№ 193
гр. Благоевград, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Андроника Ризова
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241200601109 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по въззивна жалба
на Д. Г. Р. чрез нейния защитник – а. К., срещу Присъда № 8/27.03.2024 г.,
постановена по НЧХД № 527/2022 г. по описа на Разложки районен съд, с
която съдът е признал подсъдимата К. Н. Е., родена на ********* в гр.
*********, постоянен адрес по лична карта: гр. *********, *********,
*********, ЕГН ********** за невиновна в това, че на *********. около 14.00
часа в гр. ********* в парцел, находящ се на ул. „*********“ № 30, чрез
нанасяне на удари с юмруци по главата на Д. Г. Р., ЕГН **********, й
причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето без опасност за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и на
основание чл.304 НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е признал
подсъдимата К. Н. Е. с посочена по-горе самоличност за невиновна в това, че
на *********. около 14.00 часа в гр. ********* в парцел, находящ се на ул.
„*********“ №30 се заканила срещу личността на Д. Г. Р., ЕГН ********** с
думите „ти мръснице, защо ми вземаш вадата, ей сега че те утрепа“, „че те
утрепа, че те утрепа“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК я е
оправдал и по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.144, ал.1 от
НК. Същевременно съдът е признал и подсъдимия К. Н. Е., роден на
********* в гр. *********, постоянен адрес: гр. *********, *********,
*********, ЕГН ********** за невиновен в това че, на *********. около 14.00
часа в гр. ********* в парцел, находящ се на у********* се заканил срещу
1
личността на Д. Г. Р., ЕГН ********** с думите „ей сега, че дойда и че те
утрепа, че те утрепа мръснице“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304
от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.144, ал.1 от НК. Съдът е отхвърлил предявения от Д. Г. Р. срещу К. Н. Е.
граждански иск за заплащане на сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдание пряк резултат от престъплението по чл. 130, ал. 1 от
НК, както и за сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, претърпени
неимуществени вреди в резултат от деянието по чл.144, ал.1 от НК,
изразяващи се в причинен стрес и безпокойство от отправените й закани
против личността, ведно със законната лихва върху просрочените суми,
считано от датата на деянието *********. до окончателното изплащане на
сумите, като неоснователен; предявения от Д. Г. Р. срещу К. Н. Е. граждански
иск за заплащане на сумата от 5000 /пет/ хиляди лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.144, ал.1 от НК, изразяващи се в причинен стрес и
безпокойство от отправените й закани против личността, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на деянието – 21.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Първоинстанционният съд осъдил частния тъжител Д. Г. Р. да заплати на К. Н.
Е. и на К. Н. Е. сумите от по 1300 /хиляда и триста/ лева, представляващи
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата си повереникът набляга на съображения за необоснованост и
неправилност на присъдата. Обсъдени са и е направен прочит на събраните по
делото доказателства. Анализирани са в различен от направения анализ в
мотивите на първоинстанционната присъда. Настоява се присъдата да се
отмени изцяло като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови нова, с
която и двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите
обвинения. Претендира се още да бъдат уважени в пълен размер предявените
граждански искове, както и да бъдат осъдени двамата подсъдими да заплатят
на пострадалата сторените от нея по делото разноски за адвокат за двете
инстанции.
Защитникът на подсъдимите настоява, че присъдата била правилна и
законосъобразна, тъй като почивала на събраните по делото доказателства.
Изтъква, че единствената законосъобразна последица от недоказване на
обвинението била оправдаването на подсъдимите като невиновни. Претендира
да бъдат присъдени в полза на подсъдимите сторените от тях разноски
съгласно представените по делото договори.
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция
и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:
2
Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства,
обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, от
първоинстанционния съд е направен обоснован извод, че повдигнатите с
частните тъжби обвинения срещу подсъдимите за извършени престъпления са
именно квалифицираните от районния съд престъпления и че същите са
останали недоказани. Фактическите положения по делото са правилно
установени и интерпретирани. Със законоустановените способи за събиране и
проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички
релевантни за правилното решаване на делото въпроси в рамките на развилото
се законосъобразно съдебно следствие. В резултат на анализа на
доказателствения материал се установяват фактически обстоятелства в
следната насока:
По делото не е спорно, че частната тъжителка Д. Р. и подсъдимите К. и
К. Е.и – майка и син, живеят в съседни къщи в гр. *********. Отношенията
между Д. и К. се изострили в резултат на това, че на *********., докато К. Е.
си поливала градината, спряла поливната вода и същата отишла да търси
съседа си – свид. И.Ч. – брат на частната тъжителка, през чийто парцел,
находящ се в гр. *********, на у*********, минавал канала за напояване, за да
провери какво става. Свидетелят И.Ч. бил на работа, но по същото време
сестра му – Д. Р. била на двора на общия им имот. Когато видяла К. Е., същата
се ядосала и разкрещяла, като й заявила веднага да напусне. Напрежението
между двете било забелязано от преминаващите по улицата свидетелки – Е.К.
и Н.К., които видели как пред къщата си Д. Р. замахнала с пръчка и ударила по
крака в областта на дясното бедро подс. Е., докато последните се карали.
Свидетелката К. се намесила, за да потуши конфликта между двете, след което
всички се отдалечили от имота на тъжителката, а последната се прибрала
вкъщи.
На 24.06.2022 г. частната тъжителка подала жалба в РУ *********, както
и друга жалба и пред Община *********, в които описала, че на *********.
докато била в градината в своя имот – на у*********, К. и К. Е.и започнали да
викат по нея и искали да я бият. Били образувани преписки и по отношение на
лицата К. и К. Е.и и Д. Р. били съставени предупредителни протоколи по реда
на чл.65 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка е идентична с възприетата от
първостепенния съд, тъй като от събраните доказателства може да се направи
единственият възможен извод, а именно възприетия от районния съд.
Действително страните по делото поддържат противоположна позиция,
основана на различна интерпретация на фактология свързана със сучая. Така
например правилно за изводите си съдът е обсъдил показанията на
разпитаните свидетели в тяхната логическа обвързаност и направил законни
изводи, че показанията им съответстват на действително развилите се събития,
тъй като пресъздават различни фрагменти от тях. В този контекст се
възприема, че районният съд е подходил законно и по отношение на
изложените изводи относно правото, а именно, че в показанията на никой от
разпитаните свидетели не се съдържа каквато и да е информация,
кореспондираща си с твърденията в тъжбата, с изключение на тези на свид.
3
И.Ч. – брат на частната тъжителка. На последните обаче правилно РС не е дал
вяра, предвид вероятната му заинтересованост от изхода на делото и предвид
факта, че не е бил пряк очевидец на случилото се, а пресъздава това, което му
е споделила сестра му. Показанията на същия, пресъздаващи /при това
частично/ твърденията на тъжителката, са изолирани и не се подкрепят от
други доказателствени източници. Ето защо, съдът правилно е приел, че
същите не са убедителни за постановяване на осъдителен съдебен акт. Никой
от свидетелите не установява, че подсъдимата К. Е. e нанесла каквито и да
било удари по тялото на тъжителката, нито, че тя или синът й – подсъдимият
К. Е., са се заканили с престъпление против личността на тъжителката Р. и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Единствено се съдържат твърдения, че частната тъжителка е осъществила
физически контакт с подсъдимата К. Е., като я ударила с пръчка в областта на
бедрото на десния крак. Още повече, видно от приложеното по делото
удостоверение, издадено от управителя на „М Стил *********“ ЕООД, се
установява, на инкриминираната в тъжбата дата – *********. от 08.00 часа до
17.00 часа, подсъдимият К. Е. се е намирал на работното си място. По делото
не са налични и медицински документи, които да доказват твърдените от
частната тъжителка наранявания, причинени й от подсъдимата Е..
Следователно правилно районният съд е приел, че не е налице
причинно-следствена връзка между конкретните действия на подсъдимите и
посочените в частната тъжба престъпни резултати. В хода на съдебното
следствие не е било събрано каквото и да е доказателство в подкрепа на
обвинението, затова и изводите на районния съд за оправдаване на
подсъдимите са законни и правилни, още повече, че доказателствата в тази
насока са преобладаващите, достоверни и взаимно кореспондиращи си.
Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, присъдата не може да почива
на предположения, а подсъдим може да бъде признат за виновен в
извършването на дадено престъпление, само и единствено когато обвинението
е доказано по несъмнен и безспорен начин, което не е сторено по настоящото
дело. Ето защо, липсват законови основания да бъде ангажирана
наказателната от отговорност на подсъдимите К. и К. Е.и, тъй като не се
доказа, че същите са извършили умишлено съставомерни деяния, поради
което и на основание чл.304 от НПК следва да бъдат признати за невиновни и
оправдани по възведеното им частно обвинение за извършени престъпления
по чл.130, ал.1 и чл.144, ал.1 от НК по отношение на подс. К. Е., респективно
по чл.144, ал.1 от НК – по отношение на подс. К. Е..
При контрол върху присъдата в гражданската й част въззивният съд
намира, че правилно предявените граждански искове са били отхвърлени, като
неоснователни, тъй като не са събрани каквито и да е доказателства за
противоправното поведение на подсъдимите и причинно-следствената връзка.
С оглед на горното настоящият състав на въззивния съд счита, че
Присъда № 8/27.03.2024 год., постановена по НЧХД № 527/2022 г. на Районен
съд – ********* по отношение на подс. К. Н. Е. и подс. К. Н. Е. е правилна и
законосъобразна, породи което следва да бъде потвърдена.
4
На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски във
въззивното производство следва да бъдат възложени на частния тъжител Д. Г.
Р., която следва да заплати на К. Н. Е. сумата от 750 /седемстотин и петдесет/
лева, а на К. Н. Е. – сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева – направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на основание чл.338 НПК вр. с чл.
334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8/27.03.2024 г. по НЧХД № 527/2022г. по
описа на Разложки районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК Д. Г. Р. от гр. *********,
ЕГН **********, да заплати на К. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********, ********* сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, направени
във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК Д. Г. Р. от гр. *********,
ЕГН **********, да заплати на К. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********, ********* сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5