Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260055 / 29.01.2021 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3103 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1,
вр. чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр.
чл.240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ - от „Кредитреформ
България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „******"
№**, представляван от управителя Р. Х.В.; против Х.Д.Д. с ЕГН ********** ***.
С определение на съда № 2244/13.11.2019 г. по
делото, по искане на ищеца, се допусна до участие в настоящия процес и се
конституира като трето лице помагач на страната на ищеца - "4финанс"
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район С., ул. „********" № ** ет.*; представляван от управителите З. С. Р. и А. М.
Ищецът твърди, че на 04.04.2015 г. между
„4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „*****", и ответника бил сключен договор за кредит № **********, по
реда на чл. 6 от ЗПФУР. Договорът бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3,
във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит
била подробно описана в Общите условия /ОУ/ на „4финанс" ЕООД и била в
съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят
подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „*****"
на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница се предоставяли ОУ,
които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр
с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „*****".
Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши", с което се считало, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите ОУ. С подписването на
договора, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява, последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Съгласно т.2.2 от ОУ, кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20
минути от изпращането й. За използването й се начислявала такса за експресно
разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит.
В процесния случай, на 04.04.2015 г. страните
сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „*****" под №
********** и явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. В заявката си
ответникът заявил желание, да му бъде отпусната сума в размер 300 лв., като
заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата - 07.02.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора,
сумата била отпусната на името на кредитополучателя в „Изи пей" на същия
ден - 04.04.2015 г. Според условията по кредита, към главницата били начислени
лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер 10,10 лв. по т. 6.1 от
ОУ, приложими към договор за кредит № ********** за периода от 04.04.2015 г.
(дата на отпускане на кредита) до 04.05.2015 г. (падежна дата на кредита) и
такса за експресно разглеждане в размер 46,90 лв. В периода 07.04.-14.04.2015
г, ответницата заявила на три пъти искания за отпускане на допълнителен кредит
в общ размер на 200 лв. Съгласно т.8.2. от ОУ, кредитополучателят имал право да
кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия.
При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият договор се изменял чрез
подписване на нов, като всички условия по предходния, с изключение на размера
на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за
допълнителния кредит. Допълнително поисканите суми били преведени на името на
кредитополучателя отново в „Изи пей". С тегленето на допълнителните суми и
при точно спазване на уговорените срокове, ответникът се задължил да върне на
кредитодателя сума в общ размер от 591,14 лв., от която 500 лв. главница, 14,97
лв. договорна лихва за периода 04.04.2015 г. /датата на отпускане на кредита/
до 04.05.2015 г. /падежната дата на кредита/ и 76,17 лв. такса експресно
разглеждане. Кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на
връщане на кредита, съгласно т. 11 от ОУ - със 7, 14 или 30 дни, като това се
извършвало след като заплати такса по сметка на кредитодателя преди датата на
падежа. Ответникът упражнявал правото си няколко пъти, като в крайна сметка
срокът за връщане на кредита бил удължен до новата падежна дата - 17.06.2015 г.
С настъпване на този падеж, кредитополучателят не погасил дължимите суми и
изпаднал в забава. Съгласно договора и т.13.3 от ОУ, от 18.06.2015 г.
кредитодателят започвал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на
лихвения процент, определен в специалните условия на договора за кредит (в
процесния случай - 40,88%), с добавяне към него на наказателен лихвен процент
за просрочие, определен по чл.13.3 /а/ - 10,01%. След като длъжникът изпаднал в
забава, изпратени му били три напомнителни писма от кредитора, с информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.5. от ОУ се таксували по 10 лв. всяко
и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.Въпреки отправените
покани, ответникът не погасил гореописаните вземания.
На 01.02.2018 г. „4финанс" ЕООД, в
качеството си на цедент, сключил с ищеца, като цесионер, договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г.,
по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор №
**********, както следва:
главница - 500 лв.,
-
договорна
лихва - 14,97 лв.;
такса за експресно разглеждане - 76,17 лв.,
-
наказателна
лихва - 672 лв. за периода 18.06.2015 г. - 31.01.2018 г.;
-
отписани
такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30 лв.
Посочените вземания били подробно описани в Приложение
№ 1, което било неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. По
силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от
името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, ищецът изпратил
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български
пощи" ЕАД, която била върната с отметка „непотърсено". Поради това,
към исковата молба се прилагало уведомление за извършената цесия. В изпълнение
на договора за прехвърляне на вземания и чл.9 ал.4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД
предоставило на ищеца потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г.
От сключването на договора за цесия до момента забавата на ответника
продължавала. Така, ищецът имал ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника,
като с настоящата искова молба претендирал единствено гореописаната сума за
главница по договора от 500 лв., със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати търсеното и направените по делото разноски. Тези си искания ищецът
поддържа в допълнителни писмени становища по делото.
Ответницата не представя отговор на исковата
молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно
заседание тя се явява лично, като признава, че е теглила кредит в размер на 400
лв., но не го върнала изцяло, поради финансови затруднения.
Третото лице - помагач не взема становище по
предявения иск в указания му срок, а в открито съдебно заседание не изпраща
свой процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Като писмени доказателства по делото се
представиха и приеха 4 броя договори за кредит, всички с № ********** със
специални условия за договора за кредит, сключени между ответницата, като
кредитополучател, и „4финанс" ЕООД, като кредитодател. Първият договор е
от дата 04.04.2015 г. с уговорената сума по кредита 300 лв., която ще се получи
чрез Изипей, с лихвен процент от 40,96%, с ГПР 49,6%, със срок на кредита от 30
дни, с посочени дата на получаване 04.04.2015 г. и дата на връщане на сумата
04,05.2015 г., с такса за експресно разглеждане 46,90 лв., обща дължима сума от
357 лв. Вторият договор е от дата 07.04.2015 г. с уговорената сума по кредита
350 лв., която ще се получи чрез Изипей, с лихвен процент от 40,83%, с ГПР
49,5%, със срок на кредита от 30 дни, с посочени дата на получаване 04.04.2015
г. и дата на връщане на сумата 04.05.2015 г., с такса за експресно разглеждане
55,70 лв., обща дължима сума от 417,31 лв. Третият договор е от дата 14.04.2015
г. с уговорената сума по кредита 450 лв., която ще се получи чрез Изипей, с
лихвен процент от 40,88%, с ГПР 49,8%, със срок на кредита от 30 дни, с
посочени дата на получаване 04.04.2015 г. и дата на връщане на сумата
04.05.2015 г., с такса за експресно разглеждане 68,46 лв., обща дължима сума от
532,31 лв. Четвъртият договор е от дата 14.04.2015 г. с уговорената сума по
кредита 500 лв., която ще се получи чрез Изипей, с лихвен процент от 40,88%, с
ГПР 49,8%, със срок на кредита от 30 дни, с посочени дата на получаване
04.04.2015 г. и дата на връщане на сумата 04.05.2015 г., с такса за експресно
разглеждане 76,17 лв., обща дължима сума от 591,14 лв. Към договорите са
приложени ОУ, за които е посочено, че кредитополучателят декларира, че ги е
получил, съгласен е с тях и ги приема. В т.8.1. от ОУ е предвидено право на
кредитополучателя, да поиска отпускане на допълнителен кредит до достигане на
кредитния лимит по вече отпуснат кредит, с минимална сума, която може да бъде
изтеглена, от 50 лв. - неограничен брой пъти в рамките на лимита. Според т.8.2.
от ОУ, страните са се съгласили, че получаването на допълнителен кредит
представлява промяна в съществуващия договор за кредит, посредством сключване
на нов, като всички параметри по съществуващия, с изключение на общата дължима
сума, остават непроменени. Изрично е посочено, че договорите са подписани
електронно, в съответствие с процедурата по ОУ. По делото се представиха 4 броя
разписки за извършено плащане - паричен превод към Изипей, всички с наредител
„4финанс" ЕООД и получател ответницата, с посочени нейният ЕГН и номер на
процесиите договори, а именно:
-
разписка
с номер: 2000000081137132 от 04.04.2015г. за сума от 300 лв. и такса от 3,27
лв., общо 303,27 лева;
-
разписка
с номер: 2000000081287265 от 07.04.2015 г. за сума от 50 лв. и такса от 0,61
лв., общо 50,61 лева;
-
разписка
с номер: 2000000081544163 от 14.04.2015 г. за сума от 100 лв. и такса от 1,10
лв., общо 101Д0 лева; и
-
разписка
с номер: 2000000081558533 от 14.04.2015 г. за сума от 50 лв. и такса от 0,61
лв., общо 50,61 лева.
Между „4финанс" ЕООД, като цедент, и
ищецът, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018
г., от който по делото се
представи единствено извлечение - от първата и последната му страници. Страните
по този договор са подписали и приложение № 1 към него, в което под № 3012
фигурира ответницата в настоящото производство като кредитополучател по договор
№ **********/04.04.2015 г., с 30 дневен срок за погасяване и падеж 04.05.2015
г., с краен падеж след удължаването 17.06.2015 г., с общ размер на
прехвърленото задължение 1 293,14 лв., от които 500 лв. главница, 14,97 лв.
просрочени лихви /договорни/, 76,17 лв. просрочени такси за експресно
разглеждане, 672 лв. наказателни лихви и 30 лв. такси за събиране. По делото се
представи потвърждение за прехвърляне на вземания - Приложение № 5 към
процесния договор за прехвърляне на вземания, с което „4финанс" ЕООД е
потвърдило изрично, че вземанията, предмет на приложението № 1 са прехвърлени
от него на ищеца; както и че цесионерът е упълномощен от цедента за своя сметка
и от името на цедента, да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията срещу тях. За това упълномощаване е налице и пълномощно - приложение
№ 4 към договора за цесия, с нотариална заверка с per. № 1820/ 02.02.2018 г. на нотариус с per. № 271. По делото е представено, изхождащо от
самия цедент, уведомление за прехвърляне на вземания с изх. № 3041/14.02.2018
г., въз основа на процесния договор за цесия, с данните по приложението № 1,
адресирано от ответника. Същото обаче не е било получено, видно от известие за
получаване-обратна разписка с ИД PS 160600AXRC 4 до ответницата, оформена на 04.04.2018 г. с отбелязване, че пратката
е непотърсена. Писмото е било адресирано до ответницата на адреса, посочен в
процесния договор за кредит.
За цялостното изясняване на фактическата
обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно -
техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещото лице е констатирало, че на 09.03.2015 г.
ответницата се е регистрирала на сайта www.vivus.bg, след като е преминала процедурата по
регистрация и е създала свой профил. Процедурата включвала следното: клиентът
влиза на сайта, избира желаната сума и срок и натиска бутон „Вземи",
зарежда се нова страница, в която се попълвали данни от клиента и се натискал
бутон „Продължи", отваряла се нова страница с условията по договора, след
прочитане и съгласяване с които, клиентът натискал бутон „Подпиши", с което
заявката му за кредит постъпвала за разглеждане във вътрешната система на
„4финанс" ЕООД. След натискането на бутон „Подпиши", се създавал
профил на клиента в сайта, както и се подавала заявка за отпускане на кредит -
приложение № 1. Вещото лице сочи, че през всяка от тези стъпки е преминал и
ответникът, след което във вътрешната система на дружеството се извършвали
няколко проверки. На системно ниво се получавала информация за това, дали
клиентът има кредити и работи, дали е валидна личната му карта, дали са платени
здравните му осигуровки, дали може да бъде намерен адресът на местоживеене в Google maps, както е местоположението на IP и други. Докато води разговор с клиента,
служител е проверил всички налични данни, в т.ч. и кредитното му досие, като е
сравнил дали информацията съответства. В случая преценено било, че ответникът е
потвърдил всичките си данни успешно и отговаря на изискванията за лице, на
което може да се отпусне кредит. Това била процедурата по отпускане на първия
кредит и при създаване на профил на лицето. В системата на дружеството имало
запис, че на 09.03.2015 г. в 12,19 часа от 1Р-адрес 188,254.128.27 ответницата
си е създала профил, приела е ОУ и е кандидатствала за кредит от 200 лв. за
срок от 30 дни, като в 13,20 ч. е приела условията на новия договор за кредит и
заявката й е била одобрена. Този кредит тя погасила на 02.04.2015 г. За втори и
следващ кредит, достатъчно било лицето да влезе в потребителския си профил с
паролата, която е измислило при първоначалната си регистрация, да е избрало
определена сума и срок на кредита си, да е преминало през Стандартен европейски
формуляр, който се предоставял преди да е подписан договора, както и през ОУ;
след което заявката му се изпращала във вътрешната система на дружеството,
която вече автоматично преминавала през проверките, в т.ч. и за наличието на
просрочие по предишен кредит. Ако системата одобри заявката, в същата служител
нареждал парите, за които лицето е кандидатствало. Във вътрешната система на
дружеството имало таблица, инкорпорирана в заключението на вещото лице, за
всички посещения на клиента в профила му, както и извършваните от него
действия. От същата се установявало,че на дата 04.04.2015 г. в 9,26 ч. от същия
IP-адрес ответницата е подала заявка от профила
си за отпускане на следващ кредит от 300 лв., която да й се изплати на каса на
„Изипей" АД. Сумата била преведена от кредитора, като в основание на
превода били записани номера на кредита и ЕГН на ответника. Вещото лице сочи и
процедурата по изтеглените от ответницата допълнителни суми на 07.04.2015 г. и
14.04.2015 г. Всеки кредитополучател имал право да кандидатства за отпускане на
суми в рамките на кредитния лимит - максималната сума, която може да бъде
изтеглена като кредит от „4финансм ЕООД, респ. на допълнителни суми
до достигане на кредитния лимит по вече отпуснат кредит. При отпускане на
допълнителна сума, съдържанието на договора за кредит оставало непроменено, в
т.ч. и падежната дата, освен размер на сумата, която следвало да се върне. За
да изтегли тези суми, ответницата влезнала във вече съществуващия си профил,
избрала е сумата, за която кандидатства, след което е преминала през
гореописаните стъпки и е подала заявлението си за допълнителен кредит - от
същия IP-адрес. На ел. поща тя получила допълнителен
договор за кредит с описана обща дължима сума, както и срокът на връщането й,
като отново тя избрала плащане на каса на „Изи Пей" АД. Заявката за
сключване на договор за кредит от разстояние № ********** и неговите изменения
/допълнителни кредити/ била направена от ответницата от профила, който си е
създала на сайта www.vivus.bg. Вещото лице сочи, че преди подписване на процесния
договор, на сайта в нова страница са се заредили Стандартен европейски
формуляр, ОУ и проект на договора; като след прочитане и съгласие с тях, е
натиснат бутон „Подпиши". Ако клиентът не ги е прочел, т.е. не е отворил
документът до край, този бутон оставал неактивен и заявката за кредит нямало да
се изпрати успешно. В случая, щом ответницата е успяла да изпрати заявката си,
можело да се направи обосновано предположение, че тя е преминала последователно
през описаните стъпки, завършила е заявката си и тя е била отразена в
системата. От същата система се установявало, че е изпратена на 09.03.2015 г.
от 1Р-адрес 188.254.128.27 заявка за кредит на ответницата, която била одобрена
и на нейния ел.адрес бил изпратен прикачен файл с договор № ********** на
04.04.2015 г. В системата нямало наличен конкретен запис, че от нейния профил е
натиснат бутонът „Подпиши", но имало запис, че тя е приела условията на
новия договор и е изпратила чрез системата заявката си. Следователно
предоставени й били Стандартен европейски формуляр, ОУ и проект на договора,
преди договорът и измененията му да бъдат подписани, след като е преминала през
всички задължителни стъпки и е завършила заявката си, чрез натискате на бутон
„Подпиши". Вещото лице сочи, че системата съдържала записи за изтеглените
от ответницата допълнителни суми, като е влязла в профила си: на 07.04.2015 г.
в 15,32 ч. от същия IP-адрес изпратила заявка
за кредит от 50 лв., след което служител е наредил сумата като допълнителна по
договор № **********; както и на 14.04.2015 г. в 9,15 ч. за допълнителна сума
от 100 лв. и в 11,59 ч. за допълнителна сума от още 50 лв. Ответницата потвърдила
сключването на договора и неговото изменение, след искането на допълнителните
суми, посредством избиране на препратка за потвърждение, т.нар. бутон
„Подпиши". Така общата стойност на главницата, след всички допълнителни
тегления по договор № **********, била в размер на 500 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Съгласно чл.6 от ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Като всеки договор,
той се счита сключен с постигане на съгласие между страните относно неговото
съдържание. Особеното при договорите за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е, че както преддоговорните отношения, така и самото сключване на
договора се осъществява чрез използване на средствата за комуникация от
разстояние. Съгласно чл.18 ал.1 от ЗПФУР, доставчикът следва да докаже, както
че е изпълнил задълженията си да предостави необходимата информация на потребителя
и е спазил сроковете по чл.12 ал.1 и 2, но така също и изразеното от
потребителя съгласие за сключване на договора. Според ал.2, за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления
-Законът за електронния документ и електронния подпис. Преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях /чл.18 ал.З/. Анализът на цитираните
разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, какъвто е и настоящият договор за кредит, потребителят следва да
изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното
от доставчика предложение, което при спор следва да се докаже от доставчика. В
тази връзка следва да се отбележи, че законът не допуска съгласието на
потребителя да се изрази чрез активиране на изпратен от доставчика линк за
потвърждение, тъй като това действие не може да се определи като словесно или
писмено изявление. В този случай договорът ще бъде нищожен поради липса на
съгласие, но при положение, че от поведението на страната може да се заключи,
че не оспорва действителността на изявлението, тя не може да се позовава на
нищожността /чл.293 ал.З от ТЗ/. В настоящия случай, ищецът проведе пълно и
главно доказване на факта, че именно ответницата е изразила по надлежния за
това начин воля за сключването на процесния договор за кредит, с измененията
към него. От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен
извод за информирано и изрично съгласие от страна на потребителя- ответник за
сключване на договора за кредит. В тази връзка съдът кредитира обстойното
заключение на назначената по делото техническа експертиза, според което
процесният кредит на ответницата при дружеството-кредитор е втори по ред. За
сключването му ответницата е ползвала вече създаден на 09.03.2015 г. свой
профил във вътрешната система на дружеството. В тази система се съдържа
информация, която е била обект на проверка от вещото лице, за всички посещения
на клиента в профила му, както и извършваните от него действия. Така
ответницата на дата 04.04.2015 г. в 9,26 ч. от същия IP-адрес е подала заявка от профила си за отпускане на
следващ кредит от 300 лв., която да й се изплати на каса на „Изипей" АД, а
в допълнение към това - на 07.04.2015 г. в 15,32 ч. от същия IP-адрес изпратила заявка за кредит от 50 лв.,
след което служител е наредил сумата като допълнителна по договор № **********;
както и на 14.04.2015 г. в 9,15 ч. за допълнителна сума от 100 лв. и в 11,59 ч.
за допълнителна сума от още 50 лв.; всичко общо заета й сума в размер на 500
лв. Възможността за допълнителен кредит е уредена в т.8.1. от ОУ - до достигане
на кредитния лимит по вече отпуснат кредит, с минимална сума, която може да
бъде изтеглена, от 50 лв. - неограничен брой пъти в рамките на лимита; като
получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия
договор, посредством сключване на нов, като всички параметри по съществуващия,
с изключение на общата дължима сума, остават непроменени - т.8.2. от ОУ. Именно
от тази възможност се е възползвала ответницата, като първоначално сключения
договор за кредит е изменила три пъти, видно от представените екземпляри от
същия. Експертизата установи, че преди подписване на процесния договор, на
сайта в нова страница са се заредили Стандартен европейски формуляр, ОУ и
проект на договора; като след прочитане и съгласие с тях, е натиснат бутон
„Подпиши". Ако клиентът не ги е прочел, т.е. не е отворил документа до
край, този бутон оставал неактивен и заявката за кредит нямало да се изпрати
успешно. На ответницата на посочения от нея в договора ел.адрес й е било
изпратено писмо с прикачен договор за кредит в PDF-формат. По същия начин се е процедирало и при
допълнителните три заявки за кредит, изменили първоначалния договор по
отношение на размера на заетата сума. Ето защо, съдът приема, че между
„4финанс" ЕООД и ответницата е възникнала валидна
облигационна връзка по повод процесния договор за кредит, изменен на три пъти
по отношение на размера на заетата сума. Нещо повече, ответницата не възразява,
че е получила заемната сума от 500 лв., за което по делото се представиха
неоспорени от нея писмени доказателства - общо четири разписки от 04.04.2015
г., 07.04.2015 г. и 14.04.2015 г. /2 броя/, за сумите съответно - 300 лв., 50
лв., 100 лв. и 50 лв., всичко общо 500 лв., за преводи към Изипей, с наредител
„4финанс" ЕООД и получател - ответницата в настоящото производство, с
посочени основания на преводите - ЕГН на ответницата и номера на процесния
договор за кредит. Разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД установява, че договорът
за заем има реален характер и се счита сключен в момента на получаване на
сумата от заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че
договорът е сключен, като за ответника е възникнало задължението за връщане на
предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от общо
500 лв. при условията и за сроковете, установени в клаузите на договора и
общите условия към него. Ответницата лично в открито съдебно заседание призна за
сключения от нея договор за кредит, по който не извършвала плащания поради
финансови затруднения. Тя не оспори, че е настъпил падежът на вземането за
главницата по този договор, уговорен в договора на 04.05.2015 г., а според
ищцовите твърдения - удължен, данни за каквото удължаване до 17.06.2015 г. се
съдържат в представеното приложение № 1 към процесния договор за цесия.
Ищецът обаче, въпреки указаната му
доказателствена тежест, не доказа твърдението си - кредиторът по процесния
заемен договор надлежно да му е прехвърлил вземането си против ответницата,
въпреки представените по делото договор за цесия с приложение № 1 към него. По
този повод, разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът
може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето
лице,
само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
Настоящият случай обаче не попада в тази хипотеза, доколкото нито в договора за
кредит, нито в ОУ към него, изрично е предвидена посочената възможност. Нещо
повече, представените от ищеца ОУ се сочат за влезли в сила на 08.04.2015 г.,
което следва датата на процесния договор за кредит 04.04.2015 г. Но дори и да
се приемат за приложими именно тези ОУ, предвид датата на последното изменение
на договора от 14.04.2015 г., въпреки изричната уговорка по т.8,2., че всички
клаузи по първоначалния договор остават непроменени, с изключение на общата
дължима сума по кредита - ОУ не предвиждат изрично правото на кредитора да
прехвърли вземането си по договора на трето лице. В т.13.3. б."б" от
ОУ е уредено единствено правото му да използва услугите на фирми за събиране на
вземания, което категорично не удовлетворява горецитираното изискване на чл.26
ал.1 от ЗПК. Ето защо, ищецът да не е материално правно легитимиран, да
претендира процесното вземане от ответницата и това е достатъчно основание за
отхвърлянето на иска му изцяло.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Кредитреформ
България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „******"
№ **, представляван от управителя Р. Х. В.; против Х.Д.Д. с ЕГН ********** ***; при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца - "4финанс" ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район С., ул. „******" № ** ет.*; представляван от управителите З. С.Р. и А. М. - за сумата от 500 лева, представляваща дължима
главница по сключен между ответницата и „4финанс" ЕООД договор за кредит №
**********/04.04.2015 г. със специални условия за договора за кредит, изменян
на 07.04.2015 г. и два пъти на 14.04.2015 г.; вземанията по който са били
прехвърлени от „4финанс" ЕООД на ищеца, по силата на сключен помежду им
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. с приложение № 1 към него; ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане и направените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните, като на
ищеца - на ел.адрес от
л.82. като се изиска незабавно потвърждение на получаването,
а при липса на такова - делото да се докладва.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Г.С.