РЕШЕНИЕ
№248/12.2.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На десети февруари Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4790 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.В.Н. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Кр. Т., ВАК срещу НП № 17-0819-006910/17.02.2018
год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което за извършено нарушение на чл. 40,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183,ал.2, т.11 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн. чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец; за нарушение на чл.157,ал.6 от ЗДвП на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 190,ал.3 от ЗДвП на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв..
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно производствените правила и материално правните разпоредби. Твърди се, че АНО не е взел предвид всички обстоятелства и факти по случая и е издал един незаконосъобразен административен акт, а НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, в отсъствие на законови предпоставки за издаването му, в противоречие с буквата и духа на материално-правните разпоредби и при необоснованост. Твърди се, че фактическата
обстановка отразена в НП не съвпадала с действителната; НП не съдържало изискуемите съгласно чл.57,т.5 от ЗАНН реквизити; АНО не бил обсъдил или посочил каквито и да било доказателства за констатираното от него ПТП с материални щети,какъв е техния характер и размер, което ограничавало възможността за защита на жалбоподателя. В АУАН не бил индивидуализиран автомобила, който бил блъснат; не е индивидуализирано мястото на нарушението.
По отношение вмененото нарушение на чл.40,ал.1 от ЗДвП се твърди, че не става ясно дали и как не се е убедил водача на лекия автомобил, че пътят зад превозното
средство е свободен и че е създал опасност или затруднения за останалите участници в движението.
По отношение нарушението
на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП се твърди, че жалбоподателя не е усетил съприкосновение с друг автомобил, поради което не е спрял.
По отношение нарушението
на чл.157,ал.6 от ЗДвП се твърди, че посочения текст не предвижда задължение на водача на МПС.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована, не се представлява.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 135557/04.09.2017
год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 01.06.2017 год. около 01.20 часа в гр.Варна ул. „П. Райчев“, жалбоподателя управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ***, собственост на П.Й.П.ЕГН ********** и срещу № 20 при движение назад без да се убеди, че пътя зад него е свободен блъска паркирания зад него лек автомобил „ Ситроен” с рег. № ***. ПТП с материални
щети.Водачът, като участник в ПТП напуска същото без да спре, за да установи последиците от ПТП. Същия управлява МПС с наложено наказание глоба с НП № 16-0442-008751, незаплатена в срока за доброволно заплащане - нарушения на чл. 40,ал.1 от ЗДвП, чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП ,чл.157,ал.6 от ЗДвП и чл. 190,ал.3 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя,
който в графата бележки и възражения не отразил, че има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не били направени възражения.
Въз
основа на съставения
АУАН, АНО издал
обжалваното НП №
17-0819-006910/17.02.2018 год., с което за извършено нарушение на чл. 40,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183,ал.2, т.11 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн. чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец; за нарушение на чл.157,ал.6 от ЗДвП на осн. чл.185 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 190,ал.3 от ЗДвП на осн. чл.185 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 20 лв..
В
хода на съдебното
производство е разпитан
актосъставителя Т.Т., който
потвърждава изложеното в
акта за административно
нарушение. Заявява, че
не си спомня
нищо относно нарушението,
потвърждава изложеното в
АУАН.
От
показанията на св.П.М.
се установява, че
процесната вечер червен
автомобил с шуменска
регистрация ударил служебния
му автомобил и
избягал.Свидетелят твърди,
че изчакал
до 14 часа евентуално
някой да му
се обади, за
да потвърди, че
го е ударил
и да подпишат
двустранен протокол, и
след като това
не станало обадил
регистрационния номер на
автомобила причинил ПТП-то
в КАТ. Открил,
че човекът, който
управлявал автомобила, който
ударил служебния му
автомобил, живеел в
същия блок, бил
под наем.
Съдът
кредитира показанията на
свидетелите като обективни,
последователни, непредубедени и
съответстващи на събрания
по делото доказателствен
материал.
Описаната
фактическа обстановка съдът
прие за установена,
въз основа на
събраните по делото
гласни доказателства: показанията
на свидетелите Т.
и М., дадени
в хода на
съдебното следствие, и
от приложените по
делото писмени доказателства
, прочетени и приети
от съда по
реда на чл.283
от НПК.
От правна страна:
Жалбата
е депозирана от
надлежно легитимирано лице,
спрямо което е
издадено атакуваното НП,
в установения от
закона 7-дневен срок
от връчване на
НП и пред
надлежния съд –
по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е
допустима и следва
да бъде разгледана.
По същество съдът
намира, че е
неоснователна.
АУАН
и издаденото въз
основа на него
НП са
съставени в сроковете
по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
НП
е издадено от
компетентен орган –
Началник група към
ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна,
съгласно приложената
Заповед № 8121з-952/20.07.2017
год.,като АУАН
също е съставен
от компетентно лице.
АУАН
е съставен в
присъствието на жалбоподателя
и свидетел, присъствал
при установяване
на нарушението.
Относно нарушението по чл.40,ал.1 от ЗДвП
Състава
на съда намира,
че безспорно е
установено, че жалбоподателя
е осъществил административното
нарушение по чл. 183, ал.2, т.11, във вр.
с чл. 40, ал.1 от ЗДвП както
от обективна, така
и от субективна
страна.
Чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП регламентира административнонаказателна отговорност за
водач на МПС,
който нарушава правилата
за движение назад,
а с чл.
40, ал.1 от с.з.
- задължение за водача,
преди да започне
движение назад, да
се убеди, че
пътят зад превозното
средство е свободен
и че няма
да създаде опасност
или затруднения за
останалите участници в
движението.
От
събраните по делото
доказателства (писмените
доказателства, приложени в
административно наказателната преписка-
протокол за ПТП
и обясненията дадени
от П.М., както
и от показанията
му дадени в
съдебно заседание) се
установява по безспорен
начин, че при
управление на описаното
в АУАН и
НП МПС - л.а.
„Фолксваген Шаран” с
рег. № ***,
управляван от жалбоподателя
е предприел движение
назад, при което
е блъснал паркирания
зад него л.а.
с рег.№
***, причинявайки незначителни
материални щети на
паркираното МПС – счупен
десен заден стоп,
счупена броня. По
този начин жалбоподателя
е осъществил състава
на административното нарушение
по чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП от обективна
страна, доколкото е
предприел маневра "движение
назад" без да
спази изискването да
се убеди, че
пътят зад превозното
средство е свободен.
Описаното
деяние е съставомерно
и от субективна
страна, тъй като
по силата на чл. 7 от ЗАНН са наказуеми
не само умишлените,
но и непредпазливите
деяния, а процесното
нарушение не е
включено в кръга
на визираните в чл. 7, ал.2 от ЗАНН изключения.
Дори да се
приеме, че жалбоподателя
не е разбрал, че е
ударил с управляваното
от него МПС
паркирания зад него
автомобил, нарушението е
извършено непредпазливо под
формата на небрежност,
доколкото нарушителят не
е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици,
но е бил
длъжен и е
могъл да ги
предвиди.
Правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя в съответствие
с чл.
183, ал. 2, т. 11 от
ЗДвП, предвиждаща глоба
20 лева за водач,
който нарушава правилата
за движение назад.
Не
е налице хипотезата
по чл. 28 от
ЗАНН. Констатираното нарушение
не представлява маловажен
случай, тъй като
деянието не се
отличава с по-ниска
степен на обществена
опасност в сравнение
с обикновените случаи
на нарушения от
този вид.
Предвид
горното,НП в
частта по отношение
на въпросното нарушение,
се явява обосновано
и законосъобразно.
Относно нарушението по чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП
Задължение на
водачите на ППС,
които са участници
в ПТП е
да спрат, за
да установят какви
са последиците от
произшествието – чл.123,
ал.1, т.1 от
ЗДвП. Когато при
произшествието са причинени
само имуществени вреди,
освен задължението по
чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП да
спре, за да
установи последиците, участникът
в ПТП е
длъжен, съгласно чл.123,
ал.1, т.3, б.“а“ от
ЗДвП и да
съдейства за установяване
на вредите от
произшествието и в
зависимост от това
дали между страните
е налице съгласие
или не относно
обстоятелствата, свързани с
произшествието, участникът в
ПТП има и
задълженията по чл.123,
ал.1, т.3, б.“б“ или
б.“в“ от ЗДвП.
Твърденията
на жалбоподателя, че
не е разбрал
за предизвиканото ПТП,
се опровергават от
показанията на св.М.,
който посочва, че
след удара се
е задействала алармата
на автомобила му,
т.е. следва
да се приеме,
че нарушителят е
разбрал веднага за
предизвиканото от него
ПТП, респ. съзнавал
е, че има
задължение да спре
и да съдейства
за установяване на
последиците от ПТП,
което сочи, че
същият е осъществил
вмененото му нарушение
по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП от субективна
страна виновно (бил
е длъжен и
е могъл да
предвиди настъпването на
вредоносния резултат).
Административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност на
жалбоподателя / видно от справката за нарушител-водач има съставени 28 АУАН за
нарушения на ЗДвП, издадени 23 НП , четири фиша и четири ЗППАМ,както и му е
било наложено наказание по реда на чл.343г от НК – лишаване от право да
управлява МПС за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК / и в този смисъл според
състава на съда е съобразил обществената опасност на деянието и му е наложил
наказанията в минималните предвидени в закона размери - 50 лева глоба и 1 месец
лишаване от право да управлява МПС, които съдът намира да справедливи.
Относно нарушението по чл.157, ал.6 от ЗДвП
Съгласно посочената разпоредба, при
съставяне на акт
за нарушение по
ЗДвП контролният талон
се отнема и
се връща на
водача след изпълнение
на задължението по чл. 190, ал. 3 от същия закон, като
актът за нарушението
заменя контролния талон
за срок до
един месец от
издаването му. Това
означава, че след
изтичане на законово
предвидения едномесечен срок,
водачът не може
да използва акта
като заместващ контролния
талон документ, а
в случая е
безспорно установено, че
санкционираното лице е
представило на свид.
Т. , като контролен
орган АУАН № 725599/10.10.2016
год., чийто срок на
действие в контекста
на горецитираната разпоредба
е бил изтекъл
на 10.11.2016 год., респ. към датата на
установяване на процесното нарушение – 04.09.2017 год.. Това
налага и единствено
възможния извод, че
констатираното деяние осъществява
от обективна и
субективна страна административно
нарушение.
Отделно
от горното, след
като разпоредбата на
чл. 157, ал. 6 ЗДвП визира срок, през
който съставен АУАН
замества контролен талон,
то тази разпоредба
визира и забрана
да се управлява
МПС без контролен
талон със съставен
АУАН след изтичането
на срока посочен
в същата алинея.
В този смисъл
още при връчването
на този АУАН
водачът е знаел,
че неговото действие
е за един
месец и въпреки
това е продължил
да управлява МПС
в нарушение на
посочената разпоредба, която
съдържа задължение за
водача.
Предвид
изложеното съдът намира,
че законосъобразно е
ангажирана адм. наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл. 185 от ЗДвП, а наложеното
наказание е в
предвидения абсолютен
размер, поради което
няма основание за редуцирането му.
В хода на
административнонаказателното производство не е било нарушено правото на защита
на жалбоподателя. По отношение нарушенията на
чл.
40,ал.1 от ЗДвП,
чл.123,ал.1,т.1
от ЗДвП и чл.157,ал.6
от ЗДвП състава на съда не констатира описаните в жалбата пороци в процеса на
констатиране на нарушението и издаването на обжалваното наказателно
постановление.
Относно нарушението на чл.190,ал.3 от ЗДвП
Според състава
на съда е
допуснато нарушение на
материалния закон, тъй
като на жалбоподателя
е наложено наказание
за нарушение, което
не съществува и
в този смисъл
е нарушен принципът
на законоустановеност на
административните нарушения по чл. 6 от ЗАНН, особено в
аспекта „обявено
за наказуемо”.
Разпоредбата
на чл. 190, ал.
3 от ЗДвП регламентира,
че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
В
посочената за нарушена
разпоредба не е
установено конкретно задължение
за водача на
МПС, неизпълнението на
което да представлява
административно нарушение. Нормата
въвежда едномесечен срок,
в който водачът
разполага с възможност
да плати доброволно
наложената му глоба
с влязло в
сила наказателно постановление,
но не предвижда
наказание за неспазване
на този срок.
Това е така,
тъй като преследваната
от закона цел
е предоставеният срок
да е именно
за доброволно плащане.
Затова единствената последица
от бездействието на
водача след изтичане
на едномесечния срок
по чл.
190, ал. 3 ЗДвП е
възможността за пристъпване
към принудително събиране
на глобата, както
и налагане на
принудителни административни мерки
по чл. 171, т.
1, б. "д" ЗДвП
и чл. 171, т.
2, б. "к" ЗДвП.
Следователно, неплащането на
наложените глоби за
нарушенията на ЗДвП,
не съставлява административно
нарушение по смисъла
на чл. 6 ЗАНН,
тъй като законодателят
не е обявил
това деяние за
наказуемо, а е
регламентирал други последици
от бездействието на
водачите.
Предвид
горното в тази му част НП следва да бъде отменено.
Поради
изложените съображения и
на осн. чл.63,ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
17-0819-006910/17.02.2018 год. на
началник група към
ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна,
с което на
М.В.Н. с ЕГН
********** ***, за
извършено нарушение на
чл. 40,ал.1 от
ЗДвП на осн. чл.183,ал.2,
т.11 от
ЗДвП
е наложено административно
наказание глоба в
размер на 20 лв.;
за нарушение на
чл.123,ал.1,т.1
от ЗДвП, на
осн. чл.175,ал.1,т.5
от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба
в размер на
100 лв. и лишаване
от право да
управлява МПС за
срок от 1 месец;
за нарушение на
чл.157,ал.6 от
ЗДвП на осн.
чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба
в размер на
20 лв..
ОТМЕНЯ НП
№ 17-0819-006910/17.02.2018 год.
на началник група
към ОД МВР
Варна, сектор ПП
Варна, с което
на М.В.Н. с
ЕГН ********** *** за извършено
нарушение на чл.
190,ал.3 от ЗДвП
на осн. чл.185
от ЗДвП е
наложено административно наказание
глоба в размер
на 20 лв..
Решението
подлежи на касационно
обжалване по реда
на АПК пред
Варненския административен съд
в 14-дневен срок
от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: