декларация вх. № 5101-13-17/23.05.2017 г. в ТП на НОИ – гр.
Перник, във връзка, с която е извършено разследване по реда на Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Приключило
е с разпореждане № 18/16.06.2017 г. на ТП – Перник на НОИ, с което на основание
чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука от осигурителя “Стомана Индъстри”
АД, станала с И. Симеонов Стефанов е призната за трудова злополука. В хода на
административното производство по издаване на разпореждането е установено, че
на 18.05.2017 г. около 14.15 ч. пострадалият, който работел на длъжност “механошлосер”,
в рамките на работното му време/ 14.00 ч. – 22.00 ч. е бил извикан да отиде в
пулта за управление на ЕДП № 3, поради забелязан проблем в работата на един от
въглеродните инжектори. Докато се придвижвал към посоченото място, настъпила
експлозия на ЕДП № 3, като са изхвърлени горещ въздух, метал и шлак на пещно
поле. От това е причинена “тежка термична травма” на пострадалия, която въпреки
оказаната му медицинска помощ, е довела до смъртта му, настъпила на 22.05.2017
г.
Предвид така изложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 200, ал. 1 от КТ за ангажиране
обективната отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди.
За установяване на вида и
интензитета им са събрани гласни доказателства и приета съдебно –
психологическа експертиза, изготвена от вещото лице Ангелина С.. Съдът
кредитира показанията на всички свидетели, като ясни, конкретни и
последователни, дадени за непосредствено възприети факти и съответстващи на
останалия доказателствен материал. Кредитира и заключението на вещото лице,
като пълно и обосновано, изготвено с необходимите професионални знания и опит.
От тях се установява, че отношенията между ищцата и сина и И. Стефанов са били основани
на емоционална близост, доверие и подкрепа. Последният, след смъртта на баща
му, изцяло е полагал грижа за дома на майка си. Осигурявал е отоплението на
къщата, поддържал я е в състояние годно за обитаване, като е поправял различни
вещи и уреди и е облагородявал дворното място. Редовно/през ден/ е посещавал
майка си, за да прецени нуждите и, и да и окаже помощ и подкрепа при
необходимост. Внезапната му смърт е причинила на ищцата силно страдание. Тя е преустановила ежедневното си общуване със
съседите, затворила се е в себе си. Станала е тревожна и подтисната. Изводът на вещото лице по приетата съдебно –
психологическа експертиза е, че в резултат на стресогенното събитие, ищцата е
развила висока степен на тревожност и емоционална лабилност. Настъпили са
трайни личностни промени. Налице е посттравамтично стресово разстройство, което
е трудно преодолимо Наблюдават се страх, лабилност и тревога, силна емоционалност
и лесна плачливост.
За определяне размера на
обезщетението за така причинените на ищцата неимуществени вреди, съдът на
основание чл. 52 от ЗЗД прецени близките и отношения със сина и, подкрепата и
грижите, които той и е оказвал, опората, която е бил за майка си, младата му възраст,
напредналата възраст и влошеното здравословно състояние на ищцата; вида и
високия интензитет на негативните последици за нея, в резултат на събитието,
както и обстоятелството, че няма висока степен на вероятност те да отшумят във
времето. С оглед на изложеното съдът намира, че справедливо репариране на
причинените на ищцата неимуществени вреди може да бъде постигнато с
присъждането на обезщетение в размер на 50 000 лв.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника по чл. 200, ал. 4 от КТ и по чл. 201, ал. 2 от КТ за
намаляване на определеното обезщетение. Видно от изпратените писма от
“Застрахователно дружество Евроинс” АД и от “Застрахователно дружество Евроинс
живот” ЕАД на ищцата не са изплащани обезщетения по сключен договор за
застраховка във връзка с настъпила трудова злополука на 18.05.2017 г. с И.
Симеонов Стефанов, поради което не са налице основанията за намаляване на
обезщетението по реда на чл. 200, ал. 4 от КТ.
За приложението на чл. 201, ал.
2 от КТ е необходимо пострадалият, с поведението си, да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. В конкретния случай, това означава
действията на пострадалия да са част от причината довела до настъпване на
смъртта му. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението на
ответника. Причина за трудовата злополука е внезапна експлозия на ЕДП № 3 в
ЕСДЦ, за която вероятна причина е появил се теч от воохлаждаем панел, който е
част от водното охлаждане на пещта. По време на експлозията И. Стефанов се е
придвижвал към мястото, на което е бил извикан да се яви, за отстраняване на
възникнал проблем. Тоя не е извършвал действия елемент от трудовите му
задължения. Освен това, видно от трудовата му характеристика той не е имал
задължения, относими към причините за възникване на злополуката. Затова и не
може да се направи извод, че поведението му е в причинно – следствена връзка с
настъпването на трудовата злополука. По тази причина възражението на ответника
за намаляване на обезщетението, поради съпричиняване е неоснователно и не
следва да се уважава.
С оглед изложеното по-горе
предявеният иск следва да се уважи за сумата от 50000 лв., като за разликата от
30 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА
на адвокат В. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от
ответника, в размер на 2030 лв. за оказаното от него безплатно процесуално
представителство на ищцата.
Ответникът не е представил
доказателства за направени разходи, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на РС – Перник държавна такса върху уважената част от иска в размер на
2000 лв. и разноски в размер на 100 лв. – възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от КТ “Стомана Индъстри” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, представлявано
от Ефстратиос Томадакис, Николаос Мариу и Василиос Папантониу да заплати на М.И.Г.,
ЕГН ********** *** сумата от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина и И. Симеонов Стефанов, настъпила
на 22.05.2017 г. в гр. София, за което е съставен акт за смърт № 670/23.05.2017
на Столична община, район Красно село, в резултат на “Тежка термична травма”,
причинена от трудова злополука, настъпила на 18.05.2017 г. в гр. Перник, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 80000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във
вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА “Стомана Индъстри” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско
въстание № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис, Николаос Мариу и Василиос
Папантониу да заплати на адвокат И.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 2030 лв./две
хиляди и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаното
безплатно процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “Стомана Индъстри” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис,
Николаос Мариу и Василиос Папантониу да заплати по сметка на Районен съд –
Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 2000 лв./две хиляди
лева/, представляваща държавна такса върху уважената част от иска и 100 лв./сто
лева/, заплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ОС – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: