№ 398
гр. Бл. , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.396 ГПК вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано въз
основа на частна жалба, подадена от Б. Д. С., ЕГН **********88, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“Ал.“№50, вх.А, ет.4, чрез адв.В.В., насочена срещу
Определение№52567/01.07.20 г., постановено по ч.гр.д.№1075/20 г. по описа на РС- гр.Бл..
С атакуваното Определение №5267/30.06.20 г., постановено по ч.гр.д.№1075/20 г. по описа
на РС- гр.Бл. е допуснато обезпечение на бъдещият иск с правно основание - чл.203, ал.2
пр.3 КТ вр.чл.45 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД предявен от „Т.Д.” ЕООД, с ЕИК -,,,,, със седалище и
адрес на управление : гр. Бл., ж.к. „З.” бл.42, ет.1, ап.1, представлявано от управителя
Х.Н.Ш. срещу Б. Д. С., с ЕГН - **********, с адрес: гр. Б.д., ул. „Д.” № 7 , с който ще се
иска осъждането на Б. Д. С., с ЕГН - **********, с адрес: гр. Б.д., ул. „Д.” № 7, да заплати
на „Т.Д.” ЕООД , с ЕИК - ,,,, - общо сумата в размер на 5 966.74лева / пет хиляди
деветстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ лв., представляващи
претърпени от „Т.Д.”ЕООД имуществени щети, в следствие извършеното нарушение от Б.
Д. С. в Обединено кралство В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.11.2019 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, чрез налагането на
обезпечителна мярка “запор” върху притежаваните от длъжника банкови сметки - Б. Д. С.,
с ЕГН - ********** „ СЕЖБ“, в следните банки : ПИБ АД; УКБ АД; Банка ДСК ЕАД ;РБ
(България) ЕАД ОББ АД; Банка ПБ АД;ЮБ АД; АББ АД ;СЖБ АД;ЦКБ АД;ТБАБ ЕАД ;ОБ
АД ;ИАБ АД ;ТБ АД; И АД; ТБ АД; ТБ АД; БНП Париба С.А СИБ ЕАД; БАКБ АД; ТБ В
ЕАД; ИНГ Банк Н.В. - клон С. СЕ АД - клон България и Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ И АТ,
до размера на вземането – сумата от 5 966.74лева / пет хиляди деветстотин шестдесет и
шест лева и седемдесет и четири стотинки/ лв .
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение, както и че
1
направените изводи на районния съд били неправилни. Навеждат се доводи, че
обезпечението не отговаря на обезпечителната нужда и че същото не е обосновано. Моли се
да бъде отменено атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно.
По реда на чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на посочената по – горе частна
жалба от другата страна по делото – „Т.Д.“ЕООД. С отговора се оспорват сочените в
частната жалба твърдения, като се моли да бъде оставено в сила допуснатото обезпечение.
Бл.ският окръжен съд, след преценка на материалите по делото, становището на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 396, ал. 1
ГПК, от страна, имаща право и интерес от обжалване и против акт на съда, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
От материалите по делото се установява, че първоинстанционното производство е
образувано по молба, депозирана от „Т.Д.” ЕООД, с ЕИК-,,,,, със седалище и адрес на
управление: гр. Бл., ж.к. „З.” бл.42, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Х.Н.Ш., с която
се иска да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск предявим срещу Б. Д. С., с ЕГН -
**********, с адрес: гр. Б.д., ул. „Д.” № 7, с правно основание чл. 45 от ЗЗД като главен
иск и акцесорен по чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на Б. Д. С., с ЕГН - **********, с адрес: гр.
Б.д., ул. „Д.” № 7, да заплати на „Т.Д.” ЕООД , с ЕИК - ,,,, - общо сумата в размер на 5
966.74лева / пет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/
лв., представляващи претърпени от „Т.Д.”ЕООД имуществени щети, вследствие
извършеното нарушение от Б. Д. С. в Обединено кралство В., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.11.2019 г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
С Определение №52567/01.07.20 г., постановено по ч.гр.д.№1075/20 г. по описа на РС-
гр.Бл., първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещият иск с правно
основание - чл.203, ал.2 пр.3 КТ вр.чл.45 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД, предявен от Т.Д.” ЕООД, с
ЕИК -,,,,, със седалище и адрес на управление : гр. Бл., ж.к. „З.” бл.42, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя Х.Н.Ш. срещу Б. Д. С., с ЕГН - **********, с адрес: гр. Б.д.,
ул. „Д.” № 7.
Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на
процеса, като за да бъде допуснато, следва да са налице кумулативните предпоставки по
чл.391, ал.1 ГПК – искът да е допустим, да е вероятно основателен и да съществува
обезпечителна нужда – когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението, както и предложената обезпечителна мярка да е
подходяща - т. е. да е в състояние да охрани интересите на молителя.
2
За да допусне исканата обезпечителна мярка, първоинстанционният съд е приел, че са
налице всички предпоставки по чл. 391 ГПК за това- искът е допустим, подкрепен е с
убедителни писмени доказателства, изложени са твърдения за обезпечителна нужда, налице
е адекватност и допустимост на поисканата мярка.
В конкретния случай и от представените доказателства на този етап и по конкретно
представените от молителя трудов договор № 268 / 02.10.2018 г., сключен между „Т.Д.”
ЕООД като работодател и Б. Д. С. в качеството на работник; Заповед № 178 / 20.08.2019 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение с Б. Д. С.;Писмо от Отдел по гражданските
наказания за нелегални нарушители, Гранична полиция на Обединеното кралство от
06.07.2019 г. за извършване на нарушението;Уведомление за глобата, наложена на Б.С.;
Уведомление за глобата наложена на „Т.Д.” ЕООД; Уведомление от Гранична полиция на
Обединеното кралство за начина, по който следва да бъдат платени наложените глаби;
Извлечение № 197/02.12.2019 г. за извършеното от „Т.Д.” ЕООД плащане на глобите по
Референтен номер към пристанището DUN/CP/4150 и Удостоверение за актуално състояние
на „Т.Д.” ЕООД, може да се формира извода за вероятната основателност на исковете.
Обезпечителното производство предвижда възможност за обезпечаване както на предявени
искове, така и на бъдещи такива, без значение какъв е вида им, като последното е
прогласено и с изричната разпоредба на чл. 389, ал. 2 от ГПК. При разглеждане на искането
за допускане на обезпечение по същество, обаче, безусловно следва да се преценява
наличието на предпоставките по чл. 391, ал.1 от ГПК. Освен представените доказателства,
съдът е поискал и внасяне на парична гаранция, като е определен размер,който е внесен по
сметка на БРС. Под убедителни писмени доказателства по см. на чл. 391 ГПК в практиката
на ВКС трайно се приемат такива доказателства, които служат само като индиция за
същестуването на претендираното от ищеца право, т. с. сочат с вероятност, че твърденият от
ищеца правопораждащ за правото му факт се е осъществил, като в производтсвото по
допускане на обезпечение е недопустимо да се съобразява и обсъжда доказателствената
стойност на представените от ищеца доказателства, както и дали те се опровергават от други
представени и събрани по делото доказателства. Последното е така, защото обезпечителното
производство е с предмет различен от този на исковото производство и относително
самостоятелно спрямо последното. Недопустимо е в рамките на искането за обезпечение
съдът да се произнася по въпроси от предмета на исковото производство и предварително да
взема становище дали искът е основателен и доказан. За да се допусне обезпечение
достатъчно е поне част от твърденията на ищеца да се подкрепят от представените
доказателства, а в случая това е точно така, тъй като са представени редица доказателства.
Не се споделя и доводът за липса на обезпечителна нужда, тъй като същата е налице не само
когато действително ищецът не би могъл да удовлетвори претенцията си, но и когато е
налице вероятност удолетворяването и да бъде затруднено. Освен това при искове за
парични вземания практиката на ВКС неизменно приема, че обезпечителната нужда се
презюмира т.с не е необходимо ищецът да я обосновава и доказва. Обезпечeние на иск за
3
парични взeмания се допуска винаги когато по делото не са наведени и ангажирани
доказателства за данни изключващи наличието на обезпечителна нужда. В случая
жалбоподателя като ответник по иска, в чийто именно интерес и тежест е да опровергае
наличието на обезпечителна нужда, не е навел подобни твърдения, нито е представил
доказателства в тази насока.
В настоящия случай предложената мярка за обезпечаване на предявените искове - запор на
всички банкови сметки на ответника е подходяща като съответстваща на търсената защита с
цел гарантиране интереса на ищеца по предявените искове за реализиране изпълнението при
евентуално благоприятното за него окончателно решение и адекватна на защитаваното
субективно право. Макар представените от ищеца писмени доказателства да служат като
индиция за вероятно основателност на предявените искове, обезпечение чрез посочената
обезпечителна мярка запор, правилно първоинстанционният съд е допуснал същото при
условията на чл. 391, ал.1, т.2 ГПК - внасяне на парична гаранция. По този начин вероятната
основателност на предявените искове ще бъде базирана и върху изразената от ищеца
готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако
обезпечението е неоснователно.
Обжалваното определение е законосъобразно като в тази връзка Бл.ски окръжен съд намира
оплакванията на жалбоподателя за отсъствие на обезпечителна нужда за неоснователни.
Предвид горните констатации се обуславя извод, за неоснователност на частна жалба на Б.
Д. С..
Обжалваното определение на БРС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
частната жалба на Б.С., следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Бл.ски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение№5267/30.06.20 г., постановено по ч.гр.д.№1075/20 г. по
описа на РС- гр.Бл., с което е допуснато обезпечение на бъдещият иск с правно основание -
чл.203, ал.2 пр.3 КТ вр.чл.45 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД предявен от Т.Д.” ЕООД, с ЕИК -,,,,, със
седалище и адрес на управление: гр. Бл., ж.к. „З.” бл.42, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя Х.Н.Ш. срещу Б. Д. С., с ЕГН - **********, с адрес: гр. Б.д., ул. „Д.” № 7.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5