Решение по дело №167/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.171, т.2а, б.“а“, вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. С. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], с посочен съдебен адрес в [населено място], [улица], чрез адвокат С. К., БАК, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0299-000004 от 09.01.2024 г. на началник на Районно управление (РУ) – М. Т. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас (ОД на МВР – Бургас), с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за срок от 10 месеца“, считано от 09.01.2024 г.

В жалбата се твърди, незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, като издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма и в противоречие с материалния закон, поради липса на доказателства за извършено нарушение, доколкото не е издадено наказателно постановление. Иска се отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата – началник на РУ – М. Т. при ОД на МВР-Бургас, не изразява становище по жалбата. Представя административната преписка.

В с.з. страните не се явяват и не се представляват.

След като съобрази наведените в жалбата основания за оспорване на административния акт, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от А. П. - полицейски инспектор „ПК“, група „Охранителна полиция“ при РУ – М. Т. в екип с младши инспектор Д. С. от РУ – Малко Търново, било установено, че на 09.01.2024 г., около 15.54 часа по път ІІІ-908, км. 0+100 в посока ПП І-9, лек автомобил [Марка], модел „Фронтера“ с рег. № А 96 71 МХ, собственост на Г. С. К. е управляван от водач С. П. П. с [ЕГН], който е лишен от това право по съдебен ред. За извършеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 465968, в който са отразени посочените обстоятелства, както и изземването на свидетелството за регистрация – част II на автомобила, ведно с регистрационните табели на МПС (л. 8). Посочения за нарушител П. отказал да подпише АУАН с възражение, че не е карал той. Отказа е удостоверен с подписа на свидетеля Ж. П. П., с посочен адрес.

Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0299-000004 от 09.01.2024 г. на началник на РУ – М. Т. при ОД на МВР - Бургас, с която спрямо собственика на МПС, жалбоподателката Г. С. К. е приложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца“. С обжалваната заповед за налагане на ПАМ е прието, че водачът С. П. управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен ред, с което е извършил нарушение на чл. 150а, ал.1 от , поради което е и наложена процесната ПАМ на собственика на автомобила.

Съгласно изготвената докладна записка от полицейски инспектор А. П. се установява, че в момента в който полицейски инспектор П. е подходил в платното за движение, за да подаде сигнал за спиране на процесното МПС, същото е спряло на около 100 метра от него като водача е слязъл от МПС, насочил се е отзад и е започнал да го оглежда и разклаща от лявата страна, след което е излязъл и пътника от предната дясна врата и също се е насочил отзад на МПС-то. Посочва, че след това пътника се е разменил с водача и се е качил зад волана. Докато се е случвала тази ситуация полицейски инспектор П. е изчаквал на пътното платно и е наблюдавал действията на лицата. МПС-то е потеглило отново към него при което е подал сигнал с ръка, за да го спре (л. 9).

Жалбоподателят не оспорва факта, че е собственик на превозното средство, чиято регистрация се прекратява временно с атакуваната заповед. Безспорен факт е, че субект на извършеното административно нарушение описано в обстоятелствената част на заповедта не е жалбоподателя, а друго лице. Л. С. П. П. е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право по съдебен ред, съгласно писмо но Окръжна прокуратура – Бургас с изх. № ПР № 79/31.08.2022 г. (л.32, стр.2). От писмото се установява, че с влязла в сила на 03.08.2022 г. присъда № 34/18.07.2022 г. по НОХД № 392/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, С. П. е осъден на три години лишаване от право да управлява МПС за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. От протокол за доброволно предаване с рег. № 4635р-8737 от 06.10.2022 г. на РУ – Приморско при ОД на МВР – Бургас се установява, че П. на 03.10.2022 г. е предал свидетелството си за управление на МПС (л. 32).

Като доказателство за компетентност от ответника е представена заповед № 251з-4636/10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР – Бургас, с която е делегирана компетентност на издалия оспорената заповед орган – началник на РУ – М. Т. при ОД на МВР – Бургас (л. 6).

Описаната в заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка не е оспорена от жалбоподателя и същият не е ангажирал по делото никакви доказателства, опровергаващи установените от органа факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В съответствие със служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 10.01.2024 г., а жалбата е подадена на 17.01.2024 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР - Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т. ч. по т. 1.5 от посочената заповед началниците на РУ при ОД на МВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки (л. 6). В този смисъл, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Възраженията в тази насока са неоснователни.

Преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт - кой е собственик на автомобила, управляван от С. П. и спрямо него е наложил ПАМ.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Заповедта е издадена и въз основа на съставен АУАН, който е официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 от АПК и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че липсват доказателства за извършено нарушение, тъй като не е издадено наказателно постановление.

В случая с изложените твърдения жалбоподателят смесва две различни производства – това по налагането на ПАМ и ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицето управлявало автомобила. Наложена ПАМ е самостоятелна и отделна административна принуда, различна от налагането на административно наказание. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Тя има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши противоправни деяния, респ. с притежаваното от него МПС да бъдат извършени следващи нарушения, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).

Съдът не споделя и довода на жалбоподателя за съобразяване срока на ПАМ с разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Тази разпоредба не намира приложение в производството по налагане на принудителна административна мярка. Тя би могла да бъде приложима единствено при ангажирането на администартивнонаказателна отговорност.

Заповедта е материално законосъобразна.

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172, ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно приложимата редакция на нормата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В настоящия случай, единствените релевантни факти, които са предпоставка за законосъобразно налагане на процесната ПАМ са два – заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е управлявано от лице, което е лишено от това право по съдебен ред. Тези факти съдът прие за безспорно установени. Жалбоподателят не ангажира доказателствени средства, свързани с оборването на описаните факти и направените въз основа на тях изводи от ответника, послужили за налагане на ПАМ.

Според чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да не е лишен от това право по съдебен или административен ред. От представената административна преписка се установява, че към 09.01.2024 г. - дата на издаване на ПАМ, водачът на автомобила – С. П. е бил „лишен от право да управлява МПС за срок от тридесет и шест месеца“, с влязла в сила на 03.08.2022 г. присъда по НОХД № 392/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и с предадено на 03.10.2022 г. в РУ – Приморско СУМПС. В случая, жалбоподателят е осъществил с деянието си състава на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. В заповедта, като адресат на ПАМ е посочено лицето Г. С. К. - собственик на превозното средство. Така и двете основни предпоставки за налагане на ПАМ, изискуеми по закон, са налице. Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в заповедта, като същият е в рамките на законоустановените граници.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. С. К., [ЕГН], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0299-000004/09.01.2024 г. на началник на Районно управление – М. Т. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас.

Решението е окончателно.