Определение по дело №1638/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.........                                     6.06.2019 г.                              Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 6 юни                                                    2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

                                      Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 1638 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Постъпила е искова молба от И.К.И., в която твърди, че сключил с ответника „ВИЯД-ИНЖЕНЕРИНГ" ООД Договор за аренда на земеделски земи от 04.12.2013 г., рег. № 4399, том VI, акт № 1065/06.12.2013 г. по описа на Огнян Каменов - Нотариус с рег. № 178 на НК, с район на действие РС-Берковица, вписан в Служба по вписванията - гр. Берковица с дв. вх. рег. № 1986/11.12.2013 г., акт № 242, том 3.

Съгласно чл. 7 от сключения договор за аренда на земеделски земи арендното плащане за всяка стопанска година било в размер на 35 кг жито и 1 литър олио на декар нива и 10 кг жито и 1 литър олио на декар ливада, пасище, мера или трайни насаждения. Предмет на договора за аренда били описаните в същия недвижими имоти, находящи се в земището на с. Костенци, община Берковица, област Монтана, а именно:

поземлен имот № 080006, м. Марков Рът, представляващ нива, с площ 20,700 дка;

поземлен имот № 084013, м. Папратяка, представляващ нива, с площ 12,000 дка;

поземлен имот № 141001, м. Широки Рът, представляващ ливада, с площ 13,000 дка;

поземлен имот Nq 103016, м. Плужница, представляващ нива, с площ 4,173 дка;

поземлен имот № 103027, м. Плужница, представляващ ливада, с площ 3,066 дка;

поземлен имот № 103034, м. Плужница, представляващ пасище мера, с площ 1,272 дка;

поземлен имот № 103002, м. Плужница, представляващ нива, с площ 2,136 дка;

поземлен имот № 063012, м. Баняра, представляващ ливада, с площ 1,100 дка;

поземлен имот № 130056, м. Кръста, представляващ лозе, с площ 0,700 дка;

поземлен имот № 055021, м. Салаша, представляващ ливада, с площ 2,200 дка;

или общо 60,347 дка земеделски земи, от които; 39,009 дка ниви, 19,366 дка ливади, 1,272 дка пасище мера и 0,700 дка лозе, за които арендното плащане за всяка стопанска година било:

12 дка по 35 кг жито, или общо 420 кг жито, и 12 дка по 1 литър олио, или 12 литра олио - за нивите /без ниви с имотни номера 080006, 103016 и 103002, които се заплащат по цените за ливади съобразно чл.8.1 от договора/

48,347 дка по 10 кг жито, или 483,470 кг жито, и 48,347 дка по 1 литър олио, или 48,347 литра олио - за ниви с имотни номера 080006, 103016 и 103002, ливадите, пасищата, мерите и лозето,

или общо 903,47 кг жито при средна пазарна цена на житото 0,29 лева, или общо 262,01 лева и 60,347 литра олио при средна пазарна дена на литър олио 2 лева, или общо 120,69 лева. Така общият размер на арендното плащане бил 382,70 лева за всяка процесна стопанска година.

Основното задължение на арендатора по договора за аренда на земеделски земи съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗАЗ било да извършва арендното плащане, което се дължало в първия работен ден след изтичането на стопанската година. В настоящия случай ответникът не изпълнил задължението си за извършване на дължимите арендни плащания за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г., които били изискуеми.

До момента ищецът не бил получил дължимите по договора плащания, както следва: за стопанска година 2015/2016 - в размер на 332,70 лева /след приспадане на сумата 50 лв. съобразно чл.8.2 от договора/; за стопанска година 2016/2017 - в размер на 382,70 лева и за стопанска година 2017/2018 - в размер на 382,70 лева, или общо непогасени задължения за арендни плащания - в размер на 1098,10 лв.

Клаузата на чл.8 от Договора за аренда на земеделски земи от 04.12.2013 г. предвиждала дължимата сума по арендното плащане да се заплаща най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Според § 2, т.3 от ДР на ЗАЗ "стопанска година" била времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Следователно падежът на задължението на ответника бил както следва:

03.10.2016 г. - за арендното плащане за стопанската 2015/2016 г.,

02.10.2017 г. - за арендното плащане за стопанската 2016/2017 г. и

02.10.2018 г. - за арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. Ответникът изпаднал в забава от деня, следващ падежа на задължението, поради което дължал на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Така ответникът дължал на ищеца мораторна лихва в размер на 93,02 лева за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2015/2016 г. за периода 04.10.2016 г. - 01.03.2019 г., мораторна лихва в размер на 54,33 лева за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2016/2017 г. за периода 03.10.2017 г. - 01.03.2019 г. и мораторна лихва в размер на 15,63 лева за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. за периода 03.10.2018 г. - 01.03.2019 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ВИЯД-ИНЖЕНЕРИНГ" ООД да му заплати сумата 1098,10 лв., представляваща неизплатени арендни плащания по Договор за аренда на земеделски земи от 04.12.2013 г., рег. № 4399, том VI, акт № 1065/06.12.2013 г. по описа на Огнян Каменов - Нотариус с рег. № 178 на НК, с район на действие РС-Берковица, вписан в Служба по вписванията - гр. Берковица с дв. вх. рег. № 1986/11.12.2013 г., акт № 242, том 3, както следва: за стопанска година 2015/2016 - в размер на 332,70 лева, за стопанска година 2016/2017 - в размер на 382,70 лева и за стопанска година 2017/2018 - в размер на 382,70 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на настоящата исковата молба в съда до окончателното й изплащане, сумата 93,02 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2015/2016 г. за периода 04.10.2016 г. - 01.03.2019 г., сумата 54,33 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2016/2017 г. за периода 03.10.2017 г. - 01.03.2019 г. и сумата 15,63 лева обезщетение за забавено плащане на арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. за периода 03.10.2018 г. - 01.03.2019 г.

Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ВИЯД ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, в който заявяват, че представляваното от тях дружество - „ВИЯД ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и ищецът по исковата молба били в договорни отношения по силата на посочения Договор за аренда на земеделска земя от 04.12.201Зг., рег.   № 4399, том IV, акт № 1065/06.1 2.201Зг по описа на Огнян Каменов - Нотариус с рег. № 178 на НК, с район на действие РС Берковица, вписанв Служба по вписванията - гр. Берковица с дв. вх. рег. N1986/    11.12.2013г, акт N243, том 3.

Съгласно договора арендодателят предоставял за ползване на арендатора, „ВИЯД ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, описаната в договора земеделска земя, за което следвало да получи уговореното арендно плащане. В чл. 7 от Договора ясно бил определен размерът на дължимото плащане от 35 кг. жито и 1 литър олио за дка нива и 10 кг. жито и 1 литър олио на дка ливада, пасище или трайни насаждения.        В чл. 8 от Договора било направено уточнението, че при изрично желание на арендодателя плащането можело да бъде извършено и в друг вид натура, както и в брой, или по банкова сметка ***ите продукти.

Към момента на подаване на настоящата искова молба, както и във времето след нейното подаване, такова изрично желание от арендодателя не било постъпило при представляваното от тях дружество. Ето защо те, като длъжник по договора за аренда, били все още в хипотезата на чл. 7 от Договора, според която дължимото арендно плащане следвало да се изплати в натура. В тази връзка следвало да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 68 от ЗЗД, според която „Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши: а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението; б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението и; в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението". Тъй като не било направено волеизявление за парично плащане, то можело да се приеме, че местоизпълнението на задължението се определя или от естеството на дължимата вещ, в случая жито и олио, или от местонахождението на дължимото, или по местожителството на длъжника. Във всички случаи задължението било търсимо, т.е. арендодателят трябвал да потърси дължимото нему, а не носимо, т.е. арендаторът не бил длъжен да извърши плащане по местожителство на кредитора.

Представляваното от тях дружество, в качеството на арендатор по повече от 400 договора за аренда на земеделска земя в рамките на общ. Берковица, изплащал дължимите арендни плащания за всяка година ползване през месец август на текущата стопанска година. Изплащането на дължимото в натура се извършвало на стопанския двор в                  с. Замфирово, общ. Берковица, където било и основното място на дейност на дружеството. През последните две години - 2017, 2018, с оглед удобството на арендодателите, даже плащането се извършвало в специално наето за целта помещение, намиращо се на центъра на              с. Замфирово, общ. Берковица. При искане можели да предоставят огромен брой разписки, разходни ордери и фактури, с които да докажели, че били извършвали дължимото по договорите си за аренда плащане.

С оглед гореизложеното можело да се достигне до извода, че били изправени пред хипотеза, в която не длъжникът бил в забава, а напротив - кредиторът не потърсил дължимото му арендно плащане. Това следвало, както от чл. 68 ЗЗД, така и от Договора за аренда, според който плащането се извършвало в натура и само след изрично искане на арендодателя, каквото към момента липсвало, то трябвало да бъде извършено в пари, по банкова сметка ***.

След справка в счетоводството на представляваното от тях дружество се установило, че в действителност арендодателят не се явявал, за да вземе дължимото му плащане в натура за посочените години. Но това той можел да извърши и към момента, тъй като те държали на склад продукция (жито, бали, слама и олио), която се съхранявала именно за такива цели - изплащане на дължими аренди при закъсняло явяване на арендодателя.

Следвайки гореизложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да прекрати делото - искане за плащане по банкова сметка ***. 8 от Договора за аренда на земеделска земя не било правно, а спрямо чл. 7 плащането се извършвало в посочените размери в натура; според чл. 68 ЗЗД задължението за плащане на арендата в натура било търсимо, а не носимо; и към момента дължимото на арендодателя плащане в натура било на лице и той можел във всеки един момент да го получи от тяхна страна.

Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Моли съда искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване пазарната цена на 1 кг жито и 1 кг олио за посочените времеви периоди да бъде отхвърлено. Те не оспорвали посочените и търсени цени от ищеца, а в допълнение следвало да се вземе предвид, че и двете стоки били борсово търгуеми и във всеки момент можело да се изготви справка от Българска стокова борса, от която да се проследяли цените на пшеницата и олиото. Назначаването на такава експертиза би довело и до необосновано утежняване на процеса.

 

 

 

 

От обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че предявеният иск е с правно основание чл. 232 ал.2 ЗЗД във вр. с и чл. 8, ал.1 от ЗАЗ във вр. с чл.  86 от  ЗЗД. Ищците следва да докажат всички твърдени в исковата молба обстоятелства: че между страните е сключен договор за аренда за претендираните стопански години, че са предоставили ползването на недвижимите имоти на  ответника и последният не им е заплатил съответните арендни вноски. Ответникът следва да докаже твърденията си в отговора, че е изпълнил задължението си за заплащане на  арендната цена.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

         НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

         

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Договор за аренда на земеделски земи от 04.12.2013 г., рег. № 4399, том VI, акт № 1065/06.12.2013 г. по описа на Огнян Каменов - Нотариус с рег. № 178 на НК, с район на действие РС-Берковица, вписан в Служба по вписванията - гр. Берковица с дв. вх. рег. № 1986/11.12.2013 г., акт № 242, том 3; Извлечение за актуално състояние на ответника от TP.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши справка на място в счетоводството на ответника и навсякъде, където е необходимо, да отговори на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.

 

         ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ МИХАИЛ МИХОВ.

 

         ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 150 лв., който да се внесе в 3 -дневен срок от получаване от съобщението от ищеца и банковото бордеро да се приложи по делото.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 16.07.2019  г от 11.30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на депозита.        

 

         ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

        

         Разпореждането не подлежи на обжалване.   

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: