Р Е Ш Е Н И Е
гр.
П.09.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на тринадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН Д.
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Велислава Трифонова
като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 820 по описа за 2018
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение
№1546 от 16.10.2018 г. по гр.д. №4095/2018 г. Плевенски Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявения от „***” – Г.О., с ЕИК
по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. Г.О., ул. „***”
№ ***, представлявано от директора инж. Д.Б., против Г.Й.Д., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис ***, адв.С.И. от ПлАК, иск на основание чл.203, ал.1 във вр. с чл.210, ал.3 от КТ за
заплащане на сумата 722.17 лв. без ДДС, представляваща обезщетение за вреда,
причинена поради небрежност при изпълнение на трудови задължения като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на
основание чл.78, ал.3 от ГПК „***” – Г. О., с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Г. О., ул. „***” №***, представлявано от инж. Д.Б. ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Й.Д., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис ***, адв.С.И. от
ПлАК, разноски по делото в размер 500 лв.
Недоволен
от решението е останал ищецът „***” – Г.О. и е подал въззивна жалба срещу него,
в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск.
Работодателят
твърди, че в хода на дисциплинарното производство срещу машиниста Г. М.е
получил информация, че той и депомайстора Г.Д. предварително са се уговорили Г. М.сам да обърне стрелка №*** и да
придвижи локомотив №*** към гара Плевен-запад, докато Г.Д. маневрира с
локомотив №***.
Въззивникът
сочи, че несвоевременно – едва в хода на устните състезания Г.Д. е развил нова
защитна теза, а именно – че не е
маневрирал с локомотив №***, а е отишъл да вземе забравения бордови дневник с
намерението да го занесе до стрелка №*** на Г. М., но последният вместо да го
изчака там, самоволно обърнал
стрелката, преминал през нея без подаден сигнал и дерайлирал. Според
въззивника, съдът изобщо не е следвало да обсъжда тези твърдения, доколкото те
не са били релевирани с отговора на исковата молба, а са били „съчинени“ от
ответника в последния възможен момент.
Работодателят
защитава тезата, че е без значение причината, поради която работникът не е
обърнал сам стрелка №*** и не е подал сам сигнал за движение напред при
маневрирането на локомотив №***. Ето защо намира за нелогичен крайния извод в
обжалваното решение /направен на база недоказаните и късно заявени твърдения на
ответника/, че липсва причинна връзка между поведението на Г.Д. и процесния
инцидент, защото не е категорично
установено нито да има предварителен
сговор между него и Г. М., нито в
момента на дерайлирането на локомотив №***Г.Д. да е бил зает с придвижването на
локомотив №***.
Препис от
въззивната жалба е връчен на Г.Д. на 05.11.2018 г. и на 19.11.2018 г. е подаден
отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Според
въззиваемия, Г. М.следва да понесе изцяло отговорността за самоволните си
действия. Г.Д. моли да бъде отчетено, че извода на първоинстанционтния съд за
липса на причинна връзка не е обусловен от обстоятелството дали той е
маневрирал с локомотив №***. Акцентира и върху това, че наложеното му във
връзка с процесния инцидент дисциплинарно наказание е отменено с решение по
гр.д. №2102/2018 г. на Плевенски Районен съд, което е обжалвано пред Плевенски
Окръжен съд и все още висящо към момента на подаване на отговора.
С
определение №1254 от 27.11.2018 г. въззивната жалба е приета за допустима и
редовна и за разглеждането и е насрочено о.с.з. на 13.12.2018 г.
Процесуалният
представител на въззивника – юриск. Л. е заявил, че дерайлирането на локомотив
№***е съпричинено от Г.Д. и Г. М.,
поради което имуществена отговорност е потърсена от двамата по равно. В
пледоарията си по същество юриск. Л. е уточнил, че неизпълнението на едни и същи
трудови задължения е послужило като основание за търсене и на дисциплинарната,
и на имуществената отговорност от Г.Д..
Въззивникът
претендира разноските за двете инстанции в общ размер на 355 лв.
Процесуалният
представител на въззиваемия – адв. И. е пледирала, че причините за процесния
инцидент са посочени в окончателния доклад. Според него, Г. М.самоволно е
обърнал стрелка №*** и е преминал през нея без подаден сигнал. Според адв. И.,
поведението на Г. М.е „опосредяващ фактор“ между поведението на Г.Д. и
дерайлирането на локомотива, т.е. връзката между тях не е пряка.
Въззиваемият
претендира разноските, направени в настоящото производство.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Със заповед №*** г. директорът на „***”
– Г.О. е наредил на основание чл.203, ал.1 във вр. с чл.208, т.1, предл.1 от КТ
от трудовото възнаграждение на Г.Д., заемащ длъжността „***“ в *** при „***” – Г.О.
да бъде удържана сумата от 866.60 лв. /722.17 лв. без ДДС/, която е в границите
на определения в чл.206, ал.1 от КТ максимален размер на имуществената
отговорност.
Заповед №***
г. е връчена на Г.Д. на 09.01.2018 г. и на 10.01.2018 г. той е възразил писмено
срещу основанието на отговорността, твърдейки, че не е боравил със стрелка №***
и не е подавал сигнал за придвижване на локомотива през нея от втори към първи
коловоз. Възражения срещу размера на отговорността не са направени.
На
09.02.2018 г. „***” – Г.О. е предявило на основание чл.201, ал.3 от КТ иск
срещу Г.Д. за заплащане на сумата от 722.17 лв. без ДДС, явяваща се обезщетение
за вредата, причинена по небрежност при изпълнение на трудовите му задължения,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до окончателното
и изплащане.
С
обжалваното решение по гр.д. №4095/2018
г. Плевенски Районен съд е отхвърлил иска, приемайки, че не е доказана пряка
причинна връзка между настъпилата на 18.09.2017 г. вреда и поведението на Г.Д..
С
определение №1254 от 27.11.2018 г. въззивната инстанция е изискала справка за
изхода от въззивното обжалване на решение №1226 от 27.07.2018 г. по гр.д.
№2102/2018 г. на Плевенски Районен съд. Такава е направена и е установено, че е
постановено решение №470 от 29.11.2018 г. по в.гр.д. №739/2018 г. на Плевенски
Окръжен съд. Заверен препис от това решение е вложен в делото и от него е
видно, че въззивната инстанция е отменила първоинстанционното решение и вместо
него е постановила друго, с което е отхвърлила като неоснователен предявения от
Г.Д. иск за отмяна на заповед №*** г. на директора на „***” – Г.О., с която му
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Заповед №***
г. е представена с отговора на Г.Д. и
видно от нея, е прието следното:
-от
фактическа страна: че Г.Д. е започнал маневрената дейност с локомотив №***за излизането му от
втори коловоз на депото и отправянето му през първи коловоз към гара П. – запад, но не я е довършил. По-конкретно: Г.Д. е подготвил маршрута за изтегляне
на локомотива от втори коловоз на депото към Експлоатационен пункт – Плевен, като
е обърнал стрелка №*** и стрелка №*** и локомотивът е преминал през двете
стрелки. След това Г.Д. е следвало да обърне стрелка №*** за движение по първи
коловоз към гара П.– запад, но не го е сторил. Стрелка №*** е обърната от
машиниста Г. М., но е останала незаключена, полуотворена, с неприлепнал език,
поради което преминавайки през нея без подаден сигнал, локомотивът дерайлирал.
Обясненията на Г.Д. били, че не е давал разпореждане за обръщане на стрелката. Г.
М.е обяснил, че сам е обърнал стрелката, защото така са се разбрали с Г.Д.,
който трябвало да извърши маневра с локомотив №***.
-от правна
страна: че като дежурен *** Г.Д. е имал
задължението да ръководи маневрената дейност с процесния локомотив така, че тя
да е безопасна. Недовършването на започнатата маневрена работа е квалифицирано
като съществено нарушение на нормативните правила за обезпечаване безопасността
на маневрената дейност, респ. като резултатно
нарушение на трудовата дисциплина. Наложено е дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“ като съответно на повишената отговорност, която носи работника с
ръководни и контролни функции; липсата на самокритичност от негова страна и
резултатността на нарушението на трудовата дисциплина.
Видно от
заповед №*** г. на директора на „***” – Г.О., за същото нарушение на трудовата
дисциплина от Г.Д. е потърсена и
имуществена отговорност. Казано иначе – от един и същи юридически факт, какъвто
е осъщественото на 18.09.2017 г. нарушение на трудовата дисциплина, произтичат
две различни права на работодателя – да накаже дисциплинарно работника и да го
санкционира имуществено. Първото е реализирано със заповед №*** г., а второто –
със заповед №*** г.
Решение
№470 от 29.11.2018 г. по в.гр.д. №739/2018 г. на Плевенски Окръжен съд, с което
е съдебно признато правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание
съгласно заповед №*** г., е окончателно и е влязло в сила на 29.11.2018 г. Като
такова и на основание чл.297 от ГПК, то е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Зачитането
на силата на пресъдено нещо /СПН/ се състои в „задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното
със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност
спрямо лицата, обвързани от СПН, като откаже всякакво преразглеждане и
пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на
въпрос, с който държавния орган е сезиран“ /виж „Българско гражданско
процесуално право“, Първо издание по действащия ГПК, Живко Сталев, 2012 г.,
„СИЕЛА“, с.367/.
В случая
със СПН е установено правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание
заедно с белезите, които индивидуализират това право. Сред тях е и юридическият
факт, от който произтича правото, а именно – нарушението на трудовата
дисциплина. Това означава, че в настоящия съдебен спор относно правото на
работодателя да наложи имуществена санкция настоящият съдебен състав на
Плевенски Окръжен съд не може да преразглежда и пререшава преюдициалните въпроси извършено ли е нарушението на трудовата
дисциплина и какво е то – формално или резултатно. Тези въпроси са разрешени със СПН в смисъл,
че Г.Д. не е изпълнил в пълен обем задължението
си да ръководи маневрената дейност с процесния локомотив, в резултат на което е допринесъл за дерайлирането му. При
положение, че се касае до резултатно нарушение на трудовата дисциплина,
настоящият съдебен състав не може да пререшава и въпросите има ли причинна
връзка между поведението на Г.Д. и процесния инцидент и каква е тя – пряка или
опосредена. По тези въпроси също е формирана СПН между страните, която следва
да бъде зачетена в настоящото производство.
С оглед
гореизложеното, въззивната инстанция намира обжалваното решение за неправилно. Г.Д.
следва да понесе освен дисциплинарната, и имуществена отговорност за
допуснатото от него нарушение на трудовата дисциплина, като бъде осъден да
заплати в полза на „***” – Г.О. сумата от 722.17 лв. без ДДС, явяваща се
обезщетение за имуществените вреди, причинени при железопътното произшествие на
18.09.2017 г. на предприятието от работника по небрежност при изпълнението на
трудовите му задължения, ведно с претендираната законна лихва.
Следва да се отбележи, че към момента на
постановяване на обжалваното решение все още не е била формирана СПН, която
Плевенски Районен съд да е бил длъжен да зачете. Независимо от това, въззивната
инстанция намира, че действително е без значение причината, поради която Г.Д.
не е довършил започнатото от него ръководство и осъществяване на маневрената
дейност. Само по себе си прекъсването на тази дейност от страна на Г.Д. е
създало предпоставки за намесата на Г. М.и дерайлирането на локомотива. Така
двамата са допринесли за настъпването на процесните вреди и отговарят имуществено
пред работодателя си при условията на чл.208, т.1, предл.1 от КТ.
При този
изход на спора по същество Г.Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на „***”
– Г.О. сумата от 230 лв., явяваща се направени в първоинстанционното
производство разноски за ДТ /50 лв./, депозит за свидетел /80 лв./ и юриск.
възнаграждение /100 лв./, както и сумата от 125 лв., явяваща се разноски
направени във въззивното производство за ДТ /25 лв./ и юриск. възнаграждение
/100 лв./
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение №1546 от 16.10.2018 г. по гр.д. №4095/2018 г. по описа на Плевенски
Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА
на основание чл.210, ал.3 във връзка с чл.203, ал.1, чл.206,
ал.1 и чл.208, т.1 предл.1 от КТ Г.Й.Д., с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, офис ***, адв.С.И. от ПлАК да заплати в полза на ГПК „***” – Г. О.,
с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Г. О., ул. „***” №***, представлявано от инж. Д.Б. сумата
от 722.17 лв. без ДДС, явяваща се обезщетение за имуществените вреди,
причинени при железопътното произшествие на 18.09.2017 г. на предприятието от
работника по небрежност при изпълнението на трудовите му задължения, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2018 г. до окончателното и
заплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 от ГПК Г.Й.Д., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
офис ***, адв.С.И. от ПлАК да заплати в полза на ГПК „***” – Г. О., с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Г. О., ул. „***” №***, представлявано от инж. Д.Б. сумата от
230 лв., явяваща се направени в първоинстанционното производство разноски
за ДТ /50 лв./, депозит за свидетел /80 лв./ и юриск. възнаграждение /100 лв./,
както и сумата от 125 лв., явяваща се разноски направени във въззивното
производство за ДТ /25 лв./ и юриск. възнаграждение /100 лв./
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: