Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.08.2022 г.
В
И
М
Е
Т
О Н А
Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2360 по
описа за
2021 година и
за
да
се
произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът В.Т.И. излага
следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: настъпило на 15.09.2020
г. ПТП в гр. София по вина на водача на автомобил БМВ 318 с ДК № ******поради
предприемане на изпреварване на спиращ на подаден полицейски сигнал автомобил и
деликтната отговорност на който е била застрахована по застраховка ГО при ЗД Б.И.АД
- непроизнесъл се по предявена от нея претенция в законоустановения срок;
причинено й телесно увреждане като пътник на предна дясна седалка в насрещно
движещ се на кръстовище автомобил Пежо с ДК № ******, изразяващо се в закрито
счупване на тялото (диафазата) на раменната кост; проведена оперативна интервенция,
наложена от увреждането, от които е търпяла и продължава да изпитва болки и
страдания, включително и от нарушение на съня и неудобства от невъзможността да
се обслужва сама, от негативните промени в емоционалното й състояние и
социалния й живот, справедливото обезщетяване на които възлизало на 40000 лева;
претърпени в резултат от уврежданията имуществени вреди общо в размер на 2553.93
лева – медицинско изделие и медикаменти. Претендира посочените суми, заедно с
лихва за забава от 06.01.2021 г. и разноските.
Ответникът ЗД Б.И.АД в законоустановения
срок оспорва така предявените искове,
възразявайки че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования
при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП, а и липсвало
причинна връзка на ПТП-то с твърдените от ищеца вреди. Навежда възражения за
съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан, предходни заболявания и
неспазване на предписаното й лечение, а при евентуалност и за прекомерност на
претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:
По делото се
установява от представения констативен протокол № К-452 от 15.09.2020 г., съставен
от дежурен младши инспектор на ОПП при СДВР, че на 15.09.2020 г., около 22.20
часа, автомобил БМВ 318 с ДК № ******, управляван от К.Г.В.,*** К.с посока на
движение от ул. Марин Т. *** връх и в района на кръстовището с ул. Борис
Руменов участва в ПТП с насрещно движещия се автомобил Пежо 307 с ДК № ******,
управляван от К.Е.И.. От съставителя на протокола е констатирано, че от произшествието
е пострадала В.Т.И. на 21 години – пътник на автомобил Пежо 307 с ДК № ****** (и
ищец по настоящото производство), с работна диагноза „фрактура на дясна
мишница“, и че за водача на автомобил БМВ 318 с ДК № ******е била сключена със ЗД
Б.И.АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/11/120001711799
от 23.06.2020 година, като този правнорелевантен факт е признат и за безспорен
между страните (а и се установява от справка от Информационния център на
Гаранционен фонд). За настъпването на произшествието е било образувано
досъдебно производство, във връзка с което са изготвени и представените по
делото протокол за оглед на местопроизшествието, албум и скица.
За установяване на
обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП пред настоящата
съдебна инстанция са разпитани св. К.В. – водач на автомобил БМВ, и св. Т.К.–
водач на автомобил Пежо, участвали в произшествието. От показанията на
свидетелите се установява, че управляваният от св. К.В. автомобил БМВ се движел
по ул. Филип К.с посока на движение от кв. Витоша към бул. Черни връх и при приближаване
на кръстовището с ул. Димитър Бояджиев, предприел заобикаляне отляво на
движещия се пред него автомобил, който след подаден полицейски сигнал се отклонил
надясно за напускане на пътното платно и спиране пред патрулния автомобил, като
последвал челен удар в кръстовището с насрещно движещия му по ул. Филип К.с
посока от бул. Черни връх към кв. Витоша автомобил Пежо, в който пътувала като
пътник на предна дясна седалка ищеца В.И. - пострадала от произшествието. След
удара колите застанали перпендикулярно (напречно) на дължината на пътното
платно и не можели да се движат на собствен ход, като те не били премествани от
местопроизшествието до пристигането на органите на МВР. Съдът възприема
показанията на свидетелите в тази им част, тъй като те се подкрепят от другите
данни по делото, но не дава вяра на показанията на св. К.В. в частта им относно
скоростта и лентата на движение на автомобил Пежо и намиращия се в неговата
лента спрял от органите на МВР автомобил. В тази част показанията на св. К.В.
са противоречиви и се опровергават от установените по делото данни въз основа
на експертните заключения на съдебно-автотехническата експертиза, използвала и
констатираното в протокола за оглед и фотоалбума към него относно реализираните
деформации на автомобилите и местата на установяването им след настъпилия удар.
В показанията си свидетелят изрично заявява, че е предприел маневра за заобикаляне
на намиращ се пред него на пътя спрян от органите на МВР автомобил, а след това
сочи (на л. 105, абз. второ от делото) за намиращи се преди произшествието извън
пътното платно паркирани патрулен автомобил и автомобил на Хепи (посочван от
него като спрян за проверка автомобил). При разпита си свидетелят заявява и че
преди настъпване на произшествието в кръстовището се е движел с управлявания от
него автомобил БМВ в 2-лентов път на посоката му на движение и на този път бил ударен
от движещия се с висока скорост автомобил Пежо, но от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, включително и от поясненията на изводите
при изслушване на вещото лице, се установи по категоричен начин, че пътната
лента на ул. Филип К.по посоката на движение на автомобил БММ е само една до
процесното кръстовище и 30 метра след него и че деформациите на автомобилите и
начина на установяване същите на пътното платно след настъпилото произшествие
изключват по-голяма скорост на движение от 50 км/ч на автомобилите, респ. на
автомобил Пежо.
От заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, пояснено от вещото лице в съдебно
заседание и което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно
изготвено, се установява по делото, че процесното ПТП е настъпило в гр. София
на ул. Филип К.в кръстовището с ул. Димитър Бояджиев, до което ул. Филип К.в
посока от ул. Марин Т. *** връх се състои от едно пътно платно, предназначено
за двупосочно движение на автомобилите и с една пътна лента за всяка посока на
движение. След кръстовището с ул. Димитър Бояджиев пътната лента на ул. Филип К.в
посока към бул. Черни Връх продължава да е една, като след 30 метра продължава
с обособени две пътни ленти. За обратната посока на движение (от бул. Черни
връх към ул. Марин Т.) до кръстовището са обособени две пътни ленти, от които
лявата за движещите се направо и наляво МПС-та след кръстовището, а дясната
пътна лента - за изпълняващите десен завой. Автомобил Пежо се е движел по ул.
Филип К.в лявата пътна лента с посока от бул. Черни връх към ул. Марин Т. със
скорост на движение около 50 км/ч, като през времето на приближаването му към
кръстовището с ул. Димитър Бояджиев в пътната лента за насрещно движение на
автомобил Пежо и в обратната му посока се движел неустановен автомобил и след
него автомобил БМВ. Преди автомобил Пежо да предприеме навлизане в кръстовището
водачът на автомобил БМВ предприел изпреварване на неустановения автомобил и
навлязъл в пътната лента за насрещното му движение, по която се е движел автомобил
Пежо, който не е имал време да намали скоростта на движение и продължил първоначалната
си посоката. Реализирало се произшествието, като двата автомобила се ударили с
предните си части челно и в по-голяма степен в левите им страни. В резултат от
удара между двата автомобила, който бил ексцентричен, задните части и на двата
автомобила са се завъртели на 90 градуса надясно за посоките им на движение,
установявайки се напречно на платното за движение, където са били намерени при
огледа на произшествието. Вещото лице изяснява, че скоростта и на двата
автомобила към момента на произшествието е била около 50 км/ч, определена въз
основа реализираните от удара деформации на двата автомобила и местата на
тяхното установяване след удара. Според вещото лице тези обективни данни изключват
възможността за по-висока скорост на движение на автомобилите, респ. на
автомобил Пежо. В заключението е посочено, че от техническа гледна точка причина
за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на автомобил
БМВ, който е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение, където
срещу него се е движил автомобил Пежо, като е навлязъл в опасната му зона за спиране.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на представените
по делото протокол за ПТП, епикриза, фактури и фискални бонове, всички
съставени през релевантния период, че в резултат от настъпилото ПТП поради
внезапен силен удар в областта на мишницата ищецът В.И. е получила травматично
увреждане, изразяващо се в закрито счупване на тялото на дясната раменна кост,
довело до трайно затруднение на движенията на десния й горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни. За лечението на увреждането на ищеца В.И. е оказана спешна
медицинска помощ и проведено болнично лечение в УМБАЛ Св. Анна - София. Тя е постъпила
в задоволително общо състояние след произшествието, но със силни болки поради деформация
на дясна мишница и невъзможност да извършва движения, като по спешност са й
били извършени различни изследвания и консултации, от които не се установили
други увреждания и придружаващи заболявания. Вещото лице изяснява, че на
следващия ден след приеманите й и поставянето на временна гипсова имобилизация
ищецът В.И. била оперирана, като се извършило открито наместване на счупена
раменна кост и стабилизиране на костните фрагменти с интрамедуларен титанов
пирон. След гладко протекъл следоперативен период тя била изписана на 19.09.2020
г. , като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи.
Вещото лице изяснява, че около година след първата операция се провежда втора операция
за премахване на металната синтеза от зарасналата кост, която причинявала
временни болки за срок от около 2 седмици до зарастване на оперативната рана и
води до необходимост от провеждане на кратък курс рехабилитация, която операция
при ищеца В.И. не е била извършена и с извършването на която ще се постигнало
пълното възстановяване на движението на ръката й нагоре и настрани, при което
понастоящем имало ограничение от около 10-15 градуса. След около 30 дни след
провеждането на операцията, ищеца В.И. е започнала провеждането на рехабилитация
за раздвижване на дясната раменна и дясна лакътна стави, като общо лечението е
приключило за срок от 4 месеца, през които тя е изпитвала болки и страдания - интензивни
през първите 30 дни непосредствено след произшествието и проведената операция и
около 2-3 седмици в началото на провежданата рехабилитацията, а извън посочените
периоди само периодично явяващи при рязка промяна на времето. През първите 2
месеца ищецът В.И. не е могла да си служи с дясната ръка и е имала затруднения
при обслужването си в ежедневието. Вещото лице изяснява, че извършените от нея
разходи за метална остеосинтеза за извършената костна операция и за противосъсирващо
лекарство общо в размер на 2553.93 лева са били необходими за правилното и навременно
лечение.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, съобразявайки механизма на
настъпване на произшествието, положението на тялото, принудителното му движение
след удара и полученото счупване на дясната раменна става, към момента на настъпване
на произшествието ищецът В.И. е пътувала с правилно поставен колан. Последният
не е ограничавал страничните движения на тялото й, при каквото е настъпило
увреждането и което би настъпило независимо от поставения предпазен колан, а без
него тялото и главата й биха се насочили към дясната предна колонка на
автомобила и би получила черепно-мозъчна травма, каквато при нея липсвала. Вещото
лице изяснява, че лечението и възстановяването на ищеца В.И., при която не са
установени придружаващи заболявания, е протекло за обичайния за счупването й
срок от 4 месеца.
За установяването
на болките и страданията пред настоящата съдебна инстанция е разпитана св. Т.К.–
баща на ищеца. От показанията на свидетеля се установява, че той видял дъщеря
се в болницата при пристигането й след произшествието и видимо била травмирана
от увреждането на дясната й ръка, която била водеща при нея. Около месец след
проведената операция и изписването й от болница тя се нуждаела от ежедневно обгрижване
и изпитвала силни болки, налагали прием на обезболяващи. Провеждала рехабилитация
за възстановяване на движенията на ръката й, които продължавали да бъдат затруднени
нагоре над главата и при които допреди 2 месеца се виждало движението на поставения
й имплант. През времето на възстановяването й ищецът В.И. преустановила
учебните занятия, работа и спортни дейности, каквито тя е осъществявала преди
произшествието. Около 4-5 месеца след произшествието не искала да се качва в
кола, а понастоящем не искала и до шофира, предпочитала да шофира автомобила той
като неин баща, или нейния приятел. Съдът цени за достоверни показанията на св.
Т.К.съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита
възможната му заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното
от свидетеля почива на непосредствените му възприятия и не се опровергава от
останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и
показанията им се подкрепят от останалите доказателства по делото (медицински документи
и експертизи).
Представени са
също по делото уведомително писмо от 06.10.2020 г., подадено от ищеца В.И. *** АД
за настъпилото произшествие и за причиненото й от него травматично увреждане, и
писма от 15.10.2020 г. и 19.11.2020 г. по образуваната при застрахователя
застрахователна преписка.
Други относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни
срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникването на
имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, исковата
претенция за която в настоящото производство е процесуално допустима поради
наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл.
496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност
между делинквента и ответника.
В разглеждания
случай се установи по делото, че при настъпилото на 15.09.2020 г. в
кръстовището на ул. Филип К.с ул. Димитър Бояджиев в гр. София пътнотранспортно
произшествие застрахованият при ответника водач на автомобил БМВ 318 – К.В., е
нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т.
2 от ЗДвП относно извършването на маневри и изпреварване, като при заобикаляне и
изпреварване на неустановен автомобил на ул. Филип К.преминал в пътна лента, предназначена
за насрещното движение и по която се движел насрещно движещия се автомобил
Пежо, с което е причинил на ищеца В.И. - пътник на предната седалка в автомобил
Пежо, травматично увреждане. Доказа се по делото, че полученото от ищеца В.И. увреждане
представлява закрито счупване на тялото на дясната раменна кост, в резултат от което
тя е претърпяла неимуществени вреди. Изпитвала е болки и страдания, особено интензивни
през първите 30 дни след произшествието и оперативното лечение и 2-3 седмици в
началото на провежданата рехабилитация, неудобства от невъзможността да се обслужва
сама за период от около 2 месеца, невъзможността да участва в учебни занятия и
спортни дейности , и страх от случилото се – страхувала се да пътува и да
шофира. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими
доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин, че претърпяното
от ищеца В.И. увреждане е в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на водача на автомобил БМВ 318, извършено в противоречие с
изискванията на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с
обратно доказване от ответника. Следователно са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина,
противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от
предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са
възраженията на ответника ЗД Б.И.АД, че не са налице годни доказателствени
средства в настоящото производство, които да установяват осъществяване на
виновно противоправно поведение на водача на автомобил БМВ 318. Протоколът за
ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма
и ред, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява официален свидетелстващ
документ. Когато е съставен при задължително посещение от службите за контрол
на МВР на мястото на ПТП, както е съставен и констативният протокол за
процесното ПТП, той се ползва с обвързваща формална доказателствена сила не
само относно авторството на протокола, но и относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от служителя на МВР факти, относими към механизма на
ПТП-то, като местоположението на участниците в произшествието, характера и вида
на причинените щети и пострадалите лица, вида и състоянието на пътното платно,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други, и неизгодните
факти за лицето, чието изявление евентуално се възпроизвежда в протокола.
Удостоверените в констативния протокол № К-452 от 15.09.2020 г. обстоятелства,
релевантни към механизма на процесното ПТП – времето и мястото на настъпване на
процесното ПТП, състоянието на пътното платно на ул. Филип Кутев, включително и
пътни ленти за движение, участвалите в произшествието МПС и тяхната посока на
движение на пътното платно и местоположение след произшествието, и характера и
вида на причинените им щети, несъмнено установяват механизма на настъпване на
процесното ПТП и наличието на извършено от водача на автомобил БМВ 318
противоправно деяние, потвърдено в настоящото производство и от фактическите
изводи на заключението на съдебно-автотехническата експертиза, поради което и
направеното от ответника оспорване на истинността на констативния протокол се
явява неоснователно.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия
състав, обуславящ правото на вземане на ищеца В.И. *** АД, а именно съществуването
на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента
на процесното ПТП договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност.
По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1
от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети
лица, при управлението на автомобил БМВ 318. Този правнорелевантен факт е
безспорен между страните, а и се доказа от представените протокол и справка.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в този
смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищецът В.И. е претърпяла
увреждане, което по своята медико-биологична характеристика представлява средна
телесна повреда, довела до трайно затруднение на движенията на десния й горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни и причинили й болки и страдания, интензивни
по своя характер през първите 30 дни след произшествието и проведена операция и
2 – 3 седмици през време на рехабилитацията, а през останалата част от
възстановителния й период от 4 месеца - периодични в областта на увреждането. Процесът
на лечение и възстановяване на ищеца В.И. е продължил 4 месеца, като предвид състоянието
й след произшествието и засягането на водещата й ръка (дясна ръка) тя е имала
нужда от постоянно обгрижване в ежедневието от свой близък през период от около
2 месеца, през които ръката й е била обездвижена и провеждала рехабилитация за възстановяване
на движенията й. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и възрастта на
ищеца В.И. – млада жена на 21 години, необходимостта от втора операция за
премахване на металната остеосинтеза и пълното възстановяване на движението й в
норма, и лимитите на застрахователната отговорност по задължителна застраховка
ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване
на произшествието – м. септември 2020 г., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, неудобства и страх
възлиза на 30000 лева, до който размер искът за неимуществени вреди следва да
бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 40000 лева –
отхвърлен, като неоснователен.
По делото се
установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури
и фискални бонове и приетото заключение на медицинската експертиза и че през м.
септември 2020 г. ищецът В.И. е извършила разходи за медицинско изделия и медикаменти
общо в размер на 2553.93 лева, които са били необходими и използвани за
лечението на полученото от процесното ПТП травматично увреждане. Следователно
извършените от ищеца разходи са в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на делинквента, отговорността на който е застрахована при ответника,
поради което искът за имуществени вреди също се явява доказан и като такъв
следва да бъде уважен изцяло за предявения размер от 2553.93 лева.
Неоснователно е
възражението на ответника за съпричиняване от ищеца В.И. на процесните вреди.
Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи ищеца, като пътник на автомобил Пежо, със
своите действия да е нарушила правилото за движение по пътищата относно
използването на обезопасителни колани по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с
непоставянето на такъв през време на движението на автомобила, както и с него
тя да е съпричинила настъпването на вредоносния резултат. От събраните по
делото доказателства не се доказа ищецът В. Иванов при настъпване на процесното
ПТП да не е използвала обезопасителен колан, с който автомобил Пежо да е бил
оборудван. Напротив, по делото се установи по безпротиворечив начин, че същата
е пътувала в автомобила с поставен обезопасителен колан и че увреждането й би
настъпило и при липсата на такъв. Не се установи при пълно и главно доказване
от ответника и ищецът В.И. да е имала предходни заболявания и да не е спазвала предписаното
й лечение, които да са повлияли върху продължителността му. По тези съображения
съдът приема, че в случая не е налице съпричиняване от ищеца В.И. на процесните
вреди, което да бъде основание за намаляване на размера на отговорността на
застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По акцесорните
претенции за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2,
т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от
датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Частичната
основателност на главните искове в посочения размер води до основателност и на
акцесорните претенции. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните,
за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото
лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, съдът намира, че
лихвата за забава се дължи от предявяване на застрахователната претенция от
ищеца В.И. – 06.10.2020 г., до окончателното изплащане на дължимите й обезщетения.
Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорните
претенции следва да бъдат уважени, считано от 06.01.2021 г.
С оглед изхода на
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 382.50 лева – направени по производството разноски за
възнаграждения за вещи лица, и и на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. М. Н.-Т. сумата 1658.48 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на ищеца
безплатна правна помощ, определено съразмерно на уважената част на исковете въз
основа на възнаграждение от 2167.94 лева с включен ДДС. На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 516.98 лева,
представляваща доказани по производството разноски за адвокатско възнаграждение
от 2000 лева с включен ДДС и за възнаграждение за вещо лице и определени съразмерно
на отхвърлената част на исковете. Уговореното и заплатено от ответника
възнаграждение за адвокат от 2000 лева с ДДС е под минималния размер по
Наредбата, поради които възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ищеца за неговата
прекомерност е неоснователно.
Ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 1302.13
лева, представляваща дължимата държавна такса по производството съобразно уважената
част на исковете.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на В.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 30000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
причиненото й травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване на тялото
на дясната раменна кост, в резултат от осъществено на 15.09.2020 г. в гр. София
на ул. Филип К.в кръстовището с ул. Димитър Бояджиев пътнотранспортно
произшествие, настъпило по вина на водача на автомобил БМВ 318 с ДК № ******– К.Г.В.,
чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска
отговорност със ЗД Б.И.АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 06.01.2021
г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 2553.93
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от нея
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицинско изделие и медикаменти
за провеждане на лечението на причиненото й увреждане в резултат от посоченото
пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 06.01.2021
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 30000 лева до пълния предявен размер от 40000 лева.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на В.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата 382.50 лева, представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв. М. Н.-Т. от САК на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 1658.48 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на В.Т.И. безплатна
правна помощ по производството.
ОСЪЖДА В.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД Б.И.АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата 516.98 лева - разноски по производството.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК сумата 1302.13 лева - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова