Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 331 по описа за две хиляди и двадесета година, и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 11 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 158/2019
г. по описа на Районен съд – гр. Своге Столична дирекция на вътрешните работи,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК:., е осъдена да заплати на Д. Д.В. сумата
от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди – болки и страдания, във връзка със станало на 01.03.2017 г. пътно-транспортно
произшествие и причинени й вследствие на него сътресение на мозъка, контузия в
лявата слепоочна област на главата, както и остра стресова реакция, заедно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 01.03.2017 г. до
окончателното изплащане, като в останалата част до пълния претендиран
размер от 10 000 лева искът е отхвърлен.
С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски
в общ размер на 520 лева. С този съдебен акт ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски според отхвърлената част от иска.
Решението на районния съд е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в частта, в която искът е
уважен, с оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност.
Поддържа, че, обратно на събраните доказателства, съдът е приел за доказана
вината на служителя на ответника за настъпване на ПТП, както и наличието на
причинно-следствена връзка между деянието и търпените от ищеца вреди. При
условията на евентуалност се поддържа неправилност на решението поради
присъждане на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Искането
е за отмяна на решението на районния съд и
постановяване на нов акт по съществото на спора, с който искът да бъде
отхвърлен. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът по тази жалба я оспорва и изразява
становище, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В останалата част решението на районния съд е влязло в
сила като необжалвано.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 216, ал. 2 ЗМВР.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни норми. С оглед релевираните
в жалбата оплаквания въззивният съд намира
обжалваното решението за правилно.
От заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и
компетентно дадено, както и протокол за ПТП № 1673518 от 01.03.2017 г., съставен
от младши автоконтрольор в качеството му на
длъжностно лице и подписан и от двамата участници в произшествието, се
установява, че причина за ПТП, при което е бил реализиран директен удар от л.а.
„Опел Астра“, рег. № СА0000 ММ, управляван от
служител на ответника (спор за което по делото липсва), с л. а.
„Опел Астра“, рег. № СО 0000АВ, управляван от ищцата,
е предприетата маневра „завиване в обратна посока“ от водача на л.а. „Опел Астра“,
рег. № СА 0000 ММ, който не е пропуснал насрещно движещия се автомобил,
управляван от ищцата.
Протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Оспорване
чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна
следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на ПТП.
Така даденото общо тълкуване е доразвито в практиката
на ВКС с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., в
което е разграничена доказателствената сила на
протокола за ПТП в зависимост от неговия вид - дали е издаден от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.
125 ЗДвП (т. нар.
"констативен протокол за ПТП" - при смърт или нараняване на човек и
"протокол за ПТП" при материални щети - чл. 6 и чл. 7 от Наредба №
I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните
органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с моторните превозни средства), или е съставен по чл. 9 от Наредба
№ I-167 от 24.10.2002 г. без посещение на мястото на ПТП от служителите за
контрол на МВР само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в
подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено
заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за
произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Даденото тълкуване е, че
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, какъвто е настоящият случай, протоколът
има доказателствена сила относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда (от съставителя
на документа) – в случая М.В..
В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетеля М.В., дадени в
производството пред районния съд, относно механизма на произшествието, тъй като
същите са в пълно противоречие относно механизма на ПТП с отразеното в
протокола, който свидетелят В. е подписал непосредствено след инцидента.
Ищцата, претендираща обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което е
ангажирала и изслушване на САТЕ, заключението към която е категорично, че
ударът между двата автомобила е бил предотвратим, ако водачът л.а. „Опел Астра“, рег. № СА 0000ММ, не бе навлязъл в лентата за
движение, предназначена за насрещната посока, и бе пропуснал и изчакал
преминаването на автомобила, управляван от ищцата.
От медицинската документация по делото и заключенията
на съдебно-медицинската и съдебно-психиатрична експертизи, които съдът като
компетентно изготвени кредитира изцяло, се установява, че в резултат на ПТП
ищцата е претърпяла сътресение на мозъка и контузия в лявата слепоочна област
на главата, довели до главоболие, гадене, световъртеж, като те са отзвучали в
период до месец. Ищцата, която е била хоспитализирана за пет дни, е преживяла
остра стресова реакция от инцидента без това да е довело до разстройство на
адаптацията й. Това психично състояние, довело впоследствие до безсъние и
вегетативни нарушения (сърцебиене и стискане на зъби) е било
остро за няколко часа и е продължило с по-висок интензитет за около седмица,
като е протрахирало до месец. Към момента ищцата се е
адаптирала напълно.
От показанията на свидетеля В., които като безпротиворечиви и правдиви съдът кредитира изцяло, се
установява, че след инцидента ищцата станала нервна, раздразнителна, избягвала
и понастоящем да управлява МПС. Пред свидетеля В.ищцата споделила, че след
произшествието е получила тикове – стискане на зъби – в продължение на около
година.
При тези факти въззивният
съд обоснова следните правни изводи.
Решението на районния съд е правилно.
Съгласно чл. 212, ал. 1 ЗМВР държавните служители в
МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по
непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения, като
съгласно алинея 2 за вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1,
държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения, а държавата
е тази, която е длъжна да обезщети увредения за всички вреди (имуществени
и неимуществени) съобразно общите правила на гражданското право.
Отговорността на ответника, възложил другиму (на прекия
причинител на вредата) извършването на някаква работа, за
вредите, причинени по повод (във връзка) на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия (или бездействия). Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица, която се предполага – чл. 45, ал.
2 ЗЗД.
Съгласно установеното от фактическа страна свидетелят М.
В., който е служител на ответника, е прекият причинител на вредата – в резултат
на неговите противоправни действия (нарушение
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗДП, съгласно която при завиване
в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства) е настъпил
удар между управлявания от него автомобил и този на ищцата. Във връзка с
възраженията на въззивния жалбоподател следва да се
посочи, че липсата на влязло в сила наказателно постановление срещу свидетеля
Велев не е пречка за реализиране гражданската отговорност на ответника, тъй
като понятието "присъда" по см. на чл. 300 ГПК е само съдебен акт, с
който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на
престъпно деяние. С наказателното постановление няма произнасяне относно
наличието на престъпно деяние, поради което то не попада в обхвата на
приложение на чл. 300 ГПК.
Въз основа на заключенията на вещите лице по
изготвените съдебно-медицинската и съдебно-психиатрична експертизи съдът
обоснова извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между виновните
му противоправни действия и влошеното здравословно
състояние на ищцата.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума
на ВС). Съдът
определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,
отчитайки степента и интензитета на конкретно преживяните физически болки и продължителността им
- от назначената СМЕ, СПЕ и събраните гласни доказателства се установява, че по време на инцидента ищцата е изпитала силни спонтанни болки, които макар с намалял интензитет
ищцата е търпяла в период от около месец след инцидента. При определяне размера
на обезщетението съдът отчете и последвалите от инцидента вегетативни нарушения
при ищцата, които са поддържали дискомфорт в
ежедневието й за период от около година.
Преценката на всички изложени
обстоятелства налага извода, че сумата от 4 000 лева би обезщетила ищцата за причинените й неимуществени вреди.
Тъй като изводите на окръжния съд съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на въззиваемата страна
трябва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение. Наведеното от процесуалния представител на въззивника
едва с писмената защита възражение за прекомерност като несвоевременно съдът не
обсъжда.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11 от 13.01.2020 г. по гр.
д. № 158/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Своге в обжалваната част.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните
работи, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК:, да заплати на Д. Д.В., ЕГН: **********, сумата от 500. 00 (петстотин) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
В останалата
необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на Р Б. в 1 – месечен срок от съобщаването му на страните с
препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.