№ 243
гр. Пазарджик, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500282 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс.
Обжалвано е определение на Пазарджишки районен съд №578 от
15.03.2022г. постановено по гр.д.№20215220102168/2021г. по описа на същия
съд, с което е оставена без уважение молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по чл.248 от ГПК за изменение на съдебно решение №42
от 14.01.2022г. постановено по гр.д.№2168/2021г. в частта за разноските.
В частната си жалба с вх.№6637 от 29.03.2022г. подадена в срока по
чл.275 ал.1 от ГПК, частният жалбоподател „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че неправилно съдът е оставил без уважение искането на
дружеството за изменение на решението в частта за присъден адвокатски
хонорар чрез неговото намаляване. Твърди, че присъденото адвокатско
възнаграждение от 500лв на процесуалния представител на ищеца не е
предвидения минимален размер по НМРАВ който може да се присъди по
чл.36 от Закона за адвокатурата и доколкото самата наредба създава норми
уреждащи изчерпателно посочената от закона материя-минималния размер на
възнаграждението и че при възражение съдът е длъжен да извърши
самостоятелна преценка за прекомерност и съответно да намали дължимото
1
като размер адвокатско възнаграждение до размера предвиден в чл.78 ал.5 от
ГПК във връзка с чл.36 от ЗА. Като неправилни се квалифицират изводите на
съда за сравнителна сложност на делото от фактическа и правна страна и че
размерът на възнаграждението се явява справедлив и не е прекомерен. Счита,
че тези заключения са в противоречие с извършените фактически и правни
действия по делото от всяка от страните с обема на събраните в хода на
делото доказателства. Допълва, че с исковата молба са предявени искове за
прогласяване на нищожност на една клауза от договора за кредит, с която са
били уговорени услови за предоставяне на допълнителни услуги. Счита
жалбоподателят, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност
поради което размерът на адвокатското възнаграждение не съответства на
претендираната адвокатска услуга. И че възложеният в тежест на ответника
адвокатски хонорар не е определен съгласно цитираната Наредба и че не са
взети в предвид характера на предявените искове и обемът на извършената
защита от страна на адвоката. Счита, че в случая не са съобразени от исковия
съд фактическата и правна сложност, характера на исковете и процесуалните
действия извършени от адвоката. Посочва, че от процесуалния представител
на ищеца е депозирана една искова молба с приложени доказателства-договор
за кредит и погасителен план и е извършено процесуално представителство в
едно открито съдебно заседание; че представените и събрани по делото
писмени доказателства не са много, като и не са направени други
доказателствени искания, с което жалбоподателят обобщава, че
процесуалната защита не се отличава с по-голям обем и сложност от
необходимата такава защитя за представителство по подобен род дела.
Цитира т.3 от ТР №6/2021г. от 06.11.2013г. по т.д.№6/2021г. на ОСГТК на
ВКС при направено възражение за прекомерност на разноските по чл.78 ал.5
от ГПК, според която съдът следва да прецени съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тоест дали
има съответствие между размера на претендираното възнаграждение и
усилията на защитата при упражняване на съответните процесуални права.
От тази гледна точка частният жалбоподател заключава, че изводите на съда
са неправилни защото делото не се отличава дори и с минимална фактическа
и правна сложност сравнен с други производства за установяване
недействителност на клаузи от потребителски договори и не следва в полза
на адв. М. да се присъжда хонорар по-висок от минимално определения
2
такъв по Наредбата. Предвид несъбирането на голям обем доказателства,
които да бъдат обсъдени, проведеното едно единствено открито заседание, не
била налице никаква фактическа сложност и поради това процесуалния
представител не е извършил процесуални действия в обем, за който се
дължи присъждане на по-висок адвокатски хонорар от минимално
определения по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата. Предвид изложеното дружеството
счита, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно голямо и не
съответства на фактическата и правна сложност на делото, нито на обема на
извършените процесуални действия по делото. Моли да се отмени
обжалваното определение и се уважи искането за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната по спора страна.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната
страна- Ц.Н. чрец адв. Д.М., в който жалбата се квалифицира като
неоснователна по същество. Твърди, че от една страна съдът не може да
постанови адвокатско възнаграждение в размер по-малък от размера на
минимално предвиденото такова по Наредбата, като в случая съдът обосновал
по-високия размер на присъденото възнаграждение с наличие на сравнително
сложно от фактическа и правна страна производство, поради което няма
основание за намаляване на размер му. Излага и довод, че исковете за
нищожност на отделни неравноправни клаузи на потребителски договори
засягащи единствено и само самото съществуването и съдържанието на
договорените клаузи, но не и съществуването на цели договор са неоценяеми
искове. Моли да се приеме че обжалваното определение е правилно, както и
да бъде увеличен размера на адвокатското възнаграждение от 500лв на 600лв
на основание чл.7 ал.1 т.4 от Наредбата.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в исковото производство, против подлежащ на обжалване акт на
исковия съд и в предвидения едноседмичен срок от връчването на
определението по чл.248 ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба подадена ищеца Ц.
СТ. Н. чрез пълномощника си адв. Д. В. М., надлежно упълномощен да я
3
представлява, против ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с
искане да бъде прогласена за нищожна клаузата, съдържаща се в раздел IV
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит №30037278265, сключен
между ищеца Ц.Н. и ответното дружество, предвиждаща заплащане на пакет
допълнителни услуги в размер на 1259.52лв на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл.22 във връзка с чл.10а, чл.11,чл.19 от ЗПК както и по чл.143
ал.1 от ЗЗП. Цитираните в петитума няколко правни основания за нищожност
на клаузата от пакета допълнителни услуги касаят нищожност във връзка с
чл. 26 ал.1 от ЗЗД -нищожни са договорите които противоречат на закона
или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства. Нормата на чл.22
във връзка с чл.10 а от ЗПК предвижда, че ал.1 Кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит; че ал.2Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита; ал.3 Кредиторът не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие и че ал.4 Видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. Член 11 ал.1 от
ЗПК касае минимално изискуемото се съдържание на договора за
потребителски кредит и определя за недействителни /чл.22 от ЗПК/
договорите когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1- Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, чл.11 ал.1 т.1, т.7-
12 и т.20 /ал.1 т.1 Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа:1. датата и мястото на сключването му; т.7. общия размер на
кредита и условията за усвояването му;т.8. стоката или услугата и нейната
цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока
или услуга или при свързани договори за кредит; т.9. лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
4
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;т.9а.
(нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33 а; т.10. годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т.11. -
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т.12. информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит; т.20. наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл.29 ал.4 и ал.6, както и за размера на лихвения процент на ден;
чл.19 от ЗПК-ал.1 Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Ал.2 Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула
5
съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания; ал.3 При изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3.
за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя; ал.4. Годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България; ал.5 Клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни; ал.6. При плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага
по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита; чл.143 ал.1 от
ЗЗП-Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя; ал.2 Неравноправна е клаузата, която: т.1.
освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя,
търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или
телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или
бездействие от страна на търговеца или доставчика; т.2. изключва или
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на
търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично
неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения,
включително изключва възможността за прихващане на задължение към
търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
т.3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата
6
воля; т.4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от
потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни
договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи
обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на
договора от страна на търговеца или доставчика; т.5. задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка; т.6. позволява на търговеца или доставчика да се
освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума,
получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
т.7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на
безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за
това; т.8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за
продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя; т.9.
предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят
не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи
това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
т.10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора; т.11. позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание; т.12. позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на
стоката или услугата; т.13. предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право
в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; т.14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали
стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му
предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора; т.15. налага
на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите; т.16. дава възможност на търговеца или
доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и
задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на
гаранциите за потребителя; т.17. изключва или възпрепятства правото на
7
предявяване на иск или използването на други средства от страна на
потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да
се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е
предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с
които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която
съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна
по договора; т.18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от
поети чрез негови представители задължения или поставя неговите
задължения в зависимост от спазването на определено условие; т.19. не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; т.20. поставя други подобни условия, а съгласно
чл.146 от ЗЗП ал.1 Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално;ал.2. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия; ал.3 Обстоятелството, че някои условия са
индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към
останалата част от договора; ал.4 Когато търговецът или доставчикът твърди,
че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за
доказването пада върху него; ал.5 Наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага и без тези клаузи.
За всички посочени в исковата молба основания за нищожност на
процесната клауза-нищожност поради нарушаване на добрите нрави;
недействителност по чл.22 от ЗЗП поради неспазване на императивни
изисквания на разпоредби от ЗПК-чл.10, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК и поради
наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, ищецът чрез
пълномощника е изложил конкретни факти и обстоятелства и е извършил
съответните правни тълкувания на нормите в повече от над 20 /двадесет
/самостоятелни пункта на исковата молба, всеки от които сам по себе си е
достатъчно основание за прогласяване на конкретната клауза, съдържаща се
в Раздел Шест Римско от ДПК предвиждаща заплащане на пакет от
допълнителни услуги в размер на 1259.52лв за нищожна било поради
нарушаване на добрите нрави, било поради недействителност на договора по
чл.22 от ЗПК , било поради нарушаване на закона по чл.19 ал.4 от ЗПК било
8
като неправноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. В исковата молба е
дадена достатъчно ясна, съответна на закона и конкретна правна и
фактическа обосновка за наличие на основанията за нищожност на клаузата
така както са посочени от ищеца. Делото се явява от изключителна правна и
фактическа сложност тъй като предметът на изследване е многостранен,
сложен и предполага отговор от съда на всички заявени с исковата молба
факти и обстоятелства от ищцата относими към някое от основанията за
нищожност на процесната клауза. Това изисква значително по време
ангажиране на юридически труд, знания и професионален опит от страна на
процесуалния представител на ищеца за систематизиране и посочване на
всички онези факти и обстоятелства относими към предмета на спора с оглед
постигане на целения с исковата молба правен резултат. Обстоятелството, че
доказателствената тежест за оборване на твърденията в исковата молба за
наличие на нищожна клауза от ДПК принадлежи на ответното дружество не
намалява сложността и предмета на изследване по делото както и
процесуалната роля на страните и на съда при разрешаване на така въведения
правен спор, доколкото съдът принципно е длъжен да даде правен отговор на
всички направени в исковата молба доводи, оспорвания и възражения, както и
оспорванията направени от ответника, залегнали в писмения отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, както и да приложи /исковият съд/
правилно закона. Начинът по който ответното дружество-кредитор ще се
защитава в процеса е негова лична и суверенна преценка и след като
последното счита, че за него този спор не представлява фактическа и правна
сложност, то тази позиция не обвързва по никакъв начин нито ищеца нито
съда при преценката на доказателствата и направата на правните изводи, като
единствено съдът е този който преценява имали или няма фактическа и
правна сложност при разглеждането на делото независимо, че същото е
приключило само в едно открито заседание и без събиране на допълнителни
доказателства, доколкото нищожността на процесната клауза за заплащане на
ПДУ, се основата на факти и обстоятелства, съдържащи се именно в
договора за потребителски кредит и в пакета допълнителни услуги,
неразделна част от него.
С постановеното решение №42 от 14.01.2022г. по гр.д.
№20215220102168 по описа на РС-Пазарджик за 2021г., съдът е уважил
изцяло исковата претенция и е обявил за нищожна на основание чл.26 ал.1 от
9
ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.10а, чл.11 чл.19 ал.4 във връзка с чл.22
от ЗПК и по чл.143 ал.1 от ЗЗП клаузата „Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги“ в размер на 1259.62лв, съдържаща се в размер VI
„Параметри“ от договор за потребителски кредит №30037278265, сключен
между ищцата Цеца Стоянов Н. от с.Ивайло, обл.Пазарджик,ЕГН-
**********, и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК-*********-гр.София
поради противоречие с добрите нрави. Със същото решение ответното
дружество е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив,
пълномощник на ищцата Н. на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. Адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв. При присъждането на адвокатския
хонорар исковият съд е съобразил приложеното по делото пълномощно и
списък на разноските представени от пълномощника на ищеца, приел е, че на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата следва да присъди сумата от
500лв,като е отчел че делото е сравнително сложно от фактическа и от
правна страна, факта за извършения обем процесуални действия от
пълномощника на ищеца, поради което е приел, че присъждания размер
възнаграждение не е прекомерен и е справедлив.
За да откаже да измени решението си в частта за разноските, по
искането направено от ответното дружество, исковият съд е приел в
обжалваното си определение №578 от 15.03.2022г., че потвърждава доводите
си изложени към постановеното съдебно решение в частта за присъдените
разноски и е приел, че няма обективна причина за промяната им, както и че
при присъждането им съдът е съобразил разпоредбата на чл.78 от ГПК.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и по същество
правилно.
Съгласно чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на:1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица;3. роднини, близки или на друг юрист., като съгласно ал.2
В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36 ал.2 /НМРАВ/ и осъжда
другата страна да го заплати, тоест Закона за адвокатурата не предвижда
10
ограничение на максимума на присъжданото възнаграждение в случая, а само
неговия минимум.
Доводите в молбата на Дружеството за изменение на решението в
частта за разноските повтарят доводите изложени и в частната жалба, които
въззивната инстанция не споделя.
Налице е надлежно установена фактическа и правна сложност на
спора, което е мотивирало първоинстанционния съд да присъди по-голямо по
размер адвокатско възнаграждение. В цитираната Наредба няма предвиден
максимален размер за присъждане на адвокатско възнаграждение, а само
минимално предвидения такъв, което не означава безусловно присъждането
му имено в такъв размер. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение по Наредбата би следвало да се присъжда само в случаите
когато не е налице фактическа и правна сложност на спора , при липса на
настъпило в хода на производството усложнение при събиране и тълкуване на
доказателствата; когато по делото не е назначена експертиза за изясняване на
спора от фактическа страна, при признание на иска и други. Освен това за да
е налице прекомерност на възнаграждението то размерът на последното
следва да превишава в пъти минималния предвиден такъв по размер съгласно
НМРАВ.
В случая при интерес от 1259.29лв, съгласно чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата МРАВ, предвидения минимален хонорар е от 318.20лв, или
превишението до 500лв е от 181.80лв или 57.13%, което е незначително и
няма основание да бъде определено като прекомерно възнаграждение с оглед
на фактическата и правна сложност на делото.
Следователно като краен резултат обжалваното определение е
правилни и ще следва да се потвърди.
Не са налице пороци на същото визирани във въззивната частна
жалба.
Затова Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пазарджишки районен съд №578 от
15.03.2022г. постановено по гр.д.№20215220102168/2021г. по описа на същия
11
съд, с което е оставена без уважение молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по чл.248 от ГПК за изменение на съдебно решение №42
от 14.01.2022г. постановено по гр.д.№2168/2021г. /гр.д.№ ********** 2168/
2021г. в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12