О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       11.VIII.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

при секретар протоколист Румяна Русева  и участието на прокурора  Цвета Пазаитова разгледа докладваното от председателя гражданско дело №428/2020 г. за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на Глава ХIII,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2 ал.I т.3    от ЗОДОВ

 

Обстоятелства по сезирането

 

   Делото е образувано по искова молба предявена от Н.Г.Н.,ЕГН:**********,*** против Прокуратурата на Република България за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 128 000 лв. ведно със законната лихва от 07.Х.2019 г. до окончателното й изплащане и имуществени вреди от 900 лв.,ведно със законната лихва от 07.Х.2019 г. до окончателното й изплащане,причинени от незаконно обвинение,за което същият е оправдан. Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ за изплащане на неимуществени вреди и изплащане на имуществени вреди,както и акцесорни претенции за изплащане на лихва върху претендираните по тях суми на основание чл.86 от ЗЗД.

 

            За да обоснове представеното искане,ищецът твърди,че на 05.07.2007 г. е призован да се яви във ВОП - град Пловдив при военен прокурор Б..На същата дата се явил във ВОП -Пловдив заедно с адвокат Д.Т. от АК - Хасково.тъй като не знаел за какво е призован.На 05.07.2007 г. военният прокурор го разпитал само в качеството на свидетел На 28.01.2009 г. бил привлечен за първи път.като обвиняем по ДП № 33 / 2007 г. по описа на ВОП - Пловдив.Повторно бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство с постановление от 21.12.2010 г,поради частично прекратяване на наказателното производство срещу един от обвиняемите.След приключване на разследването на 12.05.2011 г. ВОП - Пловдив внесла обвинителен акт в РС - Свиленград и съдът образувал НОХД № 383 / 2011 г. по описа на РС - Свиленград.което се провело в пет съдебни заседания : 1/ на 14.06.2011 г., 2/ на 12.07.2011 г, 3/ на 24.08.2011 г, 4/ на 10.10.2011 г и 5/ на 14.11.2011 г, като делото приключило с оправдателна присъда №550 / 14.11.2011 г.Същата била  протестиране от РП - Свиленград и бе образувано ВНОХД №703/2011 по описа на ОС – Хасково.Вато въззивният съд потвърдил оправдателната присъда на РС - Свиленград и тя влезнала в сила на 31.01.2012 г.

По искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД№383 / 2011 г. по описа на РС - Свиленград по реда на чл.422,ал.1,т.5,вр.с чл.348,ал.1,т.2,вр.ал.3,т.2 от НПК с решение № 462 / 19.04.2013 г. по наказателно дело № 1478 / 2012 г. на ВКС, II н. о., съдът възобновил НОХД № 383 / 2011 г. на РС - Свиленград, като отменил изцяло присъда № 550 / 14.11.2011 г. поради липса на мотиви и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.

След възобновяването и отмяна на присъдата по НОХД № 383 / 2011 г. на РС - Свиленград било образувано НОХД № 427 / 2013 г. по описа на РС - Свиленград,по което всички съдии,работещи в РС -Свиленград си направили самоотвод.С определение № 175 / 28.11.2013 г. по наказателно дело № 2168 / 2013 г. на ВКС / 11 н.о. .образувано по искане на председателя на РС - Свиленград, делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от друг,еднакъв по степен съд,а именно РС -Харманли.Съдът в град Харманли образувал НОХД № 690 / 2013 г.,по което се провели две съдебни заседания : 1/ на 12.02.2014 г. и 2/ на 26.03.2014 г.като на последното съдът изложил мотиви за наличие на обосновано предположение за извършено деяние по чл.321,вр.с чл.93,т.20 от НК, съгласно изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт,поради което прекратил съдебното производство и изпрати делото на Специализираната прокуратура.

С постановление от 10.05.2014 г. на прокурор от Специализираната прокуратура - София било отказано да бъде прието по компетентност досъдебното производство, изпратено с Определение от 26.03.2014 г. на РС - Харманли по НОХД № 690 / 2013 г., предвид преценена липса на данни за извършено престъпление от общ характер от компетентността на Специализираната прокуратура. Едновременно с това материалите по делотил изпратени на РП - Свиленфад за повторно внасяне на обвинителен акт в съда, след което делото било внесено в РС - Свиленград и било образувано НОХД № 795 / 2014 г. По делото се провели петнадесет съдебни заседания : 1/ на 19.03.2015 г., 2/ на 15.04.2015 г., З/ на 22.05.2015 г, 4/ на 15.07.2015 г, 5/ на 14.10.2015 г, 6/ на 26.11.2015 г., 7/ на 17.02.2016 г., 8/ на 19.05.2016 г, 9/ на 06.07.2016 г, 10/ на 21.09.2016 г, 11/ на 13.12.2016 г, 12/ на 09.03.2017 г, 13/ на 30.05.2017 г, 14/ на 24.07.2017 г. и 15/ на 18.10.2017 г.На последното заседание делото приключи с оправдателна присъда,която пак бе протестиране от РП -Свиленград.поради което било образувано ВНОХД № 343 / 2018 г. по описа на ОС – ХасковоПо това дело се провели две съдебни заседания : 1/ на 24.07.2018 г. и  2/ на 25.09.2018 г.Въззивният съд върнал отноволделото на РС – Свиленград.Там било образувано НОХД № 583 / 2018 г. по описа  на   РС  -  Свиленград,по което били  проведени     седем  съдебни заседания : 1/ на 05.12.2018 г, 2/ на 03.01.2019 г, 3/ на 28.01.2019 г, 4/на 29.01.2019 г., 5/ на 27.02.2019 г, 6/ на 09.04.2019 г. и 7/на 09.05.2019 г.,като на последното заседание делото приключило с оправдателна присъда№29   /   09.05.2019   г.Същата била протестирана  от   РП   - Свиленград. поради което било образувано ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС - Хасково,което  приключило  в едно съдебно заседание-06.08.2018 г.С решение№ 124 / 07.10.2019 г. въззивният съд потвърдил правдателната присъда на РС –
Свиленград и тя влезнала в сила на 07.10.2019 г.

Ищецът посочва,че  на 28.01.2009 г. с постановление на ВОП - Пловдив на му било повдигнато бе повдигнато обвинение по 195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 и 4 пр.1 и пр.2,вр.  чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК,затова,че участвал в квалифицирана кражба на 53 броя 27 -инчови телевизори „Дурабранд" от влакова композиция,намираща се на седми гаров коловоз на ж.п.гара - Свиленград. От образуването на НОХД№383 / 2011 г. по описа на РС - Свиленград до окончателното приключване на делото.през целия му ход представителят на РП -Свиленград поддържал обвинението,докато ищецът от началото до края на делото твърдял,че е невинен и че не е участвал в извършването на това деяние по никакъв начин.Времето,през което бил с повдигнато обвинение и с висящо наказателно дело е 10 години и 8 месеца,през което време ищецът живял в постоянен стрес,че може да бъде осъден несправедливо. Нарушен бил съня му,сънувал кошмари, станал раздразнителен,изпадал в депресии,затворил се в себе си.След повдигане на обвинението станал затворен,избягвал контактите с околните,като изградил бариера между себе си и околния свят.Познатите му се дистанцирали и станали подозрителни към ищеца.Също така се изострили и отношенията му вътре в семейството,като в началото дори отказал да се храни,станал нервен и затворен.Преди провеждането на всяко съдебно заседание изгубвал самообладание и се притеснявал, че може да бъде осъден несправедливо.По време на воденото наказателно производство Н. спрял да споделя, д а излиза с приятели,бил с понижено самочувствие и в шок от повдигнатото обвинение,изпаднал в отчаяние и страх за съдбата си.Н. твърди,че под постоянния стрес на който бил подложен се разболял от хипертонично сърце и развил захарен диабет.

Ищецът обосновава претърпените от него вреди,като извежда продължителността на наказателното производство - от 10 години и 8 месеца.Същият бил неосъждан и срещу него не са били повдигани други обвинения.нарушен бил авторитета му в обществото,същият бил началник товарна ж.п.гара - Свиленград и обслужвал всички влакове пристигащи и заминаващи за Турция и Гърция.Настъпили и  промени в отношенията в семейството - през времето, д о като се водело наказателното производство починали и двамата родители на съпругата му,които също се притеснявали за него.След привличането на ищеца като обвиняем и започнало наказателно производство срещу него, бил извикан в Управлението на товарни превози - Пловдив и помолен от началника му да напусне.Два пъти бил изпратен на ТЕЛК - комисия - на 16.04.2014 г. и на 05.11.2015 год.Три пъти получил предложение за прекратяване на трудовия договор,както и два пъти му бил прекратен трудовия договор,а именно : 1/-на 10.07.2012 г. и 21 - на 08.02.2016 г.

След като ищецът останал  без работа и без пари се чувствал като отрепка,не можел да покрие месечните разходи на семейството.Ддокато се водело наказателното производство синът му и дъщеря му се оженили и ищецът затънал в заеми от роднини и приятели за да може да им направи сватби.Безработицата и безпаричието се отразили отрицателно върху душевното му състояние и самочувствието му като глава на семейството и като баща,а впоследствие и като дядо на внуците му.

Н. твърди,че изпаднал  в дълбока душевна депресия,разболял се от хипертонично сърце и развил захарен диабет.Търпените от него неимуществени вреди се засилили и от отразяването на случая в местната преса.Във вестник „Стария мост“,гр.Свиленград случая бил обект на 12 статии от 2011 до 2019 г.,които публично разгласявали,че се води мегадело за крадени телевизори и създавали убеждението в съгражданите му,че е крадец.

Тъй-като ищецът бил оправдан по повдигнатите тежки обвинения,то описаните от него вреди били в пряка причинна връзка от повдигането и поддържането им,то се следвала репарация в размер на 128 000 лева,ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на опраддателната присъда-07.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът претърпял и имуществени вреди от 900лв. платен адвокатски хонорар за защита по делото,които също се следвали със законната лихва върху сумата от влизане в сила на опраддателната присъда-07.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

               Ответникът Прокуратура на Република България оспорва исковата претенция за неимуществени вреди, като недоказана.В тежест на ищеца било да докаже наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствена им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер.

Ответникът извежда,че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици, изразяващи се в стрес, раздразнителност, депресия, влошени отношения в семейството си, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение.За търпените вреди от прекратяването на трудовия договор на ищеца, на основание чл.331, ал.1 от КТ по инициатива на работодателя т.е. за действия на трети лица, не следвало да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България.

               В приложените към исковата молба статии от вестници, не се съдържали изявления на органи на Прокуратурата на РБ. Освен това прокуратурата не можела да носи отговорност за това как делото е било интерпретирано от медиите.Следва също да се отбележи и това, че оправдателните присъди също е получили медиен отзвук и са станали достояние на обществеността в гр. Свиленград.Ответникът оспорва исковата претенция за неимуществени вреди и по размер Предявената претенция за неимуществени вреди от 128 000 лв. е прекомерна и не била съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика.В трайната съдебна практика е прието и че при преценка разумната продължителност следва да се отчете фактическата и правна сложност на делото, фазата, на която е приключило.Настоящото дело е с фактическа и правна сложност, повдигнати са били обвинения на още четири лица, чието процесуално поведение в хода на наказателното производство е от значение за неговата продължителност.Делото е преминало неколкократно през съдебната фаза на процеса.В приложените към исковата молба копия от медицински документи било посочено, че се касае за пациент наследствено обременен, на който през 2007г-2008 г. е открит захарен диабет и ХСБ т.е. заболяванията му са възникнали преди привличането му към наказателна отговорност, поради което не е налице пряка причинноследствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и влошеното му здравословно състояние.

Ответникът посочва,че независимо от тежестта на обвинението, липсват твърдения и ангажирани доказателства за прилагана мярка за неотклонение, нито за друга мярка процесуална принуда.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с икономическия стандарт в страната и е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ в конкретния случай.

Оспорва се като недоказана и претенцията за имуществени вреди.От приложените копия на договори за правна помощ можел да се направи извод за договорено възнаграждение в размер на 100 лв. и 800 лв., но не и за действително платено такова.Не били представени и доказателства за реално осъществена защита.

               В съдебно заседание страните поддържат исканията и възраженията си.

Факти по делото

 

               Между страните няма спор относно обстоятелствата по наказателното производство,водено спрямо ищеца Н.Н..Съобразно представените доказателства на 28.01.2009 г. същият бил привлечен за първи път.като обвиняем по ДП № 33 / 2007 г. по описа на Военно окръжна прокуратура - Пловдив.Повторно бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство с постановление от 21.12.2010 г,поради частично прекратяване на наказателното производство срещу един от обвиняемите.След приключване на разследването на 12.05.2011 г. ВОП - Пловдив внесла обвинителен акт в РС - Свиленград и съдът образувал НОХД № 383 / 2011 г. по описа на РС - Свиленград.което се провело в пет съдебни заседания : 1/ на 14.06.2011 г., 2/ на 12.07.2011 г, 3/ на 24.08.2011 г, 4/ на 10.10.2011 г и 5/ на 14.11.2011 г, като делото приключило с оправдателна присъда №550 / 14.11.2011 г.Същата била  протестиране от РП - Свиленград и е образувано ВНОХД №703/2011 по описа на ОС – Хасково.Въззивният съд потвърдил оправдателната присъда на РС - Свиленград и тя влезнала в сила на 31.01.2012 г. В последствие по искане на  Главния прокурор за възобновяване на НОХД№383 / 2011 г. по описа на РС - Свиленград по реда на чл.422,ал.1,т.5,вр.с чл.348,ал.1,т.2,вр.ал.3,т.2 от НПК с решение № 462 / 19.04.2013 г. по наказателно дело № 1478 / 2012 г. на ВКС, II н. о., съдът възобновил НОХД № 383 / 2011 г. на РС - Свиленград, като отменил изцяло присъда № 550 / 14.11.2011 г. поради липса на мотиви и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.На това основание в РС - Свиленград било образувано НОХД № 427 / 2013 г. по описа на РС - Свиленград,по което всички съдии,работещи в РС -Свиленград си направили самоотвод.С определение № 175 / 28.11.2013 г. по наказателно дело № 2168 / 2013 г. на ВКС / 11 н.о. .образувано по искане на председателя на РС - Свиленград, делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от друг,еднакъв по степен съд,а именно РС -Харманли.Съдът в град Харманли образува НОХД № 690 / 2013 г.,по което са проведени две съдебни заседания : 1/ на 12.02.2014 г. и 2/ на 26.03.2014 г.като на последното съдът изложил мотиви за наличие на обосновано предположение за извършено деяние по чл.321,вр.с чл.93,т.20 от НК, съгласно изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт,поради което прекратил съдебното производство и изпрати делото на Специализираната прокуратура в гр.София.С постановление от 10.05.2014 г. на прокурор от Специализираната прокуратура - София е отказано да бъде прието по компетентност досъдебното производство, изпратено с Определение от 26.03.2014 г. на РС - Харманли по НОХД № 690 / 2013 г., предвид преценена липса на данни за извършено престъпление от общ характер от компетентността на Специализираната прокуратура. Едновременно с това материалите по делото са изпратени на РП - Свиленград за повторно внасяне на обвинителен акт в съда, след което делото било внесено в РС - Свиленград и е образувано НОХД № 795 / 2014 г. По делото са проведени петнадесет съдебни заседания : 1/ на 19.03.2015 г., 2/ на 15.04.2015 г., З/ на 22.05.2015 г, 4/ на 15.07.2015 г, 5/ на 14.10.2015 г, 6/ на 26.11.2015 г., 7/ на 17.02.2016 г., 8/ на 19.05.2016 г, 9/ на 06.07.2016 г, 10/ на 21.09.2016 г, 11/ на 13.12.2016 г, 12/ на 09.03.2017 г, 13/ на 30.05.2017 г, 14/ на 24.07.2017 г. и 15/ на 18.10.2017 г.На последното от тези заседания делото приключва с оправдателна присъда.Същата отново е протестирана от прокуратурата  в гр.Свиленград.Въз основа на протеста е образувано ВНОХД № 343 / 2018 г. по описа на ОС – Хасково.По това дело са проведени две съдебни заседания : 1/ на 24.07.2018 г. и  2/ на 25.09.2018 г.Въззивният съд върнал отново делото на РС – Свиленград.,където е образувано НОХД № 583 / 2018 г. По това производство са проведени седем  съдебни заседания : 1/ на 05.12.2018 г, 2/ на 03.01.2019 г, 3/ на 28.01.2019 г, 4/ на 29.01.2019 г., 5/ на 27.02.2019 г, 6/ на 09.04.2019 г. и 7/ на 09.05.2019 г.

На последното заседание делото се постановява  присъда № 29/9.2019 год. по НОХД № 583/2018 год. с която РС - Свиленград е признал подсъдимите Д.А.Р., Г.Д. Н., Н.Д.Н., Н.Г.Н. и П.К.П., първият от гр.София, а останалите от гр.Свиленград, за невиновни по повдигнатото им обвинение в това, че вечерта на 30./31.VII. 2006 год. в гр.Свиленград на жп - гара Свиленград, в съучастие помежду си като съизвършители, а първите двама - и при изпълнение на службата си, възползвайки се от служебното си положение, от влакова композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от товарен влак №40660 с дестинация Турция -Германия, преминаващ транзитно през България, от контейнер CRXU 050437-6, натоварен на вагон №3379 4952 018-9, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и с помощта на техническо средство - клещи и на МПС - микробус марка „Мерцедес", син на цвят, рег № * **** ** отнели чужди двжими вещи - 53 броя 27 - инчови телевизори, марка "Дурабранд" на обща стойност 47393.13 лв. от владението на жп - управление - Пловдив и собственост на фирма "Валмарт" -Германия с правоприемник фирма "Реал - СБ Варенхаус ГмбХ" - Германия с представител Щ.В., без съгласие на ръководството на жп - управлението и собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери, поради което съдът ги оправдава по предявеното им обвинение в престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.З, т.4 предл. първо, а за подсъдимите Добромир Радев и Г.Д. - и по т.6 вр. чл. 194 ал. 1 и вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1 от НК.

Тази присъда е протестирана  от   РП   - Свиленград.Пред ОС-Хасково е образувано взъ основа на протеста  ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС - Хасково,което  приключва  в едно съдебно заседание на 06.08.2018 г.С решение№ 124 / 07.10.2019 г. въззивният съд потвърждава правдателната присъда на РС –
Свиленград и тя влиза в сила на 07.10.2019 г.

               Съобразно представени извадки от вестници-л.44 до 62,наказателния процес по който обвиняем и подсъдим е Н.Н. е регулярно отразяван в местната преса в гр.Свиленград.В тази насока също няма спор между страните.

               На три пъти ръководството на „БДЖ Товарни превози“ Пловдив предлага на Н.Н. на основание чл.331 от КТ да му се прекрати трудовия договор от длъжността „Началник,граничен преход Свиленград“-09.VII.2012 г.,от длъжността „Експерт,граничен преход“-на 08.V.2015 г. и на 27.I.2016 г.

               Със заповед №911/26.VI.2012 г. на управителите на „БДЖ-ТП“ ЕООД на основание чл.331 ал.I от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Н.Г.Н. от длъжността „Началник,граничен преход Свиленград“ в „БДЖ ТП“ ЕООД. Н.Н. със заповед №12/01.II.2016 г. на Директор на поделение товарнси превози към БДЖ-Пловдив отново на основание чл.331 ал.I от КТ му е прекратено трудовото правоотношение,този път от длъжността „експерт,граничен преход“.Видно от ескпертно решение №0949 054/16.IV.2014 г. ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД-Димитровград Н.Н. е с водеща диагноза неинсулино зависим захарен диабет.Решението е издадено по запитване с писмо №3691/06.IV.2012 г. от „БДЖ-Товарни превози“ЕООД Поделение гр.Пловдив относно прекратяване на трудов договор.Съобразно друго решение №3674 150/05.ХI.2015 г.  ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД-Димитровград Н.Н. е с водеща диагноза хипертонична сърдечна болест и общо заболяване хипертонично сърце,захарен диабет тип 2,което води до противопоказно полагане на тежък физически труд.Дадена е оценка на работоспособността от 31%.

               В решение №249/05.IV.2012 г. на ЛКК обща,Медицински център Свиленград“ ЕООД е посочено,че на Н.Н. захарния диабет е открит през 2008 г.В медицинско направление от 14.II.2020 г.на лекер В.А. са изведени заболяванията на ищеца-хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност,неинсулинозависим захарен диабет,както е посочено,че от 2007 г. Н. е с ХСБ и захарен диабет.

               Видно от епикриза на Клиника по ендокринология,Александровска болница София Н. е постъпил на 29.IХ.2014 г. и е изписан на 02.Х.2014 г. с поставена диагноза КП112 МКБ Е66.8 Затлъстяване. Неинсулинозависим захарен диабет.Диабетна полиневропатия.Артериална хипертония.Дислипидемия.

               Свидетелката Н.П.Н.,съпруга на ищеца,посочи пред съда ,че същият работел като началник товарна ЖП Гара Свиленград,като много обичал работата си и съвестно осъществявал трудовите си функции.Същият имал приятели,общувал с много хора,ходили по почивки,срещали се сприятели,роднини.В края на 2006 г. бил направен обиск в дома им от полицията,който стресирал всички,във всяка стая имало полицаи.Николова дочула,че имало реплики,че не се оказало такъв склаз,какъвто очаквали.Направили обиск и  на вилата им  в с.Мезек.В последствие съпругът й бил многократно разпитван като свидетел за някаква кражба.В началото на 2009 г. обаче станал обвиняем.Това го стресирало,отразило се негативно на здравето му,бил заплашван на разпитите.Не можел да спи,не можел да се храни,бил депресиран,станал раздразнителен,започнал да вдига кръвно,получил диабет.Преди всяко заседание  не можел да спи,не ядял.Случаят бил отразен широко и в медиите.Н. много тягостно изживял всики събитие свързани с делото.Това продължило повече от единадесет години.Хората се дистанцирали,отбягвали го.Стресиращо било преживяно от него обстоятелството,че веднага след оправдавенот му,делото отново се възобновило.Привиквали го в службата и оказвали натиск да напусне. През този период се оженили и децата им,останали без пари,вземали заеми и т.н. Сега вече бил малко по-спокоен.

               Свидетелят П.С.К. установи,че също като ищеца работел в БДЖ.Н. ***.За първи път го викали като свидетел за извършена кражба от гаровия район в гр.Свиленград през 2007 г.Многократно бил викан на разпити в гр.Свиленград,Пловдив и Хасково,правили му обиски в къщата и на вилата.Преди тези случки бил много здрав но след това получил диабет и високо кръвно,това дело му се отразило много зле.Н. се затворил в себе си,от време се чували с него по телефона само.Паднало му реномето.Отделно то това го привиквали два три пъти в БДЖ Пловдив „Товарни превози“ за да накарат да си подаде молбата за напущане на работата си.

Правни съборажения

 

               Предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ е установена по основание,предвид проведеното от ищеца главно и пълно доказване.Изложените в исковата молба правнозначими обстоятелства,обсъдени по-горе, се доказаха в настоящото производство по надлежен начин.

               Безспорно,е че ищецът Н.Н. е бил обект на наказателно производство продължило единадесет години и завършило с оправдателен съдебен акт.За този период от време ищецът търпи продължителна,интензивна,методична и изключителна  интервенция и модификация в негативен план на личния си живот,породени от изпълнението на процесуалните си задължения на обвиняем и подсъдим в  производствените действия на воденото досъдебно и съдебно производство,изискващи негово участие. Н. търпи и негативното влияние,породено от тежестта на повдигнатите обвинения, /по чл.195 ал.II вр. ал.1 т.3, т.4 предл. първо/ посочени по-горе,които касаят тежко умишлено престъпление съобразно легалното определение на чл.93 т.7 от НК, свързано с очакването за налагане на наказателна репресия спрямо него-санкционната част на наказателната норма предвижда наказание за кражба в големи размери лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.Привличането на Н. като обвиняем на досъдебната фаза на процеса,многобройните му разпити  в Хасково,Свиленград и Пловдив сами по себе си представляват значителна интервенция с негативен аспект в нормалния му начин на живот.

Изключително катализиращ момент за тези негавни емоции е и внасянето на обвинителния акт в съда,което действие като завършващо досъдебната фаза и отключващо съдебното наказателно производство, само по-себе си засилва вероятността от сбъдване на отрицателните очаквания на Н.,изложени по-горе.Самото поддържане в съдебната фаза на обвиненията от страна на прокуратурата , участието на ищеца като подсъдим по време на съдебното производство в многобройни заседания с интензивно водене на процеса,според съда изключително генерират и усилват негативните емоции, преживени от него. Съществени вреди ищецът търпи и от упоритостта на прокуратурата,която въпреки постановената още през 2011 г. оправдателна присъда №550 / 14.11.2011 г. на РС-Свиленград,потвърдена с решението по ВНОХД №703/2011 на ОС – Хасково и влезнала в сила на 31.01.2012 г. по искане на главния прокурор наказателното производство е възобновено и всичко започва отначало като отрицателни емоции за ищеца.

 Н. търпи интензивни вреди и от начина на провеждане на самата полицейската акция още през 2006 г. при извършените обиски и претърсавния в дома му и вилата му.  Самото протичане на цялото наказателно производство в досъдебната и съдебна фаза в значителна степен унизява достойнството на ищеца,създава значителна обърканост у него и неяснота относно бъдещето му.Наказателния процес,воден по отношение на Н. надвишава значително разумните срокове за завършването му предвид невисоката степен на фактическа и правна сложност на обвинението,което сочи за неудачно и превратно прилагане правомощията на прокуратурата по чл.22 ал.II и чл.234 от НПК,носеща отговорност за своевременното приключване на разследването.Самият Н.,като обвиняем и подсъдим не е допринесъл за тази необоснована продължителност наказателния процес на делото,а същата е породена основно от действията/бездействията на прокуратурата.Въпросния период от време е значителна репресия по отношение на ищеца,която предполага вреди и катализира общата им степен на интензивност.

               Като резултат от незаконното обвинение и продължилото разследване,ищецът е бил лишен от общочовешки права и ценности, битът му и самият той е бил в значителна степен повлиян от същите , което се е превърнало в значим и определящ фактор в начина му на живот тогава и досега.

               Ето защо се налага извода,че Н. е бил обект на това незаконно обвинение,по което е оправдан.Изпълнена е хипотезата на чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ, която обосновава неимуществени вреди в полза на ищеца. Отговорност в тази насока следва да се носи само от прокуратуата,тъй-като ищецът е оправдан в рамките на редовна съдебна процедура  и то два пъти.

               В проведеното съдебно дирене и събраните доказателства по делото се изведе ясно разграничение в живота на ищеца преди,по време,и след завършване на наказателното производство.

Преди образуваното наказателно дело същият е бил енергичен,общителен,усмихнат,с много приятели,празнували и почивали заедно.След започване на наказателното производството против него същият трайно изпаднал в депресивни настроения,станал трудно контактен, мълчалив и затворен,получил високо кръвно налягане,както и диабет.Видно от приложената документация тези заболявания се появяват именно след като Н. е обект на първите действия по разследването,започнали още през 2006 г. и развили се по време на статута му на подсъдим и обвиняем.В хода на продължителния наказателен процес здравословното му състояние ескалирало в негативна насока.Н. не можел да спи,не можел да се храни,бил депресиран,станал раздразнителен,започнал.Преди всяко заседание  не можел да спи,не ядял,притеснявал се много.Като функция на незаконното обвинение е и прекратяването на трудовото му правотношение на два пъти,като преди това същият е бил подлаган и на атаки от страна на работодателя си .В следствие на това семейството му останало без неговата финансова подкрепа,наложило  да се вземат заеми,същият тежко преживял тези неща,което засилило негативните му емоции,усещането,че не може да се справя с живота,че не може да осигури на близките си нормален живот.

По време на близо единадесет годишния наказателен процес срещу него двете му деца се оженили,но същият не можел адекватно да участва в тези събития.Предвид обвинението на ищеца изключително паднало доброто му име в гр.Свиленград,познати и приятели го избягвали.Тези обстоятелства засилили вече наличните отрицателни преживявания на Н..

 Особена негативна  катализация на това състояние на ищеца е довело и обстоятелството,че за същият в работата си като началник на жп гарата,граничен преход Свиленград влагал много енергия за да подобрява професионалните си умения,обичал професията си,а и изпълнявал стриктно и точно задълженията си по същата,нещо което високо се ценяло от колегите му. Обвинението обаче директно обвързва професионалната работа  и реализация на Н. с извършване на престъплението по делото,с което на друго основание се създават неимуществени вреди за него.

Естеството на повдигнатите обвинения спрямо Н. и останалите поздсъдимия и обвиняеми по делото предизвикали изключително масивно медийно отразяване на случая,довело до засилена отрицателна обществена реакция спрямо него.Това отразяване започнало още от арестуването му и продължило по време на целия наказателен процес.Н. станал разпознаваем в обществото именно като престъпник,извършил престъпление по служба,което което било тягостно изживяване. В тази насока следва да се има предвид,че Свиленград е малък град и тези обстоятелства придобиват особено и негативно значение,тъй-като Н. е лесно разпознаваем,за разлика от сравнителната анонимност на големите градове. Следва да се има предвид,че това обществено отношение останало в значителна степен и досега,въпреки постановената оправдателна присъда,която не предизвикала особена промяна в тази насока.

И към настоящия момент,повече от единадесет години след образуване на наказателното производство и въпреки оправдаването му,живота на Н. е съществено модифициран в негативен аспект,като описаните по-горе обстоятелства продължават да съществуват макар и в по-ниска степен,и да определят поведението и битието му.Ищецът живее поради обвинението,по което е оправдан,по съвсем различен начин,от колкото преди това. 

Освен изложеното дотук,при определяне от страна на съда на конкретните размери на търсените обезщетения,следва да се съобрази процесуалното поведение на Н. във воденото спрямо него наказателно производтво, което отговаря на изискванията на закона. Относими към този въпрос са и личностните данни за ищеца и липсата на предходни осъждания, Същевременно няма доказателства,че ищеца е дискредитиран в обществото и има негативен облик.Напротив-събраните доказателства по делото извеждат един изцяло положителен образ на ищецъ.Поради незаконното обвинение той търпи много години изключително тежки отрицателни емоции и преживявания.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди,търсени от Бакалов,следва да се съобрази и конкретната икономическа ситуация в страната и развитието на обществото,които обективни предпоставки не могат да не се включат в хипотезата на чл.52 от ЗЗД.В подобна насока е и Решение №55/11.III.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о.

Според настоящия състав на съда неминуемо трябва да се вземе предвид и обстоятелството,че страната ни е част от европейския съюз,чиито общества,а и самият той, в по-голямата си част нормативно,а и в културен план,са основани именно върху завишената защита правата на личността от неоснователните посегателства на държавата.Именно подобни критерии следва да са водещи и при проектирането принципа на справедливостта в казуси като настоящия,тъй-като те са пътя за адекватна защита на нарушените права на личността от държавните органи от една страна,а от друга-съдебните актове по подобни дела са и начин за развитие на българското общество и държавна администрация в насока на общоевропейските ценности и реално спазване и защита на правата на гражданите.Тези решения на съда са и способ за осъществяване превенция на държавната администрация като цяло.

Съобразно изложеното и на основание чл.4 от ЗОДОВ вр. с  чл.52 от ЗЗД съдът намира,че адекватното и справедливо обезщетение на претърпените от страна на Н.Н. преки и непосредствени  неимуществени вреди от воденото спрямо него незаконно наказателно производство за престъпление по чл.195 ал.II вр. ал.1 т.3, т.4 предл. първо

по които обвинения е изцяло оправдан следва да намери остойностен израз в сумата от 90 000 лв. Тези размери  на обезщетение на неимуществените вреди са адекватни на действително преживените от ищеца отрицателни емоции, и са обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо процесния случай.Сумите следва да се изплатят от ответника на ищеца,ведно със законната лихва от момента на забавата-датата на влизане в сила на окончателния оправдателен съдебен акт спрямо Н.-07.10.2019 г..В тази насока са Решения №1199/17.Х.2008 г. по гр.дело №4988/2007 г. на ВКС,V г.о.;№630/19.ІV.2011 по гр.д. №170/2011 г. САС.

               Претенцията за изплащане на имуществени вреди от обсъденото наказателно производство,очертани от хонорара за адвокат от страна на Н. не следва да се уважава,тъй-като няма доказателства в самите представени договори за правна защита да са заплатени.

               Ще следва на адвокат Д.Т. вна основание чл.38 от Закона за адвокатурата като процесуален  представител ищеца,действал в тази хипотеза и на основание чл.7 ал.I т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да получи  възнаграждение съобразно уважения размер 90 000 лв. или 3 230 лв.

По делото е отправено искане  за изплащане на направените разноски в размер на 20 лв. държавна такса.Съобразно изхода от делото ще следва на Н. да се заплатят 7.05 лева разноски-платена държавна такса на основание чл.78 от ГПК.

               Водим от изложеното и на основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ вр. с чл.52  и чл.86 от ЗЗД Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

               ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н.Г.Н., ЕГН:**********,*** обезщетение от 90 000-деветдесет хиляди лева за претърпени неимуществени вреди,причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.195 ал.II вр. ал.1 т.3, т.4 предл. първо от Наказателния кодекс, по което е оправдан с присъда № 29/9.V.2019 год. постановена по НОХД № 583/2018 год. на  РС - Свиленград ,потвърдена с решение № 124 / 07.Х.2019 г. по ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС – Хасково,в сила от 07.Х.2019 г. ведно със законната лихва върху сумата от 07.Х.2019 г. до окончателното й изплащане,като    

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Н.Г.Н., ЕГН:**********,***  против Прокуратурата на Република България   иск за частта на  горницата над присъдената сума от 90 000 лв. до пълния предявен размер от 128 000 лв.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Н.Г.Н., ЕГН:**********,***  против Прокуратурата на Република България иск за изплащане на 900 лв. имуществени вреди причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.195 ал.II вр. ал.1 т.3, т.4 предл. първо от Наказателния кодекс, по което е оправдан с присъда № 29/9.V.2019 год. постановена по НОХД № 583/2018 год. на  РС - Свиленград ,потвърдена с решение № 124 / 07.Х.2019 г. по ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС – Хасково,в сила от 07.Х.2019 г.

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н.Г.Н., ЕГН:**********,***  сумата 7.05 лв. разноски по делото.

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на АДВОКАТ Д.П.Т.,АК-Хасково 3 230  лв. адвокатски хонорар.

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжавване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

 

 

 

 

 

            Съдия :

 

.