Разпореждане по дело №139/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от ГПК във връзка с чл. 25 от Закона за търговския регистър.

Образувано е по жалба от адвокат Р. Б., АК Б., в качеството му на пълномощник на „., представлявано от Управителят Е.Т. О., гражданин на Р Г., родена на 18.08.1965г. в Й., Р Г., притежаваща лична карта № АI 254817, издадена на 30.09.2010г. от МВР – Й., срещу ОТКАЗ № *4223/03.02.2011г. на АВ – търговски регистър, за вписване на първоначална регистрация на “Е.” като ЕООД.

Недоволен от постановения отказ, жалбоподателят намира същият за незаконосъобразен и необоснован, като моли съда да го отмени и да разпореди на длъжностното лице в Търговския регистър към АВ- Бл. да извърши регистрация въз основа на подаденото заявление. Оплакванията са свързани с възражение, че фирменото наименование на дружеството напълно отговаря на изискванията на чл. 7 от ТЗ относно избраното наименование на фирмата, а мотива за отказа поради наличието на друго вече регистрирано дружество със същото наименование е незаконосъобразен, тъй като между двете наименования е налице съществена разлика, тъй като едното е съставено от две думи, а другото от една и не е налице идентитет между двете фирмени наименования.

Съдът в ОС Бл., след като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства от АВ - Бл., намира следното:

Жалбоподателят е правно легитимиран и има интерес от обжалването.

Жалбата е депозирана в законноустановения срок и е допустима, а разгледана по същество същата се явява основателна. След оставянето и без дважение, по указания на съда е внесена дължимата държавна такса, поради което нередовността и във връзка с дължимата държавна такса е отстранена и съдът дължи произнасяне по същество.

Агенцията по В. е сезирана чрез заявление, постъпило за разглеждане пред нея с вх. № *4223 от 24.12.2010г., с искане за първоначална регистрация и вписване в търговския регистър на „., като към заявлението са представените изискуемите от закона документи.

За да откаже вписването, длъжностното лице по регистрацията, видно от мотивите към атакувания с жалбата ОТКАЗ № *4223/03.02.2011г. на АВ – търговски регистър, в рамките на правомощията си е извършило проверка по реда на чл. 21 т. 7 от ЗТР и чл. 91 т. 7 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър, дали друго дружество което вече е регистрирано по ТЗ, няма права относно наименованието на фирмата която е заявена за първоначално вписване в регистрите и дали избраното наименование отговаря на изискванията на чл. 7 ал.2 от ТЗ, тъй като такива са задължителните условия за извършването на първоначалната регистрация на едно дружество. След проверка е установено, че наименованието “Е. К.” ЕООД се употребява от друг търговец, който вече е регистриран по ТЗ с Решение от 29.07.1997г. на ВОС, като е вписан с ЕИК ********* в регистър Булстат. Това е послужило като основание за обжалвания по настоящото дело отказ, като длъжностното лице в АВ – Благоевград се е позовало на неспазване на изискванията на чл. 21 т. 7 от ЗТР и чл. 91 т. 7 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър, като на основание чл. 24 ал.1 от ЗТР е постановен отказ за първоначална регистрация на дружеството заявител, без в тази насока да са изложени подробни мотиви във връзка с тези правни изводи.

Постановеният отказ от АВ и незаконосъобразен и необоснован, като в тази насока следва да бъдат изложени следните правни основания:

Съгласно чл. 21 т. 7 от ЗТР, длъжностното лице по регистрацията в рамките на своите правомощия, задължително проверява дали друго юридическо лице няма права върху фирмата при първоначалното и вписване в търговските регистри. Такова задължение е вменено и с изричната разпоредба на чл. 35 ал. 3 от ЗТР, като проверката се извършва и по всяко заявление за запазване на фирма. Наименованието на дружеството избрано от заявителят следва освен това да отговаря и на задължителните изисквания визирани в нормата на чл. 7 ал.2 от ТЗ при първоначално вписване или искане за промяна на наименованието. В настоящия случай към момента на депозирането на заявлението за първоначална регистрация на дружеството жалбоподател по настоящото дело с наименование – “Е.”, вече е съществувало регистрирано ЕООД, с наименование “Е.К.” и с друг едноличен собственик на капитала.

Липсата на което и да е от законовите изисквания на разпоредбата на чл. 21 от ЗТР винаги е основание за длъжностното лице от АВ да откаже извършването на вписването по аргумент на чл. 24 от ЗТР. Неспазването на изискванията на чл. 21 т. 7 от ЗТР е пречка за извършване на исканата първична регистрация, тъй като в противен случай би се стигнало на практика до ситуация, при която в правния мир ще съществуват търговци с еднакви наименования, което е в разрез нормата на чл. 21 т. 7 от ЗТР и в противоречие с принципа за уникалност на наименованието на фирмата, прогласен в нормата на чл. 11 от ТЗ.

Следва да бъде споделено от съда становището на жалбоподателят в жалбата по настоящото дело, че между двете наименования няма пълно съвпадение, тъй като едното се състои от две думи, между които има интервал, а другото от една съставна дума. Наименованието на фирмата е единство от неговото изписване и произнасяне, като двете се намират в логическо единство и взаимовръзка. В настоящия случай между двете наименования на фирмите – тази която вече е регистрирана - “Е.К.” и тази която е заявена за регистриране - “Е.”, безспорно съществува различие както относно начина на изписване/ едната като две отделни думи/, така и по начина на произнасяне, доколкото при едната от тях следва да бъде направена “пауза”, отчитаща съществуващия при изписването интервал между двете отделни думи от които тя се състои. Може да бъде споделено разбирането, че пунктуационните и препинателните знаци – тирета, точки, кавички, не биха могли да бъдат приети за отлики в двете наименования, достатъчни да ги отграничат категорично едно от друго, тъй като същите не се произнасят при словесния израз на наименованието и на практика не водят до фонетични различия между двете наименования. Докато при произнасянето не е възможно да се отчитат препинателните знаци изписани в наименованието, то задължително съществува интервал при произношението, още повече когато се касае вече не просто до една “пауза”, а до произнасянето на практика на две отделни думи от които наименованието се състои. Така лексикалните правила налагат при произношението на наименованието на дружеството, изписано като две отделни думи, вече същите да се произнасят задължително отделно, което е достатъчно основание да се счете, че се гарантира спазването на изискванията на чл. 21 т. 7 от ЗТР и чл. 91 т. 7 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Извода който се налага при конкретния казус е за наличието на достатъчно съществени разлики, за да се приеме, че с вписването на новоучреденото дружество ще бъде спазен принципът за национална изключителност на наименованието на всички търговски фирми. Следва да бъде отчетено, че освен наименованието фирмата има и други индивидуализиращи я уникални признаци, като например нейния ЕИК, който е единствен за всеки един търговец поради което не би могло да се стигне до заблуждения на трети добросъвестни търговци в правния мир, както и до злоупотреба с правото на индивидуално наименование на фирмата.

Изложеното обосновава извода за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ, което налага неговата отмяна, а на основание чл. 25 ал.2 от ЗТР на АВ – Бл., следва да бъдат дадени задължителни указания да впише в търговския регистър новоучреденото дружество - “Е.” ЕООД.

Водим от горното и на основание чл. 25 ал. 5 от Закона за търговския регистър, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ОТКАЗ № *4223/03.02.2011г. на АВ – търговски регистър, за вписване на първоначална регистрация на “Е.” като ЕООД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ПОСТАНОВЯВА да се извърши вписване по заявление с с вх. № *4223 от 24.12.2010г., с искане за първоначална регистрация и вписване в търговския регистър на „..

Решението на съда подлежи на обжалване, в 7 дневен срок от съобщението на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: