№ 10260
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110170579 по описа за 2024 година
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 382051/27.11.2024г. на СРС,
подадена от „А1 България“ ЕАД срещу „**********“ ЕООД във връзка със Заповед за
изпълнение № 26436/23.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 45039/2024г. на СРС.
Ищецът „А1 България“ ЕАД чрез адв. Л. Р. е предявил срещу "*********" ЕООД
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „А1 България“
ЕАД, както следва:
826,85 лева - неустойка за неизпълнение на Договор ********/06.03.2023г. и
Приложение № 1/06.03.2023г. към него /услуга за мобилен номер **********/, в която
се включват месечни такси до края на договора, и обезщетение за обработка на
просрочени задължения, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (23.07.2024г.) до окончателното изплащане;
57,19 лева за лихви за забава за периода 12.11.2023г.-22.07.2024г. върху
главницата за неустойки.
Основателността на претенциите си ищецът обосновава с обстоятелството, че между
страните бил сключен описаният по-горе договор за срок от две години, като била
активирана услуга Unlimited Special Ultra, стандартната месечна такса за която била 65,99
лева, а промоционалната – 59,99 лева. Договорът бил прекратен, считано от 15.11.2023г.
поради пренос на номера към мрежата на друг оператор. В тези случаи, когато договорът се
прекратявал по желание на абоната, се дължала неустойка в размера на дължимите до края
на срока на договора месечни абонаментни такси /824,85 лева/, като била начислена и
сумата от 2,00 лева за обезщетение за обработка на просрочени задължения. Тъй като сумите
не били платени в срок, то се дължала и лихва за забава. За насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид,
като предявените искове се поддържат.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*********“ ЕООД чрез адв. С. – АК-
София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 61210/20.02.2025г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не спори относно наличието на процесния договор.
Заявява, че клаузите за начисляване на процесните неустойки са нищожни поради
противоречие с добрите нрави. Тъй като договорът бил прекратен, абонатът оставал реално
задължен да заплати всички месечни абонаментни такси, което създавало предпоставка за
обогатяване на мобилния оператор, който нямало да престира своите задължения, но щял да
получи дължимите му такси. Така неустойката излизала от присъщите ú обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Същото се касае и за обезщетението за обработване
на просрочени задължения, което по естеството си съставлявало още една неустойка. Тъй
като не били дължими главниците, то не се дължали и лихвите за забава. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ответникът се представлява от адв. К.Б. – АК-София,
която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 180776/23.05.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва
да докаже наличието на действителна клауза за заплащане на неустойка в сключения с
ответника договор, съответно настъпването на обстоятелствата, които обуславят нейната
дължимост. По исковете за лихви ищецът следва да докаже наличието на неизпълнено на
падежа парично задължение, а в тежест на ответника е да докаже, че е платил същото или
обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на ответника е да
докаже заплащането на съответните суми. Извън горното всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят че между тях е сключен Договор за използване на електронни
съобщителни услуги ********/06.03.2023г. с Приложение № 1/06.03.2023г. за услуга
Unlimited Special Ultra и номер ********** със срок от две години, като същият е прекратен
на 15.11.2023г. поради пренос на номера към мрежата на друг оператор. Това се потвърждава
и от представената по делото от ищеца разпечатка на заявление за пренасяне на номера – л.
61-62.
Според чл. 7.1 от Приложение № 1 към Договор № ********* от 06.03.2023г.,
сключено между страните, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по
договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането
на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка
в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на срока за ползване, а,
ако абонатът е физическо лице, тази неустойка е до размер на трикратния размер на
месечните такси. Тази уговорка съдът намира за нищожна. Това е така, тъй като сключеният
между страните договор е с продължително изпълнение: телекомуникационното
предприятие осигурява на клиента си ползването на съответни съобщителни услуги, а
клиентът се задължава срещу това периодично да заплаща абонаментна такса и цената на
допълнителните ползвани от него услуги. Няма пречка страните да предвидят възможност за
2
прекратяването му по искане на една от страните преди изтичането на определения срок,
както и едностранното му прекратяване (разваляне) поради виновно поведение на една от
страните, в това число поради неизпълнение на задължения и неплащане на дължими суми
от страна на абоната. Принципът на договорната свобода, прогласен в чл. 9 ЗЗД, позволява в
подобни случаи за страната, която иска прекратяването на договора, съответно виновното
поведение на която обосновава развалянето му, да бъде предвидено да заплати неустойка.
Тази неустойка трябва да бъде така определена, че да съответства на присъщите ú
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като в противен случай тя би била
нищожна поради противоречие с добрите нрави. За наличието на такова противоречие съдът
следи служебно, като преценката му е към момента на сключване на договора – ТР 1/2010-
2009-ОСГТК, т. 3. В настоящия случай естеството на договорните отношения е такова, че
операторът предоставя ползването на определена услуга, а абонатът заплаща съответната
цена за това. При прекратяване на договора телекомуникационното предприятие няма да
получава повече съответните суми, в това число за абонаментни такси и цената на
допълнително предоставените услуги, но и няма да изразходва съответен ресурс за
осигуряването им на разположение на клиента. Тогава, когато неустойката е така уговорена,
че операторът да получи като неустойка всички неплатени абонаментни такси до края на
договора, той реално получава имуществена облага от насрещната страна в размер, равен на
този, който би получил, ако договорът действаше, но без да изразходва каквито и да било
ресурси за предоставяне на услугата. По този начин неустойката не го обезщетява за
понесени вреди, а го обогатява неоснователно, надхвърляйки пределите на типичните
функции в разрез с морала и справедливостта. В този смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд – р.193/09.05.2016г.-т.д.2659/2014г.-Іт.о., р.219/09.05.2016г.-т.д.203/2015г.-
Іт.о., р.110/21.07.2016г.-т.д.1226/2015г.-Іт.о.
Недължима е и сумата от 2,00 лева за обезщетение-неустойка за обработка на
просрочени задължения. Не е ясно как точно е формирано това вземане, като е налице
значително неравновесие между страните по договора. Разходите за поддръжка и
амортизация на система за таксуване, мрежови разходи, за персонал, свързани с посоченото
основание за начисляване на тези суми, са присъщи разходи на дейността на доставчика без
значение дали има забава на плащанията на задълженията. Не е установено по делото тези
разходи да се увеличават при наличието на забавени плащания. При сключването на
договора за мобилни услуги търговецът следва да е калкулирал чисто икономически в цената
и хипотезите, когато абонатът не е изпълнил свои задължения, съответно как това ще се
отрази в икономически план на търговското предприятие във връзка със събирането на
вземането. Не се изключва правото на телекомуникационното предприятие да претендира
други последици от забавата – напр. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което за
една и съща забава той реално претендира различни вземания, обезщетяващи едни и същи
вреди.
Затова и искът за неустойки е неоснователен и следва да се отхвърли. Доколкото
е неоснователен главният иск, то неоснователен и акцесорният такъв за лихви.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат само
ответникът, който своевременно е заявил претенции в тази насока, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство.
Ответникът не е доказал сторени в заповедното производство разноски.
Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят 400,00 лева за
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не може да се приеме за
прекомерно.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище
в град София, срещу „**********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София,
искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „А1 България“
ЕАД, както следва:
826,85 лева - неустойка за неизпълнение на Договор ********/06.03.2023г. и
Приложение № 1/06.03.2023г. към него /услуга за мобилен номер **********/, в която
се включват месечни такси до края на договора, и обезщетение за обработка на
просрочени задължения, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (23.07.2024г.) до окончателното изплащане;
57,19 лева за лихви за забава за периода 12.11.2023г.-22.07.2024г. върху
главницата за неустойки.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на „**********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство (гр.д. № 70579/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4