Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр. Велико Търново, 03.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 214/2023г. по описа на съда, за
да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 334/ 26.06.2023г., постановено по АНД № 162/2023г., с което състав на Районен
съд Велико Търново потвърдил Електронен фиш/ЕФ/ серия К №5799041, издаден от ОДМВР
Велико Търново, с който на Д.З.Т. с ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за движение по
пътищата, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182,ал.2, т.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок, с касационна жалба, подадена от името на наказаното лице,
действащо чрез упълномощения адвокат. Последният твърди, че
решението на РС е неправилно, т.к. е постановено в противоречие на действителната
фактическата обстановка. Не са събрани доказателства относно възраженията на жалбоподателя,
които не са и обсъдени от РС. Поради това ги изтъква пред касационната
инстанция, а именно: ЕФ не е издаден от стационарно позиционирана АТСС; не е
описано точно мястото на извършване на нарушението; към ЕФ не е приложен
снимков материал; не може да се установи наличието на пътен знак, нито посока
на движение; наличие на несъответствие между посочената от устройството и тази
в ЕФ скорост. Налице е и оплакване, че ЕФ е издаден след изтичане на
предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. По изложените мотиви ПП на касатора моли
АСВТ да отмени решението на РС и самия ЕФ.
В о.с.з. касаторът не се явява и не се
представлява. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР
В. Търново не се представлява. Депозирал е писмено становище за неоснователност на КЖ. Моли АСВТ да остави в сила Решението на РС като
правилно и съобразено с трайната практика на АСВТ. Прави възражение за
прекомерност на АВ на ПП на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага решението на РС да бъде оставено в сила.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл.218, ал.2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за допуснато съществено нарушение на процесуални правила - касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.3 от НПК.
Съгласно чл.218, ал.1 от АПК и по аргумент от противното на ал.2 на с.р., за
това касационно основание съдът не следи
служебно, поради което е ограничен в рамките на посочените конкретни пороци на
Решението, така както бяха посочени по-горе.
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Въззивният съд установил, че процесният ЕФ
Серия К № 5799041 е издаден срещу Д.З.Т./като
законен представител на ТД/ за това, че на 21.01.2022г., в 14:11 часа в община
В. Търново, на първокласен път I-4, км. 133+490км, в
посока на движение към гр. Варна, при ограничение на скоростта от 60км/ч –
извън населено място, установено с пътен знак В-26, с АТС е установено движение
със скорост 79км/ч на МПС АЛФА РОМЕО 159 с рег. № ***. Последното е собственост
на ЮЛ – „ЛАНД и САЙД инвест“ЕООД.
След анализ на доказателствената
съвкупност РС изложил мотиви, че приложените
писмени и ВДС подкрепят извършването на описаното нарушение. ЕФ съдържа
необходимите реквизити. Мястото на извършване на нарушението е точно определено
чрез GPS координатите в снимковия материал. Приложените
доказателства посочвали мястото на извършване на нарушението и на самото
техническо средство. При тези „мотиви“ РС потвърдил ЕФ.
Настоящият касационен състав на АСВТ не
сподели решаващият правен извод на въззивния съд. Намери, че Решението на РС е
постановено при неизяснена фактическа обстановка, резултат на допуснати съществени процесуални нарушения
при събиране и преценка на доказателствата. При липса на мотиви за релевантни
за спора факти и нарушено права на защита на страната жалбоподател, а именно:
Оплакванията в КЖ се потвърдиха както от
фактическа така и от правна страна. Изтъкнатите от жалбоподателя възражения не
са обсъдени в цялост, като за някои от тях е било необходимо събирането на
допълнителни доказателства, което не е сторено. Решението на наказателния съд
не може да почива на предположения/вж. чл.303 НПК, вр. чл.84 от ЗАНН/. Въззивният съд прилага НПК и
в този процес служебното начало е засилено, вж. чл.13, ал.1 от НПК. В тази
връзка РС не е изпълнил задължението си по
чл.107, ал.2 от НПК да изиска попълването на административно
наказателната преписка с доказателства. Доказателства, които освен това следва
да са част от същата по силата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, а именно: „…информация за
участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила,
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за
извършена метрологична проверка.“
По делото не е налична схема на пътния
участък, за който се твърди да е извършено нарушението. Същата следва да е част
от АНП, ведно с данни за пътната маркировка и вертикалната сигнализация с пътни
знаци в участъка. От ЕФ е видно, че се визира ограничение въведено с пътен знак
извън населено място. Поради това е необходимо да се съпостави фактически
пътния участък с ограничението на скоростта, позицията на знака В-26 и позицията на камерата/за която се твърди да е
стационарна/ и е посочена само като географски координати.
Освен това, не са изложени мотиви за несъответствието
между посочената от устройството/82 км/ч/ и тази в ЕФ/79 км/ч/ скорост. Не са
изложени мотиви и по другите повдигнати от жалбоподателя възражения, които
понастоящем се изтъкват в КЖ, което обстоятелство на основание чл.348, ал.3,
т.2, предл. първо от НПК е по дефиниция съществено процесуално нарушение.
Не е обсъдено и оплакването, че ЕФ е
издаден след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. За тези срокове
съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост
на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните
наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният
закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на
административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира
отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и
приключване. В тази връзка и предвид практиката на АСВТ, от РС не са изложени
фактически констатации за началото на сроковете, за техния характер, налице ли
са основания за тяхното спиране, за какъв период. Нито са направени правни
изводи, въпреки наличието на данни от АИС на МВР за преглед на фиша, за
анулиране. Не е ясно проведена ли е последната процедура. Излагането на
бланкетни мотиви относно друга част от
спорните обстоятелства, без да е налице обсъждане на конкретните доказателства
е всъщност равнозначно на липсата на мотиви.
При тези обстоятелства инстанционната
проверка установи, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила
по смисъла на чл.348, ал.3, вр. ал.1 от НПК, които налагат отмяна на
постановеното решение на ВТРС. Поради забраната за установяване на нови
фактически положения по аргумент на чл. 220 АПК и необходимостта да се
установят по безспорен начин факти, за събирането на които писмените
доказателства не са достатъчни, както и липсата на мотиви, настоящата инстанция
намира, че се следва връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
При новото разглеждане на делото РС следва
да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото,
свързани с отговорността на касатора. Включително да прояви служебна активност
при попълване на делото с доказателства,
съобразно изложените в настоящото мотиви. При това следва да отговори на
възраженията, поддържани във възивната жалба, като изложи мотиви за
основателността на всяко от тях.
По въпроса за разноските следва да се произнесе
първата инстанция при условията на чл.226, ал.3 от АПК, във вр. с чл.63д от ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2,
във вр. с ал.1 на с.р. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 334/26.06.2023г.,
постановено по АНД № 162/2023г. по описа
на РС Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
съдебното следствие при съобразяване на указанията на касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: