МОТИВИ към ПРИСЪДА №25/02.05.2017г. по НОХД № 1109/2016г. на Варненски
окръжен съд :
Делото е
образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – гр. Варна, с който е
внесено в съда обвинение против подсъдимия С.С.Б.,
ЕГН **********, за това, че направил опит да отвлече Д.А. ***, като деянието е
останало недовършено, поради независещи от дееца причини - престъпление по
чл.142, ал.1 вр. чл.18, ал. 1 от НК.
В пледоарията си,
по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа така възведеното
обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен. Изтъкват се причините
за извършване на деянието, а именно незачитане личната неприкосновеност на
гражданите и незачитане на законовия ред. Сочи се предходна съдимост на подс. Б. за извършени два грабежа, като отегчаващо вината
обстоятелство. Излага, че липсват смекчаващи вината обстоятелства. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода, около средния предвиден
размер, което да бъде изтърпяно ефективно в затвор при първоначален общ режим.
Прави се искане да бъдат възложени разноските по делото на подсъдимия, както и
да бъде уважен предявеният граждански иск, като доказан по основание и размер.
Подс.Б. дава обяснения в съдебно заседание, признава се за виновен, не отрича
извършителството на деянието, потвърждава фактите по
обвинението, изтъква като основна причина за постъпката си проявата на силни
емоции, в резултат на влошени отношения с близките си (по-конкретно с
приятелката си), като изразява дълбоко съжаление за стореното и моли за
постановяване на справедлива присъда.
На основание чл.84 и сл. от НПК, Д.А.И.,
ЕГН **********, е конституирана като граждански ищец, а на основание чл.76 и
сл. от НПК, същата е конституирана и като частен обвинител. В съдебно заседание
се представлява от своя повереник, адв. Ю. ***, който
поддържа обвинението, повдигнато на подсъдимия с обвинителния акт и изразява
становище, че същото се доказва от събраните по делото доказателства. Моли съда
да признае подсъдимия за виновен, като предлага да му бъде наложено наказание
съобразно стореното.
Защитникът на подс.Б.,
адв.О.А. ***, сочи, че липсват доказателства относно някои
изводи, направени от представителя на ВОП, по-конкретно, че подсъдимият е
следял в продължение на два месеца пострадалата, проучвал нейните навици и т.н.
Изтъква като причина за стореното преживяното с неговата приятелка, емоции
свързани с тежкото му детство и отрича наличието на физически афект. Излага
становище за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, а именно
самопризнание, чисто съдебно минало поради наличието на реабилитация, добри
характеристични данни. Сочи, че с подсъдимия трябва да се работи в
психологически аспект – нещо, което в затвора няма да се случи, ако престоят му
е дългогодишен. В този смисъл, моли съда да наложи наказание „лишаване от
свобода” към минимума, предвиден в състава на чл.142, ал.1 от НК, като съобрази генералната и индивидуалната превенция в конкретния
случай. Твърди, че предявеният граждански иск е твърде завишен по размер и
прави искане да бъде редуциран съществено към неговото намаляване.
В последната си
дума подс.Б. изразява дълбокото си съжаление за
стореното и желание да се поправи.
От събраните по делото доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
На 09.08.2015г. св. Д.А.И., ЕГН **********,***,
била на гости при приятеля си М.С.З.,***, във вилата му, находяща се в местност
„Траката”, №1160. Около 00.30ч. свидетелката си
поръчала такси от централата на фирма „Триумф такси” ООД- гр. Варна, за да се
прибере у дома, където живеела със своите родители и сестра си. Таксито било
поръчано от вилата на приятеля й до жк. „Възраждане”,
бл. 6, гр. Варна. На 10.08.2015г. около 00.50ч., св. И. слязла от таксито на
автобусната спирка на пазар „Панелчето”, намираща се
в жк. „Възраждане” в гр. Варна, където имало
павилион. От него свидетелката си купила цигари и след това продължила пеша към
дома си, минавайки покрай намиращо се в близост казино, като накрая стигнала до
бл. 6, вх. 4. Св. И. се спряла пред входната врата, за да извади чипа за същата
и ключовете си. В това време подс.Б. бил пред вход №
4, в черен на цвят автомобил „Фиат", с работещ двигател и отворен
багажник. Когато забелязал св. И., подс.Б. излязъл от
автомобила с маска на главата си и ръкавици на ръцете си, и приближил И. в гръб.
В този момент тя чула неговите стъпки. Веднага се обърнала и видяла мъж с ръст
около 175-180см, със средно телосложение, носещ маска и шапка на главата,
облечен в черни дрехи и с черни ръкавици /ДП №150/2015г., том 1, л.8-9 и том 2,
л. 48/. Подс.Б. пръснал в очите на св.И. парфюм, след
което го пуснал на земята /том1,л.33,34/. За кратко свидетелката не виждала
добре, но успяла да избърше очите си с едната си ръка, а с другата хвърлила
чантата си встрани. Тогава подсъдимият я хванал за ръцете здраво, стискайки
китките й и започнал да я дърпа. Св. И. се съпротивлявала и паднала на земята,
но подс. Б. я влачел по стълбите, а после и по
земята, в резултат, на което настъпили охлузвания по тялото й /том 1, л.19/.
Паднала една от обувките, както и сребърна гривна от едната и ръка. Така стигнали до багажника на неговия
автомобил, на разстояние от около 10м от входа. Подс.
Б. изправил свидетелката, хващайки я за подмишниците и блъскайки се опитвал да
я вкара във въпросния багажник. Краката и главата й били отвън. Св. И. се
съпротивлявала през цялото време, ритала с крака и викала: „Пусни ме! Помощ!”. Подс.Б. решил да завърже ръцете и краката на И. с подготвено
от него въже с примка. Св. И. не позволила да бъдат вързани ръцете й и в
борбата успяла да свали едната ръкавица на подсъдимия. В това време се показали
съседи по терасите на блока, които били чули силните викове /том1, л.11, л.12,
л.14; том 2, л.59/. Св. И. чула някой друг да вика от съседния блок. В този
момент подсъдимият разбрал, че няма да успее да отвлече св. И., уплашил се и
влязъл в колата на шофьорското място. Св. И. бързо излязла от багажника на
автомобила, а лицето потеглило незабавно с отворен багажник. Регистрационният
номер на леката кола бил под багажника, поради което св. И. успяла да го види,
като запомнила по-голямата част от него – В..75..НС. Прибрала се в дома си,
където била сестра й П.А. Петрова, на която веднага разказала всичко. Двете
слезли пред блока, където се насъбрали разтревожени съседи, които сигнализирали
за случилото се на тел. 112.
На мястото пристигнал екип на Трето РУП –
гр. Варна. Веднага бил извършен оглед на местопроизшествието, като били
намерени и иззети въже от усукани влакна в бяло и синьо, оформено като примка с
два заплетени края; черно стъклено шише с релефно изобразено слънце и черна на
цвят плетена ръкавица. Били изготвени фотоснимки. Били разпитани и свидетели,
сред които и самата пострадала. Тя с категоричност заявила, че лекият автомобил
е с регистрационен номер „В..75..НС”, като не е сигурна точно за
последователността на цифрите и буквите. Посочила е също, че колата е с марка
„Фият Пунто” и че видяла надпис „Фиат” на нея. От
изготвена справка от Сектор „Пътна полиция” – гр. Варна, се установило, че е
само един притежателят на такъв автомобил към момента на извършване на
деянието. Това е лицето С.С. ***, което с договор за
покупко-продажба от 17.09.2015г. продава лека кола с рег. номер, съдържащ
същите букви и цифри, на З.Н.И. ***.
Съгласно заключението
на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ, към дата 24.08.2015г. лицето Д.И. има следните травматични
увреждания: ожулвания по горен десен крайник; разкъсно-контузна
рана и кръвонасядания по горен ляв крайник; кръвонасядане по дясната гръбна
половина; ожулвания по дясната седалищна половина и десния долен крайник, оток
и кръвонасядане по дясното стъпало; ожулвания по
левия долен крайник, оток и кръвонасядане на левия
глезен, разкъсно-контузна рана по лявото стъпало.
Сочи се, че уврежданията са настъпили в резултат на действие на твърди тъпи
предмети, чрез удар, натиск или триене с/върху такива предмети. Начинът, по
който пострадалата описва да са настъпили (стискане, събаряне на земята и
влачене), отговаря на тяхната морфология. В заключението си вещото лице сочи,
че гореописаните травматични увреждания представляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От заключението
на СМЕ по метода на ДНК профилиране е установено, че от изследване на обект под
номер 2, представляващ черна на цвят плетена ръкавица /ДП том 1, л.25/, се
определя ДНК профил на лице от мъжки пол, който при сравнение с ДНК профилите в
Националната ДНК база данни, показва пълно съвпадение с ДНК профила на С.С.Б..
От заключението
на назначената допълнителна СМЕ по метода на ДНК профилиране в хода на
съдебното производство/л.105/ се установява, че при изследване на обтривки от двете страни на външната част на ръкавицата се
определя ДНК профил на лице от мъжки пол, който при сравнение с ДНК профилите в Националната ДНК база данни
показва пълно съвпадение с ДНК профила
на подсъдимия. Тези данни представляват категорично доказателство, че клетъчния
материал по външната страна на ръкавица/обект 1/ произхожда от подсъдимия С.Б..
От заключението
на съдебно - одорологичната експертиза се установява,
чрез сравнително изследване идентичност на иззетата миризма от черна на цвят
плетена ръкавица със сравнителна миризма, иззета от черно на цвят стъклено
шишенце с релефно изобразено слънце на него.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на събраните в производството доказателства. Съдът
кредитира изцяло показанията на св.Д.И., сочещи авторството и механизма на
изпълнителното деяние. Съдът преценява тези показания като напълно достоверни.
Свидетелката, която е и пострадала от извършеното, ясно очертава и сочи в
логична последователност всички свои действия, както и тези на подс.Б. - отишла при своя приятел; прибрала се с такси
късно вечерта; пред входната врата се спряла, за да потърси ключовете си. В
този момент я нападнал подсъдимия, впръскал парфюм в очите й, задърпал я,
влачил я, тя се съпротивлявала и т.н.. Подробно описва също така всички
обстоятелства, описващи обстановката, при която е извършено деянието, както и
характерни външни белези относно извършителя. Показанията на св.И. се подкрепят
от останалите множество свидетелски показания, приобщени по делото. Както бе
посочено във фактическата обстановка, през цялото време св.И. се съпротивлявала
– тя викала, ритала и блъскала, тези действия са възприети и възпроизведени от свидетелите
М.З., Ю.С.Й., Б.Б.Г. и П.Б.Д.. В показанията си
свидетелите С.Т.Д., М.С.С., К.В.К., П.Г.Г., Н.Г.Г., В.С.В., А.И.И., Н.М.Ж., П.А. Петрова, категорично заявяват, че пред
вх.4 на бл.6 в жк.„Възраждане” в гр.Варна, пред
входната врата са видяло стъклено шишенце, наподобяващо шише от парфюм, а в
близост около входа и черна на цвят ръкавица, както и въже с направена примка.
Същите са иззети по реда на НПК, при извършване на оглед на
местопроизшествието. Съдът кредитира назначената по делото СМЕ и повторна такава, от които, по метода на
ДНК профилиране, се установява пълно съвпадение с ДНК профила на С.С.Б. с ДНК профила открит по иззетата черна ръкавица. Заключенията
са в подкрепа изцяло на твърденията, изложени от свидетелите и налагат
безспорния извод, че автор на деянието е именно лицето С.С.Б..
В тази насока е и заключението от назначената съдебно-одорологична
експертиза, която следва да се цени в съвкупност със събраните по делото
доказателства. По делото са приобщени веществени и писмени доказателства – черна
на цвят плетена ръкавица; въже от усукани влакна в бяло и синьо; черно на цвят
стъклено шишенце с релефно изобразено слънце; фотоалбум с фотоснимки; справка
съдимост и др.. Не на последно
място съдът цени и сторените самопризнания от страна на подсъдимия в последното
по делото заседание. Горепосочените
доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и не водят на различни
правни изводи.
Въз основа на приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Подс. Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление от общ характер по чл.142, ал.1 вр.
чл.18, ал.1 от НК, като на 10.08.2015г., около 01.00ч. през нощта, в гр.Варна, жк. „Възраждане”, бл. 6, вх. 4, направил опит да отвлече Д.А.И., като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.
В настоящия случай е извършено
престъпление по реда на глава
ІІ „Престъпления против личността”, раздел ІV от НК- „Отвличане и противозаконнно лишаване от свобода”. Обект на
престъплението са обществените отношения, чрез които се осигурява обективната
възможност всеки човек да се придвижва свободно в пространството, като
едновременно с това се
засяга и свободата за
формиране на волята на пострадалия.
Изпълнителното деяние на престъплението по
чл.142 от НК е сложно и включва два самостоятелни акта – отвличане на
пострадалия, изразяващо се принудително преместване или отвеждане на жертвата
от едно място на друго и противозаконното й лишаване от свобода – изразяващо се
в поставяне на пострадалия в невъзможност да се придвижва свободно в
пространството /в т.см. Р 88/27.03.2012г. по КНД № 106/2012г. на ВКС, ІІІ н.о.
Р 179/2010 г. по НД № 53/2010 г. ВКС, І н.о., Р № 232/2011 г., по НД №1334/2011
г., ВКС, І н.о. и др./. Отвличането по чл. 142 от НК може да бъде осъществено с
всички възможни форми на принудата и при различни конкретни актове на нейната
реализация: с насилие, с побой, заплаха, с огнестрелни, с хладни оръжия, с
помощни средства и най-различни оръжия. Отвличането е завършено с
принудителното напускане на отвлеченото лице на мястото, в което се е намирало.
На какво разстояние в последствие ще бъде откарано и по какъв начин е без
правно значение за съставомерността на деянието като отвличане. /така в Р №
207/1996г. по н.д. № 219/96 г., ВС на РБ/. В конкретния случай деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца обстоятелства и в този смисъл е
налице опит по смисъла на чл. 18 от НК.
От обективна страна подс.
Б. на 10.08.2015г., около 01.00ч. през
нощта, в гр. Варна, жк. „Възраждане”, бл. 6,
вх. 4, направил опит да отвлече Д.А.И..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в хващане
на пострадалата за ръцете и влачене към спрелия наблизо автомобил, като
същевременно същата е напръскана с парфюм в очите с цел предотвратяване на съпротива
от нейна страна. Стигайки до багажника на колата, подс.
Б. изправил св. И., опитвал се да я вкара в багажника, като след оказаната от
нея съпротива, решил да я завърже. Така възприетата фактология,
установена от събраните по делото доказателства и призната от подсъдимия като
част от фактите, изложени в обвинителния акт, сочи категоричния извод, че по
отношение на свидетелката И. е упражнена принуда от подсъдимия Б., за да бъде
отведена пострадалата от мястото, на което се е намирала, когато я е настигнал
подсъдимия и да бъде препятствана възможността й да се прибере у дома. Въпреки
активното противодействие и съпротива на пострадалата – викове за помощ, ритане
и блъскане, подсъдимият продължавал да придвижва пострадалата въпреки волята й,
опитвайки се да я затвори в багажника на своя автомобил. Пострадалата е била
реално лишена от възможността да продължи придвижването си в желаната от нея
посока и вместо това е била влачена и дърпана от подсъдимия в посоката, която
подсъдимият е избрал за движение – към багажника на леката кола.Изложеното
мотивира извод, че по отношение на пострадалата е упражнена физическа принуда.
Посочената по-горе конкретика разкрива наличието на
всички елементи от състава на престъплението по чл.142 от НК. По отношение
на свидетелката И. е бил направен опит
да бъде отвлечена от подс. Б., тъй като с действията
си последният е преместил принудително пострадалата от едно място на друго
против волята й , като не успял обаче противозаконно да я е лишил от свобода,
т.е. да я е постави в невъзможност да се придвижва свободно в пространството.
Налице е недовършен опит (изпълнителното
деяние не е довършено) на престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК, поради намесата
на трети лица, чули виковете на пострадалата и изразили готовност да се
притекат на помощ. От правна страна това се квалифицира, като независещи от
дееца причини престъплението да остане във фазата на опита. В този смисъл при
опита за разлика от довършеното престъпление, има субективна съставомерност на деянието, но недовършеност на част от
обективния състав на престъплението. В конкретния казус, подс.
Б. не успява да напусне мястото заедно с жертвата. Според съдебната практика е
достатъчно началото само на първото от двете, включени в сложното престъпление
деяния – в случая принуда.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и съзнателно са целял, и искал настъпването на тези последици. Съдът
извлича този извод въз основа конкретно обективираното
поведение на подсъдимия. На първо място, съдът отчита, че подсъдимият е
нападнал пострадалата в тъмната част на денонощието – около 01.00ч. през нощта,
пред дома й. На следващо място подс. Б. е бил с
маска, ръкавици, използвал е парфюм за сломяване съпротивата на пострадалата,
както и въже. Спреният автомобил, към който влачел св. И. е бил с отворен
багажник. Всички тези обстоятелства сочат, че подсъдимият е планирал
отвличането.
Не е необходимо деецът да има за цел
лишаването на пострадалото лице от свобода, макар деянието да съдържа по
необходимост такова фактическо лишаване от свобода, след като принудително се
отнема възможността на пострадалия за свободно придвижване и сам да избира
своето местопребиваване.
Горепосочените
действия и цялостно поведение на подсъдимия говорят за категоричен пряк умисъл
у подс. Б. за извършеното престъпно посегателство
срещу личността на пострадалата, представляващо отвличане по смисъла на чл. 142,
ал. 1 от НК, като същото е останало в стадия на опита по смисъла на чл. 18 от НК, поради независещи от дееца причини.
По изложените
съображения, съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 142, ал.1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Като причини и
мотиви за извършеното деяние съдът отчете ниската правна култура на подсъдимия,
незачитане неприкосновеността на личността и правото за свободно придвижване в
пространството.
При определяне вида и размера на наложеното
наказание съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 и чл.57 от НК/, принципите
за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от конкретно
предвиденото в специалната разпоредба на закона по вид и размер наказание.
За престъплението по чл.142, ал.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години. Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НК: „При опит деецът се наказва с наказанието,
предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на
осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е
останало недовършено.”.
По правило степента на обществена
опасност на този вид деяние е висока. Засегнат е по-широк кръг обществени отношения, които
осигуряват свободата на придвижване на човека в пространството. Непосредствен
предмет на
престъплението е засягане възможността на отделния човек сам да избира къде
да пребивава.
Степента на осъществяване на намерението подс. Б. да отвлече св. И. е висока, тъй като същият видно
е бил предварително подготвен и е била налице реална опасност относно
осъществяване на изпълнителното деяние по чл.142, ал. 1 от НК. Както бе
посочено, причините, поради които престъплението е останало недовършено са
независещи от дееца, а това е именно намесата на трети лица, по-конкретно вик
на друг човек от съседния блок и показалите се вече по терасите съседи. Тези
обстоятелства са уплашили дееца, че може да бъде хванат и разкрит, и са
накарали същия да преустанови действията си по отношение на св. И..
Личната обществена опасност на дееца,
съдът прецени с оглед съдимостта на подсъдимия и особеното емоционално
състояние, в което се е намирал при извършване на престъплението. Същият е
преживявал скорошна раздяла със своята приятелка. Видно от характеристичните
данни, изложени в предсъдебния доклад, подс. Б. е имал трудно детство. Приложената справка за
съдимост на подс. Б., сочи, че е осъждан два пъти за
извършване на престъпление по смисъла на чл. 198 от НК – грабеж, като в двата
случая наказанието е било отложено за изпълнение. Въпреки наличието на
реабилитация, тук е мястото да се посочи, че грабежът също е съставно
престъпление и като такова се характеризира с наличието на „принуда”. В този
смисъл е явна тенденцията за незачитане неприкосновеността на личността на
гражданите и нейното задълбочаване, тъй като престъплението по чл. 142, ал. 1
от НК е по-тежко. Съдът отчита приложените добри характеристични данни.
При определяне на наказанието ВОС отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства следните: чистото съдебно минало,
неговата млада възраст и съжаление за стореното.
В заключение, като взе предвид всички
обстоятелства по делото и в съответствие със заложените в чл.36 от НК цели
съдът намира, че за престъплението по чл.142, ал.1 от НК, на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години.
Съдът осъди подс.
Б. да заплати на Д.А.И. с ЕГН **********,
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието – сума в
размер на 20 000,00 лева /двадесет хиляди/, ведно със законната лихва, считано
от считано от 10.08.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля предявения иск до сумата от 45 000,00 лева, като недоказан по размер.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от на 946,21 лева /деветстотин четиридесет и
шест лв. и 26 ст./ в полза на Държавата по сметка на Варненска окръжна
прокуратура, както и 1081,72 лева в полза на Държавата по сметка на Варненски
окръжен съд, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
800,00 лева в полза на Държавата по сметка на Варненски окръжен съд.
Воден от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Окръжен съдия: