Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието
на секретаря Елеонора Г.ева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. дело № 3425 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 266568/13.11.2017 г., постановено по гр.
д. № 2699/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 47 състав, е прието за установено по
предявения от М.В.П. срещу Е.М.П. иск с правно основание чл.108 ЗС, че М.В.П. е
собственик на следния недвижим имот: две стаи, разположени на полуетажа над
партерния етаж, с прилежащите им входно преддверие, баня и тоалетна, построени
в източната част на вилната сграда-близнак, находяща се в гр. София, ул. „**********,
построена върху площ от 40 кв. м., като искът за предаване на владението върху
същия недвижим имот е отхвърлен. Предявеният от Е.М.П. срещу М.В.П. насрещен
иск с правно основание чл.74, ал.2 ЗС - за заплащане на сумата от 5 620 лева,
представляваща част от пълния размер на направените подобрения от 122 965 лв.
за извършени в процесния имот подобрения е отхвърлен като неоснователен. Е.М.П.
е осъден да заплати на М.В.П., на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по
делото разноски в размер на 698, 80 лв.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника Е.М.П.,
с която го обжалва изцяло. Счита, че същото е процесуално недопустимо. Ищецът
основава иска си на договор за заем за послужване, поради което искът по чл.108
ЗС е процесуално недопустимо. Отделно от това след като ответникът е напуснал
процесния имот, то предявеният ревандикационен иск отново се явява недопустим.
Неправилно съдът е приел, че е сезиран с насрещен иск с правно основание чл.74,
ал.2 ЗС, тъй като претенцията му е за неоснователно обогатяване, а не за
увеличената стойност на имота. Излага съображения, че неправилно решаващия съд
е счел възражението му за придобиване на недвижимия имот по давност за
неоснователно, като не е съобразил ангажираните по делото доказателства в тази
насока. По делото е установено, че ищецът му е разрешил да надстрои построената
в имота къща, придобита в резултат на замяна с друг недвижим имот. Единствената
причина да поиска и получи разрешение за надстрояване е, за да задоволи
жилищните потребности на жалбоподателя. Постигнали са уговорка ищецът да получи
разрешение за надстрояване, а ответникът да построи самостоятелно жилището,
съгласно разрешението със собствени средства, а в последствие ищецът да му
прехвърли правото на собственост върху него с нотариален акт. В изпълнение на
тези уговорки е извършил строителството със собствени средства и труд и от 1997
г. до 01.09.2014 г. е живял със семейството си в имота. Въпреки, че е платил на
ищеца сумата от 8 000 щ. д., същият не е прехвърлил правото на собственост
върху изграденото от него жилище. Твърди, че е изградил със собствени средства
и гараж в имота на ищеца. По делото е установено, че в резултат на извършеното
от него строителство имотът е увеличил цената си със 114 950 лв. – цена на
изграденото жилище на втория етаж и 8 015 лв. – цена на изградения гараж. Счита,
че решаващият съд неправилно е ценил показанията на разпитаните по делото
свидетели. Причината, за да не представи доказателства, че е платил стойността
на вложените материали, е недопускането му от ищеца в процесното жилище. Счита,
че неправилно СРС е приел, че не е владял недвижимия имот, а е бил негов
държател. След като ищецът не се е противопоставил на нито едно извършено от
него строителство, приел го е, дължи обезщетение за това. Противното би довело
до неоснователно обогатяване. Моли съда да отмени обжалваното решение, да го
признае за собственик на процесния имот, а в условията на евентуалност – да
уважи предявения като частичен насрещен иск, ведно с дължимата законна лихва и
сторените по делото разноски.
С депозирана на 30.04.2018 г. уточнителна молба
жалбоподателят е заявил, че още с отговора на исковата молба е оспорил правото
на собственост на ищеца по отношение на процесния етаж от сградата, като се е
позовал на изтекла погасителна давност. По делото е установено, че не е
допуснат в имота, поради което искането да предаде владението на същия е
неоснователно. Личните му вещи в имота са били предадени от ищеца на негови
приятели.
На 30.04.2018 г. жалбоподателят е депозирал молба, в
която е заявил, че в срока за писмен отговор на исковата молба е предявил
насрещен иск за присъждане на сумата, с която първоначалния ищец се е обогатил,
а при условията на евентуалност е отправено искане съдът да признае за
установено, че е придобил процесния имот въз основа на давностно владение. Счита,
че неправилно съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.74, ал.2 ЗС, както и
неправилно е приел, че е сезиран с установителен иск за собственост. Това води
до недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да се
обезсили.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца М.В.П., с
който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че изводите на решаващия съд относно предявения от него
ревандикационен иск, са обосновани, формирани въз основа на ангажираните по
делото гласни и писмени доказателства. Правилно СРС е приел, че е доказал
активната си легитимация по иска въз основа на представения по делото договор
за замяна. Също така имотът е напуснат от ответника въз основа на постановения
съдебен акт по гр. д. № 47324/2014 г. на СРС, ГО, 84 състав. Ответникът не е
доказал по делото възраженията си, че е построил процесния жилищен етаж, както
и че е упражнявал владение и е своил този имот през периода 1997 г. –
01.09.2014 г. Ответникът не е доказал по делото също така влагането на лични
средства при изграждането на имота. Не са ангажирани доказателства за заплатени
от него разходи за материали, необходими за топлоизолацията на сградата. Моли
съда да потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски за настоящата
инстанция.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.108 ЗС и насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответникът е негов син. Преди няколко години му разрешил заедно с Г.П.и
децата му да живеят в надпартерния полуетаж в собствената му еднофамилна
източна част на двуетажна жилищна сграда – близнак, находяща се в гр. София,
кв. „Драгалевци“, ул. „**********. От лятото на 2012 г. ответникът живеел в
посочения имот заедно с децата си. В няколко проведени разговора с ответника му
заявил, че желае да напусне жилището. По този начин ответникът не му позволявал
да ползва собствеността си по начин, който би желал и който би бил благоприятен
за него. Затова отправил нотариална покана до ответника, в която изразил
желанието си да напусне предоставеното му жилище. Ответникът не се отзовал.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да освободи
заеманата от него част от собственото му жилище.
С молба – уточнение от 06.08.2014 г. ищецът е уточнил,
че процесната част от притежавания от него имот, за която е предявен иска,
съставлява две стаи, разположени на полуетажа над партерния етаж, обозначен
върху приложения план като спални, построени в източната част на вилната сграда
– близнак, разположен върху площ от 40 кв. м., цялата състояща се от партерен
етаж, с входно антре, стая, кухня, баня, тоалетна, както и полуетаж с
процесните две спални, с прилежащите им входно антре и баня-тоалетна, при
граници на полуетажа – от север и изток – двор, от юг – двор, граничещ с ул. „****Пелин“
и от запад – частта от сградата – близнак, построена в западната част на
дворното място, в което е разположена сградата, находящо се на ул. „**********
и съставляващо парцел ХVІ-162, от кв.33-а по плана на „Драгалевци – София“,
цялото с площ от 610 кв. м., при съседи по нотариален акт: улица, В. Й. П., Д.П.и
Н. Б..
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че през 1995 г. ищецът му предложил да се върне
да живее при него в кв. „Драгалевци“. Договорили се ответникът да извърши
надстрояване на къщата и подпокривното помещение да стане негов апартамент и
собствено жилище. Трябвало да се влиза през външно стълбище, което е независимо
от жилището на ищеца. След получаване на разрешителните от ищеца, в качеството
му на собственик, ответникът започнал строителството на апартамента на втория
етаж. Извършил строителството в периода 1995 г. – 1997 г., като е вложил негови
лични средства, както и с труд на негови приятели и е заплащал на строителни
работници. След завършване на строителството се нанесъл в апартамента заедно с
дъщеря му и Г.П.в края на 1997 г., където е живял до 01.09.2014 г., когато е
бил отстранен със съдебна заповед. Към къщата построил също така и гараж с
канал и ламаринен покрив на площ от 25 кв. м., където извършвал ремонт на
автомобили. През лятото на 2006 г. е направил външна изолация на цялата къща.
Въпреки постигнатата уговорка ищецът отказвал да му прехвърли правото на
собственост върху построеното от него жилище и гараж. От началото на 2013 г.
отношенията с ищеца се влошили. През м.09.2019 г. ищецът му предложил
35 000 лв. и да напусне жилището, но той не се съгласил. Електрическото
захранване на етажа било спрямо по инициатива на ищеца, който сменил и патрона
на входната врата. Не бил допуснат до имота, за да събере личните си вещи и
документ. Позовава се на изтекла придобивна давност за периода 1997 г. –
01.09.2014 г. В случай, че съдът счете направеното възражение за неоснователно,
то предявява насрещен иск за извършените от него строително – монтажни работи в
имота на ищеца, уточнени по имуществени пера и момента на изграждането им. В
противен случай ищецът би се обогатил неоснователно. Претедрината сума е в
размер на 5 620 лв., част от общо дължимата сума в размер на 56 200
лв.
С определение, постановено в проведеното на 03.10.2017
г. открито съдебно заседание на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на
иска, като същият се счита предявен за сумата от 5 620 лв., като част от
общо дължимите 122 965 лв. С това определение съдът на практика е уточнил
пълния размер на предявения като частичен иск, макар да е приел, че са налице
предпоставките на чл.214 ГПК.
Ответникът по насрещния иск е депозирал по делото
писмен отговор на насрещната искова, с който я оспорва. Не е налице уговорка с
ищеца да надстрои и пристрои собстевния му имот. Строителството е започнало
след издаване на разрешителното от 31.05.1996 г., а не пред 1995 г. Твърди, че
строителството е извършено с личното участие на ответника по насрещния иск, с
помощта на негови приятели, като разходите му са на стойност от 91 000 лв.
Видно от представения по делото нотариален акт за
замяна на недвижим имот № 20, том ІХ, дело № 1518/90 г. от 19.03.1990 г. М.В.П.
е прехвърлил на К.Д.Д.и А.М..Д.собствения му апартамент № 1, находящ се в гр.
София, ул. „*******, надлежно индивидуализиран, като в замяна на прехвърления
имот К.Д.Д.и А.М..Д.са прехвърлели на ищеца собствения им недвижим имот,
придобит възмездно през време на брака им, а именно: дворно място, находящо се
в гр. София, кв. „Драгалевци“, съставляващо парцел ХІV-162, кв.33а, по плана на
кв. „Драгалевци“ – София, с площ от 610 кв. м., при съседи: улица, В. Й. П., Д.П.и
Н. Б., заедно с построената в дворното място вилна сграда, представляваща
източна част от сграда – близнак, застроена н 40 кв. м., състояща се от първи
етаж с входно антре, стая, кухня, баня, тоалетна и полуетаж с две стаи, заедно
с мазе.
Със заповед за незабавна защита, постановена по гр. д.
№ 47324/2014 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, е заповядано, на основание чл.5,
ал.1 ЗЗДН Е.М.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на М.В.П. и на основание чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН Е.М.П. е отстранен от
съвместнообитаваното с М.В.П. жилище, находящо се на адрес: ***.
На 12.05.2015 г.и 20.11.2015 г. ответникът е депозирал
жалби до СРП за това, че ищецът не го допуска до жилището му, на което е сменил
патрона.
По делото са представени строителните книжа за обект:
пристройка на гараж и стълбищна клетка в парцел ХVІ-162, кв.33а по плана на кв.
„Драгалевци“ с инвеститор М.В.п..
С нотариална покана от 11.08.2015 г. М.В.П. е поканил Е.М.П.
да освободи в едноседмичен срок помещенията на втория етаж на собствената му
жилищна сграда, находяща се на ул. „**********, в кв. „Драгалевци“, гр. София,
от останалите в нея негови вещи. Нотариалната покана е връчена на 24.08.2015 г.
На 19.08.2015 г. е изпратена нотариална покана, с
която М.В.П. е поканил Е.М.П. в едномесечен срок от връчването й да освободи
заемания от него и семейството му втори етаж на собствената му жилищна сграда,
находяща се на ул. „********** в кв. „Драгалевци“ , гр. София. Удостоверено е,
че на 23.08.2015 г. е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК.
От заключението на вещото лице инж. Т.В.Т.по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, се установява, че след
извършен оглед на място е установил, че в УПИ ХVІ-162, кв.33а по плана на кв.
„Драгалевци“ и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с
административен адрес гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „**********, са
извършени строително – монтажни работи. Същите са описани в съставената от
вещото лице таблица № 1. Общата стойност на вложените строителни материали на
действително извършените строително – монтажни работи към годината на
извършването им, съгласно съставената таблица, , описани в насрещната искова
молба възлиза на 9 722, 90 лв. Стойността на вложения
труд за действително извършените видове строително – монтажни работи към
годината на извършването им, конкретизирани в насрещната искова молба, възлиза
на 4 599, 39 лв.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
стойността на вложените материали е определена въз основа на икономически
бюлетин на цените на строително – монтажните работи, както и на цените за
строителство.
Експертното заключение е оспорено от ответника, поради
което е допуснато изслушването на повторна съдебно – техническа експертиза.
От заключението на вещото лице инж. Д.Н.М.се
установява, че при извършения оглед на място вещото лице е установило, че
предвидените в одобрения архитектурен проект за изграждане гараж и стълбищна
клетка към съществуваща двуетажна жилищна сграда, са изпълнени с площ и
конфигурация в съответствие с одобрения архитектурен проект. По отношение на
предвиденото с архитектурния проект преустройство на първия и втория етаж
вещото лице е установило наличие на отклонения от същото на място. На първия
етаж е затворен съществуващия самостоятелен вход от двора и на негово място е
изградено малко помещение, достъпът до което се осъществява от новопристроената
стълбищна клетка, през входното преддверие на жилището, разположено на първия
етаж от сградата. На втория етаж в отклонение от проекта е изградено едно малко
помещение, разположено непосредствено над помещението, изградено на първия етаж
със същите размери, но с тесен балкон пред него. Предвиденото на втория етаж
входно преддверие на жилището на място е изпълнено с по – големи размери от
тези, предвидени с архитектурния проект. Същото е с витринна врата и с врата
към балкончето пред малкото помещение. Покривът на сградата е реконструиран,
изпълнен като едноскатен над жилището на втория етаж и двускатен – над
пристроената стълбищна клетка. С оглед на това вещото лице приема, че е налице
частично отклонение от одобрения архитектурен проект, като отклоненията касаят
жилищата, разположени в двата етажа, към които са пристроени помещения, непредвидени
с одобрените строителни книжа, както и е изпълнен нов покрив над незаконно
изграденото помещение към жилищната сграда на втория етаж. Стойността на
материалите, вложени в извършените видове работи към момента на извършването им
е 10 124 лв. Стойността на вложения труд в извършените работи към момента
на извършването им е 4 247 лв.
Съдът възприема заключението на вещото лице по
изслушаната повторна съдебно – техническа експертиза, изготвено от инж.
Десислава Николаева Митушева, тъй като същото е по – добре обосновано, като
вещото лице е удостоверило всички констатации при извършения оглед на място,
които са от значение при определяне стойността на процесните строително –
монтажни работи.
От допълнителното експертно заключение на вещото лице
инж. Д.Н.М.се установява, че пазарната стойност на жилището, изградено на
втория етаж от процесната жилищна сграда е 114 950 лв., а пазарната
стойност на гаража, пристроен към процесната жилищна сграда е 8 015 лв.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел В.И. Ц.се
установява, че познава ищеца от 35 години. Свидетелят е бил негов началник.
Ищецът купил имота през 1975 г. Понеже ищецът му помагал за къщата на свидетеля
в кв. „Симеоново, той също му помагал. Имотът се намирал в кв. „Драгалевци“, на
ул. „****Пелин“. Имотът бил придобит в замяна с апартамент. Къщата била в лошо
състояние. Веднага след придобиване на имота ищецът започнал да прави
подобрения в него. Когато ищецът купил имота, в него нямало гараж, втори етаж,
нито стълбищна клетка. Ищецът изградил първа и втора бетонна плоча, тъй като
имотът бил на гредоред, както и изградил гараж и стълбищна клетка. Свидетелят участвал
във всички тези етапи лично и със своя брат. Ищецът нищо не им плащал, тъй като
той също работил в имота на свидетеля. През 1995 г. – 1996 г. работели заедно в
едно предприятие. В строителството участвал свидетеля, брат му, брата на ищеца,
един или двама наети майстори. Под тяхно ръководство се правили бетонни плочи,
клетките на стълбищата, строителството на покрива. Строителните работи били
направени през 1996 г. – 1997 г. Първоначално ответникът живеел в града под
наем. Когато изливали плочата и вършили тежката строителна работа, ответникът
не е идвал. Когато започнали да строят покрива, тогава ответникът се появил.
Имал участие, когато се вдигали гредите, за да се изгради покрива, който бил
със желязна конструкция. Ответникът участвал само с труд при изграждането на
покрива. Когато са работили на обекта, свидетелят не е виждал други хора. Довършителните
работи се извършвали от майстори, които били наети от ищеца. Свидетелят не е
участвал в полагането на мазилки, в изграждането на ел. инсталации, санирането
на сградата. След като построил къщата, ищецът
позволил на ответника да живее със семейството си на втория етаж. Свидетелят
помагал на ищеца през 1995 г. – 1978 г. След това редовно посещавал имота, но
не е участвал в работата. Всичко било завършено през 2000 г. Двамата с
ответника санирали сградата, заедно работели. Свидетелят знаел, че средствата
за това били осигурени от ищеца, тъй като свидетелят му давал пари на заем. По
това време ответникът не е работил никъде и не е разполагал със средства за
ремонт. В двора върху гаража била изградена камина. Била обособена лятна
градина, която била изпълнена със стъклопакет. Когато правил покрива на тази
лятна градина, ищецът паднал и счупил крайник. След това изградил парник,
беседка . Свидетелят не е участвал в това строителство, но давал идеи на ищеца.
В изграждането на тези обекти в двора ответникът не е участвал. Единственото
нещо, което свидетелят е видял, че ответникът е направил, е гараж, в който
работил – поправял автомобили. Ищецът лично направил оградата на имота,
асфалтирането на двора от улицата до къщата. Гаражът на ответника бил построен след
2000 г. Ответникът живял с две от децата си в процесното жилище.
От показанията на свидетеля Х.В. Г.се установява, че е
брат на ищеца и чичо на ответника. Ищецът купил имота преди 30 години. Съставлява
една къща на един етаж и половина, заедно с празно дворно място от 600 кв. м.
Състоянието на къщата било стабилно, макар не идеално. На първия етаж имало
хол, кухня и сервизно помещение. Имало бетонна плоча над първия етаж. С дървена
стълба се отивало от кухнята на втория етаж. Свидетелят бил собственик на
къщата – близна и е съсед на ищеца. В имота на ищеца имало бригада, която
развалила целия покрив и малките стаи били преустроени на кухня, сервизно
помещение и голям хол. На изток имало голяма веранда. На първия етаж също се
изградила голяма веранда и допълнителна стая, като входът от главната страна
бил изместен настрани. Било изградено бетонно стълбище от първия етаж за втория
етаж, като с капандура се излизало на покрива. За всички извършени дейности
имало строителни книжа. Ищецът извадил строителните книжа и е платил дължимите
такси за това. Допълнително бил построен бетонов гараж, като на покрива
направил пристройка като лятна стая. Тези строителни работи били направени
преди около 20 години. Работело се в продължение на около 2 години. Свидетелят
участвал в бъркането на бетона. Строителната работа била извършена от ищеца,
свидетеля, от братята В. и В., който присъствал в съдебната зала. Свидетелят
носил греди за покрива, участвал в изливането на бетон в гаража. Имало бригада,
която изграждала покрива. Довършителните работи ги извършил ответника.
Санирането на жилищната сграда било извършено от него като труд, свидетелят му
помагал. Ответникът полагал изолация и замазка. Материалите за санирането
осигурил ищеца, който ги закупил и доставил. В другите строителни работи
ответникът не участвал. Той не е влагал средства, тъй като в този момент не е
работил. Ответникът живеел в имота от около 20 години. Преди извършване на
строителните работи ответникът живеел на втория етаж. След закупуване на къщата
ответникът заживял заедно със семейството си на втория етаж. Ищецът позволил на
ответника да живее там, тъй като тогава имал малко дете. Когато се извършвали
дейностите по изграждане на покрива, ответникът не живеел в къщата и не участвал
в работата. Имало беседка, която ищецът изградил, както и парник. До бетонния
гараж бил построена втора гаражна клетка от подръчни материали - винкел и стъкла, който бил изграден също от
ищеца. Големият гараж нямал разрешение за строеж. В допълнителния гараж от
ламарина ответникът направил канал за извършване на ремонт на автомобили. Там
ответникът ремонтирал автомобили епизодично, а не системно. Свидетелят не помни
кога ответникът напуснал имота – пред 2015-2016 г.
Пред СРС е
разпитан свидетеля Г.И.Г.. От показанията му се установява, че познава
страните. Ответникът познавал от 1995 г. или по – рано. Ответникът му поддържал
автомобилите, а свидетелят също му помагал, занимавал се със железа. Преди 20
години изпращал хора, които да помагат при изграждане на покрива на жилищната
сграда, както и за изграждане на гаража. Свидетелят не е присъствал постоянно
на обекта, но на някои етапи от изграждането е участвал. Свидетелят доставил
железата на обекта. Той ги купувал и доставял, след което ответникът му
възстановявал средствата, извършвал му ремонт на автомобилите. Ответникът имал
да му връща около 10 000 лв. Той му върнал тази сума. Това, което е правил
за изграждане на покрива и гаража, било свързано с приятелството му с
ответника. Покривът бил изграден през 1996 г. – 1997г. Тогава ответникът живеел
на втория етаж със семейството си. Закупувал е материалите за обекта с касова
бележка. Свидетелят не е запознат със строителните работи в обекта. С ответника
са разговаряли за ремонт на покрива. Не знае каква е била старата конструкция.
Новата е била направена от метал. Свидетелят изпращал хора за покрива и гаража,
правили заварки на конструкцията на покрива и на гаража. Използвали за покрива
греди от около 7 м. дължина. Дърпали ги
с въжета. Свидетелят изпратил трима човека, но на обекта имало и други лица.
Свидетелят не помни дали ищецът е участвал в изграждането на покрива, както и
не знае дали братът на ищеца е участвал. Не знае в имота дали имало друг гараж.
Знае, че гаражът бил изграден от профили ламарина. Ищецът не взел участие в
изграждането на гаража от ламарина. Не знае дали е участвал в изграждането на
покрива.Обсъждал е ремонта с ответника и са преценили какви материали трябва да
се купят за изграждане на покрива
От показанията на свидетеля Б.П.Б.се установява, че е
приятел с ответника от 1994 г. – 1995
Познавал и баща му. От 1996 г. ответникът живеел на ул. „****Пелин“, в
двуетажна къща близнак, на втория етаж. Свидетелят живеел наблизо, на около 200
– 300 м. от ответника. Децата им били на една и съща възраст и посещавали едно
и също училище. Били семейни приятели. Свидетелят помагал десетки пъти в
строежите и подобренията, които правил ответника. Последният съборил покрива на
сградата и я направил за живеене. С Г. (Жоро) правили метални конструкции,
бъркали бетон за плочата, сваляли железа. Не знае дали е имало проект за
покрива Свидетелят е помагал и при изграждането на гараж през 2010 г.Гаражът
бил метална конструкция. Ответникът направил канал, за да ремонтира автомобили.
Заедно редили плочки. Ответникът направил изолация, за което свидетелят също
помагал. Ответникът направил изолация и на ищеца, и на брат му. Свидетелят е
помагал. Имало и други работници, бригада на Г.. Освен ответника и Г.
свидетелят не знаел някой от останалите свидетели да е участвал в изграждането
на покрива. Братът на ищеца не участвал в бъркането на бетон, в изграждането на
кофраж.Ответникът живеел постоянно в къщата. Жилището на ответника нямало
стълби, той изградил такива. Свидетелят помагал на ответника при поставянето на
ламинат. Ответникът сам сложил плочки в банята. Ответникът финансирал
изграждането на покрива и гаража. Той работел в полицията като охрана, а в
последните години бил монтьор. От ответника знаел, че получил пари от имот в
размер на 8 000 долара, които ги дал на ищеца, за да му прехвърли етажа.
Свидетелят не знае разположението на втория етаж преди да се махне покрива.
Когато се направил покрива, трябвало да се излее бетонова плоча, тъй като имало
гредоред. Изливали бетон на целия етаж. Бъркали бетон навън и го качвали с кофи
до втория етаж. След ремонта ответникът постоянно живеел в имота, докато ищецът
не го изгонил. В двора имало една постройка като гараж от ламарина. Също така
имало беседка и остъклена оранжерия. В имота нямало масивен бетонов гараж.
Гаражът на ответника бил от метални профили, изливали бетон в него. Свидетелят
не знаел от какво е направен покрива на гаража. Знае, че ответникът имал уговорка
с Г. постепенно да изплаща направените разходи за изграждане на покрива и
гаража, но не знае размера на сумата. Свидетелят е виждал ищеца. Той стоял с
ръце на кръста, не помагал. Цялото количество бетон, който е излят на имота,
бил бъркан на ръка, в което взел участие свидетеля. Много пъти е помагал на
ответника, но не можел да каже точно колко пъти. Знае, че имало положен асфалт
от входа до къщата, но не знаел кой го е поставил. Свидетелят не е участвал в
изграждането на покрива. Участвал в бъркане на бетон за плочата на етажа. Не
знае да е ползван бетонова помпа или бетоновоз. Свидетелят е давал пари на
ответника във връзка със строителството в размер на по 1 000 лв., 500 лв.,
300 лв.Ответникът му ги е връщал, без да са уговаряли срок за това.
От показанията на свидетеля В.Т.Т.се установява, че
познава страните по делото, тъй като били съседи – неговата къща била в
съседния двор. През 1991 г. – 1992 г. е живял там постоянно. Понастоящем ходел
там от време на време. Живеел в София. Гаражът бил построен до оградата, имал
канал. Бил изграден като метална конструкция. Свидетелят напуснал България през
1999 г. Преди това ответникът бил направил ремонт на горния етаж, но не е
сигурен дали покривът е сменян. Ответникът направил изолация на цялата къща.
Виждал е ответника с инструменти, носел материали, но не го е уведомявал какви
дейности е извършвал. Свидетелят не помагал в тези дейности. Ответникът живеел
в къщата от 1996 г. – 1997 г., а ищецът – от преди 1990 г. – 1991 г. Свидетелят
се върнал в България през 2005 г. – 2006 г. за две годдини, след което отново
заминал в чужбина. Идвали хора да помагат на ответника. Свидетелят не е виждал
баща му. Хората, които работели в имота,
разговаряли с ответника, а не с ищеца. Ответникът живеел на втория етаж, заедно
със семейството му. Ответникът е оправял няколко пъти автомобила на свидетеля,
с това се занимавал. Преди това бил полицай.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна
проверка въззивният установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.
По релевираните доводи относно допустимостта на
обжалваното съдебно решение:
В исковата молба ищецът твърди наличието на облигационна
връзка с ответника, по силата на която същият е допуснат до притежавания от
него недвижим имот, втори жилищен етаж. Също така ищецът заявява, че е
собственик на жилищната сграда. Като не е освободил имота след отправените
устни и нотариални покани, ответникът не му позволява да ползва собствеността
си по начин, който би желал и който би бил благоприятен за него. В петитума на
исковата молба е отправено искане съдът да осъди ответника да освободи
заеманата от него част от собственото му жилище.
Жалбоподателят поддържа, че недопустимо решаващият съд
е приел, че е сезиран с вещен иск, при наличие на заявено облигационно
правоотношение между страните. Доколкото жалбоподателят поддържа доводи за
недопустимост на обжалването съдебно решение, следва да се приеме, че за него е
налице правен интерес да обжалва изцяло същото, включително и в частта, с която
е отхвърлен ревандикационния иск за предаване владението на недвижимия имот.
Действително ищецът е заявил твърдения за наличието на
облигационна връзка, която е прекратена едностранно от него, но е заявил и
такива за нарушаване правото на собственост. Релевантно за определяне вида на
търсената защита е формираното искане към съда за предаване на реална част от
собственото му жилище, т. е. същият се стреми чрез предявения иск да защити
правото си на собственост, което ответникът смущава чрез описаните в исковата
молба фактически действия.
За допустимостта на обжалваното съдебно решение в
частта на разгледания от решаващия съд ревандикационен иск е обстоятелството,
че наличието на облигационно правоотношение между страните не е абсолютна процесуална
пречка ищецът да се брани посредством предявяване на вещен иск. Право на ищеца
е да прецени вида и интензитета на търсената от него защита. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 166 от 31.10.2011 г. по т. д. № 742/2010 г.,
ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, ако между страните по делото е
налице облигационно правоотношение, това обстоятелство не сочи, че ищецът
разполага единствено с облигаторен иск. Практиката е в обратния смисъл, а
именно, че разполага и с вещен иск, какъвто е този, черпещ своето правно основание
в разпоредбата на чл.108 ЗС. Ето защо предявеният ревандикационен иск е
процесуално допустим и като го е разгледал по същество решаващият съд е
постановил допустим съдебен акт.
Жалбоподателят излага съображения за недопустимост на
обжалваното съдебно решение и в частта, с която съдът е отхвърли предявения иск
с правно основание чл.74 ЗС, тъй като е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
При преценка правната квалификация на правата,
претендирани от ищеца по предявения насрещен иск, следва да се съобрази, че
същият е предявен в условията на евентуалност. В насрещната искова молба ищецът
изрично е посочил, че ако съдът не го признае за собственик на построеното от
него, т. е. ако не уважи възражението му за изтекла придобивна давност, с което
се брани срещу предявения ревандикационен иск, то за него възниква правен
интерес да претендира вложените от него средства в изграждането на апартамента.
В противен случай би се обогатил неоснователно за него сметка и следва да върне
средствата, с които ищецът по насрещния иск се е обеднил. При тази форма на
последващо обективно съединяване на исковете, в условията на евентуалност и с
оглед заявените от ищеца по насрещния иск фактически твърдения, следва да се
приеме, че претендираната сума по предявения частичен иск не се основава на
подобрения, които са извършени в качеството му на владелец, а се основава на
неоснователно разместване на имуществени блага за сметка на ищеца в полза на
ответника, доколкото ищецът по насрещния иск е вложил средства и труд за
построяване на втория жилищен етаж с очакването, че ответникът по този иск ще
му прехвърли по надлежния нотариален ред правото на собственост върху него,
което не е сторил. Ето защо предявеният иск е с правна квалификация чл.59 ЗЗД,
а не чл.74, ал.2 ЗС вр. с чл.72 ЗС.
Предметът на делото е спорното материално субективно
право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието
и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа
на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства,
на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо,
тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче
първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното
право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е позовала,
въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не
е обвържат от дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и
съответно следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика – решение № 124/24.03.2011 г. -гр. д. №
882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009
г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.
В случая първоинстанционният съд неправилно е
определил правната квалификация на спорното право по отношение на
претендираната от ищеца по предявения
насрещен иск сума, като е посочил чл.74, ал.2 ЗС вместо вярната правна
квалификация - чл.59 ЗЗД. Доколкото обаче съдът е разгледал заявените от ищеца
фактически твърдения, като е приел, че ищецът не е доказал описаните в
насрещната искова молба СМР да са извършени от него, следва да се приеме, че
решението и в частта на разгледания насрещен иск не е процесуално недопустимо,
като въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното
съдебно решение е процесуално допустимо, поради което следва да се разгледат
релевираните доводи относно неговата правилност.
Жалбоподателят излага
съображения, че неправилно СРС е приел, че за периода 1997 г. – 01.09.2014 г. е
имал качеството държател на процесния имот.
По делото е установено, че
ищецът по предявени ревандикационен иск се легитимира като собственик на процесното
дворно място, върху което е построена вилната сграда – близнак по силата на
сключения на 19.03.1990 г. договор за замяна на недвижими имоти. Също така въз
основа на издадените му строителни книжа е извършено пристрояване на гараж и
стълбищна клетка. От експертното заключение на вещото лице инж. Д.Н.М.се
установи, че е налице частично отклонение
от одобрения архитектурен проект, като отклоненията касаят жилищата,
разположени в двата етажа, към които са пристроени помещения, непредвидени с
одобрените строителни книжа, както и е изпълнен нов покрив над незаконно
изграденото помещение към жилищната сграда на втория етаж.
По силата на чл.92 ЗС собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго.
От събраните по делото доказателства се установи, че
от момента на извършване на пристрояването през 1997 г. до 01.09.2014 г.
ответникът е живял в имота. В доказателствена тежест на ответника по
ревандикационния иск е да установи, че през този период е владял имот, т. е.
освен фактическата власт върху имота е имал и намерение да го свои.
Страните не спорят, че ответникът е допуснат във
втория жилищен етаж от ищеца, за да живее заедно със семейството си, в каквато
насока са и събраните по делото доказателства. След като фактическата власт на
ответника върху процесния имот произтича от уговорка с ищеца за това, тази
фактическа власт се е основавала на признаване на правата на собственика. Ето
защо ответникът е имал качеството на държател, а не на владелец. По делото не
са ангажирани доказателства за формиран в ответника анимус да държи спорния
имот за себе си. Пристрояването е извършено със съгласието на собственика,
който е посочен като инвеститор на издадените в негова полза строителни книжа.
Практиката на ВКС е константна, че след като основанието,
на което е придобита фактическата власт, признава правата на собственика,
налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност
правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с
които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие
имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на
собственика. В противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за
опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване
по давност на чуждия имот в срока по чл. 79 ЗС (ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК).
При такава хипотеза, за да промени държанието във владение като предпоставка за
придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо
собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия
за защита на правото си (решение № 77 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 3229/2017
г., на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ВКС,
ГК, ІІ ГО; решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО;
решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО).
По изложените съображения и доколкото по делото не се
установи след първоначалното допускане на ответника в имота на ищеца със
съгласието на последния, в качеството му на собственик, ответникът да е
манифестирал такава промяна в намерението си да своят имота за себе си, която
да е доведена да знанието на ищеца, следва да се приеме, че в случая не е налице
владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Ето защо в полза на ответника не е
осъществен регламентираният в нормата на чл.79, ал.1 ЗС оригинерен придобивен
способ. С оглед на това релевираните доводи на жалбоподателя за необоснованост
и неправилност на изводите в тази насока на решаващия съд се явяват неоснователни.
След като ищецът е доказал
извършеното пристрояване в собствения му имот, придобит в резултат на замяна, а
ответникът по ревандикационния иск не е доказал възражението си за изтекла
погасителна давност, то ищецът е установил правото си на собственост върху
спорния имот, на поддържаното по делото основание за това.
В хода на процеса – на
01.09.2014 г., ответникът е отстранен от обитаваното съвместно с ищеца жилище,
находящо се в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „**********, по силата на постановената
на същата дата заповед за незабавна защита по гр. д. № 47324/2014 г. по описа
на СРС, ІІІ ГО 84 състав, обсъдена по – горе. Това обстоятелство не лишава
ищеца от правен интерес от предявения ревандикационен иск, а на основание
чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази този факт от значение за спора, който
обуславя неоснователност на предявения иск. Ето защо предявеният ревандикационен
иск се явява неоснователен.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС,
съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца.
Като е съобразил тези
задължителни разяснения решаващият съд се е произнесъл с отделен установителен
диспозитив относно принадлежността на правото на собственост към патримониума
на ищеца и е отхвърлил иска за предаване на владението върху спорния имот.
По изложените съображения
обжалваното решение в частта на предявения ревандикационен иск следва да се
потвърди.
Жалбоподателят релевира
довод, че по делото е доказано извършването на посочените в насрещната искова
молба строително – монтажни работи с негови средства.
Пред СРС са разпитани
свидетели, допуснати на двете страни. Съдът възприема показанията на
свидетелите на ищеца по насрещния иск само в частта, с която кореспондират с
показанията на свидетелите, допуснати на ответната страна. Всички разпитани
свидетели дават показания, че ищецът по насрещния иск е участвал в изграждането
на покрива, в санирането на цялата жилищна сграда, както и в изграждането на
гаража, в който осъществявал ремонт на автомобили. В останалата си част
показанията на свидетелите Борисов и Томов не кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства и само въз основа на тях не може да се приеме,
че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване извършването на
всички описани в насрещната искова молба строително – монтажни работи. По
делото не са ангажирани писмени доказателства, установяващи закупуването на
материалите за извършване на тези строително – монтажни работи.
Ето защо следва да се
приеме, че ответникът по насрещния иск се е обогатил за сметка на ищеца
посредством вложения от него труд и част от материалите при изграждане на
покрива, гаража, както и санирането на цялата жилищна сграда. Предвид
посочените от вещото лице инж. Д.Н.М.стойности на всяко едно от имуществените
пера и на основание чл.162 ГПК въззивният съд приема, че стойността на
обогатяването на ответника за сметка ищеца, ограничена до размера на
обедняването на последния, възлиза на 6 500 лв.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че е осъществен фактическия състав на чл.59 ЗЗД, като
насрещният иск е изцяло основателен в предявения частичен размер.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции по отношение на предявения насрещен иск не съвпадат,
обжалването решение в частта на този иск следва да се отмени, като искът с
вярна правна квалификация чл.59 ЗЗД, следва да се уважи в предявения частичен
размер от 5 620 лв.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 112, 40 лв. –
сторени разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване, както и 200
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, по съразмерност. Така общият размер
на разноските възлиза на 312, 40 лв.
Ответникът по жалбата не претендира
разноски за въззивната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат
по съразмерност
Обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която в тежест на Е.М.П. са възложени сторените от М.В.П. разноски за
сумата над 319, 87 лв. до пълния присъден размер от 698, 80 лв.
В полза на Е.М.П. следва да се присъди
сумата от 1 374, 80 лв., представляваща сторени разноски в производството
пред СРС за предявения насрещен иск.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 266568/13.11.2017 г., постановено по гр. д.
№ 2699/2014 г. по описа на СРС, І
ГО, 47 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от Е.М.П., ЕГН ********** срещу М.В.П., ЕГН **********,
насрещен иск с посочено правно основание чл.74, ал.2 ЗС и вярна правна квалификация чл.59 ЗЗД – за заплащане на сумата от 5 620 (пет хиляди шестстотин и
двадесет) лв., представляваща част от пълния размер на направените подобрения
от 122 965 лв. за извършени в процесния имот подобрения, както и В ЧАСТТА, с която Е.М.П., ЕГН **********,
е осъден да заплати на М.В.П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
направените по делото разноски в размер над
319, 87 (триста и деветнадесет лева и осемдесет и седем стотинки)
лв. до пълния присъден размер от 698, 80
(шестстотин деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки) лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, партерен (първи)
етаж, да заплати на Е.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***,
Търговски дом, кантора 167 – адв. Я.З., сумата от 5 620 (пет хиляди шестстотин и двадесет) лв., на основание
чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, да заплати сумата от 312,
40 (триста и дванадесет лева и четиридесет стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство по
съразмерност, както и да заплати сумата от 1 374, 80 (хиляда
триста седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС във връзка
с предявения насрещен иск.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266568/13.11.2017 г., постановено по гр. д.
№ 2699/2014 г. по описа на СРС, І
ГО, 47 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.