Решение по дело №1037/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 253 /08.04.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на пети март две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1037 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Изи Финанс" ЕООД срещу М.А.З..

Ищецът твърди, че на 25.04.2018 г. между него като кредитодател, чрез кредитния посредник „Кредит Тур БГ" ООД, и ответника като кредитополучател бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 207943, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 400,00 лв. Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Ответникът се запознал с нужната му информация, след което подал заявление пред кредитния посредник - „Креди Тур БГ" ООД и след одобряването му бил подписан договора за предоставяне на кредит от разстояние в офис на посредника, находящ се в гр. Хасково. Освен това той изразил воля за сключването на договора за кредит и посредством проведен телефонен разговор с представител на ищцовото дружество. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, сумата в размер на 400,00 лв. била преведена на М.А.З. по посочен от него начин, а именно: на каса на „Изипей финанс" АД", както се установявало от представената разписка. Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главницата било разсрочено на 2 броя вноски, а именно на 25.05.2018 г. и на 24.06.2018 г., като ответникът трябвало да преведе и договорна лихва. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 2.1 от договора, лихвеният процент бил в размер на 40.15 %. Видно от чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора за кредит, вземането за лихва било в общ размер от 19,80 лв. Освен това, ответникът се задължил в 3-дневен срок от датата на сключване на договора за кредит, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължал неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 82,02 лв., разсрочена на 2 бр. месечни вноски, всяка една в размер на 41,01 лв. Ответникът не изплатил в уговорения срок заетата сума, поради което за заплащането й ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 605/2019 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но срещу нея постъпило възражение от ответника, а впоследствие била обезсилена. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца следните суми: 400,00 лв., представляваща неизплатена главница по сключен между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние № 207943 от 25.04.2018 г., 19,80 лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.04.2018 г. до 25.06.2018 г., 82,02 лв., представляваща начислена неустойка по чл. 3 от същия договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди се, че не бил полагал подписа си върху процесния договор и общите условия към него и съотв. не го бил сключвал, а и не бил усвоявал сумата касово чрез „Изи пей" ЕАД. Сочи се и че на датата 25.04.2018 г. се намирал извън пределите на Република България. Предвид изложеното се моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

По молба на ищеца и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 14.10.2019 г. е конституирано като трето лице-помагач на негова страна „КредиТурБГ" ООД, като предявеният по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от „Изи Финанс" ЕООД срещу посоченото дружество обратен иск е приет за съвместно разглеждане. С този обратен иск на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД се претендира от ответника при условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени главните претенции, заплащане на сумата от 876,82 лв., представляваща обезщетение за неточно изпълнение сключения между тях Договор за посредничество за предоставяне на кредити от 20.11.2014 г., от които: 501.82 лв. - суми по главните искове, 175.00 лв. - разноски по заповедно производство и исково производства и 200.00 лв. - юрисконсултски възнаграждения по заповедно и исково производства.

Ответникът по предявения обратен иск го спорва и иска същият да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 207943/25.04.2018 г. и Общи условия към него, като от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Автентичността на положените от името на ответника подписи в тези документи е оспорена, поради което и по искане на неговия пълномощник е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключението на съдебно-графологичната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че подписите от името на М.А.З. в тях не са изпълнени от него.

По делото са представени още копие от личната карта на М.А.З.,  Разписка за извършено плащане от 26.04.2018 г., както и Договор за посредничество за предоставяне на кредити от 20.11.2014 г. и Договор за търговско представителство от 17.09.2015 г.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 605/2019 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 4828/13.03.2019 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 286/14.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, както и сумата от 25,00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с Разпореждане от 27.03.2019 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок, като с влязло в сила Определение № 1005/31.05.2019 г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение главни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, тези искове са неоснователни, като съображенията за това са следните:

За да бъдат уважени така заявените претенции на ищеца, е необходимо да се установи най – напред, че между него и ответника е съществувало валидно договорно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. Според настоящия съдебен състав от събраните по делото писмени доказателства не би могло да се направи обоснован извод за това. Това е така, защото с оглед кредитираното заключение на вещото лице В.М. следва да се приеме, че оспорването на представените Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 207943/25.04.2018 г. и Общи условия към него е проведено успешно, а оттам и че тези документи не са автентични или иначе казано, че те действително не са подписани от ответника. След като процесният договор за заем не е подписан от посоченото като заемател лице, налице е изначална липса на съгласие за сключването му от ответника, поради което той се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Следователно, в случая липсва валиден договор между „Изи Финанс" ЕООД и ответника, който да породи целените с него правни последици, поради което заемодателят няма вземания спрямо него на претендираното основание. На следващо място, не се установява и заемната сума да е била предадена на М.А.З., а при това положение не може да се приеме, че в негова тежест е възникнало задължение за връщането й, наред с останалите претендирани суми. След като не се установява наличието на първата предпоставка за ангажиране на договорната му отговорност, безпредметно е да се изследва дали да се осъществили останалите, както и да се обсъждат другите правни и фактически доводи на страните, доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат.

По тези съображения съдът счита, че предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени.

Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условието, под което е предявен /отхвърлянето на главните искове/, следва да бъде разгледан евентуалният обратен иск срещу третото лице - помагач на ищеца.

Искът е неоснователен, като съображенията за това са следните:

Не се спори, а и от приетия Договор за посредничество за предоставяне на кредити от 20.11.2014 г. се установява наличието на валидно съглашение между страните, в което подробно са уредили отношенията си във връзка с извършването на дейност като „кредитен посредник'" от „КредиТурБГ" ООД /с предишно наименование „Си Пей БГ“ ЕООД/ за сметка на „Изи финанс" ЕООД. Действително в чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора е предвидено, че посредникът следва да извършва и всички други дейности, относими към т. 1 – 4, но съгласно чл. 3, ал. 3 във връзка с изпълнението на уговорените дейности страните трябва да създадат и приемат процедурни правила, които ще бъдат неразделна част от договора, а такива по делото не са представени, поради което не би могло да се приеме за доказано, че в тази относнима дейност се включва и задължение за изследване на самоличността на потенциалния кредитополучател, в т.ч. че е титуляр на предоставената от него лична карта. Дори и да се приеме, че ответникът е имал такова задължение, не са събрани категорични доказателства относно неточното му изпълнение от негова страна. Това е така, защото е безспорно, а и от представеното от ищеца заверено копие на личната карта на М.А.З. следва, че служител на ответника по обратния иск е проверил самоличността на подписалия Договора за предоставяне на кредит от разстояние № 207943/25.04.2018 г. и Общите условия към него кредитополучател, тъй като съгласно чл. 23, ал. 1 ЗБЛД личната карта е основен идентификационен документ за самоличност. При това положение и доколкото не се твърди и няма данни за визуално различие на лицето, подписало договора за кредит с това на снимката върху представената лична карта, както и за това същата да е била обявявена по надлежния ред за изгубена или открадната, не може да се направи извод за липсата на положена необходима грижа при проверката на кредитополучателя. Доказателства в обратен смисъл не са ангажирани от ищеца, чиято е доказателствената тежест за това. Следователно, в случая не е налице една от материалните предпоставки, които само в своята кумулативна даденост обуславят възникването на съдебно предявеното вземане.

Ето защо предявеният обратен иск също следва да бъде отхвърлен.

Само за пълнота следва да се посочи, че спорното отношение между страните би могло да се уреди съобразно правилата на гл. Х „Неустойки“ от Договора за посредничество за предоставяне на кредити от 20.11.2014 г. Доколкото обаче не е предявен такъв иск, съдът не може да се произнесе по друг предмет на спора, след като не е поискано изменение на претенцията в сроковете и правилата на ГПК. Това би било отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и ще има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение.

С оглед изхода на делото и че ответниците по главните претенции и по обратния иск са направили изрични и своевременни искания за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено на същите следва да се присъдят такива, а именно сумата от 600 лв. за М.А.З. и 300 лв. за „Кредит Тур БГ" ООД, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представените списъци по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Изи Финанс" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Балша” № 17, партер, ап. 1, срещу М.А.З., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, кантора 11 - адвокат Т. Ч. от АК - Хасково, искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 400,00 лева, представляваща неизплатена главница по сключен между тях Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 207943 от 25.04.2018 г., 19,80 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.04.2018 г. до 25.06.2018 г., 82,02 лева, представляваща начислена неустойка по чл. 3 от същия договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от "Изи Финанс" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Балша” № 17, партер, ап. 1, срещу „КредиТурБГ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив р-н Централен, бул. „Любен Каравелов“ № 2, ет. 1, ап. офис 1, обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 876,82 лева, представляваща обезщетение за неточно изпълнение сключения между тях Договор за посредничество за предоставяне на кредити от 20.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА "Изи Финанс" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Балша” № 17, партер, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М.А.З., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, кантора 11 - адвокат Т. Ч. от АК - Хасково, сумата от 600,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА "Изи Финанс" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Балша” № 17, партер, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „КредиТурБГ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив р-н Централен, бул. „Любен Каравелов“ № 2, ет. 1, ап. офис 1, сумата от 300,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач „КредиТурБГ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив р-н Централен, бул. „Любен Каравелов“ № 2, ет. 1, ап. офис 1, на страната на ищеца - "Изи Финанс" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Балша” № 17, партер, ап. 1.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

                     

СЪДИЯ:/п/ не се чете

       /Петър Вунов/

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.