О П Р
Е Д
Е Л Е Н
И Е
гр.Кюстендил 07.11.2017г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в закрито съдебно
заседание на 07.11. две хиляди и седемнадесета година в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
действувайки в качеството си на съдия-докладчик по
търговско дело №66/2017г. по описа на съда, за да се
произнесе взе в предвид:
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги напътва към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
На
осн. чл.374 ГПК съдът пристъпва към проект на доклад по делото.
Производството е образувано по искова молба
на
„*******“
ЕАД със седалище и
адрес на управление гр.******* ЕИК *******, представлявано от Н.П.–Изпълнителен
директор против „*******“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК , със седалище и адрес на управление
гр.Кюстендил, ул.“Иларион Ловчански“ №26, представлявано от управителя
Петър Георгиев, с която е предявен иск за
признаване за установено
по отношение на „*******“ ЕООД /н/ ЕИК , че съществува вземане на „*******“ ЕАД
за сума в
общ размер на 7 336 819,48лв., от която
сума 5 497 771,33лв. – цена на доставен природен газ по договори за
доставка на природен газ №410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и
410-2013/07.10.2015г., сума вразмер на
1 839 032,45лв. – неустойка върху неплатени в срок суми по договори
за доставка на природен газ №410/27.04.2007г.; 410-2013/15.12.2012г. и
410-2013/07.10.2015г., изчислена за периода 11.10.2012г. – 10.11.2016г. в
размер на ОЛП + 10 пункта, изчислена от първия ден след падежа на всяко
задължение за плащане по отделни фактури до 10.11.2016г., 15,70лв. – законна
лихва, начислена върху сумите по Допълнителни уведомления за плащане №
**********/09.05.2016г.; №**********/07.07.2016г. и
№**********/08.08.2016г., от която 5,21лв. – лихва за
забава по Допълнително уведомление за плащане № **********/09.05.2016г.;
изчислена за периода
12.05.2016г.-10.11.2016г.; 4,27лв. –
лихва за забава върху сумата по Допълнително уведомление за плащане №**********/07.07.2016г., изчислена
за периода 12.07.2016г. – 10.11.2016г.; 6,22лв. – лихва за забава върху сумата
по Допълнително уведомление за плащане №**********/08.08.2016г.,
изчислена за периода 12.08.2016г. – 10.11.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.11.2016г. до датата
на заплащането й.
Съдът намира, че исковата молба е
редовна като отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявеният иск е допустим, тъй като
са налице специалните предпоставки за това, а именно:
- предявено е процесното
вземане в размер на 7 336 819,48лв.;
- налице е произнасяне от синдика по
молбата за предявяването му – същото е включено в списъка на приети вземания;
- налице е подадено възражение от длъжника
„*******“ ЕООД /н/ по чл.690 от ТЗ до
съда по несъстоятелността срещу размера на приетото от синдика вземане на „*******“
ЕАД;
- налице е произнасяне на този съд, с
което възражението е било уважено и е била извършена промяна в списъка с предявени
вземания, като е бил намален размера на приетото вземане на „*******“ ЕАД от
7 336 818,48лв. на 484 349,52лв.
- искът е предявен в законоустановения 14-дневен срок от обявяване в ТР на
определението по чл.692 ал.4 от ТЗ.
1.Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът твърди, че има качеството на
кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „*******“ ЕООД /н/.
Твърди, че в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ е предявил свое вземане в общ размер на 7 336 818,48лв., възникнало на
основание три договора за доставка на природен газ, подробно описани в ИМ.
Сочи, че синдикът на „*******“ ЕООД /н/
е приел изцяло вземанията и ги е включил
в списъка на приети вземания.
Твърди се, че срещу така приетото от
синдика вземане на ищеца ответникът - длъжник е възразил срещу предявеното и
прието от синдика вземане на „*******“ ЕАД с мотив, че е налице погасяване по давност на
всички вземания по трите договора за доставка на природен газ /главници, лихви
и неустойки/, чиито падеж е настъпил преди 10.11.2013г.
Твърди се, че с Определение от
31.05.2017г. по т.д.№8/2017г. на КОС съдът по несъстоятелността е извършил
промяна в списъка на предявени и приети вземания на кредиторите на „*******“
ЕООД /н/ като по отношение на т.2 от списъка на „*******“ ЕАД е намален размера на приетото вземане от 7
336 818,48лв. на 484 349,52лв., от
които 454 715,22лв. дължима главница по договор за доставка на природен
газ №410/27.04.2007г. и допълнителни споразумения към него, договор за доставка
на природен газ №410-2013/15.12.2012г. и допълнителни споразумения към него и
договор за доставка на природен газ №410-2013/07.10.2015г. и неустойка,
начислена върху неплатените в срок сума в размер на 29 618,60лв.
Излагат се доводи, че приетото вземане
съществува в размера, в който е включено от синдика в списъка на приетите
вземания на кредиторите на „*******“ ЕАД
на посочените основания – договори за доставка на природен газ, подробно
описани в ИМ.
Ищецът твърди, че на 27.04.2007г.
между „*******“ ЕАД като доставчик и „Промишлено газоснабдяване“
ООД – чийто правоприемник е „*******“ ЕООД е бил сключен Договор №410/27.04.2007г.,
по силата на който ищцовото дружество се е задължило
да доставя природен газ „Промишлено газоснабдяване“ ООД при конкретни условия,
описани по предмет, начин на доставяне, начин на формиране на цената на
доставяния газ и параметри на заплащане. Договорени са неустойка за забава и
срок на действие на договора – до 31.12.2010г. Твърди се, че срокът е
продължаван два пъти – до 31.12.2011г. и до 31.12.2012г. с допълнителни
споразумения. За извършените доставки за периода октомври 2012г. – декември
2012г. по договора от 2007г. са били съставени месечни актове, фактури и
кредитни известия, като непогасеният остатък от цената на доставен природен газ
е в размер на 1 096 719,21лв. и неустойка за забава върху тази сума
за периода от 10.11.2012г. до 10.11.2016г. в размер на 417 227,94лв.
Сочи, че на 03.12.2013г. ответното
дружество е закупило търговското предприятие на „Промишлено газоснабдяване“ ООД
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения в следствие
продажба по реда на ЗОЗ за удовлетворяване на пристъпилия към изпълнение
заложен кредитор „Инвестбанк“ АД.
На 15.12.2012г. между ищеца и „Промишлено
газоснабдяване“ ООД сега „*******“ ЕООД е бил сключен Договор №410-2013г. за доставка
на природен газ при уговорени предмет, извършване на доставка, цена и начин на
заплащане. С Допълнително споразумение от 04.12.2014г. страните уговорили
изменение на начина на авансово заплащане на цената на природния газ. Била
договорена неустойка за забава и срок на договора – 01.01.2013г.
до 31.12.2013г. Срокът на договора е бил продължен първоначално до 31.12.2014г.
и с допълнително споразумение от 04.12.2013г. до 31.12.2015г. С допълнително
споразумение от 31.03.2014г. между „*******“ ЕАД и „*******“ ЕООД последното е встъпило в задълженията на „Промишлено
газоснабдяване“ ООД по Договора от 2012г., считано от 01.04.2014г.
За извършените в периода януари 2013г.-септември 2013г. доставки на природен
газ по договора от 2012г. са били
съставени месечни актове, фактури и кредитни и дебитни известия за дължимите
суми, представени в табличен вид в ИМ. Според тях непогасения остатък от цената
на доставения на „Промишлено газоснабдяване“ ООД в периода януари 2013г.-септември 2013г.
природен газ възлиза на 3 396 336,90лв., а неустойката за забава,
изчислена върху тази сума за периода от 11.01.2013г. до 10.11.2016г. възлиза на
1 392 668,41лв.
В исковата молба се твърди, че на
07.10.2015г. между „*******“ ЕАД и „*******“
ЕООД е бил сключен договор №410-2015г., по силата
на който „*******“ ЕАД се е задължило да
доставя природен газ на „*******“ ЕООД
при уговорени предмет, извършване на доставка, цена и начин на
заплащане. Била е
договорена неустойка за забава и срок на договора – 01.01.2016г.
– 01.01.2019г. За
извършените в периода октомври 2015г. - декември 2015г. доставки на природен
газ по договора от 2015г. са били
съставени месечни актове, фактури и кредитни и дебитни известия за дължимите
суми, представени в табличен вид в ИМ. Според тях непогасеният остатък от
цената на доставения на „*******“ ЕООД в
периода октомври 2015г. – ноември 2016г. природен газ възлиза на
464 715,22лв., а неустойката за забава, изчислена върху тази сума за
периода от 11.01.2013г. до 10.11.2016г., възлиза на 29 151,80лв.
Според ищецът общият размер на
дължимата от ответника сума за периода октомври 2012г. – ноември 2016г. възлиза
на 5 497 771,33лв., а неустойката за забава върху главницата,
изчислена за периода от първия ден след падежа на всяко задължение от
10.11.2016г. възлиза общо на сума в размер на 1 839 032,45лв.
Ищецът развива подробни доводи относно периодичния характер на вземанията му
към ответника по смисъла на чл.111 б.в ЗЗД и че по отношение на тях давността
не е изтекла. Сочи, че с предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелност давността е прекъсната и не тече до приключването му.
Поддържа, че по отношение на процесните вземания е налице признание по смисъла на чл.116
б.а от ЗЗД, прекъсващо давността от страна на длъжника – ответник, извършено с
писмо за потвърждение на разчети между двете дружества, получено от „*******“ ЕАД
на 09.10.2015г., изпратено в отговор на писмо от ищеца от 28.09.2015г.
за потвърждаване на задължения на „*******“ ЕООД към „*******“
ЕАД за цена на доставен природен газ по
Договорите от 2007г. и от 2012г. в общ размер на 6 281 571,83, от
които главница 5 043 056,11лв. и 1 238 515, 72лв. –
неустойка. Сочи, че писмото за потвърждение е получено от „*******“ ЕАД на 09.10.2015г. преди да е изтекъл
тригодишния давностен срок за вземанията на ищеца,
предмет на иска.
Излагат се подробни доводи за
характера на това признание и се прави позоваване на практика на ВКС.
За доказване на своите твърдения
ищецът е представил писмени документи под опис от т.2 до т.2.124 от ИМ, които
моли да бъдат приети като доказателства по делото.
Направил е доказателствено
искане да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба.
Преписи от исковата молба и
приложенията към нея, както и от определението на съда от 20.06.2017г., в което
са дадени указания на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения
двуседмичен срок ответникът „*******“ ЕООД
е упражнил правото си на писмен отговор.
Прави възражение за частична
недопустимост на предявения иск за вземанията на ищеца в размер на
484 349,52лв., от които 454 715,22лв. дължима главница по Договор за
доставка на природен газ №410/27.04.2007г. и допълнителни споразумения към
него, по Договор №410-2013 от 15.12.2012г. и Допълнителни споразумения към него
от 31.03.2014г. и от 04.12.2014г.; по Договор №410-2013 от 07.10.2015г. и
29 618,60лв. н неустойка, начислена върху неплатените суми, тъй като
посочените суми били включени окончателно в списъка на приети вземания въз
основа на Определение по чл.692 от ТЗ по т.д.№8/2017г. и липсва правен интерес
от тяхното претендиране в настоящото производство.
Излага доводи и за неоснователност на
иска с основно възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност –
тригодишна погасителна давност, която не е била прекъсната на основание
признание от страна на длъжника. Не споделя твърдението на ищеца, че с писмо
изх.№99 от 07.10.2015г., изходящо от „*******“ ЕООД е направено признание на дълга по смисъла на
закона и практиката на ВКС, тъй като в писмото липсвали важни обстоятелства и
изисквания. Твърди, че писмото има характер на бланка, но не и на коренспонденция. В него не се съдържали основанията на
задълженията, които ищецът твърди, че се признават от *******“ ЕООД. Не били
посочени дата на издаване, договор, по който са издадени, падеж на задължение и
номера на фактури, кредитни и дебитни вземания, чрез които се установява
размерът на тези задължения.
Ответникът сочи, че не може да даде
обяснение какво представлява писмото от 07.10.2015г., тъй като е било подписано
от предишното ръководство на „*******“ ЕООД, но счита, че то не съдържа
изявление за признание на задължение.
Изразява становище, че цитираната от
ищеца практика на ВКС е неотносима към твърденията
му, изложени в исковата молба във връзка с прекъсване на давността с признание
от страна на длъжника. Прави анализ на цитираните решения на ВКС по спорния
въпрос, изразявайки несъгласие с нея, като неприложима към настоящия казус.
Ответникът не възразява да бъдат
приети като доказателства представените с исковата молба писмени документи,
както и срещу искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като в
случай, че бъде допусната прави доказателствено
искане за допълването й с въпрос, поставен в писмения отговор.
На осн.
чл.372 ал.1 ГПК съдът е връчил препис от писмения отговор на ответника на ищеца, който в срок е депозирал
допълнителна искова молба.
Взема становище по направените от
ответника възражения. Подробно аргументира допустимостта на предявения иск
изцяло, като сочи, че Определението на съда по несъстоятелността по
т.д.№8/2017г. на КнОС не съдържа конкретно описание на одобреното от съда вземане – същото е
посочено като глобална сума на главницата, дължима по три договора за доставка
на природен газ и като глобална сума на неустойка за забава върху неплатените
суми. Ето защо според ищеца вземанията, включени в одобрения от съда списък на
приети вземания не могат да бъдат разграничени от изключените от съда такива.
Счита, че няма яснота относно механизма, по който съдът е приел да
индивидуализира одобреното от него вземане, посочено в цитираното определение.
Поддържа предявения иск. Развива
доводи, идентични с посочените в исковата молба. Изразява несъгласие с избрания
според ищеца подход от страна на ответника, при анализиране на писмото от
07.10.2015г. Сочи подробни съображения в тази насока.
Цитират се решения на ВКС във връзка с
прекъсване на давността и се прави позоваване на тях по настоящия случай.
Иска се уважаване на предявения иск.
Не се сочат други доказателства и не
се правят доказателствени искания.
По реда на чл.373 ГПК съдът е връчил
препис от допълнителната искова молба и определението си от 18.09.2017г. на
ответника, който в законов срок е упражнил правото си на допълнителен писмен
отговор.
Поддържа се частичната недопустимост
на предявения иск с изложени доводи в тази насока.
Поддържа се липсата на признание на
дълга от страна на „*******“ ЕООД. Доразвиват се основните възражения изложени
в писмения отговор на ИМ.
Не се представят доказателства не се
правят доказателствени искания.
На осн.
чл.694 ал.4 от ТЗ съдът е предоставил възможност на синдика на „*******“ ЕООД Б.Б., след връчване на събраните по делото книжа да изрази
становище по предявения иск, както и да направи относими
и необходими доказателствени искания.
В определения му от съда срок синдик Б.
е депозирал писмено становище вх.№8699/31.10.2017г., в което сочи, че
кредиторът „*******“ ЕАД е предявило към
длъжника „*******“ ЕООД вземане в размер на 7 336 819,48лв., което
той е приел и включил в списъка на предявени и приети вземания, обявен в ТР на
23.01.2017г. С оглед направено
възражение срещу така приетото вземане, съдът по несъстоятелността е извършил
промяна в списъка на приети вземания, като е изключил част от предявеното от „*******“
ЕАД вземане, след позоваване от страна на длъжника на изтекла погасителна
давност. Сочи,че към предявеното вземане е било представено писмо изх.№99 от
07.10.2015г., подписано от две лица от страна на „*******“ ЕООД, в което писмо
последното дружество потвърждава задължението си към „*******“ ЕАД. Според
синдика следва да бъде направена преценка дали цитираното потвърждение е
равнозначно на признаване на вземане по смисъла на чл.116 б.а от ЗЗД. Като в
тази насока счита, че следва да бъде установено кои лица от името на „*******“
ЕООД са подписали писмото за потвърждение, с оглед възможността им да
задължават дружеството с подписа си.
Не възразява да бъдат допуснати всички
доказателствени искания на страните и да бъдат приети
представените доказателства.
С оглед установяване кои лица са
подписали писмото то 07.10.2015г. от страна на „*******“ ЕООД моли съдът да
укаже на страните да уточнят това обстоятелство или да назначи съответна
експертиза.
2.Правна квалификация на правата,
претендирани от ищеца:
Предявен е иск с правно основание
чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ.
3.Права и обстоятелства, които се
признават:
Не се признават права и
обстоятелства.
4.Обстоятелства, които не се нуждаят
от доказване:
Общоизвестни и служебно известни на
съда факти, свързани с предмета на доказване на делото не са налице.
5.Разпределение на доказателствената
тежест:
Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи положителните факти, на които основава
своите искания или възражения.
Съобразно разпределението на доказателствената
тежест, ищецът следва да установи по
пътя на пълното и главно доказване всички обстоятелства, от които претендира,
че произтича твърдяното вземане, фактическото му и правно основание, неговия
вид и размер.
Ответникът следва да докаже всички
свои възражения, отричащи това вземане - такива за пълно или частично
погасяване чрез осъществено плащане, респ. погасяване по давност.
На осн. чл.375 ал.1 от ГПК относно
доказателствените искания на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като доказателства по делото представените от ищеца писмени
документи под опис от т.2 до т.2.124 от ИМ, като относими
и необходими за настоящия спор.
ИЗИСКВА за прилагане т.дело №8/2017г. по
описана КнОС.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-
счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба и в писмения
отговор на исковата молба, подаден от „*******“ ЕООД.
НАЗНАЧАВА за вещо лице, което да
изготви експертизата Маргарита Васева от гр.Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит в
размер на 300лв., вносим от ищеца.
УКАЗВА на синдик Б.Б., че в срок до първото по делото съдебно заседание,
следва да заяви дали оспорва истинността на документа - писмо
изх.№99/07.10.2015г. с цел преценка за откриване на производство по реда на
чл.193 от ГПК.
НАСРОЧВА
т.д.№66/2017г. по описа на ОС Кюстендил
в открито съдебно заседание за 05.12.2017година от 10.30 часа, за когато да се призоват
страните.
Препис от определението, имащо
характер на проект за доклад, да се изпрати на страните, като съдът им предоставя
възможност за изразяване на становище в едноседмичен срок от връчването му, както
и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят относими
и допустими доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на
непредвидени обстоятелства и не са налице случаите по чл.147 ГПК.
Да се изпрати на ищеца препис от
допълнителния отговор на допълнителната искова молба на „*******“ ЕООД.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
: