Р
Е Ш Е Н И Е № ……….
гр. София,
03.06.2016г.
Софийски градски съд, ГО, ІV А въззивен състав, в публично
заседание на единадесети април две
хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като изслуша докладваното от съдия Петкова гр.д. № 16577 по описа за 2015г. година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на Ю. Г.Й. срещу решението на СРС, 34 ти състав от 27.07.2015г. по гр.д. №
31972/2014г., с което е отхвърлен искът му срещу Х.Д.С. по чл. 45 ЗЗД за
присъждане на един лев обезщетение за неимуществени вреди, и са присъдени на
ответника разноски.
Въззивникът твърди, че
решението е неправилно. Позовава се на фактическа и правна необоснованост на
изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на иска. Иска отмяна на
решението и постановяване на ново, с което искът му бъде уважен.
Въззиваемият Х.Д.С. оспорва
жалбата в съдебно заседание, без да сочи
конкретни възражения срещу оплакванията по нея.
Софийски градски съд, в
изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно,
допустимо и неправилно. Съображенията на въззивния съд, формирани в отговора на
оплакванията на въззивника, са следните:
Предявеният иск има основанието
си в чл. 45 ЗЗД. В исковата молба са
посочени конкретни изрази, с автор
ответника, отразени в негово интервю от 03.02.2014г. за информационна агенция Б.
и в жалба от 31.07.2013г. до Контролната комисия на Българския лекарски съюз,
които са достигнали до знанието на ищеца, представляват клеветнически твърдения
/ неверни са/ и от възприятието им ищецът е понесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто му име.
Страните не спорят по фактите и
те са безспорно установени от доказателствата по делото в следния смисъл:
Ответникът е осъден с влязла в сила присъда на
КОС №29/12.07.2006г. по нохд № 47/2006г. за това, че е причинил смърт поради
немарливо изпълнение на занятието си хирург, като е освободен от наказателна
отговорност и му е наложена глоба и административно наказание ”лишаване от
право“ да упражнява професията си хирург за определен срок. В хода на
наказателното производство е прието заключение на СМЕ с участието на ищеца като
вещо лице, заключението по която е обсъдено като доказателство за постановяване
на присъдата.
След приключване на
наказателното производство, в жалба вх.№ 602/ 31.07.2012г. до Контролната
комисия на БЛС ответникът заявил, че ищецът е „основна причина за абсурдната
осъдителна присъда”, заради това, че е укрил в СМЕ по делото истинската причина
за смъртта на пациента.
В интервю от 03.02.2014г. за
информационна агенция Б., ответникът казал: ”основни виновници за осъждането ми
са хирурзи - вещи лица: ........., д-р Ю. Й. - сега заместник –председател на
БЛС....Те укриват неправилното лечение на пациента във ВМА - София, като
измислят смехотворни, несъществуващи причинно-следствени връзки за смъртта на
пациента и подвеждайки съда, допринасят за несправедливата ми присъда”.
Ответникът не оспорва
авторството на изявленията. Същите са достигнали до знанието на ищеца и той
реагирал, като станал подтиснат и огорчен / св. М./. Засегнати били доброто му
име на човек и професионалист, каквито имал сред лекарските среди и
обкръжението си; очаквал от ответника да му се извини за това изявление, защото
то било невярно - заключението на експертизата, в чиито състав бил д-р Й., било
потвърдено от петчленна експертиза, изслушана по наказателното дело.
За ангажиране на отговорност по
чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже главно и пълно вреди, противоправен
резултат, авторство на противоправния резултат (т.е. конкретно поведение на
конкретно лице в причинна връзка с противоправния резултат) и причинна връзка
между вредите и противоправния резултат.
Вината се предполага до доказване
на противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Ищецът цели да се обезщетят
вредите, изразяващи се в засягане на личната му чест и опорочаване на доброто
му име, които е претърпял вследствие на използваните и цитирани в исковата
молба изрази и на разгласяването им като неверни обстоятелства пред трети лица.
Тези изрази са клеветнически т.е. деликтът е клевета, а не обида. Клеветата е
умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено,
чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно
обстоятелство. Клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място
и лице, както е в казуса. Във всички
случаи, разгласените обстоятелства следва да бъдат обективно позорни за честта
на другиго т.е. касае се за такива постъпки, които възбуждат презрение към
наклеветения от страна на общественото мнение, такива, които се смятат за
безнравствени или несъответни с общественото понятие за чест или пък с
положението на наклеветения. В този смисъл е напълно безспорно, че заявените с
исковата молба изрази са клеветнически.
За разлика от обидата, когато
източник на деликта е клеветническо твърдение практиката, по аргумент от
чл.147, ал.2 НК, приема, че доказателствената тежест се размества, като в полза
на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите
твърдения са неверни. В тази връзка ищецът пак следва да докаже факта на
проявление и авторството на злепоставящите личността му изявления, вредите –
засягане на честта и достойнството му и причинната връзка между тях (както е
сторил по делото ), но ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че
изнесеното от него е истина. Ответникът – въззиваем не е ангажирал такива
доказателства ( които за специфичния случай би следвало да са осъдителна присъда
за престъпление по чл. 291 НК или съдебно решение по чл. 124, ал.1 за престъпно
обстоятелство, а няма твърдения за съществуването им), поради което, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме за
установено по делото, че цитираните по –
горе твърдения са неверни.
В заключение, въззивната жалба
е основателна. Искът по чл.45 ЗЗД е доказан. Ето защо, като достига до различни
крайни изводи от тези на първоинстанционния съд, въззивният следва да отмени
решението му и постанови ново, с което
го уважи.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на СРС, 34 ти състав
от 27.07.2015г. по гр.д. № 31972/2014г. И
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.Д.С. ЕГН **********,*** да плати на Ю. Г.Й. ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, ст.*, на основание чл. 45 ЗЗД, обезщетения от по 1 лев за
неимуществени вреди от разпространение на клеветнически твърдения в жалба вх.№ 602/ 31.07.2012г. до Контролната
комисия на БЛС ( „основна причина за абсурдната осъдителна присъда е укриването
от вещото лице Й. в СМЕ по делото истинската причина за смъртта на пациента”) и
в интервю от 03.02.2014г. за информационна агенция Б. ( ”основни виновници за
осъждането ми са хирурзи-вещи лица: ........., д-р Ю. Й. - сега заместник
–председател на БЛС.....Те укриват неправилното лечение на пациента във ВМА - София,
като измислят смехотворни, несъществуващи причинно-следствени връзки за смъртта
на пациента и подвеждайки съда, допринасят за несправедливата ми присъда”),
ведно със законната лихва върху обезщетенията съответно от 31.07.2012г. и от
03.02.2014г. до окончателното им изплащане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: