№ 255
гр. Бургас, 19.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Й. Цв. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600227 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Д..
Жалбоподателката подсъдима Д. М. К., се явява лично и с адв. Д. М. от
САК.
Не се явява упълномощеният защитник адв. М. Г. от АК-Я..
Не се явяват гражданските ищци и частни обвинители С. Д. М., Н. С.
Д., Я. С. Д. – всички редовно призовани.
Не се явява и техният повереник адв. П. А. С. от АК-С..
Съдът докладва постъпила молба от адв. М. Г.-защитник на подс. Д. К.,
с която същата сочи, че е служебно ангажирана, поради което ѝ е невъзможно
да се яви по делото. Заявила е, че поддържа депозираната до Сливенски
окръжен съд въззивна жалба, като моли съда да отмени първоинстанционната
присъда и да признае подс. К. за невинна по повдигнатите ѝ от Окръжна
прокуратура-Сливен обвинения. Моли предявените граждански искове да
бъдат отхвърлени изцяло, както и да бъде отменена присъдата в осъдителната
част досежно присъдените разноски. Със същата молба се претендира да се
даде ход на делото в нейно отсъствие, тъй като подс. К. се защитава и от друг
защитник.
1
Съдът докладва и молба постъпила от повереника на частните
обвинители и граждански ищци - адв. П. А. от АК-С., с която заявява, че не
може да се яви поради служебна ангажираност и желае да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие, като поддържа искането присъдата на Сливенски
окръжен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, както и в
частта досежно уважените граждански искове по делото, които са обосновани
и справедливи.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: С оглед докладваните от съдебния състав молби считам, че
не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и взе предвид
постъпилите молби от защитника на подс. К. – адв. Г. и повереника на
частните обвинители адв. А. от АК-С. намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. М.: Нямам искания за събиране на доказателства.
Съдът по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата за
неоснователна. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е
протекло по общия ред, като в хода му не са били допуснати съществени
процесуални нарушения.
Първоинстанционният съд е отговорил в пълнота на всички направени
възражения от страна на защитата, с които се иска оправдаване на
подсъдимата и най-вече, защо в случая не може и не следва да намери
2
приложение разпоредбата на чл. 15 НК, извод, който напълно споделям.
В принципен план при движение нощно време или при намалена
видимост, скоростта на МПС трябва да бъде в съответствие с разстоянието на
видимост на светлината на фаровете, с възможност за спиране при появяване
на опасност. В този смисъл тезата на защитата, че водачът има задължение да
се движи със скорост позволяваща му да спре в осветената зона само, когато
конкретната пътна обстановка дава основание да се счита, че съществува
опасност за движението, е несъстоятелна. Изискването на чл. 20, ал. 2, изр. 1
ЗДвП за съобразяване на скоростта с конкретни условия на видимост,
представлява гаранция за безопасност на движението, поради което това
изискване е относимо към всяка пътна обстановка, независимо от
индивидуалните ѝ особености. Сам по себе си фактът, че видимостта е
намалена, е необходимо използването на светлините на превозното средство
за подобряване на условията за възприемане на пътната обстановка, означава
че водачът е поставен в значително по-рискова ситуация от обичайната. Ето
защо, колкото по-малка е видимостта, толкова по-ниска следва да бъде
скоростта, без значение дали водачът се движи в градски условия или по
магистрала. Като не се съобрази с това обстоятелство, деецът сам се поставя в
невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните
последици. Нещо повече, максимално допустимата скорост може да бъде
достигната само тогава, когато са налице и оптимално всички условия
изброени в чл. 20 и то те да са такива – от сорта на температура, дневна
светлина, суха настилка, добро пътно сцепление, без неравности по пътя и
отлична видимост. Достатъчно е едно от тези обстоятелства да не е налице и
скоростта следва да бъде съобразена и МПС не може да се движи с
максимално допустимата скорост. В този смисъл са Решения №
251/07.12.2016 г. на ВКС; Решение № 212/02.12.2019 г. на ВКС и Решение №
60238/21.01.2022 г.на ВКС.
В настоящия случай деянието е извършено нощно време, на АМ
„Тракия“, на неосветен пътен участък, нерегулиран с пътни значи, с
разрешена скорост за движение от 140 км/ч., като управляваният от
подсъдимата лек автомобил се е движил с включени къси светлини, в
активната лява лента за движение, с разрешена скорост от 114 км/ ч., като при
тази скорост е била определена опасна зона за спиране от 127 м. Пешеходецът
3
Д. Д. е пресичал пътното платно за движение от ляво на дясно по посока на
движение на лекия автомобил на подсъдимата, поради което подс. К. е могла
реално да го възприеме на късите светлини на фаровете на управлявания от
нея автомобил от разстояние не по-малко от 50 м., което е много по-малко от
опасната ѝ зона за спиране. С избраната скорост за движение подсъдимата е
нямала техническа възможност да намали или да спре преди мястото на
удара. Ето защо в тази ситуация, за да може да спре преди мястото на удара,
нейната скорост на движение е следвало да бъде около 59 км/ч или по-малко,
т.е. тази величина на скоростта е била технически съобразена с конкретните
условия на видимост при движение на къси светлини на превозното средство.
При тези данни се налага извод, че скоростта на движение избрана от
подсъдимата около 114 км/ч., макар и в рамките на разрешената за този пътен
участък, не е съобразена с величината на видимост при конкретните пътни
условия. В случая, след като подсъдимата се е движила с бързина
непозволяваща ѝ да спре в осветената зона, появата на пешеходеца Д. не може
да се третира като непредвидима опасност, каквито са доводите на защитата.
Опасността за движението е създадена още с неправилното подбиране на
скорост, с която подсъдимата се е движила едва ли не на сляпо, без
достатъчна видимост към пътното платно и най-вече, без да има обективни
основания с категоричност да изключи възможността за поява на пречки за
движението в невидимата от нея част от пътя. Ето защо считам, че в случая не
се касае за абстрактна възможност за настъпване на ПТП, каквато водачът не
е длъжен да има предвид, а за напълно предвидима пътна ситуация и по този
начин подсъдимата сама се е поставила в невъзможност да предотврати
настъпването на общественоопасни последици, от което следва, че деянието
не е случайно и по смисъла на чл. 15 НК.
Считам, че правилно е определено наказанието при приложение на чл.
55, ал.1 НК предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства и
липсата на отегчаващи такива, поради което моля да потвърдите обжалваната
присъда.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моята доверителка
и от собствено, аз поддържам въззивната жалба, в която в общи линии съм
изложил основните наши оплаквания свързани с неправилност и
незаконосъобразност на контролирания издаден първоинстанционен съдебен
4
акт.
Няма спор, че Сливенски окръжен съд е положил усилия в мотивната
част на издадения съдебен акт да отговори на възраженията на защитата, като
е направил един подробен анализ на гласните и експертни доказателства,
което е абсолютно процесуален правилен подход за достигане до крайните
изводи. Това далеч не означава, че тези изводи, които Сливенския окръжен
съд е достигнал в мотивната част на издадения съдебен акт, отговарят на
съдържанието на доказателствата и техният верен прочит. Принципно, в
конкретния казус не се спори по фактите, очевидно спорът е по правото в
настоящото наказателно дело. Няма спор, че на процесната дата се е
реализирало това ПТП и, че събитията са се случили във вида, в който съдът
е приел като фактическа обстановка. Единственото несъгласие на защитата е
свързано с неправилна оценка на доказателствата и се свежда до тълкуване
съдържанието на обясненията на подсъдимата. Сливенският окръжен съд е
кредитирал напълно нейните обяснения, като е приел, че те са последователно
потвърдени и проследени от всички доказателства по делото, включително
експертизи, разпит на свидетели и другите източници по делото.
Единственото отклонение от този краен извод, който е направен от
първоинстанционния съд, е свързано относно едно фактическо твърдение на
К. за налични останали парчета от гуми и отломки в средната лента за
движение, т.е. дясната активна лента за движение, което от своя страна е
наложило предприемане на маневра по заобикаляне както на самите отломки,
така и на оформилите се неравности на пътната настилка. Започвам от това
обстоятелство, защото то е свързано с бланкетната правна норма на чл. 15
НК, за която моята доверителка е осъдена, която попълва диспозитивния
състав на чл. 343 НК. Това нарушение е свързано с неправилното движение на
подсъдимата в активната лява лента за движение. Ясно е, че ЗДвП повелява
начина на движение и определя начина на законосъобразно движение на
пътните превозни средства отчитайки спецификата на магистралата, на която
се е намирала и самата подсъдима, но това не означава, че конкретната
фактология по делото, не означава, че предприетата маневра от страна на
моята доверителка е била напълно законосъобразна и тя е била свързана с
осигуряване както на своето собствено безопасно движение на магистралата,
така и свързана с другите участници, които са се движили в тази част на
денонощието на АМ „Тракия“. Доводите на съда за неправилно движение се
5
обосновават и се извеждат и от експертния резултат, на базата на който в
изготвената основна и допълнителна автотехническа експертиза се разработва
обстоятелството, че ако К. не се е движила в тази лява скоростна лента за
движение, т.е., нямало да настъпи този конфликт между управлявания от нея
лек автомобил и пострадалият пешеходец. Експертите са извели извод, че ако
тя се е движила в дясната лента за движение, е щяло да настъпи
безконфликтно разминаване между нея и пресичащият неправомерно
пешеходец. Този извод аз считам за напълно произволен, макар че той е
експертно посочен. Няма как експертите, въпреки безспорно установения
опит на тези вещи лица, които са работили по експертните заключения и
тяхната титулуваност като утвърдени специалисти, няма как експертът да не
отговори на този въпрос, какво евентуално е било бъдещото поведение на
пешеходеца от момента, в който той неправомерно стъпва с крак в
скоростната лява лента за движение. Той е могъл да тръгне в една посока, да
се върне, но това са хипотези. Аз няма да си позволя да разсъждавам по тези
хипотези, защото това е недопустимо в редовното наказателно производство,
нещо, което е сторено от първоинстанционния съд базирайки се на този
фактически предполагаем и експертен извод от страна на вещите лица
изготвили заключението. Не може да се установи какво ще е поведението на
пострадалия Д., който е пресичал, още повече, че ние говорим за една средна
към тежка степен на алкохолно опиянение. Тук първоинстанционният съд
търпи критика, защото не е изложил никакви доводи свързани с това, че това
тежко алкохолно опиянение, е свързано с нарушаване на неговата
координация, с нарушаване на способността му да възприема както
движещите се коли, така и всички участници в реализиралия се инцидент.
Следвало е съдът малко по-подробно да разсъждава по неговото конкретно
състояние, а то е такова, че няма как неговото поведение, ако щете на
плоскостта на адекватно движение и координационни действия от негова
страна, да бъдат отчетени като краен резултат. Оттук насетне считам, че след
като подсъдимата е направила една законосъобразна маневра по заобикаляне
на отломките, които са били на пътя и по избягване на тези неравности, т.е. тя
има легален повод и причина да предприеме тази маневра по заобикаляне, тя
не е неправомерна. Не мога да се съглася с изводите на първоинстанционния
съд, в които е маркирано, че ноторно известно е, че в тази отсечка на
магистралата става въпрос за неравности, които са се образували от
6
движението на тежкотоварните автомобили, т.н. „тир коловози“ върху
пътната настилка и водачите, за да осигурят своя комфорт и неувреждане
ходовите части на управляваните от тях превозни средства, стандартно и по
презумпция се движат в лявата скоростна лента за движение. Първо, това
обстоятелство се установява от гласните доказателства за тези неравности, но
това не е вярно, че става въпрос за това да си пазим колата и да се возим
комфортно. Заобикаляне на неравности, които са образувани на пътната
настилка, е свързано с безопасността на движение на управляваните превозни
средства. Всяка една неравност може да доведе до загуба на напречна
устойчивост, включително и на управлявания от подсъдимата автомобил, да
загуби контрол върху управляваната кола и тя да стане предпоставка за
настъпване на ПТП. Очевидно проблемът трябва да се търси в органите,
които компетентно са натоварени от българската държава да се занимават с
изправността на републиканската пътна мрежа, т.е. със състоянието на
настилката и това, че съдът е констатирал, че тази част и отсечка е
некачествено изпълнена, е много добре, но трябвало е да бъдат направени и
последващите изводи, защо Кирязова предприема тази маневра. Затова, аз
смятам, че движението на подсъдимата в тази лента за движение е абсолютно
оправдано по смисъла на ЗДвП, то е законосъобразно и не е свързано с
отклонения на изискванията за правомерно движение по магистрала. Тези
изводи на съда считам, за абсолютно неправилни и необосновани. То е много
важно, защото това е едно от нарушенията, за които е ангажирана съответната
наказателна отговорност.
По отношение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – акцентът по делото, особено
съдът е съсредоточил своето внимание върху нарушението на тази бланкетна
норма, като е казал и това, което прокурорът разви днес, че акцентът е
свързан с това, че тя е карала с несъобразена скорост и сама се е поставила в
невъзможност да предотврати настъпването на удара между нейния
автомобил и пострадалият пешеходец. Акцентът на Сливенския окръжен съд
се свежда до две направления, занимавайки се в лимитативно изброените
изисквания на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, т.е. спецификата и условията, в които се
извършва това движение на пътното превозно средство. Акцентът е бил върху
видимостта и съдът е прибавил още едно обстоятелство свързано с
активността на самото движение, като е разсъждавал, че идващите в
насрещните ленти за движение автомобили, т.е. от другата страна на
7
магистралата, са били с включени светлини, които допълнително намалявали
видимостта на подсъдимата. Относно първото твърдение на съда, считам
същото за абсолютно неправилно. Движещите се интензивно в насрещната
лента за движение автомобили карат със запалени светлини с оглед частта на
денонощието, в която се намират. Тези светлини допълнително осветяват
пътната обстановка и дават възможност на подсъдимата да възприема самата
пътната обстановка, така, че те не са в положение да я заслепяват. Напротив,
осигуряват допълнителна осветеност във въпросната зона, доколкото по
делото има такива изходни данни, че точно в момента на удара тя се е
разминавала с такива насрещно движещи се пътни превозни средства. Така
или иначе, изводът на съда не почива на базата на никакви обективни
доказателства, нито на експертни такива, които да внасят яснота по този
въпрос - тези насрещно движещи се автомобили, осигуряват ли допълнителна
видимост или я намаляват, няма произнасяне от експертите.
По отношение на второто твърдение на съда, че тя сама се е поставила
в това положение на базата на тази скорост, която от техническа гледна точка
не ѝ позволявала да спре и да предотврати настъпването на удара. Няма спор
по изготвеното автотехническо заключение и това, което каза прокурорът
като параметри за опасната зона, това не го спорим, това е факт, но как да се
движи К. с 59 км/ч по АМ „Тракия“ с такава скорост на движение, която сама
по себе си предпоставя да създаде риск за настъпване на ПТП. Не може да
очакваме включително и в дясната лента за движение, да не говорим за лява
скоростна, тя да се движи с такава скорост на движение от 59 км., тъй като би
предпоставила настъпването на ПТП. Така, че оценката за несъобразена
скорост на базата на тези технически параметри и характеристики, които са
добре изведени точно и коректно изведени от изготвеното автотехническо
заключение, на практика поставят в невъзможност К. да се движи с такава
скорост, която е изведена като техническа предотвратимост на настъпилия
удар между колата и пострадалия пешеходец. Аз считам, че в тази насока и
колежката е посочила много добре тълкувателна практика в лицето на
Решение № 106/1983 г., което е цитирано, включително и в т. 5, свързано с
интерпретацията на опасна зона и наличието на случайно деяние по чл. 15
НК. В тази насока е и цитираната тълкувателна практика на Решение №
28/1984 г. на ВКС, интерпретиращо въпроса за наличието на случайно деяние.
Какво да очакваме от подсъдимата К. – тъмно време, пешеходец, който е в
8
средна към тежка степен на алкохолно опиянение с нарушени способности на
възприятие и координация, тъмни дрехи и пресичане на място, където не по
общо правило, а по абсолютно императивно задължение, пешеходецът да не
се намирал по това време и място там. Това го казвам не в контекста на
съпричинителното действие и всички правни изводи, които са направени
после от съда, а при наличие на пълна незабрана, невъзможност и липса на
задължение от страна на К. да установява присъствието на евентуално такава
непредвидима опасност. Тук чл. 20, ал. 2 борави именно с понятието
„предвидима опасност“. Как да очакваме, колкото и човек да има опит зад
волана и да има някакви свръх способности, как да предвиди настъпването на
това събитие. В обвинителния акт е записано нещо абсолютно некоректно, то
не е поддържано и съдът е дал убедителен отговор на него, че в тази зона,
където е предприето пресичане от пострадалия, вниманието на подсъдимата е
следвало да бъде още по-заострено, с оглед наличието на бензиностанции,
търговски обекти на самата магистрала. Мястото на произшествието се
намира на приблизително 2 км след тези места. Както и правилно съдът е
констатирал, няма някакви знаци, които да задължават водачите, които
управляват колите да са с повишено внимание в тази зона и отсечка.
Всичко това смятам, че убедително води до извод, за това, че
подсъдимата не е нарушила правилата на ЗДвП визирани в нормата на чл. 15
и чл. 20, ал. 2 от специалния закон, като липсата на нарушение от нейна
страна на тези разпоредби от ЗДвП води до краен извод, че на практика
бланкетните норми не запълват диспозицията на чл. 343 НК, което превръща
деянието на моята доверителка в абсолютно несъставомерно.
Моля, оценявайки всички факти и доказателства по делото, тяхното
съдържание и обективна оценка, да приемете, че е налице института на чл. 15
НК, т.е. на случайното деяние, с оглед конкретното съдържание на
доказателствените източници. Моля да коригирате първоинстанционния
съдебен акт с постановяване на въззивна присъда и за признаете подсъдимата
за невиновна.
Аз съм атакувал и съдебния акт в гражданско-осъдителната част.
Струва ми се за необоснован. Неразумно и няма как, след като си оценил това
тежко съпричиняване от страна на пострадалия, да уважиш и тези граждански
искове почти в пълен размер с много лека редукция по отношение на всеки
9
един от лицата. Струва ми се, че са налице и законовите основания за
извършване на корекции в случай на това, че приемете, че моята доверителка
евентуално има някакви нарушения, които трябва да реализира в нейна
отговорност. Струва ми се уважените граждански искове в прекомерен
размер.
Основната молба на защитата е да оправдаете подсъдимата поради
съдържанието на доказателствата.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА К.: Присъединявам се към
казаното от моя защитник. Много съжалявам за пострадалия и за цялото му
семейство. По никакъв начин не мога да се чувствам виновна. Моля да бъда
оправдана.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА: Моля да бъда оправдана.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10