О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 04.11.2022 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-25 състав с-в, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: В.Живкова-Офицерска
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 820 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от Ц.П.К. *** Искър против Прокуратура на Република България, в която са изложени обстоятелства, свързани с повдигнато на ищеца обвинение и постановена влязла в сила присъда по нохд № 6824/2010г. на СРС. Ищецът излага твърдения, че са извършени неправомерни действия от прокуратурата, като вместо да се образува дознание за причинена на него от трети лица средна телесна повреда, било образувано дознание срещу него за това, че той е причинил такава на тези лица. Бил му връчен обвинителен акт, съдът образувал наказателно дело и се доверил изцяло на прокуратурата.
Сочи изрично, че не иска преразглеждане на съдебните решения, но излага твърдения за извършени от разследващия орган нарушения при допускането на доказателства, за водене от разследващия орган на разследването в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като не е извършил действия за разкриване на обективната истина, не е допуснал поискани от ищеца доказателства, възприел е неверни и противоречиви свидетелски показания, които факти не били установени от прокуратурата и разследващите. Поддържа се, че разследващия орган е проявил бездействие за изясняване на определени обстоятелства.
Заявява, че оспорва Протокол от КТ на главен мозък № 557, представен по дознанието и иска обявяването му за неистински документ.
Сочи се и че по назначаваните в дознанието СМЕ е ползван този документ и данни на пострадалия в разпита му като свидетел, но поради това, че Протоколът бил неистински се иска съдът да установи този факт.
Иска се прогласяване за нищожен на Обвинителния акт, предявен му по ЗМ № 2236/2008г. по описа на 2-ро РПУ, пр. пр. № 34689/2008г.
Ищецът поддържа, че поради действията и бездействията на прокуратурата, която не е взела предвид обстоятелства и доказателства по досъдебното производство, укрила е престъпления, набедила го е в извършване на престъпление, са му причинени неимуществени вреди и иска осъждане на Прокуратурата да му заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. Сочи, че е претърпял неимуществените вреди в резултат на набеждаването му неправомерно от прокурор и разследващи органи, в резултат на връчения му обвинителен акт и образуваното срещу него наказателно производство за престъпление, което не е извършил.
Иска се съдът да установи, че е налице измислено престъпление, в което е обвинен и че има данни, че е налице допълнителен побой от две лица, с помощта на още три.
По делото са изискани заверени преписи от присъда по НОХД № 6824/2010г. на СРС, НО, 107 състав, решение по ВНОХД № 4949/2017г. по описа на СГС, НО, VII въззивен състав и от решение по НД № 98/2019г. по описа на САС, видно от които ищецът е признат за виновен и осъден за деянието, което описва, с влязла в сила на 10.04.2019г. присъда.
Съдът е намерил исковата молба за нередовна. Преценил е, че от изложените обстоятелства и формулираните искания може да се направи извод, че съдът е сезиран с три установителни претенции – за установяване неистинността на Протокол от компютърна томография № 557 – по чл. 124, ал.4 ГПК; за прогласяване за нищожен на Обвинителния акт и за установяване, че е налице измислено престъпление, в което е обвинен и че има данни, че е налице допълнителен побой от две лица, с помощта на още три. Освен това предявява и осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди против Прокуратурата, основан на твърдения, че такива са му причинени по посоченото наказателно производство.
С оглед на това с Разпореждане № 265555/29.04.2022г. съдът е указал на ищеца да обоснове правен интерес от установителния иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на Протокол от компютърна томография № 557, като има предвид, че за да се извърши проверка относно истинността на един документ, той трябва да има доказателствена сила, а документът, чиято неистинност ищецът желае да бъде установена – протокол от томографско изследване, е частен по своя характер документ, който не се ползва с материална доказателствена сила относно стоящите вън от него факти. Също правен интерес ищецът следва да обоснове и по отношение на установителните искове за нищожност на обвинителния акт и за установяване, че е налице измислено престъпление, в което е обвинен, като има предвид, че установителни искове относно установяване на факти са допустими само в изрично предвидените в закона случаи, каквото изключение не са заявените от ищеца искове.
Дал е указания ищецът да изправи нередовностите и на осъдителния иск за обезщетение за неимуществени вреди, като има предвид, че с влязлата в сила присъда са решени всички повдигнати в исковата молба въпроси, че в исковото гражданско производство съдът не може да установява правилно ли е работила прокуратурата в рамките на наказателно производство, че иск за вреди, причинени на ищеца в резултат на твърдени допуснати нарушения при разследването е недопустим, доколкото окончателният съдебен акт е присъдата, а не обвинителният акт, както и че пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Тъй като е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите по чл. 2 от ЗОДОВ, съдът е указал на ищеца ако поддържа иск по чл. 49 ЗЗД против Прокуратурата на РБ ищецът да изложи ясни твърдения от какви конкретно противоправни действия на органите на досъдебното производство произтичат претендираните вреди, както и да представи доказателства за внесена в полза на СГС държавна такса в размер на 4% върху цената на иска.
С Молба вх. № 299836/15.08.2022г. ищецът е посочил, че предявените установителни искове не са самостоятелни, а във връзка с предявения осъдителен иск. Освен това посочва и че предявява „инцидентни осъдителни искове“ против СРС, СГС и САС, евентуално – ВСС за отказ да извършат допълнителни действия по разследване и набиране на доказателства, недаване възможност да докаже невинността си, неразкриване действителната фактическа обстановка, допускане на съществени процесуални нарушения, лишаване от право на защита, нарушения на материалния закон и др., във връзка с воденото наказателно производство. Посочва, че предявява искове за сумата от по 20 000 лв. против всеки от ответниците СРС, СГС и САС и за 40 000 лв. против прокуратурата на РБ. Иска освобождаване от държавна такса.
Съдът, като прецени наведените в исковата молба и уточнителната такава твърдения и искания, намира предявения иск, основан на така посочените обстоятелства, за недопустим. Поради това не е необходимо изрично произнасяне по предявените с уточнителната молба нови искове против различни от първоначалния ответник, доколкото това не променя крайния извод за недопустимост на иска за вреди от посочените действия на органи на Държавата.
В случая не е налице нито една от хипотезите на ЗОДОВ, при която на ищеца би могло да бъде присъдено обезщетение. Съгласно приетото в ТР № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, при искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ с правно основание, посочено в чл. 2, ал. 1, т. 1- т. 7 ЗОДОВ, Държавата е ограничила отговорността си за вреди от незаконосъобразни действия на своите органи само до изчерпателно посочените в нея хипотези, към които обстоятелствата, изложени в исковата молба, не могат да бъдат подведени.
Искове
за вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от прокуратурата и
съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и
разглеждане на посочените дела, са недопустими. Пороците на съдебните актове се
отстраняват по реда на инстанционния контрол. Веднъж влезли в сила те не могат инцидентно
да се проверяват. Така Определение
№60354/04.11.2021 г. по дело №1126/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о.
Съдебните актове във връзка с тяхната правилност и съобразност със закона се преценяват единствено и само от по-горестояща съдебна инстанция по пътя на строго регламентирания в процесуалните закони инстанционен контрол. Недопустимо е да се извършва проверка на тези актове в друго съдебно производство. А видно от изложеното от ищеца в исковата молба и допълнителната такава, твърдените вредоносни действия на посочените органи на Държавата са образуването, воденето и приключването на наказателно дело против него, т.е. тези оплаквания обуславят проверка на постановени и влезли в сила съдебни актове, доколкото както обстоятелствата извършено ли е от обвиняемия/подсъдимия престъпление, така и наличието или липсата на процесуални нарушения при разследването са все въпроси, по които наказателният съд се произнася с присъдата, респ. – решението на по-горната инстанция. Ако се приеме, че така предявените искове са допустими, следва те да бъдат разгледани по същество, а при разглеждането им по същество ще следва да се извърши преценка на основателността на въведените в исковата молба твърдения на ищеца и при тази преценка гражданският съд ще следва да събира доказателства и да формира преценка водено ли е разследването в нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК, набедили ли са разпитаните свидетели ищеца /т.е. казали ли са истината/, обосновано и правилно ли е заключението на вещото лице, прието в наказателното производство, налице ли са били основанията прокурорът да внесе обвинителен акт против ищеца в съда, правилно ли са оценени от разследващите и съда представените писмени доказателства и т.н., която преценка ще съставлява ново разглеждане на обстоятелствата и доказателствата, свързани с ангажираната с влязлата в сила присъда наказателна отговорност на ищеца, което е недопустимо.
С
оглед изложеното съдът намира, че предявената от Ц.П.К. *** Искър искова молба
за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде върната и производството
по делото прекратено, като инициирано по недопустим иск.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
на основание чл. 130 ГПК
искова молба на Ц.П.К. *** Искър, с която е предявен иск за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. с правно основание чл. 49 ЗЗД,
срещу ПРБ, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 820/2019 г., по описа на Софийски градски съд, І
ГО, 25 състав.
Определението
може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: