Решение по гр. дело №325/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 68
Дата: 4 април 2023 г. (в сила от 4 април 2023 г.)
Съдия: Веселин Христов Коларов
Дело: 20225630100325
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Харманли, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20225630100325 по описа за 2022 година

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание
чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

В исковата молба се твърди, че ответницата Р. Д. З. е абонат на дружеството-
доставчик на мобилни услуги „Теленор България“ ЕАД (понастоящем „Йеттел България“
ЕАД) по сключен Договор за мобилни услуги от дата 15.ІІІ.2019г. с предпочетен мобилен
номер ***** с предпочетен абонаментен план Тотал 24.99лв., с уговорен краен срок на
действие до 15.ІІІ.2021г.
Сочи се, че абонатът сключил и Договор за лизинг от същата дата 15.ІІІ.2019г.
по силата на който му било предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy А7 Dual Gold за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 19.99лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 19.99лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ ( посочено
в чл.1 ал.2 от Договора за лизинг). Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без
абонамент) била 659.90лв.. а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал
24.99, била 479.76лв. Отстъпката, която ответницата получила възлизала на сума в размер на
180.14лв.
Твърди се, че въз основа на посочения договор ответницата ползвала
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната №*********.
Сочи се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бивал уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаваието на фактурата не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати на „Теленор България“ дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги.
1
Твърди се, че неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги, ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11
от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75 вр.с чл. 19б в) от ОУ на мобилния
оператор, „Теленор“ е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Р. Д.
З. за ползваните абонаменти и издал крайна фактура № **********/ 10.ХІ.2019г.
В издадената крайна фактура №********** от дата 10.ХІ.2019г. била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на
221.77лв.; фактурирана била цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови
вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 389.41лв. и била включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на
433.41лв.
Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати на Теленор България ЕАД, сумите за месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги, така както били фактурирани. При наличието на
неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го уведомявал по реда на чл. 31а от
Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените
месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се
ограничавали първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на
абоната, като операторът неколкокоратно пращал СМС- напомняне за налична незаплатена
месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на
Оператора, ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил
уведомен с поредно СМС-известяване. Предоставен бил пореден шанс за плащане на
дължимите месечни суми.
В исковата молба се твърди , че поради неизпълнение на поетите от ответника
задължения по сключените договори, му била начислена неустойка в размер на 171.86лв. за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 11.VІ.2012г. за мобилен номер
*****, от които 62.46лв. -представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и
109.40лв. -представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG
Galaxy А7 Dual Gold, c отстъпка от стандартната цена в размер на 180.14лв., съгласно
Раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение от 15.ІІІ.2019г.
Твърди се, че неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове
дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина
на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание
чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /.Месечните вноски и други плащания
ставали предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава били дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месеца
на издаване на крайната фактура ХІ.2019г. до края на уговорения погасителен план, както
следва: 339.83лв. по Договор за лизинг от дата 15.ІІІ.2019г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер *****, по силата на който абонатът взел мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А7 Dual Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 19.99лв. Длъжникът не бил заплатил 16бр. лизингови вноски на обща стойност в
размер на 319.84лв. - дължими за периода от м. Ноември 2019г. до м. Март 2021 г., нито
върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1 ал. 3 от договора за
лизинг. С оглед на това, била дължима и допълнителната сума в размер на 19.99 лв. по чл.1
ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника сума възлизала в размер на 339.83лв.
Твърди се, че ищцовото дружество депозирало Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата З., въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 56 по описа на РС Харманли за 2021г. Против длъжника била
издаден Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 511.69лв. Издадената от
съда Заповед била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК , за което на
ищцовото дружество била указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си. Това обусловило правния интерес у ищцовото дружество от предявяване на
настоящата искова претенция .
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по
отношение на ответника Р. Д. З. ЕГН ********** от гр. Любимец, че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
2
управление в град София, район „*****“, ж.к. „***** 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д*К*К* и М*С*:
- в размер на 339.83лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договори за лизинг от дата 15.ІІІ.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за
номер *****, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А7
Dual Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 19.99 лв.
всяка. Длъжникът не е заплатил 16 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на
319.84лв. дължими за периода от месец 11/2019г. до месец 03/2021 г., нито е върнал
мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1 ал. 3 от договора за лизинг,
поради което е дължима и допълнителната сума в размер на 19.99лв., по чл.1, ал.2 от
договора. Общо дължимата от длъжника сума възлиза в размер на 339.83лв.
- в размер на 171.86лв. - за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 11.VІ.2012г. за мобилен номер *****, от които 62.46лв.- представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 109.40лв. -представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А7 Dual Gold, c отстъпка от
стандартната цена в размер на 180.14лв., съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното
споразумение от дата 15.ІІ.2019г.
Претендира се присъждане на разноски по заповедното и настоящото
производство.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответницата Р. З. - редовно
призована (чрез работодател), не депозира отговор на исковата молба. Не представя
доказателства и не прави доказателствени искания. За първото по делото съдебно заседание
ответницата редовно призована не се явява , не се представлява.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, а именно – ответницата не е представила в срок отговор на
исковата молба и не се е явила в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, както и като съобрази направеното от ищцовото
дружество искане за постановяване на неприсъствено решение намира, че следва предявения
иск, като вероятно основателен, да се уважи.
Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е,
че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не из-меня разноските по
издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ
размер на 205.00лв.(25.00лв. внесена държавна такса и 180.00лв. адвокатско
възнаграждение),предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е дал повод за
тяхната направа. По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в размер на 25.00лв. внесена държавна такса и 180.00лв.
адвокатско възнаграждение или общо 205.00лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.239 ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Д. З. ЕГН ********** от гр.
Любимец, че вземането на „Йеттел България” ЕАД (с предишно наименование „ Теленор
България“) ,ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София район „***** 4”
3
Бизнес парк 4 сграда 6, за сумата в общ размер от 511.69лв. включваща:
- 339.83лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по Договори за
лизинг от дата 15.ІІІ.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *****, за
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А7 Dual Gold на изплащане дължими за периода от
месец 11/2019г. до месец 03/2021г.,
и
- 171.86лв. - за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 11.VІ.2012г. за мобилен номер *****, от които 62.46лв.- представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси и 109.40лв. -представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство SAMSUNG Galaxy А7 Dual Gold,
които суми са включени в издадената Заповед № 29 от 20.І.2022г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 56 по описа на РС Харманли за 2022г.
- СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА на Р. Д. З. ЕГН ********** от гр. Любимец, да заплати на „Йеттел
България” ЕАД (с предишно наименование „ Теленор България“), сумата от 205.00лв.-
направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 56 по описа на РС
Харманли за 2022г., която сума е включена в издадената от съда Заповед № 29 от 20.І.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА на Р. Д. З. ЕГН ********** от гр. Любимец, да заплати на „Йеттел
България” ЕАД (с предишно наименование „ Теленор България“), деловодни разноски за
исковото производство в размер на 205.00лв. внесена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4