РЕШЕНИЕ
гр.Кюстендил,01.04.2015г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми януари
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Росица Савова
при
участие на секретаря Е.С., като разгледа докладваното от съдия Савова гр. дело № 427 по описа за
С. А.К.,***,
ЕГН **********, чрез
адв. В.К. от САК, е предявила иск по чл.240 от ЗЗД срещу Л.С.Г.,***, ЕГН **********, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 33 120,00 лева, представляваща левовата равностойност
на 23 000 американски долара по договор за заем между страните от 1998г., ведно
със законната лихва изчислена от момента на подаване на настоящата искова молба
до окончателното изплащане , както и 40.
00 лева държавна такса за завеждане на обезпечително дело гр.д.№34241/2014, по
описа на СРС, 39 състав, 1150,00 лева адвокатски хонорар, платен по
обезпечително дело 34241/2014, по описа на СРС, 39 състав, 15,00 лева- държавна
такса, платена по сметка на Агенция по вписванията, за налагане на възбрана
върху недвижим имот, 400,00 лева адвокатски хонорар, платен във връзка с
процесуално представителство при вписване на допуснатата възбрана върху
недвижим имот, както и съдебните и деловодни разноски по настоящето дело .
Поддържа се,че вземането произтича от
договор за заем , като сумата от 23 000 американски долара представлява лични средства, получени от ищцата като
дарение от родителите й след продажба на техен собствен апартамент; както и, че
заемополучателят Л.Г. е удостоверил предоставената му в заем сума с изрична
декларация с нотариално заверен подпис, рег.№ 1630 от 16.08.2000г. от регистъра
на нотариус Е.Е., рег.номер 367.Посочва се още, че страните са бивши
съпрузи,чийто брак е прекратен през 2012
година, откогато не са се виждали и комуникацията е изключително затруднена,
както и че до настоящия момент ищцата не
е получила парите си обратно.
Депозиран е в
срок отговор от ответната страна , с
който се иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски в полза на ответника.
В отговора се оспорва
исковата претенция на ищцата като
необоснована, недоказана, а при условията на евентуалност се прави възражение
за погасяването й по давност.Излагат се
следните възражения: между страните не е сключван договор за заем.,тъй като
предвид реалния характер на договора, за да се приеме, че такъв е съществувал,
трябва безспорно да се установи, че търсената сума действително е получена в заем от задълженото лице, тежестта на
доказване на съществуването на заемно правоотношение е на ищцата, респ.от
съдържанието на представената по делото декларация, която не се оспорва, че е
подписана от ответника, не може да се направи извод, че тя съдържа задължение
на страната, произтичащо от договор за заем. и след като с писменото
волеизявление на ответника не е ясно основанието, на което се дължат сумите, не
се установява и твърдяното в исковата молба наличие на неизпълнение на
задължение, произтичащо от невърнат заем.
При условията на
евентуалност - ако се приеме, че между
страните е бил сключен договор за заем на 23 000 щ. д.,ответникът прави
възражение за погасяване на задължението по давност, тъй като не е уговорен
срок за връщане на заема., позовавайки се на разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД.
Като възражение във
връзка с основателността на иска се визира и обстоятелството, че при
прекратяване на сключения между страните граждански брак през
Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства
и обсъждайки доводите и възраженията на страните приема за установено следното:
Страните са бивши
съпрузи, като бракът им, сключен на 05.03.1997г., е прекратен с влязло в сила
на 04.10.2012г.решение по гр.дело № 14764/2012г.на Софийския районен съд, 82-ри
състав (същото,приложено на л.22 и сл.от делото).
Видно от декларация,
нотариално заверена на 16.08.2000г., ответникът е декларирал, че през м.август
1998г. е получил от ищцата сумата 23 000 щатски долара.Тази декларация не
е оспорена от ответната страна.
От показанията на
свид.А.К. (срвн.протокол от .с.з.на 09.12.2014г.), баща на ищцата, преценени
при усл.на чл.172 от ГПК и кредитирани от съда, се установява, че посочената
сума е била дарена от родителите на ищцата С.К., като й е предадена веднага
след като е бил продаден апартамент , собственост на родителите й, в каквато
насока са и представените и неоспорени договор за дарение (л.52 от делото) и
предварителен договор от 04.06.1998г.с
разписки за изплатени суми .От тези гласни доказателства се установява още, че
ищцата е казала на свидетеля, че посочената сума е дала в заем на съпруга си,
който ще я възстанови и на въпросите на свидетеля К. ответникът Г. не е отричал или оспорвал задължението си да
върне парите , но нито цялата сума, нито части от нея са били върнати..
С нотариална покана,
връчена на ответника Г. на 09.07.2014г., ищцата е поискала връщане на
предоставената в заем сума от 23 000 щатски долара в 3-дневен срок от
получаване на поканата.Не е спорно, че сумата не е била върната .
Във връзка с
настоящия спор са били наложени и обезпечителни мерки по отношение на недвижим
имот, собственост на ответника, както по настоящото производство- срвн.определение
от 29.09.2014г., така и преди предявяване на иска, като е образувано гр.дело №
34241/2014г.по описа на Софийски районен съд,39 състав.По същото е допуснато
обезпечение по бъдещия иск за същото вземане , като с определение от 25.06.2014г.е наложена
възбрана върху недвижим имот на ответника, копие от което е било изпратено на Агенцията по вписванията.Впоследствие тази
мярка е била заменена със залог в пари , депозирани от ответника.По
обезпечителното производство са били внесени следните суми от страна на С.К. –
40лв.държавна такса за образуване,15лв.такса за вписване в АП, имотен регистър,
като по приложените договори за правна защита и съдействие данните са , че е
налице уговаряне на адвокатското възнаграждение, но не и плащането на същото ,
което е уговорено като платимо след приключване на съответното производство, в т.ч. и настоящото
исково такова, респ.след вписване на възбраната – без да се посочат
доказателства за реалното изплащане на посочените суми – срвн.л.5, л.6 и л.11
от гр.дело № 427/2014г.на КОС, по което е внесена държавна такса в размер на
1389лв.
При горната фактическа обстановка, установена на база
визираните в хода на изложението доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
Ответникът е оспорил в отговора на исковата молба, че основанието на
което е получил сумата, е договор за заем. Съгласно решение № 52 от 22.05.2009 г.
по т. д. № 695/2008 г. на ТК, I ТО на ВКС основанието, на което е
сключен определен договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от
страната, която се позовава на него.
В случая за наличие
на договор за заем при предоставяне на претендираната сума са налице и други доказателства – извън
представената разписка (каквато по същество представлява нотариално заверената
декларация)- свидетелски показания,
посредством които ищцата е установила
намерението на страните по договора сумата да бъде върната от нейния получател
– ответника Г. Относно допустимостта на свидетелски показания за установяване
на това обстоятелство, е постановена задължителна за настоящия състав съдебна
практика, съдържаща се в Решение № 67 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
933/2012 г., III г. о., ГК;решение № 546 от
23.07.2010 г. по гр. д. № 856 /2009 г. на IV ГО на ВКС ;решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр.
д. № 167 / 2011 г. на IV ГО.
Според тази практика в случай, когато страните
спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички
уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които договорът е бил сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните. Следователно свидетелските показания са
допустими и въз основа на тези показания съдът приема, че намерението на
страните е било сумата да бъде върната от ответника , респ.че се касае за
договор за заем.
На следващо място,
давностният срок не е изтекъл поради наличието на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "в" ЗЗД. Давност
между съпрузи не тече,а началният момент, от който тя започва да тече, е
влизането на решението за прекратяване на брака в сила – т.е. в случая от
04.10.2012г., при което възможността на ищцата да потърси защита на правата си
по съдебен ред към момента на предявяване на иска не е погасена , в т.ч.същата
не е изключена по повод това
облигационно отношение на база
споразумението между страните, което урежда отношения във връзка с прекратяване
на брака, респ. визира съпружеската имуществена общност и следва да третира
отношенията , посочени в чл.51,ал.1 от СК.
По делото е приложена
нотариална покана до ответника за изплащане на дължимите суми, удостоверяваща
датата на изпадане в забава на длъжника., тъй като когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.-
т.е.изискуемостта му настъпва от покана до длъжника,респ.съобразно определения
в същата срок. В този случай, поканата прави задължението изискуемо и поставя
длъжника в забава, влечаща съответните санкционни последици (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), Ответникът Г. е изпаднал в
забава след изтичане на тридневния срок, даден му с отправената от ищцата
покана, връчена на 09.07.2014 г.,т.е.считано от 13.07.2014г.
Преди отмяната на
чл. 10, ал. 1 от ЗЗД със ЗИДЗЗД, обнародван в ДВ бр. 83/21.09.1999 година съществува
задължение за това всички парични задължения да се уговарят в местна валута,
освен в изрично предвидените в закона случаи.По съображения, че договорът е
обвързал български физически лица по време действие на забраната по чл. 10, ал. 1 (отм.) ЗЗД, съдът счита, че
уговореното плащане във валута следва да се
замени в лева, на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съобразно ТР № 2/1997 г. на
ОСГК на ВС, по курс към датата на падежа на
задължението 12.07.2014г., а считано от 13.07.2014г.се дължи и обезщетение за забавено плащане, съизмеряващо
се със законната лихва от тази дата.Фиксингът на БНБ за посочената дата (както
и за 13.07.2014г.) е :1 щ.долар се равнява на 1,438640лв., следователно при
усл.на чл.162 от ГПК вземането по договора за заем се определя в размер на 33 088,72лв. В този смисъл са
задължителните разяснения на т.4 от ТР № 2/1997 г на ОСГК на ВКС , като е
налице е задължителна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК
и обективирана в решение № 61 от 18.2.2010 г на Трето Гражданско отделение по
материално правния въпрос "Може ли да се претендира връщане на заем, даден
в щатски долари в левовата му равностойност".Даденият отговор е , че с
отмяната на чл. 10, ал.1 от ЗЗД /ДВ.бр.83/1999г./ отпада ограничението паричните задължения да
се уговарят в местна монета, като в случая даването в заем на парични средства
в чужда валута не е пречка връщането на сумата да се претендира в левовата й
равностойност.Това е така поради обстоятелството, че паричните задължения са
дългове за стойност и интересът на кредитора е да получи стойността като цяло,
независимо от вида и естеството на паричните знаци, които могат да я
съставляват.– изрично срвн. иРешение №2243/02.12.2013г.по гр.дело №3774/2013г. на
САС.
Следователно искът ,
предявен за сумата 33120лв., е основателен до размер на 33 088,72лв., за която ще бъде уважен, а
за разликата над същата до пълния размер като неоснователен следва да се
отхвърли.
На база представените доказателства
и съгласно т.5 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 год. на ОСГТК , направените разноски
в обезпечителното производство от страните в това производство следва да се
присъдят с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход.
Същевременно, на осн.т.1 от ТР №6/2012 на
ОСГТК, доколкото липсват доказателства за заплащане на адвокатски възнаграждения
от ищцата ( при липса на отразяване на
извършено плащане и в самите договори за правна помощ , в който случай това би имало
характера на разписка.), то заплащане на такова възнаграждение не е
установено .Следователно разноските , за които има доказателства по делото,
касаят внесени такси в производството по обезпечение и исковото производство и са в общ размер на.1444лв., като съобразно
основателността на иска следва да бъдат присъдени такива в размер на 1442,64лв.
Предвид направеното искане , разноски по компенсация следва да се дължат и на ответника за процесуално
представителство от един адвокат, (по приложен списък –л.63. от делото ) и
съгласно удостоверяването в договора за правна помощ за заплащането им – л.46
от делото.) , като размерът им възлиза
на 1,49 лв., с която сума също следва да се компенсира (намали)
възнаграждението, което да се присъди на ищцата , т.е.на същата се дължат
разноски в размер на 1441,15лв.
По изложените
съображения, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.С.Г.,***, ЕГН **********,
да заплати на осн.чл.240,ал.1 от ЗЗД на С.
А.К.,***, ЕГН **********, сумата 33 088,72лв.,(тридесет
и три хиляди осемдесет и осем лева и седемдесет и две ст.) представляваща левова
равностойност на сумата 23 000 американски (щатски) долара, предоставена по
договор за заем между страните от 1998г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 13.07.2014г., както и разноски по компенсация в общ размер на 1441,15лв.по
исковото и обезпечителното производство; като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер 33 120лв.,ведно със законната лихва от подаване на
настоящата искова молба .
Решението на
Кюстендилския окръжен съд може да се
обжалва пред Софийския апелативен съд. с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
връчването му
Окръжен
съдия: