МОТИВИ
към Присъда № 15/16.03.2021г.
по НЧХД № 488/2020г.
на РС – Разград
Обвинението е повдигнато срещу Ш.А.Х. ЕГН
**********, за това, че на 24.12.2019 година в гр. Исперих е унищожил
противозаконно чужда движима вещ – 1 бр. предно ляво странично стъкло на лек
автомобил Форд Фиеста с рег. № РР 6951 АР на стойност 70,00 лв., като случая е
маловажен – престъпление чл. 216, ал. 4 от НК,
И
за това, че на
24.12.2019 година в гр. Исперих е нанесъл на А.Г.Д., ЕГН ********** лека
телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане и болка в областта на
дясната глезенна става, гърба, на ходилото и петата; затруднено движение,
мънички охлузвания на кожата, по гърба на ставите средна/върхова фаланга на 2,
3, 4, 5 пръсти на дясната ръка, кръвонасядане до вътрешния очен ъгъл на лявото
око и малка разкъсно – контузна рана в лява челна област на главата, с което му
причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК.
По делото е
предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански искове от частния тъжител А.Г.Д., ЕГН ********** против подс. Ш.А.Х.
ЕГН **********, за причинените от престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК,
имуществени вреди в размер на 59,98лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и за сумата в
размер на 3000,00лв., представляваща обезщетение за причинените от
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2019г. до окончателното й
изплащане.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански
ищец процесуалния му представител поддържат повдигнатото обвинение, считат същото
за безспорно и категорично доказано както от обективна, така и от субективна
страна. Предоставят на съда да определи наказанието на подсъдимия. Поддържат
гражданските искове и молят съда да ги уважи изцяло.
Защитата на подсъдимия, намира обвинението за
недоказано от фактическа страна. Навежда доводи за липса и на субективната
страна по двете обвинения. Твърди фактически състав на самоотбрана от страна на
подс. Х.. Счита предявените граждански искове за неоснователни и недоказани.
Предлага на съда да оправдае подс. Х., поради недоказаност на обвинението.
Подс. Ш. Х. не дава обяснения.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
От
фактическа страна:
На 24.12.2019 г. малко преди обяд Ал. Д. посетил
зъболекарския кабинет на подс. Ш. Х. със болка в зъбите. Подс. Х. отказал да прегледа Ал. Д. и той си
тръгнал, като излизайки от сградата видял мокетена правоъгълна изтривалка, взел
я със себе си и се отправил към автомобила, с който бил дошъл - лек
автомобил „ Форд Фиеста „ с рег. № РР 6951 АР. Когато излязъл от сградата обаче
бил забелязан от мед. сестра на подсъдимия, който споделила с него, че Ал. Д. е
откраднал изтривалката. Подс. Ш. Хюсеинов веднага последвал частния тъжител,
когато излязъл от сградата, Д. вече се бил качил в автомобила си и потеглял. В
този момент подсъдимият стигнал до автомобила откъм страната на водача и със
силен удар с крак счупил предно ляво странично стъкло, след което паднал на
земята, подпирайки се с ръце. Стъклата от счупеното стъкло полетели навътре в
купето и нанесли на Ал. Д. кръвонасядане до вътрешния очен ъгъл на лявото око и
малка разкъсно – контузна рана в лява челна област на главата. При падането си
на терена подс. Ш. Х. получил счупване на лъчевата кост на лява ръка, частично
вътреставно и охлузвания в горновътрешния квадрант на дясно коляно и
външностранична повърхност на същата подбедрица. Веднага след това Ал. Д.
слязъл от автомобила и се отправил към подсъдимия. Двамата се хванали за
дрехите и започнали да се дърпат без да говорят, като паднали на земята и се
опитвали да си нанасят удари. Към тях се спуснали свидетелите Н. Д. и Т. Кадир,
които ги разтървали. Д. се качил в автомобила и се прибрал в дома си където
разказал всичко на майка си – св. Г. Д. . Подс. Ш Х. се върнал обратно в
кабинета си, където на зъболекарския стол го чакала св. Г. Н., на която
продължил лечението, докато приключи необходимите процедури. За случилото се
бил уведомен дежурен в РУМВР- Исперих, който изпратил на място полицейските
служители - свидетелите Д. Д. и Ст. Д.. Първоначално на място полицаите не
открили никой от двамата участници или свидетели на случая. Това станало по
късно в рамките на 2-3часа. На всички били снети писмени обяснения.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена
в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза, изслушано и
прието в съдебно заседание, се установява, че пострадалия Ал. Д. в резултат на инцидента
е получил оток и кръвонасядане и болка в областта на дясната глезенна
става, гърба, на ходилото и петата; затруднено движение, мънички охлузвания на
кожата, по гърба на ставите средна/върхова фаланга на 2, 3, 4, 5 пръсти на
дясната ръка, кръвонасядане до вътрешния очен ъгъл на лявото око и малка
разкъсно – контузна рана в лява челна област на главата, които са довели до временно
разстройство на здравето неопасно на живота.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена
в хода на съдебното производство съдебноикономическа експертиза, изслушано и
прието в съдебно заседание, се установява, че стойността на счупеното предно
ляво странично стъкло на лек автомобил Форд Фиеста с рег. № РР 6951
АР е 70,00лв.
Подс. Ш.А.Х. ЕГН ********** е неосъждан.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на показанията на свидетелите : Г. Д. , М. Д. , Г. Н.,
Д. Д., Ст. Д. отчасти от показанията на свидетелите Н. Д., И. С.,Т. К.и Ш. Х.,
от заключениета на вещите лица по назначените и извършени в хода на съдебното
следствие съдебномедицинска и съдебноикономическа
експертиза. От писмените
доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото – справка за
съдимчост и характеристична справка на подсъдимия, писмените материали по ДП №
275 ЗМ-369/19г. по описа на РУМВР – Исперих.
Анализа на свидетелските показания поотделно
и в съвкупност, категорично и без всякакно съмнение дават основание на съда да
възприеме описаната фактическа обстановка. Св. Г. Н. с показанията си
установява, че Ал. Д. е посетил кабинета на подс. Ш. Х. / в тази част
подкрепени и от показанията на св. Г. Д. /. Установява, че подсъдимият е отказал помощ
на частния тъжител, който като си тръгнал взел изтривалката от стълбището със
себе си. Установява, че подсъдимият малко след това е последвал Ал. Д.. Свидетелите
– очевидци - М. Д. , Н. Д., И. С.,Т. К.и Ш. Х., депозират обяснения, чиято
пресечна точка е борбата между Ал. Д. и подс. Ш. Х. на паркинга. Разминаване в
показанията им е налице по няколко пункта:
-
Начина,
по който е счупено предно ляво странично стъкло на автомобила, с който е
пристигнал и се е оттеглил от мястото на инцидента Ал. Д.. По този пункт, съдът
възприема показанията на св. - М. Д. . От една страна същата лично е възприела
действията на подсъдимия, потвърдени в тази част от обясненията на св. Г. Д. ,
на която Ал. Д. е разказал за случая. Св. Н. Д. заявява, че не е видял как се е
счупило страничното стъкло на водача, само заявява, че е чул трясък. По същият
начин и св. И. С., също не е видял счупването на стъклото. Така и св. Т. Кадир,
който дори не е чул и трясък. Св. Ш. Х. по този пункт подкрепя показанията на
св. М. Д. , защото заявява, че трясък се е чул по след като подс. Ш. Х. първо е
подскочил и след това е паднал на земята. Логичен извод от това,е че подсъдимият
е подскочил, за да може с крак да счупи страничното стъкло на автомобила и след
това, губейки равновесие е паднал на земята. Поради изложеното съдът намира, че
събитията са се развили именно по описания във фактическата обстановка начин.
Относно получените от Ал. Д., наранявания.
Такива причинени от действията на подсъдимия, съдът намира само получените при
счупване на предно странично ляво стъкло на автомобила, а именно кръвонасядане
до вътрешния очен ъгъл на лявото око и малка разкъсно – контузна рана в лява
челна област на главата. Съгласно заключението на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза, тези наранявания са следствие от това действие на подсъдимия.
Останалите - оток и кръвонасядане и болка в областта на дясната глезенна
става, гърба, на ходилото и петата; затруднено движение, мънички охлузвания на
кожата, по гърба на ставите средна/върхова фаланга на 2, 3, 4, 5 пръсти на
дясната ръка са получени при последващата борба между Ал. Д. и подс. Ш. Х. и
падането на двамата на земята. От изложеното съдът намира за недоказано
обвинението в частта относно причинените от подс. Ш. Х. телесни увреждания на
Ал. Д., изразяващи се в оток и кръвонасядане и болка в областта на дясната
глезенна става, гърба, на ходилото и петата; затруднено движение, мънички
охлузвания на кожата, по гърба на ставите средна/върхова фаланга на 2, 3, 4, 5
пръсти на дясната ръка. В този смисъл не цени показанията на свидетелите М. Д. , Н. Д., И. С.,Т. К.и Ш. Х. за
случил се между подсъдимия и пострадалия жесток бой, изразяващ се в ритник в
гърдите на Ал. Д. от подсъдимия, както и нанесени множество удари с юмруци от
Ал. Д. по лицето и главата на подс. Ш. Х. Обективни находки за увреждания,
следствие на така описан бой в заключението на вещото лице – липсват. Между
двамата е възникнала борба, след осъществяване дейнията от страна на
подсъдимия. Следствие от тази борба и падането на терена са и получените,
твърдени такива от подсъдимия, наранявания, включително това на лявата ръка,
което е логично да се изведе от първото му падане на терена още след скока и
счупването на предно ляво странично стъкло на автомобила и внезапната опора на
ръце с цялата му тежест.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка,
съдът счете, че подсъдимият Ш. Хюсеинов е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК и по чл. 130, ал. 2 от НК.
От
обективна страна – на 24.12.2019 г. в гр. Исперих,
подсъдимият е унищожил противозаконно чужда движима вещ – 1 бр. предно
ляво странично стъкло на лек автомобил Форд Фиеста с рег. № ***** на стойност
70,00 лв., като случая е маловажен, предвид невисоката стойност на нанесената
имуществена щета, както и с оглед личността на подсъдимия и степента на
засягане на обществените отношения.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнавайки, че
с действията си ще повреди чуждо движимо имущество, съзнавал, е че действията
му са противоправни – наказуеми от закона, съзнавал е обществено опасните
последици – засягане на чужда правна сфера и е искал и постигнал настъпването
на тези последици – ощетяване на чуждо имущество.
Осъществил е от обективна и субективна страна и
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
От обективна страна – подс. Ш. Х. на 24.12.2019
година в гр. Исперих, е нанесъл на постр. Ал. Д., лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане до вътрешния очен ъгъл на лявото око и малка
разкъсно – контузна рана в лява челна област на главата, с което му причинил
болка и страдание без разстройство на здравето.
От
субективна страна подсъдимият е действал при
евентуален умисъл, осъществявайки деянието по чл. 216, ал.4 от НК, чупейки
предно ляво странично стъкло на лек автомобил Форд Фиеста с рег. № ****, зад
което е седял постр. Ал. Д., той е бил със
съзнанието, че счупените стъкла ще нанесат поражения на пострадалия, предвиждал
е настъпването на съставомерния резултат / леката телесна повреда/ и се е
съгласявал с настъпването на общественоопасните последици.
Налице
е пряка причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и телесната
повреда, тъй като тя е нанесена именно с действията му.
Относно
възражението на защитника на подсъдимия, че същият е осъществил деянието в
условията на неизбежна защита, съдът го намира за неоснователно, защото
непосредственото нападение, годно да предизвика действия по неизбежна отбрана е
осъществено от подс. Ш. Х.. Той е
последвал и преследвал постр. Ал. Д. до паркинга и е осъществил
нападение, чупейки стъклото на автомобила.
Неоснователно
е и твърдението за малозначителност на деянията, защото са налице две такива
посегателства върху собствеността и върху личността. В центъра на гр. Исперих,
по обяд, пред много хора на публично място. Повод за станалото е отнемане на
една правоъгълна мокетена изтривалка от страна на Ал. Д., факт, който е
следвало да бъде пренебрегнат от подс. Ш. Х., предвид възрастта и
образованието, както и добрите характеристични данни. Въпреки тези
обстоятелства подсъдимият не е намерил вътрешен механизъм за справяне с
конфликтната ситуация.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 216, ал.4 вр. ал.1
от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца
или глоба от сто до триста лева.
Съдът като
прецени времето, мястото и начина на извършване на деянието, мотивите и
подбудите за извършването му, данните за личността на подсъдимия, поведението
на пострадалия, определи наказание в по – леката алтернатива – глоба в размер
на 150,00лв.
За
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
За това
престъпление съдът наред с преценката на изложените по първото престъпление
признаци на деянието по този пункт, съобрази, че телесната неприкосновеност е
от по – висш порядък на защита, определи наказание глоба в размер на 300,00лв.
Неприложима е разпоредбата на чл.78а от НК,
тъй като подс. Ш. Х., макар и неосъждан е извършил множество разнородни
престъпления в хипотезата на чл. 78а, ал.7 от НК.
На основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът
определи едно общо наказание на подс. Ш. Х. – глоба в размер на 300,00лв.
Така определеното наказание, съдът намира за
справедливо, съответно на извършеното от подсъдимия и явно необходимо за
поправянето му, годно да възпре подсъдимия да извършва престъпления, както и да
повлияе възпиращо по отношение на останалите членове на обществото.
Поради възприетото, съдът призна подс. Ш. Х.
за невиновен да е причинил лека телесна повреда на Ал. Д., изразяваща се в изразяващи
се в оток и кръвонасядане и болка в областта на дясната глезенна става, гърба,
на ходилото и петата; затруднено движение, мънички охлузвания на кожата, по
гърба на ставите средна/върхова фаланга на 2, 3, 4, 5 пръсти на дясната ръка -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и го оправда по този
пункт на обвинението.
По гражданските искове:
От този
изход на делото, съдът намира предявените граждански искове за доказани по основание
и частично по размер.
В хода на
съдебното следствие категорично и безспорно се установи, както виновното и
противоправно действие от страна на гр. ответник Ш. Х., така и настъпилите
вредни последици – имуществени и неимуществени вреди и размера на
имуществените, така и пряката причинно-следствена връзка между виновното деяние и настъпилите
вреди.
По
гражданският иск за причинените от престъплението по чл. 216, ал.4 от НК
имуществени вреди в размер на 59,98лв. съдът прецени, че следва да бъде уважен
изцяло в този размер. Доколкото искът е предявен за тази сума, то съдът е
обвързан от това искане и няма законово основание да присъди сумата на вредите
за това деяние, посочена от вещото лице в размерна 70,00лв. Следва да бъде
уважено и искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от
27.12.2019г. до окончателното й изплащане.
По
гражданският иск за причинените от престъплението по чл. 130, ал.2 от НК
неимуществени вреди, предявен в размер на 3000,00лв., съдът с оглед
преквалификацията на деянието, вида, характера и механизма на причиняване на
телесните увреждания и тяхна редукция до една част от твърдените от
пострадалия, намира този размер за изключително завишен.
Съдът в хода
на съдебното следствие намира че по категоричен начин се установяват от
фактическа и правна страна признаците на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Установените следствие действията на подс. Ш. Х., телесни увреждания на
Ал. Д., изразяващи се в кръвонасядане до вътрешния очен ъгъл на лявото око и
малка разкъсно – контузна рана в лява челна област на главата, довели до
изпитване на болка и кратковременно страдание, което отшумява за 5-7дни,
обосновават като съответен размер на обезщетението – сумата 350,00лв., в който
размер искането следва да бъде уважено като основателно и доказано. Гражданския ищец не е претърпял неимоверни и
дори значителни страдания и неудобства, поради което за остатъка до 3000,00лв.,
предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По разноските по делото:
Основателно е искането на
частния тъжител за присъждане на разноски по водене на производството. Като
доказани, съдът намира такива в размер на 562,00лв., за което осъди и
подсъдимия.
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди Ш.А.Х.
ЕГН ********** да заплати в полза на РС – Разград, сумата 100,00 лева,
представляваща ДТ върху уважените граждански искове.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: