Определение по дело №691/2021 на Административен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       №

   гр.Русе, 02.02.2022 г.

         Административен съд-Русе, І-ви състав, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като  докладваното от съдията адм.д. № 691 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

                Производството е по чл.22 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

         Жалбоподателят Т.Г. *** и процесуалния му представител – адв.П.Х. *** са депозирали искания за отвод на съдията-докладчик по делото. Исканията са обосновани с обстоятелството, че преди години последният е работил като дознател в ОД на МВР – Русе и поради това било възможно да познава ответника по жалбата – директора на ОД на МВР – Русе и процесуалния му представител – юрк.Д.. В молбата на адв.Х. искането за отвод се аргументира и с твърдението, че съдът указал на ответника събирането на какви писмени доказателства да поиска, както и от кого и как да бъдат изискани те. Иска се след отвеждането на съдията – докладчик делото да бъде разпределено на друг съдия.

         Съдът е предоставил възможност на ответника по жалбата да изрази становище по исканията. В представената молба с вх.№ 387/01.02.2022 г. се сочи, че липсват основания за отвод на съдията – докладчик, поради отсъствието на каквито и да било лични отношения между него, от една страна, и директора на ОД на МВР – Русе и юрк.Д., от друга. Ответникът подчертава, че дадените от съда указания в проведеното на 25.01.2022 г. открито съдебно заседание касаят формата, в която следва да бъде извършено процесуалното действие, а именно представяне на молба по чл.192 от ГПК до третото неучастващо по делото лице, но не и съдържанието на доказателственото искане – събирането на какви конкретни доказателства да бъде поискано. Счита, че не са налице обстоятелства по чл.22 от ГПК вр.чл.144 от АПК, които да налагат отвеждането на съдията-докладчик.

         Съдът, като съобрази становищата на страните, намира следното:

         Исканията са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Както приема и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), при решаването на въпроса дали по дадено дело съществуват легитимни основания за опасенията на страната, че конкретен съдия или член на съдебен състав не са безпристрастни при разглеждането му, гледната точка на засегнатото лице е важна, но не е решаваща. От решаващо значение е дали тези опасения могат да се смятат за обективно оправдани [1].

В случая липсват каквито и да било основания, които да оправдават опасенията на жалбоподателя за отсъствие на безпристрастност на съдията-докладчик, прилагайки както субективния, така и обективния критерий, изведени в практиката на ЕСПЧ. В изпълнение на чл.22, ал.2 вр.ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК съдията-докладчик намира нужно да обяви на страните, че действително, в началото на своята професионална кариера, в периода от 01.03.2006 г. до 04.10.2007 г., е изпълнявал длъжността „младши дознател“ в ОД на МВР – Русе и по - конкретно в Първо РУ на същата дирекция. В тази именно връзка съдията-докладчик познава и М. Й. Д., понастоящем директор на ОД на МВР – Русе, изпълнявал в този период служебните си задължения в същото РУ. В служебно качество съдията-докладчик познава и юрк.Г.Д., която, в посочения период, е заемала същата длъжност (дознател), по спомен на докладчика в РД „Гранична полиция“ - Русе. Контактите и с двамата служители на МВР са били и понастоящем са само служебни, без да са налице изградени близки лични отношения, които да съставляват основание по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК за отвод. Съдията-докладчик не познава жалбоподателя, който също е служител на МВР.

         На следващо място, дадените на процесуалния представител на ответника по жалбата указания в проведеното на 25.01.2022 г. съдебно заседание също не съставляват основание за отвод. Видно от съдебния протокол, в това заседание юрк. Д. е поискала да бъде допусната до разпит в качеството на свидетел И.Д.С.. Поискала е при призоваването й за разпит на същата да бъде указано да се яви с документи за процесния мобилен телефон. Съдът е указал на процесуалния представител на ответника, че искането му за задължаване на свидетеля (имащ и качеството на трето неучастващо по делото лице) да представи намиращи се у него документи следва да бъде формулирано в молба по чл.192 от ГПК. Следователно, съдът е указал на ответника по жалбата не какво да бъде съдържанието на доказателственото му искане, както твърди адв.Х., а единствено в каква форма следва да бъде извършено то, доколко е процесуално недопустимо свидетел, при разпита му, да представя пред съда писмени доказателства. В този смисъл направеното от юрк.Д. процесуално действие е било нередовно, тъй като доказателствата за конкретния факт, посочен от страната, са били искани в ненадлежна форма, поради което и съгласно изричната разпоредба на чл.142б, ал.1 от АПК съдът е бил длъжен да следи служебно за надлежното му извършване, да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определи и срок за поправката. Това следва и от разпоредбата на чл.156, ал.1 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК – за да бъде редовно доказателственото искане, като процесуално действие на страната, в него е необходимо да бъдат посочени не само фактите, които ще се доказват, но и средствата, чрез които те ще бъдат доказвани. Ако конкретните факти, за които страната е поискала събиране на доказателства, не могат да бъдат установявани чрез посочения от нея доказателствен способ, то съдът е длъжен да й укаже това обстоятелство, което свое процесуално задължение съдът е изпълнил.

         По изложените съображения не са налице основания за отвод, поради което направените искания следва да бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.22, ал.2 вр. ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх.№ 351/28.01.2022 г. на Т.Г.Т., с ЕГН **********, и искане с вх.№ 352/28.01.2022 г. на процесуалния му представител – адв. П.Х.Р. ***, за отстраняването на съдия Ивайло Йосифов от разглеждането на делото.

Определението не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.

                                                                           

 СЪДИЯ: