№ 70
гр. Нова Загора, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220101160 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК.
Постъпила е искова молба от Ф. Я. С. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: *** Л. К. А. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** А. К. С. с ЕГН
********** и постоянен адрес: *** и М. К. С. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: *** чрез пълномощника им адв.М. П. М. от АК – Сливен против
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, общ.Столична, район „Люлин“, бул.„Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин 6“, ет.2, представлявано от Б.А.Р. и
З.Н.Д.,, с която е предявен отрицателен установителен иск, с който да се
признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищците в
качеството си на наследници на К.А.С. не дължат, като погасена по давност,
сумата от 2899.31 лв., в това число: 1150.51 лв. - главница, 949.79 лв. -
неолихвяема сума, 456.05 лв. - лихви, 0.86 лв. - разноски, 31.50 лв. - разноски
по изп.дело, 273.10 лв. - такси в полза на ЧСИ, че тези суми не се дължат на
ответното дружество, като погасени по давност. Претендират се и разноските
от настоящото производство.
Посочва се, че с Решение № 578/16.11.2011 г. по вътрешно арбитражно
дело № 578/2011 г. по описа на арбитър Ж.Б., К.А.С. с ЕГН ********** -
наследодател на ищците, починал на 03.10.2015 г., бил осъден да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, гр.София, следните
суми: 5347.62 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от
16.11.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, 463.90 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, 80 лв. - разноски в арбитражното
производство, 50 лв. - разноски за издаване на изпълнителен лист.
1
Излага се, че на основание посоченото решение, кредиторът „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД се снабдил с изпълнителен лист от 03.01.2013 г.,
издаден от СГС, TO по т.д.№ 7398/2012 г.
На 03.04.2013 г. кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
депозирал пред ЧСИ Н.М. рег.№ 841 в КЧСИ, с район на действие - СГС,
молба за образуване на изпълнително дело срещу наследодателя на ищците,
на основание горепосочения изпълнителен лист от 03.01.2013г.
На 24.03.2013г. ЧСИ М. връчил на длъжника К.А.С. покана за
доброволно изпълнение.
Посочва се, че по изпълнителното дело били постъпили като
доброволно заплатени/ принудително събрани следните суми:
- 500.01 лв. - на дата 03.06.2013 г., от която 454.44 лв. била изплатена
на взискателя и 45.57 лв. била събраната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ;
- 227.19 лв. - на дата 30.04.2014 г., от която 206.69 лв. била
изплатена на взискателя и 20.50 лв. била събраната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ;
- 6.05 лв. - на дата 14.10.2016 г., която била изплатена на взискателя на
24.10.2016 г.;
Разяснява се, че след тези три плащания други суми по делото не били
постъпвали.
Твърди се, че взискателят не бил искал и ЧСИ Н.М. не бил
предприемал принудителни изпълнителни действия по делото след
03.10.2015 г., когато длъжникът К.А.С. починал, както и че наследниците му
не са били конституирани в изпълнителното производство, водено от ЧСИ
Н.М. в качеството на длъжници и принудителни изпълнителни действия по
отношение на тях не били предприемани.
На 22.04.2020 г. ЧСИ Н.М. прекратил изпълнителното производство.
Поддържа се, че ищците не били уведомени от кредитора, кога същият
е цедирал на ответното дружество вземането си по отношение на длъжника
К.А.С., респ. по отношение неговите наследници.
През месец юли 2022 г. ищците, в качеството си на законни
наследници на К.А.С., получили покани за доброволно изпълнение по Изп.д.
№ 20229150400203 по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№ 915 в КЧСИ, образувано
срещу тях по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД - ответник в
настоящото производство, на основание процесния изпълнителен лист, за
сума в общ размер на 2899.31 лв., в това число: 1150.51 лв. - главница, 949.79
лв. - неолихвяема сума, 456.05 лв. - лихви, 0.86 лв. - разноски, 31.50 лв. -
разноски по и.д., 273.10 лв. - такси по ЗЧСИ и 37.50 лв. - др. разноски.
Ищците считат, че не дължат сумата от 2899.31 лв., претендирана от
взискателя - ответника в настоящото дело, позовавайки се на изпълнителен
лист от 03.01.2013 г., поради изтекла в тяхна полза погасителна давност и на
2
която те изрично се позовават.
Посочва се още, че въз основа на процесния изпълнителния лист от
03.01.2013 г., кредиторът бил образувал изпълнително дело при ЧСИ И.М., с
рег.№ 841 на КЧСИ и с район на действие - СГС, по което последната
постъпила сума била на дата 14.10.2016 г.
След тази дата и до 22.04.2020 г., когато делото било прекратено по
перемпция, кредиторът не бил искал и ЧСИ не бил извършвал принудителни
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност по чл.110
от ЗЗД за вземанията на кредитора.
Заявява се, че всъщност, много преди 22.04.2020 г. вече са били налице
законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство,
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /„взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години'“/. Перемпцията била
настъпила по силата на закона и въпреки че едва на 22.04.2020 г. било налице
изрично произнасяне на ЧСИ-то и прекратяване на изпълнителното
производство, това изявление имало само декларативно действие, а правните
последици на настъпилата преди това перемпция правели невалидни
следващите действия по принудително изпълнение.
Твърди се, че към датата на образуване на Изп.д.№ 20229150400203 по
описа на ЧСИ Г.Г., била настъпила общата погасителна давност за всички
вземания на взискателя по това изпълнително дело.
Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с
което на основание чл.439, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, да признае
за установено по отношение на ответното дружество, че ищците, в качеството
си на наследници на К.А.С., не му дължат, като погасена по давност, сума в
общ размер на 2899.31 лв., в това число: 1150.51 лв. - главница, 949.79 лв. -
неолихвяема сума, 456.05 лв. - лихви, 0.86 лв. - разноски, 31.50 лв. - разноски
по и.д., 273.10 лв. - такси по ЗЧСИ и 37.50 лв. - др. разноски, както и
допълнително начислени лихви, разноски и такси в полза на ЧСИ, предмет на
принудително събиране по Изпълнително дело № 20229150400203 по описа
на ЧСИ Г.Г. рег.№ 915 в КЧСИ, с район на действие - ОС Сливен, образувано
въз основа изпълнителен лист от от 03.01.2013 г., издаден от СГС, TO, VI-10
състав, т.д.№ 7398/2012 г.
Молят също да им се присъдят направените съдебно-деловодни
разноски.
Прилагат писмени доказателства по опис.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е депозиран отговор от ответната
страна, чрез юрк.Лили Кирилова Николова, с който се изразява становище, че
иска е допустим, но неоснователен и недоказан и се излагат подробни
съображения.
Ответника посочва, че посредством съобщение, получено на
27.10.2022 г., с техен вх.№ 9213/27.10.2022 г., на „Кредит Инкасо
3
Инвестмънтс БГ“ ЕАД било указано, че в едномесечен срок от него има право
да депозира писмен отговор на искова молба, поради което депозира такъв.
Правният им интерес от депозиране на настоящия отговор на искова
молба произтичал от сключен на 08.08.2018 г. договор за прехвърляне на
вземания между „Профи Кредит България“ ЕООД (наричано по-долу за
краткост „ПроФи Кредит“) и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
(наричано по-долу за краткост „Кредит Инкасо“), по силата на който „Профи
Кредит България“ ЕООД (цедент) цедирал вземането си спрямо К.А.С.,
наследодател на ищците, произтичащо от Договор за кредит № **********,
заедно с всички принадлежности към него, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД (цесионер).
По допустимостта на иска сочи следното:
В исковата молба се твърдяло, че е изтекла погасителна давност
относно закрепените в процесния Изпълнителен лист от 03.01.2013 г. суми.
От своя страна, взискателят „Кредит Инкасо“ с нарочна молба бил
изтеглил процесния изпълнителен лист от ЧСИ Н.М. и бил поискал от ЧСИ
Г.Г. да бъде образувано ново изпълнително производство - изп.д.№ 203/2022
г. С тези действия дружеството недвусмислено било заявило, че счита К.А.С.
за свой длъжник. Налице бил правен спор и подаденият на основание изтекла
погасителна давност иск бил допустим.
По основателността на иска посочва, че:
Вземането по изпълнителния лист ответникът бил придобил по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г.
между „Профи Кредит“ и „Кредит Инкасо“. Съгласно чл.99 от ЗЗД,
предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Уведомяването било неформален акт и като такъв можело да
бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл
била установената съдебна практика с решение по гр.д.№ 5759/2014 г., ВКС и
търг. дело № 2352/2013 г., ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК (отм.).
След като законът не изисквал специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да
бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице
можело да бъде и цесионерът.
Ето защо, въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на
подписите от нотариус В.И., peг.№ 271 при Нотариалната камара, ответното
дружество било упълномощено да уведоми посочените в Приложение № 1А
към Договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от
името на цедента. По силата на това упълномощаване „Кредит Инкасо“
изпратило на предоставен от длъжника К.А.С. адрес, а именно: ***,
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, чрез препоръчана поща, но пратката не
4
била потърсена от получателя, което било удостоверено с обратна разписка,
надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ
Експрес“ ООД, като копие от същата било приложено към настоящия
отговор.
Моли, в случай че съдът приеме, че К.А.С. не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящия отговор на
искова молба и приложените към него Уведомления за извършено
прехвърляне на вземания, с което от името на цедента уведомяват ищците -
Ф. Я. С., Л. К. А., А. К. С. и М. К. С., в качеството им на наследници, за
сключен на 08.08.2018 г. Договор за цесия между „Профи Кредит“ и „Кредит
Инкасо“, по силата на който „Профи Кредит“, в качеството си на цедент,
продава на цесионера „Кредит Инкасо“ изрично посочени вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредити. Съгласно практиката
на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, получаването на
уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен
иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на
длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г.).
Вземането по Договор за револвиращ заем № ********** било описано в
Приложение 1А, което било неразделна част от договора за цесия и на това
основание, считано от 08.08.2018 г. кредитор по вземането бил цесионерът
„Кредит Инкасо“.
Посочва се още, че въз основа на процесния изпълнителен лист на
03.04.2013 г. било образувано изпълнително дело № 20138410404075 г. по
описа на ЧСИ Н.М.. С молбата си за образуване предишният взискателят
възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На тази дата била прекъсната
погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от
26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.426, ал.2 от ГПК) и такава
молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал.3 вр. чл.129 от ГПК. Ако
молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както
с върнатата искова молба не е прекъсната давността.“. По аргумент на
противното, следвало да се заключи, че молбата за иницииране на
изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл.18 от ЗЧСИ
била редовна и водела до прекъсване на теклата до момента погасителна
давност. /Решение от 19.01.2021 г. на СГС, постановено по въззивно гр.д.№
14124/2019 г. по описа на СГС/.
Твърди се, че на 12.04.2013 г. до длъжника била изпратена покана за
доброволно изпълнение и на нея били изпратени запорни съобщения до
множество търговски банки, а на 08.05.2013 г. бил наложен запор върху
банковите сметки на длъжника, разкрити в Кей Би Си Банк България.
Както било посочено и в депозираната искова молба, по изп. дело на
дати 03.06.2013 г., 30.04.2014 г. и 14.10.2016 г. били постъпили доброволно
5
заплатени и принудително събрани суми, което отново било прекъснало
погасителната давност по процесното вземане - в този смисъл е и
Определение № 310 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 241/2021 г.: „...Такова
според въззивния съд е направеното от длъжника волеизявление, прието от
кредитора, което при всеки периодичен ежемесечен платеж отново се
препотвърждава, както от длъжника чрез извършване на плащането, така и от
кредитора чрез приемане на плащането. Този извод е съобразен с цитираното
от съда решение от 11.11.2011 г. по т.д.№ 648/2010 г. на ВКС, според което
всяко споразумение между кредитора и длъжника, с което се разсрочва или
отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на
изтеклата дотогава погасителна давност и преместване на началния й момент
към деня, в който според споразумението вземането става изискуемо. При
преуреждане на правоотношението между страните и разсрочване на
плащането чрез конкретно определени месечни вноски, целящи да погасят
целия дълг, както е в настоящия случай, спрямо всяка отделна вноска започва
да тече нова давност от настъпване на съответния падеж. Последната вноска е
направена от длъжника през м. 04.2018 г., а исковата молба е депозирана през
2019 г., поради което по отношения на останал непогасен остатък от дълга не
би могла да е изтекла каквато и да било погасителна давност.“.
Неоснователни се явявали твърденията на въззивната страна в обратна
насока.
Множество съдебни решения подкрепяли тази теза, като например:
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 5140/2015 г., съгласно
което: „...не е необходимо волеизявлението, съдържащо признание на дълга,
да бъде адресирано (отправено) до кредитора или негов представител, за да
прекъсне давността съгласно разпоредбата на чл.116, б.„а“ от ЗЗД. Това
волеизявление на длъжника има единствено удостоверителен (не и
диспозитивен) характер. Прекъсването на давността настъпва по силата на
самата правна норма (ех lege), като за това е достатъчно длъжникът да
направи (обективира) такова недвусмислено волеизявление, че задължението
му към кредитора съществува към момента, в който е направено
(обективирано) волеизявлението. Без значение е дали с признанието си
длъжникът цели да прекъсне давността или не; без значение е и кога и по
какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание от длъжника.
Поради това, без значение е и по какъв повод е направено признанието на
дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е
волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно, като то може да е
направено изрично - писмено или устно; може да е обективирано пред
свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил и в
официален документ; може да е обективирано и чрез недвусмислени
конклудентни действия (последната хипотеза също се възприема в
цитираното решение на ВКС, но при нея изискване за адресиране би било
трудно постижимо).“. В този смисъл било и Решение № 49 от 4.04.2017 г. на
ВКС по гр.д.№ 50236/2016 г., Решение № 1312 от 28.05.2018 г. по гр.д.№
6
3527/2017 г. на Апелативен съд - София, Решение № 779/20.01.2020 г. по гр.д.
№ 4352/2019 г. по описа на СГС, както и Решение № 8117 от 28.11.2019 г. на
СГС по в.гр.д.№ 13640/2019 г., съгласно което: „Всяко доброволно плащане в
рамките на изпълнителното производство прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, доколкото не може да се обоснове извод, че взискателят се е
дезинтересирал от изпълнението, за да бъде приложена перемпцията по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изпълнителните действия следва да бъдат
съобразени във всеки конкретен случай според действията на всяка от
страните в изпълнителния процес.
Да се приеме обратното, че при периодични доброволни вноски от
страна на длъжника в рамките на образуваното изпълнително производство,
взискателят да бъде принуден да инициира нови изпълнителни действия,
въпреки доброволните плащания от длъжника, това би довело до
неоправдано кумулиране на допълнителни разноски за страните по
изпълнението. С оглед на горното, съдът намира, че плащанията от страна на
длъжника не могат да обосноват прекратяването на изпълнителното дело
поради бездействие на взискателя. В случай, че чрез приложения
изпълнителен способ взискателят се удовлетворява, макар на части и в по-
продължителен период от време, както е в случая, взискателят не е длъжен да
сочи нови изпълнителни способи и перемпция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК не настъпва...“.
Решение № 406 от 25.10.2019 г. на ОС - Бургас по т.д.№ 142/2019 г.,
съгласно което: „Впоследствие със събирането на суми за погасяване на
задължението през 2016, 2017 и 2019 г. също е била прекъсната давността,
поради което и до настоящия момент същата не е изтекла. Тези плащания от
длъжника представляват признание за дължимостта на вземането и след като
той не се е противопоставил на плащането, то и последващото възражение за
настъпила погасителна давност е безпредметно. Само по себе си личното
признание на дължимостта на процесното задължение прекъсва давността по
смисъла на чл.116, б.„а“ от ЗЗД, независимо от прилагането на перемцията.
Още повече, че давността не се прилага служебно, а ищецът не е направил в
срок своите възражения. Следва да се подчертае също и че по делото
присъединен взискател е и НАП, като всички действия за събиране на
вземанията и на този взискател, ползват и ответника по настоящото дело По
тези съображения следва да бъде отменено първоинстанционното решение и
вместо него - постановено ново, с което исковата претенция бъде отхвърлена
изцяло.“,
Твърди се също, че на 05.02.2014 г. до длъжника било изпратено
съобщение, с което да бъде уведомен за насрочен опис на движимите му
вещи.
7
Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било
валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и
прекъсва погасителната давност. Волята на взискателя за събиране на
вземането била безспорно изразена, в тази връзка: „При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение“ - ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГК.
Множество съдебни решения подкрепят тази теза, като например:
Решение № 4297 от 13.06.2019 г. на СГС по гр.д.№ 5658/2017 г.: „Във връзка
с изложеното, съдът намира, че насрочването на опис от съдебния изпълнител
представлява предприемане на действия по изпълнението чрез конкретен
изпълнителен способ, което от своя страна прекъсва изтичането на давността,
дори да не бъде реално извършено, тъй като не е налице бездействие на
кредитора.“; Решение № 4770 от 27.06.2019 г. на СГС по в.гр.д.№ 7906/2019
г.: „Така насрочването на опис от ЧСИ е със същата последица, каквото би
имало искане на взискателя за насочване на изпълнението към определен
обект от имуществото на длъжника“; Решение № 4495 от 19.06.2019 г.на СГС
по гр.д.№ 10659/2018 г.: „...следващо валидно изпълнително действие е
изпращане на запорно съобщение до работодателя на длъжника на 27.03.2015
г., респективно изпращане на съобщения до длъжника от 08.01.2016 г. и от
01.02.2017 г. за насрочване на опис на движими вещи“; Решение № 2381 от
14.06.2018 г. на Окръжен съд Пловдив, по гр.д.№ 3166/2018 г.: „От така
изброените в хронологичен ред изпълнителни действия, предприети по
отношение на ищеца, както се прие по-горе, на първо място, течението на
погасителната давност е било прекъснато от насрочения опис на движими
вещи на 19.04.2011 г., макар и такъв реално да не е бил извършван“; Решение
№ 1312 от 28.05.2018 г. по гр.д.№ 3527/2017 г. на Апелативен съд - София
приема, че „Разпореждането на съдебния изпълнител за насрочване на опис на
движимите вещи съставлява предприемане на изпълнително действие в
рамките на изпълнителен способ и има ефект да прекъсне срока на
погасителната давност“. В този смисъл били Определение № 278 от 8.05.2019
г. на ВКС по т.д.№ 2469/2018 г., постановено във връзка с цитираното
Решение № 1312 от 28.05.2018 г. по гр.д.№ 3527/2017 г. на Апелативен съд -
София; Решение № 5472 от 18.07.2019 г. на СГС по гр.д.№ 10543/2018 г..
Решение № 1028 от 21.08.2019 г. на ОС - Пловдив по в.гр.д.№ 441/2019 г.,
Решение № 395 от 28.03.2019 г. на ОС - Пловдив по в.гр.д.№ 336/2019 г.
Твърди още, че на 11.01.2016 г. предишният взискател бил депозирал
молба, с която поискал да бъде насрочен опис на движимите вещи на
длъжника. Вследствие на което, на 30.09.2016 г. до К.А.С. било изпратено
съобщение с цел да бъде уведомен за насрочения опис на движими вещи.
8
На 30.09.2016 г. са изпратени запорни съобщения до БА. ДСК АД и
Уникредит Булбанк АД.
Посочва се, че на 20.08.2018 г. ЧСИ Н.М. бил изпратил искане за
издаване на удостоверение за наследници до Община Нова Загора.
На 10.06.2019 г. в кантората била входирана молба за конституиране на
нов взискател от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в която
били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Н.М. и било
поискано насрочването на дата за опис на движими вещи, което действие
отново било прекъснало погасителната давност по процесното вземане.
След като изп.дело № 20138410404075 г. било прекратено, взискателят
бил изтеглил процесния изпълнителен лист и въз основа на него било
образувано изп.дело № 203/2022 г., отново по описа на ЧСИ Г.Г. на 28.01.2022
г. С молбата си за образуване, взискателят Кредит Инкасо бил поискал
извършването на справки, налагането на запори и насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника, което отново прекъсвало
погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрира активно
поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С
молбата били възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния
изпълнител.
Твърди се, че всяко направено искане от страна на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност,
тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме необходимото по
изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител
не следвало да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК налагала именно такава, но при личното бездействие на
взискателя.
На основание изложеното ответника счита, че погасителната давност
относно процесните вземания не била изтекла и същите били дължими от
ищците.
Навежда, че всички гореизброени изпълнителни действия са
прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което
счита, че погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла.
Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни
действия представлявало годно да прекъсне погасителната давност
основание, който извод следвал от задължителната практика на ВКС. В
мотивите на т.10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС се изтъква, че съгласно чл.116, б.„в“ от ЗЗД давността се прекъсвала
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
ВКС стигало до заключение, че давността по време на висящото
изпълнително дело, се прекъсвала многократно, което ставало с
„предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
9
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ)...“.
Не било необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно,
за да се счита давността за прекъсната. Това следвало от самата разпоредба на
чл.116, б.„в“ от ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служел с думата
„предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени“ или друга
подобна формулировка.
Твърди, че в настоящия случай погасителната давност била прекъсвана
многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените
изпълнителни действия, с което предишният взискател „Профи Кредит
България“ ЕООД, настоящият взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЧСИ Н.М. и ЧСИ Г.Г. не били бездействали, а напротив - били
предприемали необходимите действия в хода на образуваното изп.дело №
20138410404075 г. по описа на ЧСИ Н.М. и изп.дело № 203/2022 г. по описа
на ЧСИ Г.Г. което доказвало активно поведение за удовлетворяване
интересите на взискателя.
В тази връзка, следвало да се направи и категорично разграничение
между перемпционния и давностния срок. Точно такова разрешение давало
едно от последните постановени по тази тема Решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр.д.№ 1747/2020 г. с докладчик председателят Б.Б. В него било
прието, че „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и c това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.“.
Много категорично се заявява,ло че „Перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието
на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.“. В
настоящия случай именно част от спора бил дали е настъпила перемпция по
10
делото през 2017 г., което било след отмяната на Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд.
Решаващият състав на ВКС постановил, че „Както е посочено по-горе,
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва
давността, като за перемпцията и нобходимостта от образуването на ново
дело значение има също, кога е направено искането (в случая то е преди
изтичането на срока за перемпция). Но дори изпълнителното дело да е било
перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение
за прекъсването на давността.“.
След като вече били посочени действия, с които е била прекъсвана
давността, ответника допълва становището си, като се позовава и на най-
актуалната съдебна практика, свързана с давността по изпълнителните дела.
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС посочвало кои процесуални действия на съдебния
изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица
прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР на ВКС от
26.06.2015 г. обаче, се отменяло, като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.
постановено по чл.58, т.1 от ЗУС (отм.), с което било постановено, че
образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по
време на изпълнителното производство давност не тече. Съществени в
настоящия случай били въпросите какво действие във времето имат
тълкувателните актове на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д.№ 2/2013 г.,
ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия
казус. Дали тълкувателните актове действат ех tunc или ех nunc, и
следователно дали следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За
действието във времето на тълкувателните актове липсвала законова уредба,
следователно за решаването му следвало да се приложи съдебната практика
като източник на правото. По този въпрос имало постановена съдебна
практика - Решение № 170 по реда на чл.290 от ГПК, постановено по гр.д.№
2382/2017 на ВКС с председател Б.Б.
Из мотивите на цитираното съдебно решение съдът подробно и
мотивирано посочвал, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за
загубило сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от момента
на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента
на настъпването на последиците“... обратното би означавало да се предаде
обратно действие на новото ТР, което се предвиждало само по изключение,
съгласно чл.14 от Закон за нормативните актове.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително
11
производство прекъсвало давността, като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с ТР № 2/26.06.2015 г.
било дадено различно разрешение, като било прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсвала с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започвала да тече нова давност. В
същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочвал, че
„извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. постановена по тълк.д.№ 2/2013
г. на ОСГТК на ВНС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от
датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
постановено по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага
от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.“.
Ако се приемело, че при образуван изпълнителен процес, преди
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. постановено по тълк.д.№ 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече, то можело да се стигне до това, че
„давността ще се счита за изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС.
В тази връзка същото становище застъпвало и Решение на ВКС №
252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 г.: „Когато се касае до първоначално
приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в
тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния
тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея
други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата
правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а
се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред.
От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт,
обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за
спорното между страните правоотношение и са породили правните си
последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед
обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на
настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно
действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно
чл.14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За
заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
12
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство - от датата на образуването
му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.“.
В подкрепа на гореизложеното било и Решение № 51 от 2019 по гр.д.
2917 от 2018 на ВКС, Решение № 315/01.10.19 г. по в.гр.д.№ 480/2019 г. - ОС
- Пазарджик, Решение № 397/04.11.19 г. по в.гр.д.№ 605/2019 г. - ОС -
Пазарджик, Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в.гр.д.№
326/2018 г., Решение № 61/24. 07.2019 г. по в.гр.д.№ 217/2019 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Видин, Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на PC - Варна по
гр.д.№ 18244/2018 г., Решение на Окръжен съд - гр.Варна по т.д.№ 907/2018 г.
и Решение № 911/22.10.2019 г. на Окръжен съд - Варна по в.т.д.№ 1091/2019
г.
Такъв отговор на поставения правен въпрос съответствал и на
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, пар.1 Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение
от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по
жалба № 48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на нови
тълкувателни решения на ВКС/ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/,
отменящи стари ППВС/ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно
действие на новия тълкувателен акт означавало да се наруши правото на
ефективен достъп до съд, прокламирано в чл.6, пap.1 от КЗПЧОС.
Въз основа на изложеното можел да се направи от правна страна извод,
че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело №
20138410404075 г. по описа на ЧСИ Н.М. на 03.04.2013 г. до 26.06.2015 г.
намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече,
независимо дали имало или нямало извършени изпълнителни действия.
Началния момент от който започвала да тече погасителна давност била датата
26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на
която вземането би се погасило по давност би била 26.06.2020 г. В настоящия
случай обаче, и в периода след 26.06.2015 г., във връзка с изп.дело №
20138410404075 г., имало извършени изпълнителни действия, които
прекъсвали погасителния давностен срок, както и във връзка с образуваното
изп.дело № 203/2022 г. по описа на ЧСИ Г.Г..
Можело да се изведе заключение, че по процесното вземане срещу
ищците не била изтекла погасителната давност.
Предвид направеното изложение, ответникът моли съда да отхвърли,
като изцяло неоснователен и недоказан депозираният от Ф. Я. С., Л. К. А., А.
К. С. и М. К. С. иск на осн. чл.439 от ГПК по гр.д.№ 1160/2022 г. по описа на
13
Районен съд - Нова Загора.
Моли и да му присъди разноските, направени в настоящото
производство, а именно: юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закон за правната
помощ, препращат към чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ - в размер на 300.00 лв.
В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в
производството в тежест на ответника, то моли да се приложи и чл.78, ал.5 от
ГПК и ако заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, то моли съда да приеме възражението му за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.
Прави доказателствено искане да бъде изискано и приобщено към
доказателствения материал по делото изпълнително дело 20138410404075 г.
по описа на ЧСИ Н.М., както и препис от изп.дело № 203/2022 г. по описа на
ЧСИ Г.Г..
Прави особено искане: съда да укаже на насрещната страна да
предостави банкова сметка, по която ще следва да се преведат присъдените
разноски с оглед на евентуалния и неизвестен към днешна дата изход от
спора. Счита, че направеното искане е необходимо за обезпечаване
упражняването на процесуалните права на страните съобразно тяхното
законово предназначение и уважаването му няма да попречи или затрудни
нормалния ход на исковото производство.
В отговор на това искане представя банкова сметка на дружеството-
ответник:
БА.: Кей Би Си Банк България ЕАД IBAN:
BG15RZBB91551006000479 BIC код: RZBBBGSF
Прилага писмени доказателства по опис.
Постъпила е молба от ответника с вх.№ 706/10.02.2023 г., с която
поддържа становището си, моли да се даде ход на делото и същото да се
разгледа в негово отсъствие.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
В подкрепа на твърденията си страните са представили писмени
документи, които съдът приема като доказателства по делото, а именно:
Покана за доброволно изпълнение изх.№ 49239/06.07.2022 г., Изпълнителен
лист от 03.01.2012 г., Удостоверение за наследници, Извадка от ТР за
актуално състояние на ответното дружество, Квитанция за платена държавна
такса, адвокатско пълномощно, заверено копие от пълномощно в полза на
14
юрисконсулт Л.Н., Извлечение от Договор за прехвърляне на вземания от
08.08.2018 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и Приложение № 1А към него -
заверено копие, Потвърждение от цедента „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД за извършената цесия - заверено копие, Пълномощно от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД - заверено копие, Уведомления за цесия - 4 бр., Заверено копие на
Обратна разписка, удостоверяваща изпращане на уведомление за цесия,
Списък с разноски, както и копие от ИД № 203/2022 г. по описа на ЧСИ Г.Г. и
копие от ИД № 20138410404075 по описа на ЧСИ Н.М..
Видно от удостоверението за наследници на К.А.С. с ЕГН **********,
такива се явяват именно ищците в настоящото производство - Ф. Я. С., Л. К.
А., А. К. С. и М. К. С..
Безспорно се установи, че наследодателя на ищците К.А.С. с ЕГН
**********, починал на 03.10.2015 г., бил осъден по арбитражно дело да
заплати на трето лице парични суми в посочения в исковата молба размер. На
основание решението е бил издаден изпълнителен лист, по който е
образувано изпълнително дело, по което постъпили суми - 3 броя, съответно
на 03.06.2013 г. - 500.01 лв., от които 454.44 лв. изплатени на взискателя и
45.57 лв. събрана такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, на 30.04.2014 г. - 227.19 лв., от
които 206.69 лв. изплатени на взискателя и 20.50 лв. събрана такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, и на 14.10.2016 г. - 6.05 лв. - изплатени на взискателя на 24.10.2016
г., като след тези плащания други суми по делото не били постъпвали. След
03.10.2015 г. не били предприемани принудителни действия в
изпълнителното производство и на 22.04.2020 г. ЧСИ Н.М. е прекратил
производството.
Ищците не били уведомени за настъпила цесия, като през м.юли 2022 г.
получили покани за доброволно изпълнение в наново образувано
изпълнително дело при ЧСИ Г.Г., рег.№ 915 за горепосочените суми. Считат,
че е изтекла погасителна давност върху вземането, което обуславя правният
им интерес от воденето на делото.
Безспорно за съда е, че са били образувани 2 броя изпълнителни
производства - ИД № 20138410404075 по описа на ЧСИ Н.М. и ИД №
203/2022 г. по описа на ЧСИ Г.Г..
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявен е отрицателен установителен иск от Ф. Я. С. с ЕГН
**********, Л. К. А. с ЕГН **********, А. К. С. с ЕГН ********** и М. К. С.
с ЕГН **********, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК
*********, с който се претендира да се признае за установено по отношение
на ответното дружество, че ищците в качеството си на наследници на К.А.С.
15
не дължат, като погасена по давност, сумата от 2899.31 лв., в това число:
1150.51 лв. - главница, 949.79 лв. - неолихвяема сума, 456.05 лв. - лихви, 0.86
лв. - разноски, 31.50 лв. - разноски по изп.дело, 273.10 лв. - такси в полза на
ЧСИ, че тези суми не се дължат на ответното дружество, като погасени по
давност.
Съдът намира иска за процесуално допустим, като предявен от
легитимирана страна, в законоустановения срок и при наличието на правен
интерес.
Претендираните от ищците права произтичат от обстоятелствата, че
наследодателят им имал договорни отношения и бил осъден да заплати
определена парична сума на банкова институция, която се снабдила с
изпълнителен лист, който бил основание за образуване на изпълнително
производство, по което са били извършвани изпълнителни действия, които се
уреждали по реда на принудителното изпълнение. Впоследствие вземането
към него било прехвърлено на ответното дружество и то образувало
изпълнителни производства за удовлетворяването си.
Междувременно наследодателят на ищците починал, а изпълнителното
производство било прекратено в един по-късен момент. Но след време било
образувано друго такова, по което ищците били уведомени с покани за
доброволно изпълнение. Последните не били уведомявани за настъпила
цесия.
Ищците предявяват претенция за недължимост на сумите, което
обуславя отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във
вр. с чл.439, ал.1 от ГПК.
Ответникът е представил писмен отговор по предявения срещу него
иск, в който посочва, че счита иска да допустим, но неоснователен и
недоказан, като из- лага подробни съображения.
Съдът е приел събраните писмени доказателства, които счита за
относими, допустими и необходими.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна бе длъжна да докаже
твърденията си.
В тежест на всяка от страните бе да докаже твърденията си.
В производството по предявен отрицателен установителен иск,
какъвто е настоящият, доказателствената тежест за доказване дължимостта на
процесната сума пада върху ответника.
Ответникът, следваше да установи по пътя на главното и пълно
доказаване, че ищецът му дължи процесните суми.
Ищцовата претенция е съдът да установи със силата на пресъдено
нещо, недължимостта задълженията на ищците по процесния кредит, поради
изтекла погасителна давност съдът намира за основателни по следните
съображения:
16
Съгласно разпоредбата на чл.116, б.„в“ от ЗЗД Давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява само доколкото
чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни
изпълнителни способи. Съдът се насочва към заключение, че давността по
време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
„предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Съответно такива
действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността се
явяват: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач;
насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Видно от материалите по делото са постъпили суми, съответно на
03.06.2013 г. - 500.01 лв., от които 454.44 лв. изплатени на взискателя и 45.57
лв. събрана такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, на 30.04.2014 г. - 227.19 лв., от които
206.69 лв. изплатени на взискателя и 20.50 лв. събрана такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, и последно на 14.10.2016 г. - 6.05 лв. - изплатени на взискателя на
24.10.2016 г., послужила за частичното погасяване на задължението, което
отново е прекъснало погасителната давност, тъй като предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ прекъсва давността, макар че в случая не става въпрос за плащане,
направено към този момент, а за остатъчна сума, събрана в предходен
момент, най вероятно на 30.04.2014 г., но неразпределена, поради което е
направено това плащане на взискателя на 24.10.2016 г. Хипотетично дори
обаче това да се счете за извършено принудително изпълнително действие,
годно да прекъсне давността, то след нея са изтекли 5 години до момента в
който взискателя е насочил към наследниците на починалото лице,
първоначален длъжник претенциите си за дължимост. След тези плащания
други суми по делото не са постъпвали. След 03.10.2015 г. не били
предприемани принудителни действия в изпълнителното производство и на
22.04.2020 г. ЧСИ Н.М. е прекратил производството.
Действително от изпълнителното дело е видно, че на 30.09.2016 г. има
насрочен опис в дома на длъжника и на същата дата са наложени запори на
банкови сметки на длъжника, но тези действия не са били валидно
предприети и не са годни да прекъснат давността предвид обстоятелството, че
на 03.10.2015 г. длъжникът е починал, поради което посочените действия,
след датата на смъртта представляват невалидни процесуални и изпълнителни
действия, макар че и от тази последно посочена дата и преди образуване на
делото през 2022 г. по отношение на наследниците на починалия, отново е
17
изтекъл 5 годишен абсолютно давностен срок за погасяване на задълженията,
които са възникнали в полза на дружеството.
Преди посочените дати ищците, в качеството си на наследници на
длъжника са имали задължения след смъртта му, но същите са погасени по
давност.
С оглед на изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, разноски се дължат на ищцовата страна за адвокатски
хонорар в размер на 430.00 лв. и 115.97 лв. - държавна такса. Отправено е
искане за присъждане на разноски. Следва да им бъдат присъдени такива в
размер на 545.97 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, общ.Столична, район „Люлин“, бул.„Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин 6“, ет.2, представлявано от Б.А.Р. и
З.Н.Д.,, че Ф. Я. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, Л. К. А. с ЕГН
********** и постоянен адрес: ***, А. К. С. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: *** и М. К. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, в качеството
им на наследници на К.А.С. с ЕГН **********, починал на 03.10.2015 г., ЧЕ
НЕ ДЪЛЖАТ сумата от 2899.31 лв., в това число: 1150.51 лв. - главница,
949.79 лв. - неолихвяема сума, 456.05 лв. - лихви, 0.86 лв. - разноски, 31.50 лв.
- разноски по изп.дело, 273.10 лв. - такси в полза на ЧСИ, че тези суми не се
дължат на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********, КАТО
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, общ.Столична, район
„Люлин“, бул.„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин 6“, ет.2,
представлявано от Б.А.Р. и З.Н.Д.,, ДА ЗАПЛАТИ НА Ф. Я. С. с ЕГН
********** и постоянен адрес: ***, Л. К. А. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: ***, А. К. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** и М. К. С. с ЕГН
********** и постоянен адрес: ***, направените по делото РАЗНОСКИ в
размер на 545.97 лв. /петстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и седем
стотинки/.
18
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
19