Решение по дело №1191/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 252
Дата: 9 август 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20184310201191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч, 09.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №1191 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 18-0906-001242 от 27.08.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, на С.И.И. с ЕГН ********** *** на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.8 ал.1 от ЗДвП.

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката С.И., която го обжалва в срок като незаконосъобразно. Излага, че на 18.7.2018 година е пътувала със собствения си бус, придружена от баща си. В участъка между селата Кърпачево и Крушуна, който е с много остри завои, след нея се е движела червена кола с регистрационен номер ********. Нямало никакви други участници в движението по това време в този участък от пътя. Твърди, че колата я е изпреварила веднъж на правия участък преди разклона за село Крушуна и е спряла, а след това я е догонила, отново я е изпреварила и спирайки на средата на пътя, я е принудила да спре. Впоследствие се е оказало, че в нея пътувал полицай С.В.Д., а колата била управлявана от заместник кмета на Летница И.Д.И.. Пояснява, че силно ядосан, полицаят извикал патрулна кола и след като говорил с някой по телефона й заявил, че ще й бъде съставен акт. Твърди, че отразените в наказателното постановление обстоятелства и фактическа обстановка не отговарят на действително случилото се. Моли съда да вземе предвид, че актът е съставен от некомпетентен орган и че актосъставителят не е очевидец на движението й по пътя между Кърпачево и Крушуна, както и че в акта и в наказателното постановление няма мотиви, от които да се види за кого смятат, че е била възникнала опасност, при положение, че не е имало никакво друго превозно средство и каквото и да било движение. Допълва, че направеното от нея изчерпателно възражение не е взето предвид и не са проверени фактите, изложени в него. В допълнение, не пише в кой точно участък, на кой километър, колко време, за какво разстояние и за кого е създадена опасност. Твърди, че всичките й маневри са били изцяло съобразени с пътната обстановка в този участък, тъй като заради неизрязаните клони на дърветата с орехи, ниско надвиснали над пътя било невъзможно движението на високия бус само в дясната лента и за да избегне удари от клоните по стъклото на буса, на места се е налагало да се измества леко вляво, като счита, че с това не е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата и не е навредила на друг участник в движението или на чуждо имущество. Изтъква, че при съставянето на акта изобщо не са били взети предвид показанията на баща й И. П.И., който е пътувал с нея и е бил очевидец на всичко случилото се.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адв. Пенка Денчева от САК, която  моли съда да уважи подадената от доверителката й жалба и да отмени процесното НП. Счита, че от събраните гласни доказателства е станало ясно, че такова нарушение, визирано в акта и в НП не е извършвано. Този извод прави и от съществените противоречия между показанията на свидетелите, посочени в АУАН като актосъставител и свидетеля и най-вече по отношение на това къде, кога и при какви обстоятелства, управляваният от свидетеля И.Д.И. автомобил е направил опит да изпревари управлявания от жалбоподателката товарен автомобил и съответно е бил възпрепятстван от нея. Изтъква, че това твърдят само свидетелите – водачът и пътник на автомобил „Дачия“, които обаче, въпреки яснотата на останалите си спомени, не уточнили едни и същи обстоятелства относно твърдяното като извършено нарушение, нито каква опасност и за кого е възникнала в крайна сметка. Счита, че не е ясно, дали в участък, в който е разрешено изпреварването е направил опит автомобил „Дачия“ да изпревари, докато от показанията на свидетеля И. П.И. се установявало категорично, че поне в участъка, правия, преди разклон за село Крушуна, идвайки от село Кърпачево, жалбоподателката е възприела движещия се след нея автомобил и е направила всичко необходимо да му осигури възможност да я изпревари, но въпреки това, автомобилът я е изпреварил едва на завоите, преди разклона. Обръща внимание, че свидетелите Д. и И. са посочили съвсем различни места на неуспешно изпреварване, съответно мястото, където автомобил „Дачия“ е успял да изпревари товарният автомобил „Форд“, като се спира подробно на тези показания. Изтъква, че е налице и съществена разлика в показанията на свидетелите относно наличието на дървесна растителност, клони в участъка на пътя между Кърпачево и Крушуна, които пречели на движението на по-високите автомобили. Счита, че свидетелят Д. е бил афектиран и е държал да настигнат управлявания от жалбоподателката автомобил и тя да бъде санкционирана, но това не било основание да се държи по този начин и да изиска от колегите си на всяка цена да съставят АУАН. Отбелязва обстоятелството, което свидетелят М. е посочил, че управляваният от жалбоподателката автомобил е с по-големи габарити и водачът трябва да се съобразява с това, но и участниците в движението е следвало да се съобразят.

Ответникът – ПП при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите М.А.М., С.В.Д., И.Д.И. и доведения свидетел И. П.И. – бащата на жалбоподателката, както и от становището на процесуалния й представител, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.07.2018 година свидетелят М.А.М. в присъствието на свидетелите С.В.Д. и И.Д.И. съставил Акт серия Д № 613156 за установяване на административно нарушение против С.И.И. с ЕГН ********** *** за това, че на 18.07.2018 година около 09:30 часа в община Летница на общински път № LOV 1030 - с посока на движение от с.Кърпачево към с.Крушуна, обл.Ловешка управлява товарен автомобил „Форд Транзит“ с peг. ном. ********, нейна собственост, като при движение водачът използва и двете ленти на платното без причина, въпреки надлъжната маркировка М1 и създава непосредствена опасност за останалите участници в движението, с което е нарушила чл.8 ал.1 от ЗДвП. С акта е иззет като доказателство контролен талон №6132430 без перфорации. В акта нарушителката е вписала като възражение: „Свидетелите не са присъствали на установяване на нарушението. През целия път съм ползвала дясната лента и само на местата, на които от клоните на дърветата е било невъзможно да пътувам без да се удрят в кабината съм се съобразила с пътната обстановка. Колата, от която излезе човек с непълна униформа ме изпревари два пъти, като вторият път блокира движението в с. Чавдарци като спря по средата на пътя и пусна аварийни. Мой свидетел е баща ми И. П.И.”. В законоустановения срок е постъпило и писмено възражение против АУАН. След извършена проверка е било издадено обжалваното НП.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Съгласно разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в акта и наказателното постановление следва да са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. В АУАН и издаденото въз основа на него НП не е уточнено мястото на извършване на нарушението. Посочено е община Летница на общински път № LOV 1030 - с посока на движение от с.Кърпачево към с.Крушуна, обл.Ловешка, което представлява участък от около 9 км съгласно публикуваните пътни карти на България. Този задължителен реквизит на акта и на НП не може да се извлече и от показанията на разпитаните свидетели, които също не можаха да посочат конкретно мястото, където управлявания от жалбоподателката автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение, поради което настоящият състав на съда приема, че се касае за допуснато съществено процесуално нарушение, което е от категорията на абсолютните и води до отмяна на НП.

Докато законът в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на АНО да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаването на наказателно постановление, при което административно наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.57 ал.1 т.5, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Освен това от показанията на актосъставителя и свидетеля И. П.И. се установи, че действително почти в целия пътен участък между селата Кърпачево и Чавдарци е имало надвиснали клони над пътното платно, за които актосъставителят около седмица преди съставянето на АУАН, в качеството си на мл.полицейски инспектор за селата Крушуна, Кърпачево и Чавдарци, е имал разговор с кметовете на населените места за тяхното почистване. Следователно навлизането на жалбоподателката в насрещната лента за движение е попадало в изключението на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Не без значение е и обстоятелството, че всички свидетели говореха, че на два пъти жалбоподателката не е пропуснала автомобила, управляван от свидетеля И.Д.И., да я изпревари, което навежда на извода, че по-скоро може да се говори за допуснато нарушение на чл.42 ал.3 от ЗДвП. Тъй като съдът не е оправомощен да променя квалификацията на нарушението и основанието за налагане на наказанието, намира, че атакуваното НП се явява незаконосъобразно, поради неправилно приложение на правната норма, което е нарушение на чл.57 ал.1 т.6 и 7 от ЗАНН. Тази незаконосъобразност също води до отмяна на издаденото НП.

Въз основа на изложените съображения, съдът намира, че НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001242 от 27.08.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, с което на С.И.И. с ЕГН ********** *** на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.8 ал.1 от ЗДвП като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: