Решение по дело №274/2022 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 102
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Десислава Константинова Николаева
Дело: 20224410200274
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. ЛЕВСКИ, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20224410200274 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, гр.В., чрез адв.В. Д. - АК-В.
срещу Наказателно постановление №15-2200134/01.06.2022г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5
от КТ, вр. с чл.415, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Наведен е
довод за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че липсват доказателства,
удостоверяващи компетентността на актосъставителя и административно-
наказващия орган. Наведен е довод за нарушение на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН
поради липса в АУАН на дата и място на извършване на нарушението и
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Посочено е, че същите липсвали и в издаденото НП, което водело до неговата
незаконосъобразност поради нарушение на съдопроизводствените правила.
Изложени са твърдения, че мястото на извършване на нарушението е в гр.В..
Наведени са доводи за нарушение на материалния закон и за недоказаност на
нарушението. Излагат се съображения за немотивираност на преценката на
административно-наказващия орган да наложи санкция към средния,
предвиден в закона размер. Иска се наказателното постановление да бъде
отменено, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В.Д., който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи за нарушения на процесуалния
и материалния закон. Излага съображения, че от показанията на разпитаните
пред съда свидетели се установява, че нарушението не е извършено от
работодателя. Моли НП да бъде отменено.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
– Плевен - Р. И., се явява в съдебно заседание и изразява становище за
неоснователност на жалбата. Навежда довод, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Излага съображения, че от свидетелските показания се установява,
че даденото на работодателя предписание не е изпълнено и не е било
осигурено помещение за почивка на работниците, предвид на което
нарушението е доказано. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено и в полза на ответника по жалбата да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
На 24.02.2022г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Плевен, била извършена проверка на „***“ЕООД в обект за охрана – завод
в гр.Левски „***“ АД, в хода на която било установено, че работниците при
дружеството на длъжност пазач-невъоръжена охрана нямат осигурено
помещение, в което да пребивават по време на изпълнение на трудовите им
задължения. Съставен бил Протокол №ПР2206325/23.03.2022г. от Д. И. Ц. –
инспектор при Дирекция „ИТ“, гр.Плевен, в т.2 от който на „***“ЕООД било
дадено предписание в качеството му на работодател да осигури помещение за
почивка на работещите като „пазачи, невъоръжена охрана“ в обект - завод
гр.Левски „***“ АД, в срок до 06.04.2022г.
На 04.05.2022г. свидетелите Г. И. Д. и Д. И. Ц. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“, гр.Плевен, извършили последваща проверка относно
изпълнение на дадените при предходна проверка задължителни предписания
на работодателя. В хода на извършената проверка било установено, че на
работниците, изпълняващи длъжността пазач, невъоръжена охрана не било
осигурено помещение за почивка. Работникът, който по време на проверката
бил на смяна пребивавал в личния си автомобили. Същите обстоятелства
декларирали и останалите работещи на същата длъжност в декларации по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ.
Съставен бил АУАН №15-2200134/19.05.2022г., за това, че „***“ЕООД,
2
в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, дадено в т.2 на Протокол
№ПР2206325/23.03.2022г., съставен от Д. И. Ц., на длъжност инспектор в
Дирекция „ИТ“ – гр.Плевен, на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, като с него е
предписано: „***“ЕООД, в качеството си на работодател да осигури
помещение за почивка на работещите като пазачи невъоръжена охрана в
обект за охрана: завод гр.Левски, „***“ АД, като краен срок за изпълнение на
предписанието е определена дата 06.04.2022г. – нарушение на чл.415, ал.1 от
КТ. Актът бил връчен на пълномощник на дружеството – св.И.Н.Н. на същата
дата.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено обжалваното Наказателно постановление №15-
2200134/01.06.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.415, ал.1 от КТ за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Г. И. Д., Д. И. Ц., И.Н.Н., както и писмени доказателства –
Наказателно постановление №15-2200134/01.06.2022г., АУАН №15-
2200134/19.05.2022г., декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от П.Т.Ч., А.С.А.,
В.К.Т., Н.Й.М., обяснение по чл.402, ал.1, т.2 от КТ от И.Н.Н., пълномощно
рег.№2929/01.03.2022г. на Нотариус Р.К., длъжностни характеристики.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Г. И. Д., Д. И. Ц.,
И.Н.Н., тъй като същите са последователни, логични, взаимно допълващи се и
непротиворечиви помежду си.
Кредитирани бяха писмените доказателства, като официални
документи, издадени от компетентни лица в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от
процесуално-легитимирано лице и в срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона
форма и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
3
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
накърнили правото на защита на санкционираното лице. Неоснователни са
наведените от жалбоподателя доводи за наличието на такива нарушения,
явяващи се непосочването в АУАН и НП на дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелства, при които е извършено. Наличието или липсата
на процесуални нарушения, които да са накърнили правото на
санкционираното лице да научи за какво административно нарушение е
наказано, следва да се преценява от съда за всеки конкретен случай.
В процесния такъв нарушението по чл.415, ал.1 от КТ е в достатъчна
степен индивидуализирано със своите съставомерни признаци, така че
дружеството да е наясно с вмененото му нарушение и фактите, по които
следва да организира защитата си.
В чл.415, ал.1 от КТ е предвидена административна отговорност за
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство.
Както в АУАН така и в НП е индивидуализирано предписанието,
конкретното задължение по него, което не е изпълнено, обекта на проверка,
където е полаган труда, във връзка, с който е дадено предписанието. С оглед
конкретното предписание - осигуряване на помещение за почивка на
работещите, неизпълнението му се осъществява чрез бездействие, предвид на
което така описано деянието е в достатъчна степен индивидуализирано без
необходимост от вписване на допълнителни обстоятелства, при които същото
е извършено.
Касае се за нарушение, осъществявано чрез бездействие – неизпълнение
на предписание в дадения от Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен срок.
Същият е изрично посочен, както в АУАН, така и в НП. Няма спор в
практиката, че при административно нарушение, осъществяващо се чрез
бездействие, изискването на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно датата
на нарушението е изпълнено и без фиксиране на конкретна такава, а чрез
посочването на период от време, през който е било осъществено нарушението
– в процесния случай е посочена датата, на която крайният срок за
изпълнение на предписанието изтича – 06.04.2022г.
Не е налице неяснота и относно мястото на нарушението, доколкото в
АУАН и НП е посочено като място, където е следвало да бъде осъществено
предписаното от контролните органи и място на проверка относно
изпълнение на предписанието - обект за охрана завод гр.Левски „***“.
Неоснователен е наведения в жалбата довод, че място на нарушението е гр.В.,
4
където е седалището на дружеството работодател. Мястото на процесното
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ - неизпълнение на предписание за
осигуряване помещение за почивка на работниците, е мястото, където
работещите на длъжност „пазачи невъоръжена охрана“ са престирали своя
труд, а именно посочения в АУАН и НП обект в гр.Левски.
Описаното в АУАН и НП деяние е доказано от събраните по делото
доказателства.
Няма спор между страните по делото и се установява от показанията на
свидетелите Г. И. Д. и Д. И. Ц., както и от вписаното в акта за установяване на
административно нарушение, имащ доказателствена сила до доказване на
противното съгласно чл.416, ал.1 от КТ, че с Протокол
№ПР2206325/23.03.2022г., съставен от инспектор при Дирекция „инспекция
по труда“, гр.Плевен, на
„***“ЕООД, като работодател, било дадено задължително предписание в срок
до 06.04.2022г. да осигури помещение за почивка на работещите като пазачи
невъоръжена охрана в обект за охрана: завод гр.Левски, „***“ АД.
Безспорно се установява от показанията на свидетелите Г. Д. и Д. Ц., че
при извършената последваща проверка на 04.05.2022г., когато срокът за
изпълнение на предписанието е бил изтекъл, същото не е било изпълнено като
в процесния обект нямало стая за почивка и работещите като охрана
пребивавали в личните си автомобили. В подкрепа на показанията на
свидетелите Д. и Ц. са попълнените от работниците Декларации по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ, както и показанията на свидетеля И.Н.Н., от които се
изяснява, че работещите към охранителната фирма не са били допускани до
стая в самия обект поради смяна на патрона от дружеството, стопанисващо
обекта, като към месец май охранителната фирма работодател „***“ЕООД не
е било осигурило стая за почивка.
Неоснователен е довода за нарушение на материалния закон. Описаното
в АУАН и НП деяние правилно е квалифицирано като нарушение по чл.415,
ал.1 от КТ.
Посочената разпоредба освен материално-правна представлява и
санкционна такава, предвиждаща имуществена санкция в размер от 1500 до
10 000 лв. Наложената имуществена санкция с обжалваното наказателно
постановление е в минималния предвиден от закона размер.
Поради изложените доводи наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно.
Не са налице основания за присъждане на основание чл.63д, ал.4 от
ЗАНН на юрисконсултско възнаграждение, доколкото в процесния случай
5
административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление – Директорът на Дирекция Инспекция по труда – Плевен, не е
бил защитаван в съда от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, а се е явил лично по делото, в качеството си на
административно-наказващ орган и ответник по жалбата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-
2200134/01.06.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр.Плевен, с което на „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Т.В.В. - управител, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.415, ал.1 от КТ,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6