№ 12986
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110114569 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 12 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на А. А. Ш., в лично качество и като майка и законен
представител на В. Ш., в която се твърди, че А. Х. Ш. е осъществил акт на психическо
насилие над молителите на 04.03.2023г.
В молбата се твърди, че А. А. Ш. и А. Х. Ш. са бивши съпрузи като имат едно дете - В.
Ш.. Молителката поддържа, че ответникът има агресивно поведения спрямо нея и детето, за
което са инициирани множество производства. На 04.03.2023г. ответникът отишъл пред
дома им в нетрезво състояние и започнал да ги обижда и заплашва, като отправил думите:
„лъжкиня“, „ще видиш ти, ще ти взема детето“, „още малко и ще го взема и няма да го
видиш“, „хайде оплаквай се, няма кой да ти помогне“, „ще има наказание за теб“ и др. В
резултат детето започнало да трепери, да крещи и да повтаря на баща си да престане. Сочи
се в молбата, че ответникът започнал да дърпа молителката и да повтаря: „махай се, аз ще
стоя само при детето, махай се“. Ответникът заявил, че е наел жилище непосредствено до
дома им и заплашил: „ти ще видиш, говорил съм със социалните, те ще те нагласят“, „сега
ще видиш както ще ти се случи като взема детето“, „още малко, дал съм 50 000 лв. за делата
и ще видиш ти“. Молят съдът да издаде против ответника заповед за защита срещу домашно
насилие.
Ответникът оспорва молбата. Твърди, че не е обиждал и заплашвал молителката в
присъствието на детето, като единствено е помолил молителката да спазва дистанция и да
стои настрана, за да осъществи ефективно контакта с детето си.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
1
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок от акта на
домашно насилие. Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита по чл. 3, т.1 и т.4 ЗЗДН, тъй като от събраните доказателства се установява, че
ответникът е бивш съпруг на А. А. Ш. и баща на В. Ш..
От приложените по делото удостоверения за раждане /л. 8 от делото/ се установява, че
В. Ш. е дете на А. А. Ш. и А. Х. Ш..
По делото е прието социален доклад на АСП, от който се установява, че детето е
заченато и родено в Германия след прекратяване на брака между А. и А. Ш., когато те вече
не съжителстват заедно. Молителите се завръщат в България преди отношенията между
бившите съпрузи да са уредени от немския съд и работата е прехвърлена върху българските
власти. Непосредствено ангажирана с отглеждането и възпитанието на детето Виктор е
неговата майка, която задоволява базовите потребности на своя син. По случая на детето
Виктор е отворена работа, тъй като от 2019г. в ДСП-Оборище постъпват регулярно сигнали,
преписки и призовки. Според заключението на доклада считано от началото на 2020 г.
режимът на лични контакти между детето и бащата не бива редовно реализиран, предвид
наличието на тежък конфликт между г-жа и г-н Ш., ескалиращ периодично - г-жа Ш.
регулярно инициира издаването на ограничителни заповеди по ЗЗДН срещу бившия си
съпруг, а в периодите, в които не са налице ограничителни заповеди, режимът на контакти
фактически не се реализира адекватно, поради опитите на г-жа Ш. да го възпрепятства
всячески /най-често използвайки като оправдание здравословното състояние на детето/. Г-
жа Ш. не откликва на молбите на социалните за съдействие. ДСП - Оборище не е в
състояние да се произнесе категорично относно способността на г- жа Ш. да задоволява
емоционалните потребности на детето Виктор, предвид факта, че считано от есента на 2021
г. органа за закрила не е имал възможността да осъществи непосредствен контакт /среща-
разговор/ с детето, поради нежеланието на майката да съдейства за реализирането на такъв.
През есента на 2022 г. двамата родители са били доброволно насочени за индивидуално
ползване на социални услуги, имащи за цел да оценят родителския им капацитет. В рамките
на социалната услуга, ползвана от бащата, г-жа Ш. не е оказала необходимото съдействие на
доставчика на услугата, за да бъде възможно да бъде наблюдаван поне един контакт между
детето и бащата. Вече в продължение на няколко години малолетния Виктор Ш. продължава
да е обект на влошените взаимоотношения между своите родители, който факт го поставя в
ситуация на конфликт на лоялност по отношение на тях, но най-вече по отношение на
родителя, който не е непосредствено ангажиран с обгрижването му /бащата/. Предвид
изложеното, съществува реален риск от отчуждаване на детето от бащата - процес, който е
твърде вероятно да е вече стартирал и ако не бъде своевременно овладян, то би довел до
появата на непоправими щети в психоемоционалното развитие на малолетния Виктор.
С Решение № 5876/14.10.2022 г. на АССГ, Второ отделение, 52-ри с-в, по адм. д. №
3231/2022 г., е отхвърлена жалбата на г-жа А. Ш. срещу издадените от ДСП - Оборище
заповеди за задължително ползване на социални услуги. Решението е отменено от ВАС.
2
С Решение № 402 от 25.01.2023г. на АССГ по адм. дело 3801 по описа за 2022г. е
отменено задължително предписание, издадено ДСП, по жалба на молителката.
С влезли в сила съдебни решения, е отречено извършването на актове на домашно
насилие – за твърдените актове от м.09.2019 г. и м.10.2019 г. с решение № 176730 от
14.08.2020 г. по гр.д. № 62647/2019 г., СРС, 117-ти с-в, а за актовете от 05.01.2020 г.,
06.01.2020 г., 12.01.2020 г., 13.01.2020 г. – с решение № 20142383 от 18.06.2021 г. по гр.д. №
2196/2020 г., СРС, 83-ти с-в.
С решение № 8811/01.08.2022 г., постановено по гр. д. № 10804/2022 г., СРС, ІІІ ГО,
139 състав е издал на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита срещу ответника в
полза на А. А. Ш. и В. Ш., като актът на СРС е отменен с Решение 2234 от 02.05.2023г. по
в.гр.д. № 10610 по описа на СГС за 2022г.
Пред СРС е образувано производство по гр.д. № 15764/2023г. по молба на А. Ш. за
извършен на 18.03.2023г. акт на домашно насилие.
С Определение № 392 от 24.02.2022г. на СГС, НО по н.д. № 20221100600037 по описа
за 2022г. е отменено Определение от 24.11.2021г. по НЧД 14237/2021г. по описа на 22
състав, НО, СРС, с което е отменено Постановление на СРП от 13.09.2021г. за прекратяване
на наказателно производство по ДП 513 ЗЗМК 13.2020г. на СДВР, пр.пр. 1304/2020г. на
СРП.
Между страните е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на
04.03.2023 година г-н и г-жа Ш., заедно с детето Виктор са се срещнали пред дома на г- жа
Ш. и са отишли в Музейко. След посещението в музея са го напуснали и са тръгнали към
метрото, като са пътували заедно до метростанция Университета /”Орлов мост“/. Детето
Виктор не разбира немски език, както и че на 04.03.2023 година е била дата, на която според
определените от съда привременни мерки, бащата е имал право да се срещне с детето.
Съдът намира молбата за неоснователна.
От многобройните писмени доказателства по делото /социален доклад, съдебни
решения/ се установи, че действително отношенията между молителката и ответника са
влошени и комплицирани, както и че помежду им съществуват няколко спорове – по ЗЗДН и
относно родителските права и режима на лични контакти на бащата с детето. Предмет на
производството обаче е твърдян с молбата за защита конкретен акт на домашно насилие на
04.03.2023г. За твърденията не се събраха никакви доказателства в посока тяхната
основателност. Съдът намира, че характеровите особености на ответника и отношението на
молителката към срещите му с детето са причина за скандали помежду им. Следва да се
изясни и това, че не всяка отрицателна реакция и не всяка размяна на реплики между страни
с усложнени отношения, особено между родители, спорещи относно упражняване на
родителски права и режим на лични отношения, може да се квалифицира като домашно
насилие. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно
насилие, с предвидените в него специфични мерки за закрила, а не разрешаването на
спорове за родителски права и/или за режим на лични отношения между децата и
3
родителите– за това разрешаване законодателят е предвидил друг ред- по реда на СК и
принудителното изпълнение в ГПК, както и за разрешаване на междуличностни конфликти.
Касае се и за наличието на родителски капацитет и по-скоро-на негативи в същия.
Не се установи по делото от събраната доказателствена съвкупност на сочените в
молбата за защита дата – 04.03.2023 г. ответникът да е имал поведение, което да е
недопустимо от гледна точка на правото, нито да надхвърля по интензитет нормалното
човешко реагиране в случай, при който в отношенията му с другата страна липсва
диалогичност и консенсус относно отглеждането и възпитанието на общото им дете. Между
родителите на детето Виктор са налице влошени отношения, междуличностни конфликти и
спорове относно осъществяването на режим на лични отношения на бащата с детето, но
тяхното описание в молбата за защита не може да се квалифицира като домашно насилие.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не
следва да бъде кредитирана. За да се издаде заповед за съдебна защита само въз основа на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН по делото не следва да са ангажирани други
доказателства. В настоящия случай в първоинстанционното производство е събрана
достатъчна по обем доказателствена съвкупност. От друга страна, кредитирането изцяло на
декларацията по реда на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН би могло да се осъществи единствено, ако
останалият доказателствен материал по делото еднопосочно подкрепя и доказва
твърденията на молителя в декларацията относно датата, мястото, времето, начина на
извършване на деянието и авторството на същото. В конкретния случай липсват данни,
установени в хода на съдебното дирене, които да кореспондират с декларираното
молителката по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
По този начин молителите, чиято е доказателствената тежест да установят
извършените спрямо тях актове на насилие, не са положили дължимата грижа за събиране на
доказателства в тази посока, предвид което съдът не може да уважи молбата за защита.
Предвид изложеното, съдът намира, че твърдения от молителите осъществен на
04.03.2023г. акт на домашно насилие не се доказа в хода на производството, предвид което
молбата следва да се остави без уважение.
В заключение съдът намира за необходимо да отбележи, че производството по ЗЗДН е
силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в случаи, при които е налице
реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие. Това производство
потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на
страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при преценка
на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не следва да се използва за
разрешаване на междуличностни конфликти.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни. С
оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал.3 ЗЗДН А. А. Ш. следва да заплати държавна
такса в размер на 25 лв. А. А. Ш. следва да заплати на ответника направените разноски, а
4
именно сумата от 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. А. Ш., ЕГН: ********** и В. Ш., ЕГН:
**********, действащ чрез неговата майка и законен представител А. А. Ш., ЕГН:
********** за издаване на заповед за съдебна защита срещу А. Х. Шмид, гражданин на
Федерална Република Германия, роден на ********** г. като неоснователна и ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на ответника да бъдат
наложени мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. А. Ш., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 25 лв.
ОСЪЖДА А. А. Ш., ЕГН: ********** да заплати на А. Х. Шмид, гражданин на ФРГ,
роден на ********** г. сума в размер на 1000 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5