Р Е
Ш Е Н И Е № 260045
гр.
Сливен, 02.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,
при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като
разгледа докладваното от председателя АНД
№ 713 по описа на съда за 2020 год.
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Н.В.Б. с ЕГН ********** ***-0804-003947
от 20.04.2020 год., издадено от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, с което
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗДвП, административно
наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба”
в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни
точки. С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление в
частта, с която е наложено наказание по чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и по чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли издаденото НП да бъде отменено в частта относно наказанията по чл. 179,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП и по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, посочени в жалбата, както
и в частта относно наложеното административно наказание на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.
В с.з. административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази
становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.10.2019 год. актосъставителят и свидетелят по акта – служители в
РУ – Сливен били в кв. „Надежда“, като срещу тях се придвижвал автомобила на
жалбоподателя. Когато последният видял полицейския автомобил, сменил посоката
си на движение и без да подаде мигач завил на дясно по една от улиците в
квартала. Бил последван от полицейския автомобил, като бил подаден светлинен и
звуков сигнал да спре автомобила, но жалбоподателят увеличил скоростта си и не
спрял, докато не стигнал до дома си. Жалбоподателят слязъл от автомобила и при
извършената му проверка отказал да представи СУМПС и контролния талон към него.
На 24.10.2019 год. бил съставен
АУАН, с фабр. № 365409 против жалбоподателя за това, че на 21.10.2019 год.
около 16,20 часа в гр. Сливен, по ул. „Калиакра” посока юг-север управлява лек
автомобил „Опел Астра” с рег. № *****, като преди завиване на дясно по ул.
„Калитин” не подава десен светлинен пътепоказател на МПС. В акта било отразено,
че при приближаване на МПС с включен специален режим на движение водачът на МПС
не освобождава достатъчно място на пътното платно и при необходимост да спре за
да премине безпрепятствено сигнализиращото МПС, както и че не е поставил
обезопасителен колан. В акта било отразено още, че водачът спира на *****,
където при извършена проверка отказва да представи свидетелство за управление
на МПС и контролен талон към СУМПС. АУАН бил съставен по докладна записка
УРИ-1670Р-22772/22.10.2019 год. на РУ - Сливен. В акта било посочено, че са
нарушени разпоредбите на чл. 26, чл. 104, ал. 1, чл. 137а, ал. 1 и чл. 6, т. 2
от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 24.10.2019 год. (л. 6 от
делото).
Въз основа на акта било издадено
процесното НП № 19-0804-003947 от 20.04.2020 год., издадено от Началника на РУ
към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер
на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл.
104, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки. НП било връчено
лично на жалбоподателя на 10.06.2020 год. (л. 4 - 5 от делото).
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбите на чл. 314, ал.
1 и ал. 2 от НПК е предвидено, че въззивната инстанция проверява изцяло
правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните;
както и че въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната
част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има
основания за това. В настоящия случай се касае за въззивно производство по своя
характер и съдът следва да провери изцяло законосъобразността на издаденото НП
независимо от основанията посочени в жалбата и в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя
Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното. В хода на съдебното дирене по настоящото дело не беше
оборена доказателствената сила на съставения АУАН относно констатираните
нарушения на чл. 26, ал. 1 от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а именно че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като преди завиване на дясно не е
подал десен светлинен пътепоказател на МПС и не е поставил обезопасителен колан. С оглед на което съдът намира, че
жалбоподателят следва да понесе предвидената в чл. 185 от ЗДвП и в чл. 183, ал.
4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП административнонаказателна
отговорност. Размерът на наложените административни наказание на жалбоподателя
наказание по чл. 185 от ЗДвП и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП са в
предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на вината и на допуснатите
нарушения. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП в тази
му част като законосъобразно и обосновано.
В частта, относно наложеното административно наказание „Глоба” в размер
на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл.
104, ал. 1 от ЗДвП, съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, поради което
няма да се спира на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение или не. Както в акта, така и в наказателното
постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби,
които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под
конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между
описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните
разпоредби посочени в акта и в НП, които са били нарушени и основанието за налагане
на административното наказание. В конкретния случай има разминаване между установената
фактическа обстановка от една страна и описанието на нарушението и дадената му квалификацията
в акта и НП. В обстоятелствената част на акта и на НП е посочено, че
нарушението се изразява в това, че при приближаване на МПС с включен специален
режим на движение водачът на МПС не освобождава достатъчно място на пътното
платно и при необходимост да спре за да премине безпрепятствено сигнализиращото
МПС. Същевременно от показанията на разпитаните актосъставител и свидетел по
акта се установява, че са тръгнали с патрулния автомобил след автомобила на
жалбоподателя и подаденият звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил е
бил с цел спиране на същия за да му бъде извършена проверка. Следователно в
случая се касае за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, съгласно който при подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най - дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. В посочената в акта и в НП разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е предвидил, че при приближаване на МПС със специален режим
на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да
освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за
да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на
съпровожданите от него превозни средства. Следователно тази разпоредба касае
задължения на останалите участници в движението, който следва да освободят
достатъчно място на патрулния автомобил, за да може същият да достигне
автомобила на жалбоподателя, а не се касае задължения на същия (в този смисъл
Решение № 99/01.04.2015 год. по КАНД № 69/2015 год. по описа на СлАС). Следователно
е налице противоречие между фактическата обстановка и описанието на нарушението
и квалификацията на същото, което води до незаконосъобразност на издаденото НП
в тази му част, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае
основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно
своята защита.
В частта, относно наложеното административно наказание „Глоба” в размер
на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП,
съдът също констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на
съществените, които са основание за отмяна на НП, поради което няма да се спира
на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение или не. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва
изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат
посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното
деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща
състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57,
ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби посочени в акта и
в НП, които са били нарушени и основанието за налагане на административното
наказание. В конкретния случай има разминаване между описанието на нарушението
и квалификацията на същото в акта и НП. В обстоятелствената част на акта и на
НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че при извършена проверка
жалбоподателят отказва да представи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към СУМПС, което е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 2
от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба участниците в движението изпълняват
разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци,
маркировката на пътя и правилата за движение, т.е. същата касае случаите когато
полицейски служители регулират или контролират движението по пътищата. В случая
за така описаното нарушение в акта и в НП, в ЗДвП е предвидена специална санкционна
разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗДвП, съгласно която се
ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който откаже да
предаде документите си на органите за контрол (в този смисъл Решение №
144/19.05.2014 год. по КАНД № 109/2014 год. по описа на СлАС). Следователно е
налице противоречие между описанието на нарушението, квалификацията на същото и
основанието за налагане на административно наказание, което води до
незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част, тъй като се нарушава
правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да
организира спрямо това адекватно своята защита.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в
чието съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в
пълен обем. Административнонаказващият орган следвало да спази всички
изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва в частта, с която е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП и административно
наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на
чл. 6, т. 2 от ЗДвП, да бъде отменено само на това процесуално основание, без
да се разглежда спорът по същество.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0804-003947 от 20.04.2020 год., издадено от Началника на РУ към
ОД на МВР – Сливен, в частта с което на Н.В.Б. с ЕГН ********** ***, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание
чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗДвП и административно
наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0804-003947 от 20.04.2020 год., издадено от Началника на РУ към
ОД на МВР – Сливен, в
частта с което на Н.В.Б.
с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104,
ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: